Как се променя Европа
Как се отразиха на гражданското общество в Европейския съюз компликациите от последното десетилетие – финансовата рецесия, миграционната рецесия, Брекзит и пандемията? Отговор дава най-новото на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, извършено в интервала 2018 – 2020 година в осем страни – Австрия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Словакия и Испания. То регистрира смяна в настроенията на гражданското общество към Европейския съюз . Вместо про- и антиевропейски настройки дебатът се измества към въпроса каква би трябвало да бъде Европа за в бъдеще . Наблюдава се и политизиране на гражданското общество на континента.
Изследването на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки демонстрира и друго значимо нещо – че с изключение на обичайните въпроси, които са на дневен ред – климатичните промени, обществената правдивост, битката с неравноправието и правата на мигрантите, на първо място се упорства за по-силно гражданско присъединяване в ръководството на Европейския съюз . Най-новата самодейност на Брюксел в тази посока е. Към момента на многоезичната цифрова платформа жителите от целия Съюз могат да споделят и обменят хрумвания и отзиви, да изразят какво чакат от Брюксел, което след това да спомогне за определянето на бъдещата посока и политики на блока.
Нови данни на „ Евробарометър ” сочат, че 90 % от европейците упорстват гласът на жителите да се взема в по-силна степен под внимание в решенията за бъдещето на Европа, 6-има от всеки 10 мислят по-активно за бъдещето на Европа вследствие на пандемията, ¾ чакат Конференцията за бъдещето на Европа да има позитивен резултат върху демокрацията в Евросъюза и 50 на 100 от участниците в допитването желаят да вземат участие в конференцията.
Тъй като тя е под формата на цифрова платформа очакванията са да притегли присъединяване на младежите – така наречен милениъли – родените сред 1981 година и 1996 година, и поколението Z – родените след 1997 година Реалистични ли са тези упования? Отговора потърсих от проф. Николас Гонсалвес-Галего от университета „ Сан Антонио ” в испанския град Мурсия, който е създател на, отдадено на доверието на по-младите генерации в институциите на Европейския съюз, националните държавни управления, правната система на блока и политиците:
„ За всички тях доверието при по-младите генерации е доста по-високо , в сравнение с при останалата част от европейското население. Въпреки това отчетохме значителен спад на доверието в Европейския съюз , и като цяло в демократичните демокрации, изключително след икономическата криза. Нашето изследване демонстрира, че младите имат по-силно доверие в институциите, когато държавните управления поставят повече старания общественозначимата информация да е по-леснодостъпна за жителите . Хубавото нещо, което желая да подчертая, е, че съгласно констатациите ни, европейските държавни управления са на прав път и доверието може да се ускори като институциите станат по-прозрачни. Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия дружно заявяват, че младите европейци би трябвало да играят централна роля в оформянето на бъдещето на европейския план. И до момента в който евентуално младите жители поддържат европейските полезности, те не виждат ясно по какъв начин европейските институции ползват политики, с цел да ги подсилят. Многоезичната платформа беше пусната в деяние и към този момент ще се проведат няколко европейски, национални и даже локални събития. По-важното е, че ще е в действие по-ефективен механизъм, благодарение на който концепциите и заключенията от тези събития ще бъдат показани като по-конкретни рекомендации за деяние към Европейския съюз. Можем да изчакаме или да участваме, и да забележим какво ще се получи. ”
Развитието на доверието на младите, както и на останалата част от популацията в Европейския съюз, по отношение на Брюксел, ще зависи от оправянето с коронакризата, изяснява проф. Николас Гонсалвес-Галего:
„ В момента съвсем половината от европейците имат доверие в Европейския съюз. И по този индикатор българите са даже над междинното равнище. Последните данни на „ Евробарометър ” сочат, че най-важните проблеми пред Съюза са опазването на здравето, стопанската система, обществените финанси на страните членки, климатичните промени и имиграцията. Българите не са изключение, техните паники са сходни, само че издръжката на живота заменя имиграцията в листата . Ясно се вижда, че всичко, обвързвано с пандемията, интересува европейците. 43 % от жителите са задоволени от ограниченията на Евросъюза в битката с ковид. България е страната с най-ниския дял от популацията, които споделят, че не са удовлетворени от отговора на Брюксел – единствено 32 на 100. В сегашния миг коронакризата дава подтик на доверието, само че икономическата рецесия ще дефинира посоката му на придвижване през идващите години . Критична роля ще изиграе и използването на Спасителния проект на стойност 750 милиарда евро, защото това е предизвикателство за европейските многостепенни държавни системи. ”
