Как ли биха се развили събитията в Сирия, ако Западът

Как ли биха се развили събитията в Сирия, в случай че Западът беше работил по различен метод? Този въпрос е обоснован. Защото той директно визира ориста на безчет хора, които може би в този момент към момента щяха да са измежду живите, в случай че Западът беше заложил на друга тактика.

Историята на западните решения във връзка с Сирия е низ от пропуснати шансове. Най-известното от тези решения беше взето през 2013: когато стартира да излиза наяве, че режимът на Асад може би е употребявал бойни отровни субстанции против личното си население, американският президент Обама заприказва за “червена линия ”, оттатък която не трябва да се минава, и предизвести, че ще има последици. Но какво стана, когато в действителност се разбра, че е имало офанзива с токсичен газ? Какво предприе Обама? Абсолютно нищо. Той пренебрегва информациите за химическа офанзива или пък личното си предизвестие. А може би и двете дружно.

Повече от ясно е: в случай че се беше стигнало до намеса в Сирия, тя можеше да има съдбовни последствия. Проблемът обаче е в това, че същото важи и за противоположното – за ненамесата. На всички е известно какво се случва в този момент в Сирия: Русия и Иран поеха нещата в свои ръце и се намесиха по този начин солидно, че Западът просто няма по какъв начин да се конфронтира със сирийския президент. Исканията за оставка на Асад, отправяни от Вашингтон и от европейските столици, се трансфораха в някаква мантра, изпразнена от наличие и значителност. Вече няма съвсем никакво значение какво желае Западът. Или какво не желае.

Въпросът е: каква е поуката от всичко това? Интервенциите на Запада бяха извършени дилетантски и се провалиха по кървясъл метод – както в Ирак, по този начин и в Либия. Ясно е, че Западът – най-малко за момента – не е в положение да организира смислени интервенции с дълготрайна цел. Той обаче не трябва и просто да предава нещата в непознати ръце: обратът, който Русия и Иран постановиха в Сирия, е непостижим по своя цинизъм.