Журналистката Мария Черешева: Нека оставим жените да говорят
Как реагираха медиите в изискванията на пандемия от ковид? Потърсихме за отговор Мария Черешева, зам.-председател на УС на Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ – България) и журналистка на свободна процедура. Учила е европеистика в София и Маастрихт, Холандия.
За часове публицистите трябваше да свикнат с едно ново за тях професионално предизвикателство – работа в изискванията на пандемия от ковид? Издържаха ли този тест?
Пандемията от ковид се оказа невиждано предизвикателство за цялото ни общество , което важи в цялостна мощ и за публицистите и медиите. Редакциите реагираха стремително, реорганизирайки процесите си на работа по този начин, че да опазят в най-голяма степен сигурността на екипите си. Това е продължаващ развой, в който непрекъснато се търси салдото сред понижаване на риска от заразяване с нарасналата социална нужда от информация 24/7. Ако би трябвало да сме реалисти, не можем да приказваме за златна среда, а за непрекъсната акомодация и взаимни отстъпки.
Същевременно медиите са изправени пред фрапантен спад на приходите от реклама заради икономическата рецесия, съпътстваща пандемията,
което слага под риск работата на хиляди заети в бранша. В този смисъл публицистите носят голямата отговорност да осведомят качествено обществото за всичко, обвързвано с ковид, работейки в стресови условия и с неизясненост за бъдещето си. Напрежението е съществено, имайки поради и честите брифинги във всички часове на деня, които би трябвало да бъдат отразени навреме. На този стадий можем да кажем, че публицистите устоят теста. Тепърва следва да разберем на каква цена.
Усеща ли се към този момент резултатът от “информационно претоварване ”. Говорим за положение, в което се намират от ден на ден хора и което напълно не е безобидно?
Към момента на световно равнище към този момент се приказва за “инфодемия ” – както от информация за ковид, по този начин и от дезинформация, каквато в последно време съпътства всички спешни явления.
Разпространението на така наречен “Фалшиви вести ” за ковид е изключително рисково, тъй като това визира публичното здраве и може да докара до съдбовни решения, основани на заблуди.
В тази среда обичайните медии са натоварени с виновната задача освен да дават качествена и навременна информация за пандемията и резултатите от нея, само че и да се борят против дезинформацията, която може да коства човешки животи. Колкото до претоварването – резултатът му върху потребителите на медии занапред ще бъде обект на съществени проучвания от страна на психолози, социолози и други носители на съответната експертиза.
Тънката граница сред предаване на справедлива информация и втълпяване на суматоха, паника? Доколко тя бе прекрачена?
Тази граница фактически е тънка и медиите постоянно се оказват изкушени от това да сервират сходна информация по ефектен метод. През 2017 година, благодарение на екип от анализатори от Софийския Университет, АЕЖ – България реализира задълбочено проучване на новинарските заглавия в най-влиятелните телевизионни и онлайн медии в страната, като изводът беше безапелационен: сензацията господства новинарския поток в България.
На този стадий е рано да се направи оценка на отразяването на ковид, защото рецесията занапред се разпростира, само че е реалност, че сензационните заглавия, граничещи с всяване на суматоха, не липсват, изключително в медии със съмнителна известност. Факт е обаче, че в рецесии като актуалната значително тонът се задава от обществената връзка на виновните институции. А той на моменти е искрено апокалиптичен. Сериозността на казуса по никакъв метод не би трябвало да бъде подценявана, само че е добре
институциите и медиите да се замислят за резултата от посланията си върху жителите и тяхната душeвност.
Често за битката с ковид се приказва с военни термини, които основават чувство за военно състояние. На този декор виждаме водачи – като Ангела Меркел и премиерката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн – които споделят умерено и искрено с жителите на страните си и се радват на огромно публично доверие. Заслужава си да се изследва дали не е по-разумно връзката в изискванията на съществени рецесии да бъде оставена в ръцете на дами:)
Появи ли се недостиг на качествени източници на информация, която бе обусловена от триумфа на жълтите медии напоследък?
