Как може да си гарантирам, че като водя дело, то

Как може да си подсигурявам, че като повеждам дело, то ще получа след това дължимото ми и няма да се скрие имущество и пари?

Т.Щ., София

 

Във всяко състояние на делото до привършване на правосъдното дирене във въззивното произвеждане ищецът може да желае от съда, пред който делото е висящо, да допусне поръчителство на желае. Това е записано в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Там категорично се показва и че поръчителство се позволява по всички типове искове.

Нещо повече - поръчителство се позволява и на предстоящ иск. Той може да се желае и преди предявяване на желае от съд по непрекъснатия адрес на ищеца или по местонахождението на парцела, който ще служи за поръчителство.

Законът дефинира предпоставки, с цел да бъде позволено от съда съответното поръчителство. Първо би трябвало да е налице, че в случай че не бъде позволено, без него за ищеца ще бъде невероятно или ще се затрудни реализирането на правата по решението. Заедно с това искът би трябвало да е подкрепен с безапелационни писмени доказателства или пък да бъде показана гаранция в избрания от съда размер. Размерът на гаранцията се дефинира от размера на директните и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, в случай че обезпечението е безпричинно.

В молбата за поръчителство се показват обезпечителната мярка и цената на желае. На насрещната страна не се връчва дубликат от молбата. Тя се позволява в закрито съвещание в деня на подаването ѝ. Въз основа на определението, с което молбата се почита, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е избрана гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето ѝ.

Граждански процесуален кодекс дефинира и по какъв начин се прави обезпечението. Това става с налагане на забрана върху неподвижен парцел или със запор на движими движимости и вземания на длъжника. Кодексът позволява и обезпечение чрез други подобаващи ограничения, избрани от съда, в това число посредством прекъсване на моторно транспортно средство от придвижване и посредством прекъсване на осъществяването.

Съдът може по искане на една от страните, откакто уведоми другата страна и вземе поради възраженията й, направени в тридневен период от известието, да допусне подмяна на един тип поръчителство с различен.

Налагането на запор се прави неотложно от правосъдния реализатор по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда, като на ответника се връчва известие вместо призовка за непринудено осъществяване. При запор върху движима движимост правосъдният реализатор прави списък, оценка и предаване на движимостта за бранене. Налагането на забрана става посредством регистриране на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията оповестява на ответника за осъщественото регистриране.

Може да има и анулация на обезпечението. Тя се постановява по молба на заинтригуваната страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен период от приемане на преписа. Съдът в закрито съвещание анулира обезпечението, откакто се увери, че към този момент не съществува повода, заради която е било позволено. Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни ограничения става въз основа на влязлото в действие определение на съда.

Важно е да се знае, че има и обезщетение за вреди от обезпечението. Ако искът, по който е позволено обезпечението, бъде отритнат или в случай че не бъде предявен в дадения на ищеца период, или в случай че делото бъде прекъснато, ответникът може да желае от ищеца да му заплати породените в резултат на обезпечението вреди, разпорежда Граждански процесуален кодекс.