За Анжела Тошева – с любов и респект
Как може да се опише с малко думи пианистката Анжела Тошева?
Харизматична и действена, без безусловно да натрапва себе си, изпълнена със забележителна доза увереност и дружно с това мекост и даже извинителна срамежливост, когато излиза да се поклони на публиката преди да стартира своето осъществяване, което издава от първите тактове още пределна централизация и надзор на мозъка и минава в последваща фаза на същинско потапяне и проучване на всеки тон, период, фраза като знак на духа на композитора. Тогава творбата не е изсвирена, а сътворена. И това желание да проявяваш музикални светове не остава неусетно от публиката. Тази аудитория я следва правилно три десетилетия и това най-малкото значи, че изпълнителят има своя физиономия в този по този начин разнолик е все по-населен музикантски свят. Да си проправяш път в него с нова музика, да правиш български министър председатели на модерни непознати композитори и български произведения да бъдат нещо естествено в програмата на концерта, това е към този момент избор и когато той е предпазен, се получава един повсеместен облик на една осъзната артистична персона.
И тъкмо тъй като става въпрос за артистичност, която е отвън клишетата, тук могат да се появят и непредвидени, разнообразни направления. След концерт с барокова музика или единствено с съвременни творби, могат да дойдат Шуберт и Лист, даже Рахманинов. След одобряването със Скарлати и Барток да се появи Шопен или просто и не по този начин инцидентно Бетовен. Анжела Тошева явно не е загрижена да показва едни и същи доказателства за своето пианистично изкуство. За нея дългото пътешестване в музикалния свят, където има благоприятни условия за разнообразни провокации е по-същественото, то обезпечава и ново търсене, живецът на дълголетието в изкуството. Когато това изкуство се прави от позицията на актьор на свободна процедура в нашата родна, изцяло неподготвена за това, културна реалност в продължение на повече от две десетилетия е към този момент в случай че не персонален подвиг, то демонстрира владеене на повече качества на личността. А по отношение на самоорганизираните концертни прояви, това най-много са голям брой рецитали, където не играе роля зашеметяващият солист-пианист пред оркестъра, нито взаимната поддръжка на дребния камерен отбор на сцената. На нея Анжела Тошева излиза сама в следващата си предстояща и усърдно готова среща с клавирната музика, на която ние, нейната аудитория, ставаме очевидци.
Изпълнения на пианистката Анжела Тошева може да слушате на 15 юни от 19.30 часа по стратегия „ Христо Ботев “
Харизматична и действена, без безусловно да натрапва себе си, изпълнена със забележителна доза увереност и дружно с това мекост и даже извинителна срамежливост, когато излиза да се поклони на публиката преди да стартира своето осъществяване, което издава от първите тактове още пределна централизация и надзор на мозъка и минава в последваща фаза на същинско потапяне и проучване на всеки тон, период, фраза като знак на духа на композитора. Тогава творбата не е изсвирена, а сътворена. И това желание да проявяваш музикални светове не остава неусетно от публиката. Тази аудитория я следва правилно три десетилетия и това най-малкото значи, че изпълнителят има своя физиономия в този по този начин разнолик е все по-населен музикантски свят. Да си проправяш път в него с нова музика, да правиш български министър председатели на модерни непознати композитори и български произведения да бъдат нещо естествено в програмата на концерта, това е към този момент избор и когато той е предпазен, се получава един повсеместен облик на една осъзната артистична персона.
И тъкмо тъй като става въпрос за артистичност, която е отвън клишетата, тук могат да се появят и непредвидени, разнообразни направления. След концерт с барокова музика или единствено с съвременни творби, могат да дойдат Шуберт и Лист, даже Рахманинов. След одобряването със Скарлати и Барток да се появи Шопен или просто и не по този начин инцидентно Бетовен. Анжела Тошева явно не е загрижена да показва едни и същи доказателства за своето пианистично изкуство. За нея дългото пътешестване в музикалния свят, където има благоприятни условия за разнообразни провокации е по-същественото, то обезпечава и ново търсене, живецът на дълголетието в изкуството. Когато това изкуство се прави от позицията на актьор на свободна процедура в нашата родна, изцяло неподготвена за това, културна реалност в продължение на повече от две десетилетия е към този момент в случай че не персонален подвиг, то демонстрира владеене на повече качества на личността. А по отношение на самоорганизираните концертни прояви, това най-много са голям брой рецитали, където не играе роля зашеметяващият солист-пианист пред оркестъра, нито взаимната поддръжка на дребния камерен отбор на сцената. На нея Анжела Тошева излиза сама в следващата си предстояща и усърдно готова среща с клавирната музика, на която ние, нейната аудитория, ставаме очевидци.
Изпълнения на пианистката Анжела Тошева може да слушате на 15 юни от 19.30 часа по стратегия „ Христо Ботев “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