Кризи като актуалната потвърждават нуждата от качествени и достоверни източници на информация и като че ли жителите схващат това и разчитат главно на потвърдени медии, с цел да се осведомят за пандемията. Също по този начин всеобщо се гледат онлайн брифингите на оперативния щаб, т.е. хората използват информация непосредствено от източника. На моменти обаче институциите изпращат спорни послания и тук идва ролята на качествените медии – да ги “превеждат ” и подлагат на сериозен разбор. За страдание, жълтите и псевдомедиите се възползват колкото могат от големия интерес към тематиката, с цел да натрупат кликове и облаги от сензационна или искрено погрешна информация. Този феномен е неминуем и както към този момент показах, той единствено усилва по този начин или другояче голямата отговорност на качествените медии.
Дойде ли времето на предпочитано търсене на позитивните послания и положителните вести, доколкото ги има? Да търсим светлина в тунела, имайки поради все по-крехката душeвност на феновете, слушателите, читателите си?
Позитивните послания и вести постоянно са били към нас и ползата към тях като че ли се ускорява, в това число в следствие от въздействието на обществените мрежи. Доброто заслужава да се чува за него и хората имат потребност от това. Колко от приятелите ви настояват, че нямат тв приемник, тъй като не им се слуша единствено за драми и нещастия? Новият тип медийно ползване разрешава на хората да избират и на този декор
историите за положителното доближават сполучливо до тези, които ги търсят.
Традиционните медии като че ли също стартират да преодоляват лъжливата максима, че положителната вест е неприятната вест. Същевременно обаче се намираме в тежка рецесия и за проблемите и заплахите би трябвало да се приказва непрекъснато. Важен е салдото и придържането към обстоятелствата, без заиграване с страстите и страховете на хората. Моментът е исторически и медиите имат шанса да си върнат позагубеното публично доверие.
АЕЖ кани публицисти и работещи в медийния бранш на безвъзмезден уебинар, отдаден на правата и свободите на българските жители в режим на изключително състояние. Кои права могат да бъдат лимитирани в условия на изключително състояние? Могат ли да бъдат лимитирани политически права? Може ли да бъде лимитирано правото на изложение на мнение? Тези и още въпроси ще дискутира Симона Велева, лекар по конституционно право, специалист по медийно и цифрово право и права на индивида, създател на книгата „ Свобода на словото “.
Уебинарът е безвъзмезден, само че се изисква предварителна онлайн регистрация на: https://bit.ly/3aNBewn.
Да живееш без детето си. Карина Караньотова от Българска национална телевизия за жертвите на един публицист
За часове публицистите трябваше да свикнат с едно ново за тях професионално предизвикателство – работа в изискванията на пандемия от ковид? Издържаха ли този тест?
Пандемията от ковид се оказа невиждано предизвикателство за цялото ни общество , което важи в цялостна мощ и за публицистите и медиите. Редакциите реагираха стремително, реорганизирайки процесите си на работа по този начин, че да опазят в най-голяма степен сигурността на екипите си. Това е продължаващ развой, в който непрекъснато се търси салдото сред понижаване на риска от заразяване с нарасналата социална нужда от информация 24/7. Ако би трябвало да сме реалисти, не можем да приказваме за златна среда, а за непрекъсната акомодация и взаимни отстъпки.
Същевременно медиите са изправени пред фрапантен спад на приходите от реклама заради икономическата рецесия, съпътстваща пандемията,
което слага под риск работата на хиляди заети в бранша. В този смисъл публицистите носят голямата отговорност да осведомят качествено обществото за всичко, обвързвано с ковид, работейки в стресови условия и с неизясненост за бъдещето си. Напрежението е съществено, имайки поради и честите брифинги във всички часове на деня, които би трябвало да бъдат отразени навреме. На този стадий можем да кажем, че публицистите устоят теста. Тепърва следва да разберем на каква цена.
Усеща ли се към този момент резултатът от “информационно претоварване ”. Говорим за положение, в което се намират от ден на ден хора и което напълно не е безобидно?
Към момента на световно равнище към този момент се приказва за “инфодемия ” – както от информация за ковид, по този начин и от дезинформация, каквато в последно време съпътства всички спешни явления.
Разпространението на така наречен “Фалшиви вести ” за ковид е изключително рисково, тъй като това визира публичното здраве и може да докара до съдбовни решения, основани на заблуди.
В тази среда обичайните медии са натоварени с виновната задача освен да дават качествена и навременна информация за пандемията и резултатите от нея, само че и да се борят против дезинформацията, която може да коства човешки животи. Колкото до претоварването – резултатът му върху потребителите на медии занапред ще бъде обект на съществени проучвания от страна на психолози, социолози и други носители на съответната експертиза.
