Наточете ножовете за "Стъкления лук"
Как се обръщат единствено нещата. През 2017 година Райън Джонсън ( " Looper: Убиец във времето ", " Братята Блум " ) излезе на огромната сцена с Епизод VIII на Star Wars, само че с желанието да промени и модернизира евангелието на Лукас вся ужас в правоверните почитатели. " Последните джедаи " се оказа последният му бизнес с Disney, а през това време Даниел Крейг бе приклещен в дълга креативна пауза сред " Спектър " (2015) и последния си филм в ролята на Джеймс Бонд, излязъл чак през 2021 г. Срещата сред двамата роди " Вади ножовете " - престъпна комедия в духа на Агата Кристи, с блестящо актьорско съзвездие, топъл банкет от рецензията и боксофис, който надвиши бюджета 8 пъти (за " Аватар 2 " да вземем за пример сходно съответствие би означавало над 3 милиарда приходи). Може да се каже, че Knives Out - излязъл в края на 2019 година, бе последният автентичен шлагер на огромен екран, преди пандемията да хвърли сянка върху кинопоказа.
Салоните отдавна са отворени, само че Glass Onion: A Knives Out Mystery гледаме единствено вкъщи. Netflix първи прозряха в южняшкия акцент на детектив Беноа Блан пазарен капацитет и надиплиха $ 450 млн. за правата (бюджетите са доста по-ниски) върху две продължения на неговите завършения в света на богатите. Първото от тях, " Стъкления лук ", след къс гастрол на огромния екран в Съединени американски щати - едвам се квалифицира в конкуренцията за " Оскар " - стана налично в платформата току за коледните и новогодишните празници.
По-малко тайнственост, повече фарс: по този начин Райън Джонсън освежава печелившата си рецепта. Сюжетът и героите са изцяло разнообразни, свързващото звено е единствено неговият Еркюл Поаро (наследството на дейм Агата пак се усеща, въпреки и по-слабо), в чийто облик режисьорът и сценарист преоткрива 007 като комедиен артист. Джонсън изобщо дори нямал предпочитание към името на филма му, въодушевено от ария в Белия албум на " Бийтълс ", да прибавят това обяснително-маркетингово A Knives Out Mystery; но който заплаща - той поръчва заглавията.
Той споделя с лекост и удивително възприятие за комизъм. Героите му са карикатурен Илон Мъск (тук на име Майлс Брон, изигран от Едуард Нортън) и неговите съдружници, другари и протежета, събрани на първокласен уикенд. Трудно е да се каже кой сред тях е най-колоритен, само че изпъкват някогашната моделка Бърди - Кейт Хъдзън, на две десетилетия и хиляди благи от нежното групи в " Почти известни ", и Дейв Баутиста (Дракс от " Пазители на галактиката " ) като анаболен влогър, сексист и оръжеен фанатик. Най-благодатният персонаж обаче е даден на Джаел Моне, едва позната у нас чернокожа актриса - излъганата и изхвърлена от компанията на Брон (съ)основателка. Коктейлите се леят обилно, сценографията и костюмите са чудесни. Мизансценът е частен гръцки остров (всъщност първокласен курорт на Пелопонес, наличен и за простосмъртни с дебели портфейли), а празненството е убийствено... в директния смисъл.
Игриво пародиращият личния си облик Крейг разбулва тайната още в средата на кино лентата, с цел да опише след това още един път същата история, само че от друга позиция. Такова е отношението на Райън Джонсън и към жанровите клишета: виждаме множеството от тях, само че под нов ъгъл, който ги прави ведро търпими. В резултат " Стъкления лук " е пресен, увлекателен и в действителност занимателен. Той ясно декларира принадлежността си към леките жанрове, не показва искания и не желае доста от фена: може би упоритостите за " Оскари " са прекомерни, само че сигурно е една от положителните хрумвания в неособено вълнуващото филмово портфолио на Netflix Originals. Не съм сигурна единствено за наслада, за гняв ли е, че проектът върви твърдо по пътя на многосериен франчайз.
Салоните отдавна са отворени, само че Glass Onion: A Knives Out Mystery гледаме единствено вкъщи. Netflix първи прозряха в южняшкия акцент на детектив Беноа Блан пазарен капацитет и надиплиха $ 450 млн. за правата (бюджетите са доста по-ниски) върху две продължения на неговите завършения в света на богатите. Първото от тях, " Стъкления лук ", след къс гастрол на огромния екран в Съединени американски щати - едвам се квалифицира в конкуренцията за " Оскар " - стана налично в платформата току за коледните и новогодишните празници.
По-малко тайнственост, повече фарс: по този начин Райън Джонсън освежава печелившата си рецепта. Сюжетът и героите са изцяло разнообразни, свързващото звено е единствено неговият Еркюл Поаро (наследството на дейм Агата пак се усеща, въпреки и по-слабо), в чийто облик режисьорът и сценарист преоткрива 007 като комедиен артист. Джонсън изобщо дори нямал предпочитание към името на филма му, въодушевено от ария в Белия албум на " Бийтълс ", да прибавят това обяснително-маркетингово A Knives Out Mystery; но който заплаща - той поръчва заглавията.
Той споделя с лекост и удивително възприятие за комизъм. Героите му са карикатурен Илон Мъск (тук на име Майлс Брон, изигран от Едуард Нортън) и неговите съдружници, другари и протежета, събрани на първокласен уикенд. Трудно е да се каже кой сред тях е най-колоритен, само че изпъкват някогашната моделка Бърди - Кейт Хъдзън, на две десетилетия и хиляди благи от нежното групи в " Почти известни ", и Дейв Баутиста (Дракс от " Пазители на галактиката " ) като анаболен влогър, сексист и оръжеен фанатик. Най-благодатният персонаж обаче е даден на Джаел Моне, едва позната у нас чернокожа актриса - излъганата и изхвърлена от компанията на Брон (съ)основателка. Коктейлите се леят обилно, сценографията и костюмите са чудесни. Мизансценът е частен гръцки остров (всъщност първокласен курорт на Пелопонес, наличен и за простосмъртни с дебели портфейли), а празненството е убийствено... в директния смисъл.
Игриво пародиращият личния си облик Крейг разбулва тайната още в средата на кино лентата, с цел да опише след това още един път същата история, само че от друга позиция. Такова е отношението на Райън Джонсън и към жанровите клишета: виждаме множеството от тях, само че под нов ъгъл, който ги прави ведро търпими. В резултат " Стъкления лук " е пресен, увлекателен и в действителност занимателен. Той ясно декларира принадлежността си към леките жанрове, не показва искания и не желае доста от фена: може би упоритостите за " Оскари " са прекомерни, само че сигурно е една от положителните хрумвания в неособено вълнуващото филмово портфолио на Netflix Originals. Не съм сигурна единствено за наслада, за гняв ли е, че проектът върви твърдо по пътя на многосериен франчайз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