Как облакът на смъртта уби 1746 души
Как облакът на гибелта умъртви 1746 души . Ниос (на британски и на френски: Nyos) е кратерно езеро в Северозападен район, Камерун, на към 315 км северозападно от столицата Яунде. Ниос е надълбоко езеро върху ската на неактивен вулкан, част от Камерунската линия.
Ниос се е формирало във вулканичен кратер, основан при изригване преди към 400 години, когато подземните води и лавата се сблъскват и тази гневна реакция, основава дупка, дълбока 270 метра.
Преди 36 години ( 1986),вероятно вследствие на свлачище, сгушеното измежду обилни зелени хълмове езеро почнало да изпуска CO2, който задушил за 30 минути 1746 души и 3500 селскостопански животни в близките градове и села.
Eзерото отделило стотици хиляди тона отровен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този спокоен облак на гибелта се разпрострял из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч.
Мнозина от селата Ча, Ниос и Субум се задушили в съня си. Открити са хора с кръв към носа и устата. Няколко души, които са имали шанса да се разсънят, не разкрили каквито и да е следи от принуждение или вреди. Те разкрили единствено трупове. Дори мухите били умрели.
“ Не можах да приказвам. Изпаднах в безсъзнание. Не можех да отворя устата си, тъй като тогава усещах някаква отвратителна миризма … Чух по какъв начин щерка ми хърка по отблъскващ метод, доста извънредно … Когато стигнах до леглото на щерка ми … се сринах и паднах … Исках да приказвам, дъхът ми не можеше да излезе … щерка ми към този момент беше мъртва . ”
Това са думите на Джоузеф Нкюин, който като по знамение оцелява освен това естествено злополучие.
„ Езерата не се надигат просто по този начин и не убиват хиляди хора “, разяснява Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет пред „ Гардиън “ през 2005 година
Фермерите, които живеели покрай езерото, чули екот. В същото време се образувал бял облак над езерото, който бил на 100 метра височина. Когато решили да изоставен домовете си и да проучат от кое място се е чул шумът, те изгубили схващане, а малко по-късно издъхнали. Два дни по-късно облакът се разнесъл от вятъра, а оживелите се събудили и разкрили ужасяваща гледка- мъртви фамилии, съседи и добитък.
Има легенда, която се предава от генерации на генерации в този регион. Тя споделя за злобен дух, който излизал от езерото и убивал всички хора, дръзнали да се заселят край крайбрежията му.
Какво е научното пояснение?
След случая учените доближават до заключението, че езерото Ниос е отделило голямо количество CO2 към 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На процедура покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст отровен газ.
Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в границите на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.
Кратерните езера нормално са с високо наличие на CO2, защото се образуват от вулканичната активност, която се случва под тях. При естествени условия този газ се отделя с течение на времето, до момента в който водата на езерото се върти.
За да предотвратят бъдещи сходни детонации, през 2001 година инженери конфигурират тръби в езерото, които засмукват въглеродния двуокис от дъното и го отделят поетапно във въздуха.
Междувременно обаче поражда различен проблем – естествените стени, обкръжаващи езерото Ниос, стартират да отслабват. Сега учените се тормозят, че в случай че нещо докара до разбъркване на земята в близост, никой не може да каже какво тъкмо ще се случи, в случай че наличието на Ниос се разлее в региона.
Построена е язовирна стена, с цел да пази локалните хора. Създателите й са уверени, че тя ще издържи в близкото бъдеще.
Все още е е ясно какво е разрешило на въглеродния диоксид да се издигне. Възможно е да е било земетресение, свлачище или вулканично изригване. „ Спусъкът “ е бил беззвучен, само че резултатът — пагубен.
# Как облакът на гибелта умъртви 1746 души
