Как опазваме културата? С невежество ли...
Как се опазва духовността, културата и националното съзнание със заплата от 400 - 700 лв.? Питайте някой от заетите в областта на културата, от актьорите в театрите отвън София, от музейните служащи и други.
„ Сега министърът на културата при актуализацията на бюджета трябваше да изиска тези 36 млн. лева в допълнение. Той не е присъединил парите, които са нужни за обезпечаване на заплащането, пък камо ли за нарастване на заплащането. Имаме сериозен проблем “, сигнализира преди ден ръководителят на съсловната организация Христо Мутафчиев. Той изиска заплатата на театралите да стане 1500 лева.
Последва неотложен отговор от отрасловото министерство на културата, че такава заплаха нямало и пари за заплати на заетите в театралните изкуства щяло било да има.
Не остава друго с изключение на всички наранени от угрозата да останат без приходи, да се опрат на мъжката дума на културния министър.
Как може обаче една уважаваща себе си страна да допусне безобразието тези посланици на духа, каквито са актьорите, режисьорите, театралите въобще и кинодейците, да вземат мизерни заплати от по 400 - 700 лв.!?
Това безумие продължава към този момент десетилетия наред и нито едно държавно управление не желае да го спре. Същевременно чиновници в министерството невъзпитано се замерят с обвинявания по тази причина, че хиляди левове се заплащат по цивилен контракти на всякакви съветниците, които за похлупак дублирали дейностите в самото ведомство.
Всичко това е цинично и незаслужено на фона на оцеляващите театрали в храмовете на Мелпомена отвън столицата. Хайде, в София да речем актьорите играят на по няколко места, снимат филми, сериали, реклами, клипове и впрочем. Ама в провинцията, където тук-там театрите са единствените културни храмове, по какъв начин се случва това оцеляване в тази инфлация, към този момент фикция не ми стига!
Впрочем, знам по какъв начин.
Повечето артисти, макар оскъдните си заплати, са индивиди, които доста, но доста си обичат работата и аз друго такова съсловие у нас не познавам. Те горят в специалността си, от време на време в действителност изгарят...
Тези дни попаднах на забавен диалог в единственото може би в ефира предаване, отдадено на западащия от десетилетия Северозапад. Гост беше шефът на театъра в Монтана, диалогът беше любопитен, само че доста ме натъжи. В това предаване постоянно гостуват хора от живия живот и по тази причина го проследявам на драго сърце, наред и с други такива, отдадени на проблемите на хората.
Но да не се отбивам от тематиката, считам, че същинска смяна ще има, когато на управниците, които и да са те, им уврат главите, че
културата е витално значима за нашето национално самозапазване, за оцеляването ни като нация.
Примерно, в случай че водите по-често децата си на кино, спектакъл, концерти, в случай че ги научите да четат, да слушат музика и така нататък, има повече шансове те да станат положителни хора, честни жители, вместо да речем нападателни убийци на пътя. Или нагли простакеси с модифицирани джуки, цици и впрочем.
Няма късмет за смяна обаче с бюджета, който в този момент се заделя за просвета и е по-малък даже от този в прилежаща РСМ. Ако това не се промени и то в най-скоро време, Радой Ралин за следващ път ще се окаже оракул:
„ Понякога незнанието защищава културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с какъв брой ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “
„ Сега министърът на културата при актуализацията на бюджета трябваше да изиска тези 36 млн. лева в допълнение. Той не е присъединил парите, които са нужни за обезпечаване на заплащането, пък камо ли за нарастване на заплащането. Имаме сериозен проблем “, сигнализира преди ден ръководителят на съсловната организация Христо Мутафчиев. Той изиска заплатата на театралите да стане 1500 лева.
Последва неотложен отговор от отрасловото министерство на културата, че такава заплаха нямало и пари за заплати на заетите в театралните изкуства щяло било да има.
Не остава друго с изключение на всички наранени от угрозата да останат без приходи, да се опрат на мъжката дума на културния министър.
Как може обаче една уважаваща себе си страна да допусне безобразието тези посланици на духа, каквито са актьорите, режисьорите, театралите въобще и кинодейците, да вземат мизерни заплати от по 400 - 700 лв.!?
Това безумие продължава към този момент десетилетия наред и нито едно държавно управление не желае да го спре. Същевременно чиновници в министерството невъзпитано се замерят с обвинявания по тази причина, че хиляди левове се заплащат по цивилен контракти на всякакви съветниците, които за похлупак дублирали дейностите в самото ведомство.
Всичко това е цинично и незаслужено на фона на оцеляващите театрали в храмовете на Мелпомена отвън столицата. Хайде, в София да речем актьорите играят на по няколко места, снимат филми, сериали, реклами, клипове и впрочем. Ама в провинцията, където тук-там театрите са единствените културни храмове, по какъв начин се случва това оцеляване в тази инфлация, към този момент фикция не ми стига!
Впрочем, знам по какъв начин.
Повечето артисти, макар оскъдните си заплати, са индивиди, които доста, но доста си обичат работата и аз друго такова съсловие у нас не познавам. Те горят в специалността си, от време на време в действителност изгарят...
Тези дни попаднах на забавен диалог в единственото може би в ефира предаване, отдадено на западащия от десетилетия Северозапад. Гост беше шефът на театъра в Монтана, диалогът беше любопитен, само че доста ме натъжи. В това предаване постоянно гостуват хора от живия живот и по тази причина го проследявам на драго сърце, наред и с други такива, отдадени на проблемите на хората.
Но да не се отбивам от тематиката, считам, че същинска смяна ще има, когато на управниците, които и да са те, им уврат главите, че
културата е витално значима за нашето национално самозапазване, за оцеляването ни като нация.
Примерно, в случай че водите по-често децата си на кино, спектакъл, концерти, в случай че ги научите да четат, да слушат музика и така нататък, има повече шансове те да станат положителни хора, честни жители, вместо да речем нападателни убийци на пътя. Или нагли простакеси с модифицирани джуки, цици и впрочем.
Няма късмет за смяна обаче с бюджета, който в този момент се заделя за просвета и е по-малък даже от този в прилежаща РСМ. Ако това не се промени и то в най-скоро време, Радой Ралин за следващ път ще се окаже оракул:
„ Понякога незнанието защищава културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с какъв брой ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