Д-р Жолт Дарваш от експертната организация „ Брьогел ” в Брюксел неотдавна разгласява на кохезионната политика на Европейския съюз и резултата й върху икономическия напредък на другите райони. Блокът разпредели 367 милиарда евро, или 34% от бюджета на многогодишната финансова рамка 2014-2020 година за задачите на политиката на доближаване. След разбор на над 1000 документа по тематиката, измежду заключенията са, че основни фактори за положителното осъществяване на европроектите са времевата рамка – колкото повече време, толкоз е по-успешен планът, и по-малкото цели, което приказва, че слабото звено е стратегическото обмисляне. Управление на национално, а не на локално равнище, също дава по-добри резултати. Трансрегионалните планове способстват повече за икономическия напредък.
„ Основен извод от изследването ни е, че дълготрайни и стратегически планове носят повече изгоди и затова е целесъобразно фокусът да бъде върху сходни огромни планове вместо диверсифицирането и харченето на пари по доста на брой, само че дребни планове . Въпреки това е належащо първо да се проучват ясно главните проблеми на района и цел да бъде тяхното решение. Друго значимо умозаключение е, че междурегионалния фокус на кохезионната политика би трябвало да бъде доста повишен, тъй като понастоящем доста дребен дял – под 5%, са трансрегионални планове . А европейските пари обезпечават огромни благоприятни условия за районите в разнообразни страни да работят дружно. Още един урок е, че по-доброто ръководство е това на национално равнище, само че самодейностите би трябвало да идват изпод. Иначе казано – концепциите какво би трябвало да се направи би трябвало да идват от локално равнище, само че за предпочитане е плановете да се ръководят по-централизирано . ”
Какво би трябвало да направи Европейският съюз, с цел да бъде по-гъвкав и адаптивен по отношение на бъдещите опасности в стопански аспект?
„ Ако цел на кохезионната политика са значителните районни проблеми, на основата на дълготрайни тактики за развиване, не е нужна доста огромна еластичност, тъй като слабостите на районите са ясни, както и задачите на плановете. От друга страна, като цяло за европейския бюджет е нужна еластичност. Например Евросъюзът се изправи пред огромен миграционен поток през 2015 година и 2016 година, само че не съумя да преразпредели доста пари за справяне с тази рецесия. Неблагоприятен резултат върху стопанската система имаше и пандемията от ковид и още веднъж – пренасочените средства бяха доста малко. Така че доста потребно би било европейският бюджет да разполага с гъвкави принадлежности, с цел да се оправи с непредвидени земетресения. ”
Пожеланията за Деня на Европа на заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас, и младите евродепутати – от Германия – Никлас Нинас, и от Словения – Ирена Йовева :
„ В Европа всички можем да бъдем горди от това, което отстояваме – взаимност, независимост, разнообразие, съдействие оттатък границите. Бъдете сигурни, че можете да разчитате на нас. Имаме обща цел и сме по-силни дружно като Съюз. Честит Ден на Европа! ”
„ Аз имам вяра в Европа. Тя е най-великата осъществена концепция. Благодарение на нея хората не просто са преодолели войната, а разнообразни култури се сплотяват. Те честват дружно и празнуват разликите си. Това е нещо ужасно, което никой различен план в целия свят е реализирал в миналото. Така че би трябвало да означаваме този ден. Да се надяваме, че това ще е последният Ден на Европа, който ще би трябвало да отпразнуваме по домовете си. ”
„ След година на провокации, изолираност, боязън, компликации и неустановеност научихме смисъла на солидарността и съдействието. Това значи Европа за мен – взаимност, напредък, поддръжка, благоприятни условия, Еразмус, пътешестване, независимост, мир, налично обучение, нововъведения, просвета, народна власт, трансгранични благоприятни условия. ”
Снимки: unsplash.com и pixabay.com
Изследването на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки демонстрира и друго значимо нещо – че с изключение на обичайните въпроси, които са на дневен ред – климатичните промени, обществената правдивост, битката с неравноправието и правата на мигрантите, на първо място се упорства за по-силно гражданско присъединяване в ръководството на Европейския съюз . Най-новата самодейност на Брюксел в тази посока е. Към момента на многоезичната цифрова платформа жителите от целия Съюз могат да споделят и обменят хрумвания и отзиви, да изразят какво чакат от Брюксел, което след това да спомогне за определянето на бъдещата посока и политики на блока.
