Как науката обяснява съществуването на алтернативни реалности. Идеята за съществуването на

Как науката изяснява съществуването на различни действителности.

Идеята за съществуването на „ копия “ на хората в Мултивселената от дълго време интересува учените и повдига доста въпроси. В рамките на нашата наблюдаема Вселена има единствено една Земя и едно „ ти “, само че теорията за Мултивселената уголемява тези граници и допуска опцията за съществуването на голям брой паралелни светове с друг излаз на събитията.

Мултивселената се основава на концепцията, че отвън нашата наблюдаема Вселена могат да съществуват идентични физически системи, само че с разнообразни резултати от квантовите процеси. Тази идея пробужда концепцията, че в някоя друга действителност хората могат да живеят по-успешно, като създадат други, по-успешни избори в основни моменти. Освен това е допустимо фундаменталните физични константи в тези вселени да са по-различни от тези, с които сме привикнали, което води до радикално разнообразни свойства на материята и пространството.

В рамките на тази идея се преглеждат две съществени теории: квантова мултивселена и инфлационна мултивселена.

Квантовата Мултивселена се основава на правилата на квантовата механика, където всички взаимоотношения сред частиците могат да имат няколко вероятни изхода, предопределени единствено с избрана възможност. Това значи, че съществуват голям брой сюжети на събитията на квантово равнище. Така да вземем за пример, в случай че се мери електрон, неговият спин може да се окаже или в положение нагоре, или в положение надолу. Преди измерването електронът съществува в положение на суперпозиция, съчетаваща двата вероятни резултата. Само когато се извърши актът на премерване, едно от вероятните положения става действителност, а другите „ изчезват “ в нашата Вселена.

Но съгласно квантовата догадка за Мултивселената всички различни изходи се резервират и осъществят в паралелни вселени. С други думи, за всяко допустимо събитие съществува друга версия на действителността, в която се следи друг излаз. Това значи, че в случай че два електрона си взаимодействат и резултатът може да бъде друг, то в някоя паралелна галактика се осъществя друга версия на това взаимоотношение и тези паралелни действителности могат да съществуват по едно и също време с нашата.

От друга страна, инфлационната мултивселена се основава на теорията на инфлационната космология. Според тази доктрина преди Големия гърмеж Вселената е претърпяла експоненциално уголемение. Това е предиздвикало даже дребни области от пространството да станат големи за елементи от секундата. Когато инфлацията в дадена област приключила, силата, присъща на пространството, се е трансформирала в материя и лъчение, което е дало началото на нашия свят, известно като горещият Голям гърмеж.

Но съгласно тази доктрина инфлацията може да не е настъпила по едно и също време в цялата Вселена, а в обособени нейни „ джобове “. Всяка от тези области след приключването на инфлацията би могла да се развива по свои лични закони, като по този метод се основат обособени вселени. В резултат на това инфлационната Мултивселена допуска съществуването на доста такива „ детски “ вселени, всяка от които се развива без значение и може да има свои лични фундаментални константи, закони на физиката и даже начални условия.

Комбинацията от тези две теории може да докара до заключението, че съществуват безкрайни версии на нас самите, които живеят в други действителности в Мултивселената, където резултатите от събитията могат да бъдат разнообразни от тези, с които сме привикнали. Тук обаче е значимо да се означи, че инфлационната Мултивселена дава безпределно пространство за съществуването на всички вероятни разновидности на действителността, а квантовата механика тъкмо разказва по какъв начин тези разновидности могат да зародят на микроравнище. В резултат на това, в случай че приемем, че инфлационната Мултивселена е безкрайна, можем да си представим, че съществуват безконечен брой копия на всеки човек, които живеят в други версии на Вселената.

Ролята на теорията на струните в този въпрос също е забележителна. Тази доктрина предлага модел, в който Вселената е формирана от дребни вибриращи струни, които дефинират физическите свойства на частиците. Нещо повече, теорията на струните допуска съществуването на доста вероятни положения на тези струни, всяко от които може да докара до появяването на Вселена с разнообразни фундаментални константи. Например параметри като скоростта на светлината или силата на гравитацията могат да варират в другите вселени, създавайки неповторими физични закони за всяка от тях.

Теорията на струните вкарва и понятието „ струнен пейзаж “, което разказва множеството от всички вероятни вселени, които могат да съществуват в границите на теорията на струните. Според тази догадка може да има 10 500 разнообразни версии на вселени, всяка със свои лични стойности на фундаменталните константи. Ако комбинираме теорията на струните с инфлационна Мултивселена, можем да предположим, че всяка „ детска “ галактика от инфлационен сюжет би могла да има неповторими константи според от това по какъв начин е приключила инфлацията в дадена област.

Струва си да отбележим, че макар всички тези теории остава въпросът: допустимо ли е в тези разнообразни вселени да съществуват версии на самите нас, само че с разнообразни физически характерности, дължащи се на разлики в главните константи? Например, в случай че гравитационната константа в една друга галактика е доста по-голяма, това би могло да значи, че животът във формата, с която сме привикнали, би бил неосъществим. Ако обаче разликите в константите са дребни, е допустимо да съществува живот, сходен на нашия, и в такива светове да се развият същества, сходни на нас, само че с дребни физически разлики.

От друга страна, актуалната физика към момента не разполага с задоволително данни, с цел да удостовери или отхвърли съществуването на такива паралелни вселени или „ копия “ на самите нас. Строго видяно, всички тези теории остават в областта на спекулациите и към момента няма метод да се организира опит, който да удостовери съществуването на Мултивселена или да промени фундаменталните константи в нашия свят.

Въпреки това Мултивселената остава една от най-интересните и дискутирани тематики в теоретичната физика.