Тънката граница сред предаване на справедлива информация и втълпяване на суматоха, паника? Доколко тя бе прекрачена?
Тази граница фактически е тънка и медиите постоянно се оказват изкушени от това да сервират сходна информация по ефектен метод. През 2017 година, благодарение на екип от анализатори от Софийския Университет, АЕЖ – България реализира задълбочено проучване на новинарските заглавия в най-влиятелните телевизионни и онлайн медии в страната, като изводът беше безапелационен: сензацията господства новинарския поток в България.
На този стадий е рано да се направи оценка на отразяването на ковид, защото рецесията занапред се разпростира, само че е реалност, че сензационните заглавия, граничещи с всяване на суматоха, не липсват, изключително в медии със съмнителна известност. Факт е обаче, че в рецесии като актуалната значително тонът се задава от обществената връзка на виновните институции. А той на моменти е искрено апокалиптичен. Сериозността на казуса по никакъв метод не би трябвало да бъде подценявана, само че е добре
институциите и медиите да се замислят за резултата от посланията си върху жителите и тяхната душeвност.
Често за битката с ковид се приказва с военни термини, които основават чувство за военно състояние. На този декор виждаме водачи – като Ангела Меркел и премиерката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн – които споделят умерено и искрено с жителите на страните си и се радват на огромно публично доверие. Заслужава си да се изследва дали не е по-разумно връзката в изискванията на съществени рецесии да бъде оставена в ръцете на дами:)
Появи ли се недостиг на качествени източници на информация, която бе обусловена от триумфа на жълтите медии напоследък?
Кризи като актуалната потвърждават нуждата от качествени и достоверни източници на информация и като че ли жителите схващат това и разчитат главно на потвърдени медии, с цел да се осведомят за пандемията. Също по този начин всеобщо се гледат онлайн брифингите на оперативния щаб, т.е. хората използват информация непосредствено от източника. На моменти обаче институциите изпращат спорни послания и тук идва ролята на качествените медии – да ги “превеждат ” и подлагат на сериозен разбор. За страдание, жълтите и псевдомедиите се възползват колкото могат от големия интерес към тематиката, с цел да натрупат кликове и облаги от сензационна или искрено погрешна информация. Този феномен е неминуем и както към този момент показах, той единствено усилва по този начин или другояче голямата отговорност на качествените медии.
Дойде ли времето на предпочитано търсене на позитивните послания и положителните вести, доколкото ги има? Да търсим светлина в тунела, имайки поради все по-крехката душeвност на феновете, слушателите, читателите си?
Позитивните послания и вести постоянно са били към нас и ползата към тях като че ли се ускорява, в това число в следствие от въздействието на обществените мрежи. Доброто заслужава да се чува за него и хората имат потребност от това. Колко от приятелите ви настояват, че нямат тв приемник, тъй като не им се слуша единствено за драми и нещастия? Новият тип медийно ползване разрешава на хората да избират и на този декор
историите за положителното доближават сполучливо до тези, които ги търсят.
Традиционните медии като че ли също стартират да преодоляват лъжливата максима, че положителната вест е неприятната вест. Същевременно обаче се намираме в тежка рецесия и за проблемите и заплахите би трябвало да се приказва непрекъснато. Важен е салдото и придържането към обстоятелствата, без заиграване с страстите и страховете на хората. Моментът е исторически и медиите имат шанса да си върнат позагубеното публично доверие.
АЕЖ кани публицисти и работещи в медийния бранш на безвъзмезден уебинар, отдаден на правата и свободите на българските жители в режим на изключително състояние. Кои права могат да бъдат лимитирани в условия на изключително състояние? Могат ли да бъдат лимитирани политически права? Може ли да бъде лимитирано правото на изложение на мнение? Тези и още въпроси ще дискутира Симона Велева, лекар по конституционно право, специалист по медийно и цифрово право и права на индивида, създател на книгата „ Свобода на словото “.
Уебинарът е безвъзмезден, само че се изисква предварителна онлайн регистрация на: https://bit.ly/3aNBewn.
Да живееш без детето си. Карина Караньотова от Българска национална телевизия за жертвите на един публицист
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