Нови данни на „ Евробарометър ” сочат, че 90 % от европейците упорстват гласът на жителите да се взема в по-силна степен под внимание в решенията за бъдещето на Европа, 6-има от всеки 10 мислят по-активно за бъдещето на Европа вследствие на пандемията, ¾ чакат Конференцията за бъдещето на Европа да има позитивен резултат върху демокрацията в Евросъюза и 50 на 100 от участниците в допитването желаят да вземат участие в конференцията.
Тъй като тя е под формата на цифрова платформа очакванията са да притегли присъединяване на младежите – така наречен милениъли – родените сред 1981 година и 1996 година, и поколението Z – родените след 1997 година Реалистични ли са тези упования? Отговора потърсих от проф. Николас Гонсалвес-Галего от университета „ Сан Антонио ” в испанския град Мурсия, който е създател на, отдадено на доверието на по-младите генерации в институциите на Европейския съюз, националните държавни управления, правната система на блока и политиците:
„ За всички тях доверието при по-младите генерации е доста по-високо , в сравнение с при останалата част от европейското население. Въпреки това отчетохме значителен спад на доверието в Европейския съюз , и като цяло в демократичните демокрации, изключително след икономическата криза. Нашето изследване демонстрира, че младите имат по-силно доверие в институциите, когато държавните управления поставят повече старания общественозначимата информация да е по-леснодостъпна за жителите . Хубавото нещо, което желая да подчертая, е, че съгласно констатациите ни, европейските държавни управления са на прав път и доверието може да се ускори като институциите станат по-прозрачни. Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия дружно заявяват, че младите европейци би трябвало да играят централна роля в оформянето на бъдещето на европейския план. И до момента в който евентуално младите жители поддържат европейските полезности, те не виждат ясно по какъв начин европейските институции ползват политики, с цел да ги подсилят. Многоезичната платформа беше пусната в деяние и към този момент ще се проведат няколко европейски, национални и даже локални събития. По-важното е, че ще е в действие по-ефективен механизъм, благодарение на който концепциите и заключенията от тези събития ще бъдат показани като по-конкретни рекомендации за деяние към Европейския съюз. Можем да изчакаме или да участваме, и да забележим какво ще се получи. ”
Развитието на доверието на младите, както и на останалата част от популацията в Европейския съюз, по отношение на Брюксел, ще зависи от оправянето с коронакризата, изяснява проф. Николас Гонсалвес-Галего:
„ В момента съвсем половината от европейците имат доверие в Европейския съюз. И по този индикатор българите са даже над междинното равнище. Последните данни на „ Евробарометър ” сочат, че най-важните проблеми пред Съюза са опазването на здравето, стопанската система, обществените финанси на страните членки, климатичните промени и имиграцията. Българите не са изключение, техните паники са сходни, само че издръжката на живота заменя имиграцията в листата . Ясно се вижда, че всичко, обвързвано с пандемията, интересува европейците. 43 % от жителите са задоволени от ограниченията на Евросъюза в битката с ковид. България е страната с най-ниския дял от популацията, които споделят, че не са удовлетворени от отговора на Брюксел – единствено 32 на 100. В сегашния миг коронакризата дава подтик на доверието, само че икономическата рецесия ще дефинира посоката му на придвижване през идващите години . Критична роля ще изиграе и използването на Спасителния проект на стойност 750 милиарда евро, защото това е предизвикателство за европейските многостепенни държавни системи. ”
Д-р Жолт Дарваш от експертната организация „ Брьогел ” в Брюксел неотдавна разгласява на кохезионната политика на Европейския съюз и резултата й върху икономическия напредък на другите райони. Блокът разпредели 367 милиарда евро, или 34% от бюджета на многогодишната финансова рамка 2014-2020 година за задачите на политиката на доближаване. След разбор на над 1000 документа по тематиката, измежду заключенията са, че основни фактори за положителното осъществяване на европроектите са времевата рамка – колкото повече време, толкоз е по-успешен планът, и по-малкото цели, което приказва, че слабото звено е стратегическото обмисляне. Управление на национално, а не на локално равнище, също дава по-добри резултати. Трансрегионалните планове способстват повече за икономическия напредък.
