Как се печели Нобелова награда за икономика?
Как се печели Нобелова премия за стопанска система. Отговаря немският професор по маркетинг Дирк Франк и разграничават ли се българските консуматори от тези в Европа.
Нобеловата премия за стопанска система отива при Ричард Тейлър
Наградата за стопански науки на Шведската банка по името на Алфред Нобел се присъжда на американския икономист Ричард Тейлър за приноса му в развъртян...
Да стартираме с това, каква е разликата сред потребителя в предишното и потребителя в този момент?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че потребителят през днешния ден има доста благоприятни условия да управлява своя живот, своето ползване. Причината е цифровата гражданска война. Това затруднява доста фирмите производители на артикули и услуги.
Защо, обяснете от кое място идва усложнението?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Защото потреблението се трансформира, дигитализацията го трансформира напълно, да вземем за пример когато приказваме за опазване на здравето, хората са станали много самостоятелни от докторите и фармацевтите. Традиционното държание се е трансформирало, имаме нова точка на секване сред консуматори и производители. Това автоматизирано значи, че компаниите би трябвало да трансформират своята работа, да приказват с потребителите, да доближат до техните смартоустройства.
Как може това да стане?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че решението е да бъде открита нова тактика, която да приближи фирмите до потребителите. Не единствено в деня на потреблението, а преди този момент и по-късно. Компаниите би трябвало да са там, в цифровата среда. Често има доста положителни механически хрумвания, само че липсват специалисти по маркетинг. Смятам, че би трябвало да има интегрирана работа сред другите експерти, с цел да се реализира единно решение.
Преди дни професор Ричард Талер завоюва Нобелова премия за стопанска система точно поради сходно консолидиране на експертите в по този начин наречената от него доктрина на побутването. Какво мислите за тази доктрина?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Мисля, че това би трябвало да е базова доктрина. Хората не мислят ирационално, само че и не мислят прекомерно доста преди да създадат нещо. Повечето от решенията ни се дължат на по този начин нареченото вътрешно възприятие, както го назовават в Америка. Как обаче това може да се употребява от фирмите, точно това търси теорията на побутването. Това не значи, че би трябвало да ви бъде налагано едно решение, само че би трябвало да бъдете накарани да го вземете по по-мек метод. Да накараш хората, да вземат вярното решение. Това е късмет за фирмите, само че въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че потребителите са интелигентни и не обичат да бъдат натискани. Затова приказваме за сензитивна техника. Ако тази доктрина се употребява в интерес на потребителите, това е ОК, само че когато се ползва на политическо равнище, може да провокира много полемики. Тук може да приказваме за политически правилна или не политика. Разбира се, е отлично, че за сходна доктрина е присъдена Нобелова премия.
Подобна доктрина работи в страни като Англия, само че би ли работила в страна като България, да вземем за пример?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че теорията е световна. Например, имаме следния проблем - по какъв начин да накараме хората да изхвърлят хартия в дадена кутия, без да ги задължим. Първоначално никой не го прави, само че в случай че създадем кутията като баскетболен панер, обстановката се трансформира. Всички стартират да го целят. По този метод хората се забавляват и в същото време постъпват вярно. Те са побутнати.
Какво знаете за българския пазар и българския консуматор?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че няма разлика сред потребителите в другите страни. Дигитализацията слага потребителите в съвсем идентична обстановка. Смятам, че на всички места хората употребяват смарт телефони, поръчват артикули онлайн и има напълно дребни разлики сред европейци в другите страни.
Да, само че при нас приказваме за дребен пазар, за относително небогати консуматори.
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Да, по този начин е. Има разлика, когато приказваме за стопанските системи в другите страни, само че считам, че това не въздейства на желанията на потребителите, какво желаят да купят, какво желаят да употребяват. В моята компания за проучване имаме трима българи и аз не мога да кажа, че те се разграничават от останалите чиновници. Те имат същите стремежи, същите упоритости за кариерно развиване. Прави ми усещане, че един и същи вид компании работят в Европа, сходни са продуктите. Българските преподаватели в университетите са същите като на Запад, мозъците са същите, което е значимо.
Вие сте психолог, икономист. Къде свършва логиката на психиката и стартира маркетингът?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: По отношение на логиката на психиката, не мога да кажа, че има нещо което да я изключва. Добрият маркетинг се преценява с потребителите, опознава ги, както споделят американците влиза в техните обувки, т.е. слага се на тяхно място. Добрият маркетинг постоянно би трябвало да се опира на логиката на психиката.
