Как се отрази на психичното ни здраве липсата на социален

Как се отрази на психологичното ни здраве неналичието на обществен живот?

Живеехме в свят, в който прекомерно постоянно се оплаквахме от неналичието на място. Няма място за паркиране, няма място в обичаното заведение, пренаселено е в туристическите обекти, в магазините... Постоянната събитийност, придвижването от дестинация на дестинация и потъването в цифровото прекомерно добре маскираха самотата и сложното основаване на постоянни връзки... Това, което направи изолацията като механизъм за оцеляване в пандемията  - оголи всички заболели места на човешкото създание във връзка с свързването.  

А физическите контакти и, по-скоро, мощно лимитираното другарство по какъв начин ни се отрази?

Липсата на физическо другарство доста бързо сътвори неподозирани дефицити, тъй като мозъците ни са привикнали да обменят феромони, да виждат придвижване и променлива среда.  Да си самичък към този момент не наподобява разкош. В изолацията хората работят доста повече часове от домовете си. Процесите са ускорени, а времето за личността като свободно избираща -  понижено.  Огромен % от младите и интензивно работещите хора споделят, че са почнали доста по-интензивно да се тормозят за това по какъв начин ще основат партньорство? Дали въобще ще могат да имат семейство? Започнаха да изпитват фрустрация  от загубата на благоприятни условия да живеят оттатък стените на дома си, от усета за застой.

Това, което още направи изолацията е, че ни вкара наложително в напълно нови стандарти. В тях доста от хората започнаха да губят навиците си. Едни живеят  в безпорядък, тъй като не желаят да поддържат дома-затвор. Други - в застой и заспалост, тъй като еднообразието изсмука смисъла. В разследване на това визиите за опциите доста се изкривиха. Да отида на среща, да се се разходя с другари... е доста по-трудно осезаема действителност.     

Много хора търсят „ отпушване “ на открито. Спортът, фитнесът, изразходването на физическа сила оказват помощ ли?

Има едно мислене - “Срамно е да вървя сама! Всички ще си мислят, че отивам безусловно да си диря половинка! ”, “Забравила съм уменията и кое по какъв начин се прави! ”, ”Особен смисъл няма в това да пробвам да сътворявам контакти! При мен постоянно е все едно и също! ”, “Как ще разреша да ме видят в неприятна форма!? ”, “Какво ли ще си мислят за мен, откакто съм без опит в залата?! ”...

Това са реплики-алогични умозаключения, които се оказват невидими, само че съществени блокади към превъзмогването на самотността!

В залата контактите стават по-спонтанно и доброволно, тъй като придвижването на тялото освобождава и държанието. Смалява се персоналното пространство. Хората дават по-лесно достъп до себе си. Почти всички са отишли с една цел, която е физическа интензивност. Това смъква по-лесно бариерите и оценките, от които се плашим. В този контекст  е и благотворното въздействие на ендорфините от спортната интензивност, които понижават критичността към близките. В резултат на това, хората доста по-лесно са склонни да поддържат връзка, да дават потребна поддръжка за спорта, да си оказват помощ. Ето го и пътя за основаване на контакти....

А връзките в залата, контактите? Те фактор ли са?

В залата никой не приема или отхвърля индивида по критерии уединен или обвързван. Положителното усещане от другите не идва от релефността и интензивността, с която упражнявате, а от доста по-лесни и елементарни фактори-усмивката, склонността да проведете къс диалог или да дадете потребна информация, да отстъпите апарат или да помогнете за потреблението на апарат.

Във фитнеса всички хора са общественост и концепцията за степен на подготвеност не е идентична с тази в корпорацията. В залата е мястото, в което никой няма да бъде отритнат поради липса на задоволително умения. Напротив, тъкмо чувството, че можеш да окажеш помощ и насочиш някого, дава позитивна страст на насрещният човек. По-реалистичното усещане на жестовете и мимиките дава по-широк достъп на хората един към различен. Да не забравяме огледалните неврони, които хем ни дават дарба да учим, в тази ситуация нови извършения, нови придвижвания, само че по един доста елементарен и не принудителен метод притеглят хората към нас.  

Груповите тренировки ли са най-прекият път към социализацията в залата?

Изненадващо е по какъв начин, когато менталната отмалялост отпадне посредством спорта и човек постави настрани проблематичното си мислене, вижда доста по-ясно и умерено способността да се свързва с близките. И да, това се случва доста гладко в груповите тренировки. Огромен % от срамежливите хора, които не могат да поддържат връзка без съответна задача или конструкция, намират успокоение в общуването с треньорите. Този контакт се оказва значим и характерен трамплин да се потегли и към по-спонтанни контакти, отвън рамка.

Усещането за справяне, ден след ден, е това, което основава постоянна самокритика. Новото себевъзприятие дава и нови благоприятни условия в свързването. Когато се  излезе от цифровото и четирите стени, се усеща доста по-интензивна съгласуваност с действителността, тъй като посредством дейностите отпадат алогичните умозаключения, които ни саботират.

Но по какъв начин да се държим в залата? Има ли златно предписание?

Първо, може да ревизирате кои тренировки са най-препоръчителни за вашето психологично здраве и прочувствена настройка сега на, която създадохме дружно с Next Level. Благодарение на въпросите, на които ще отговорите, ще получите и най-правилните препоръки и насоки. Когато отидете в залата, задавайте въпроси, с цел да „ опитомите “ мястото. Въпроси за тренировките и графика, за уредите, за груповите занимания.

Опитайте се да посещавате групата, която Ви кара да се чувствате най-комфортно. Така ставате част от груповата динамичност и от общите проекти. 

Заедно с това, пробвайте всички благоприятни условия във фитнеса, до момента в който почувствате “Вашето ”. Така ще се запознаете с доста хора, ще придобиете опит, ще имате сигурност.

Не са нужни огромни достижения, с цел да бъдете харесвани. Нужно е неизменност, с цел да създадете мястото си в залата и връзката с хората там, които желаят същото като Вас..