„ Основен извод от изследването ни е, че дълготрайни и стратегически планове носят повече изгоди и затова е целесъобразно фокусът да бъде върху сходни огромни планове вместо диверсифицирането и харченето на пари по доста на брой, само че дребни планове . Въпреки това е належащо първо да се проучват ясно главните проблеми на района и цел да бъде тяхното решение. Друго значимо умозаключение е, че междурегионалния фокус на кохезионната политика би трябвало да бъде доста повишен, тъй като понастоящем доста дребен дял – под 5%, са трансрегионални планове . А европейските пари обезпечават огромни благоприятни условия за районите в разнообразни страни да работят дружно. Още един урок е, че по-доброто ръководство е това на национално равнище, само че самодейностите би трябвало да идват изпод. Иначе казано – концепциите какво би трябвало да се направи би трябвало да идват от локално равнище, само че за предпочитане е плановете да се ръководят по-централизирано . ”
Какво би трябвало да направи Европейският съюз, с цел да бъде по-гъвкав и адаптивен по отношение на бъдещите опасности в стопански аспект?
„ Ако цел на кохезионната политика са значителните районни проблеми, на основата на дълготрайни тактики за развиване, не е нужна доста огромна еластичност, тъй като слабостите на районите са ясни, както и задачите на плановете. От друга страна, като цяло за европейския бюджет е нужна еластичност. Например Евросъюзът се изправи пред огромен миграционен поток през 2015 година и 2016 година, само че не съумя да преразпредели доста пари за справяне с тази рецесия. Неблагоприятен резултат върху стопанската система имаше и пандемията от ковид и още веднъж – пренасочените средства бяха доста малко. Така че доста потребно би било европейският бюджет да разполага с гъвкави принадлежности, с цел да се оправи с непредвидени земетресения. ”
Пожеланията за Деня на Европа на заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас, и младите евродепутати – от Германия – Никлас Нинас, и от Словения – Ирена Йовева :
„ В Европа всички можем да бъдем горди от това, което отстояваме – взаимност, независимост, разнообразие, съдействие оттатък границите. Бъдете сигурни, че можете да разчитате на нас. Имаме обща цел и сме по-силни дружно като Съюз. Честит Ден на Европа! ”
„ Аз имам вяра в Европа. Тя е най-великата осъществена концепция. Благодарение на нея хората не просто са преодолели войната, а разнообразни култури се сплотяват. Те честват дружно и празнуват разликите си. Това е нещо ужасно, което никой различен план в целия свят е реализирал в миналото. Така че би трябвало да означаваме този ден. Да се надяваме, че това ще е последният Ден на Европа, който ще би трябвало да отпразнуваме по домовете си. ”
„ След година на провокации, изолираност, боязън, компликации и неустановеност научихме смисъла на солидарността и съдействието. Това значи Европа за мен – взаимност, напредък, поддръжка, благоприятни условия, Еразмус, пътешестване, независимост, мир, налично обучение, нововъведения, просвета, народна власт, трансгранични благоприятни условия. ”
Снимки: unsplash.com и pixabay.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