Говорим за поведенческа стопанска система, има ли разбиране поведенчески маркетинг и какво би означавало?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Преди да имаме поведенческа стопанска система, би трябвало още веднъж да се опрем на логиката на психиката. Опростяване на процеса по взимане на решение. Трябва да разберем по какъв начин в действителност потребителят избира даден артикул, опитваме се, по този начин да се каже, да го рационализираме. Например, той избира, тъй като цената е добра, или качеството е положително. Хората са доста рационални, само че има и по този начин наречените прочувствени решения. Например, закупувам си кола, тъй като желая да нервирам съседа си. Това обаче никой в никакъв случай няма да си го признае. Предизвикателството пред маркетинговите експерти е да намерят метод, техника, по която да го открият и да го употребяват за продажба на продукта.
Кое е вярното - съвършен консуматор или съвършен артикул?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че няма съвършен консуматор, тъй като считам, че производството се преценява с подобен, какъвто е потребителят. Адаптират се услугите и продуктите към потребностите и съвършеният консуматор може да съществува единствено за съответна компания. Така че единственият верен път е да се опитваме да образоваме потребителя. Например, живейте по-здравословно като ядете по-добре храна и по този начин нататък.
Кои са най-често допусканите от фирмите неточности на маркетинга?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Една от най-честите неточности е, че фирмите създават обещано нещо, тъй като тъкмо това могат. Трябва да изследваме, да представяме нови артикули на пазара - би трябвало да продаваме и да се развиваме, а не да продаваме и да чакаме какво ще се случи. Не е вярно първо да произведем нещо и след това да се чудим по какъв начин да го популяризираме и да търсим кой има потребност от него.
Малко метафизичен въпрос - това значи ли, че потребителят постоянно е преди продукта?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Винаги потребителят. Неговите стремежи. Най-голямата неточност е продукта да се слага преди потребителя. Това даже е типична неточност, да продаваме даден артикул и след 12 месеца да установим, че никой не го желае и предлагаме идващия. Много по-добре е преди да предложите нещо на пазара да извършите изследване, какво тъкмо му би трябвало на потребителя и да го произведете.
Нобеловата премия за стопанска система отива при Ричард Тейлър Наградата за стопански науки на Шведската банка по името на Алфред Нобел се присъжда на американския икономист Ричард Тейлър за приноса му в развъртян...
Да стартираме с това, каква е разликата сред потребителя в предишното и потребителя в този момент?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че потребителят през днешния ден има доста благоприятни условия да управлява своя живот, своето ползване. Причината е цифровата гражданска война. Това затруднява доста фирмите производители на артикули и услуги.
Защо, обяснете от кое място идва усложнението?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Защото потреблението се трансформира, дигитализацията го трансформира напълно, да вземем за пример когато приказваме за опазване на здравето, хората са станали много самостоятелни от докторите и фармацевтите. Традиционното държание се е трансформирало, имаме нова точка на секване сред консуматори и производители. Това автоматизирано значи, че компаниите би трябвало да трансформират своята работа, да приказват с потребителите, да доближат до техните смартоустройства.
Как може това да стане?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че решението е да бъде открита нова тактика, която да приближи фирмите до потребителите. Не единствено в деня на потреблението, а преди този момент и по-късно. Компаниите би трябвало да са там, в цифровата среда. Често има доста положителни механически хрумвания, само че липсват специалисти по маркетинг. Смятам, че би трябвало да има интегрирана работа сред другите експерти, с цел да се реализира единно решение.
Преди дни професор Ричард Талер завоюва Нобелова премия за стопанска система точно поради сходно консолидиране на експертите в по този начин наречената от него доктрина на побутването. Какво мислите за тази доктрина?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Мисля, че това би трябвало да е базова доктрина. Хората не мислят ирационално, само че и не мислят прекомерно доста преди да създадат нещо. Повечето от решенията ни се дължат на по този начин нареченото вътрешно възприятие, както го назовават в Америка. Как обаче това може да се употребява от фирмите, точно това търси теорията на побутването. Това не значи, че би трябвало да ви бъде налагано едно решение, само че би трябвало да бъдете накарани да го вземете по по-мек метод. Да накараш хората, да вземат вярното решение. Това е късмет за фирмите, само че въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че потребителите са интелигентни и не обичат да бъдат натискани. Затова приказваме за сензитивна техника. Ако тази доктрина се употребява в интерес на потребителите, това е ОК, само че когато се ползва на политическо равнище, може да провокира много полемики. Тук може да приказваме за политически правилна или не политика. Разбира се, е отлично, че за сходна доктрина е присъдена Нобелова премия.
Подобна доктрина работи в страни като Англия, само че би ли работила в страна като България, да вземем за пример?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че теорията е световна. Например, имаме следния проблем - по какъв начин да накараме хората да изхвърлят хартия в дадена кутия, без да ги задължим. Първоначално никой не го прави, само че в случай че създадем кутията като баскетболен панер, обстановката се трансформира. Всички стартират да го целят. По този метод хората се забавляват и в същото време постъпват вярно. Те са побутнати.
Какво знаете за българския пазар и българския консуматор?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че няма разлика сред потребителите в другите страни. Дигитализацията слага потребителите в съвсем идентична обстановка. Смятам, че на всички места хората употребяват смарт телефони, поръчват артикули онлайн и има напълно дребни разлики сред европейци в другите страни.
Да, само че при нас приказваме за дребен пазар, за относително небогати консуматори.
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Да, по този начин е. Има разлика, когато приказваме за стопанските системи в другите страни, само че считам, че това не въздейства на желанията на потребителите, какво желаят да купят, какво желаят да употребяват. В моята компания за проучване имаме трима българи и аз не мога да кажа, че те се разграничават от останалите чиновници. Те имат същите стремежи, същите упоритости за кариерно развиване. Прави ми усещане, че един и същи вид компании работят в Европа, сходни са продуктите. Българските преподаватели в университетите са същите като на Запад, мозъците са същите, което е значимо.
Вие сте психолог, икономист. Къде свършва логиката на психиката и стартира маркетингът?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: По отношение на логиката на психиката, не мога да кажа, че има нещо което да я изключва. Добрият маркетинг се преценява с потребителите, опознава ги, както споделят американците влиза в техните обувки, т.е. слага се на тяхно място. Добрият маркетинг постоянно би трябвало да се опира на логиката на психиката.
Говорим за поведенческа стопанска система, има ли разбиране поведенчески маркетинг и какво би означавало?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Преди да имаме поведенческа стопанска система, би трябвало още веднъж да се опрем на логиката на психиката. Опростяване на процеса по взимане на решение. Трябва да разберем по какъв начин в действителност потребителят избира даден артикул, опитваме се, по този начин да се каже, да го рационализираме. Например, той избира, тъй като цената е добра, или качеството е положително. Хората са доста рационални, само че има и по този начин наречените прочувствени решения. Например, закупувам си кола, тъй като желая да нервирам съседа си. Това обаче никой в никакъв случай няма да си го признае. Предизвикателството пред маркетинговите експерти е да намерят метод, техника, по която да го открият и да го употребяват за продажба на продукта.
Кое е вярното - съвършен консуматор или съвършен артикул?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Смятам, че няма съвършен консуматор, тъй като считам, че производството се преценява с подобен, какъвто е потребителят. Адаптират се услугите и продуктите към потребностите и съвършеният консуматор може да съществува единствено за съответна компания. Така че единственият верен път е да се опитваме да образоваме потребителя. Например, живейте по-здравословно като ядете по-добре храна и по този начин нататък.
Кои са най-често допусканите от фирмите неточности на маркетинга?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Една от най-честите неточности е, че фирмите създават обещано нещо, тъй като тъкмо това могат. Трябва да изследваме, да представяме нови артикули на пазара - би трябвало да продаваме и да се развиваме, а не да продаваме и да чакаме какво ще се случи. Не е вярно първо да произведем нещо и след това да се чудим по какъв начин да го популяризираме и да търсим кой има потребност от него.
Малко метафизичен въпрос - това значи ли, че потребителят постоянно е преди продукта?
Проф. Дирк Франк, ръководещ шеф на интернационална изследователска и консултантска компания: Винаги потребителят. Неговите стремежи. Най-голямата неточност е продукта да се слага преди потребителя. Това даже е типична неточност, да продаваме даден артикул и след 12 месеца да установим, че никой не го желае и предлагаме идващия. Много по-добре е преди да предложите нещо на пазара да извършите изследване, какво тъкмо му би трябвало на потребителя и да го произведете.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