Как корейците се превърнаха от откровено грозни или най-малкото незабележими

Как корейците се трансфораха от искрено грозни или най-малкото незабележими до „ трендсетъри “ във връзка с дизайна за по-малко от 15 години.

В продължение на години Hyundai се бори да придаде еднаквост на своите коли. Сега те са едни от най-отличаващите се на пътя. По тематиката разсъждава Крис Чилтън от карскуупс.

Затворете очи и си представете BMW. Лесно е, нали? Какъвто и модел да си визиите и от която и да е ера, евентуално можете да видите отчетливите линии, добре премислените повърхности и макар че размерът на бъбрековидната решетка е варирал през годините, тя постоянно е била там.

Няма по какъв начин да сбъркате BMW с нещо друго и даже когато компанията направи идната си разтърсваща смяна в дизайна с стартирането на Neue Klasse 2026 (която ще бъде показана с втори концепт тази есен), ще забележим подмятания от коли като Серия 5 от 1972 година и ще знаем кой стои зад нея.

Но в продължение на години корейските автомобилни производители като Hyundai се бореха да основат този тип еднаквост за своите коли, най-очевидно във връзка с разпознаваемата „ зурла “, само че и на ламарините зад нея.

Отчасти това се дължеше на обстоятелството, че първите им коли бяха преправени версии на излезли от приложимост коли на други компании, само че също по този начин, както сподели един път шефът на отдела по дизайн в корейска автомобилна компания, азиатските купувачи обичайно нямат изключително развъртян усет за коли, а локалните дизайнери не са били изложени на по-богата комбинация от културни въздействия, в сравнение с дизайнерите на Запад.

Ето за какво множеството автомобилни производители към този момент имат голям брой дизайнерски центрове, ситуирани по целия свят.

Борба за еднаквост

Не е като Hyundai в никакъв случай да не е създавал обичайно изглеждащ автомобил. Имал е своите моменти. Оригиналният Pony не беше неприятен, а мъртвороденият Pony Coupe – и двата плана са проектирани от Джорджето Джуджаро, а не от локални момчета – в действителност щяха да оказват помощ за слагането на Hyundai на картата, в случай че в миналото се произвеждаха. 

Купето/Tiburon от 1996 година (преди ужасния фейслифт) потвърди, че откриването на дизайнерски център в Калифорния през 1990 година е било верен ход, а неговият правоприемник от 2001 година също съумя да завърти няколко глави.

А десетилетие по-късно Veloster с асиметричното разположение на вратите и странната си гърбица несъмнено се отличаваше – повече от Genesis Coupe.

Но е елементарно да бъдеш самоуверен при спортните коли. Хечовете, седаните, минивановете и SUV колите на Hyundai от този интервал обаче са друга история. Само разгледайте фотосите, показваща коли на компанията от началото на 2000 година, с цел да си припомните къде се намираше Hyundai малко след началото на хилядолетието.

Ако не друго, макар че качеството се подобряваше, някои от колите бяха още по-малко отличителни през първите години на новия век, защото Hyundai обезверено се опитваше да бъде възприеман съществено освен от търсачите на преференциални предложения и в последна сметка се опитваше да копира съществуващи сполучливи коли на пазара.

Автомобилите на Hyundai от този интервал не бяха ужасни за на външен тип, само че бяха безпределно скучни, което евентуално е още по-лошо. Ще признаем, че нещата станаха по-интересни в края на първото десетилетие на новия век, когато коли като Elantra и Sonata получиха силуети на фастбек, а SUV-ите също изглеждаха по-желани.

Но дизайнерските екипи към момента като че ли се опитваха да смесят в едно детайли и отражения от Audi, Mercedes и Lexus и Honda, вместо да се съсредоточат върху основаването на ясна еднаквост на Hyundai за колите на марката.

Но към 2018 година всичко се промени. Hyundai стана самоуверен. Появи се поляризираща настройка на разграничените светлини и решетка за рязане на картофи за новия Santa Fe, а 2020 година донесе преоткрит Tucson с решетка на киборг и арки, които изпъкват като коремните мускули на фитнес модел, плюс седмо потомство Elantra, чиито геометрични форми на панелите на вратите си играеха с готини трикове със светлината, а решетката преливаше във фаровете, с цел да направи “дяволски рога ”.

Напоследък сме очевидци на обща тематика – тънка хоризонтална светлинна лента – която се разгръща в голям брой модели – от фейслифта на кросоувъра Kona и седана Sonata до минивана Staria и извънредния седан Grandeur, като последните два от тях показват и решетка, която заема цялата широчина на автомобила.

Това е радикална визия и най-сетне дава на Hyundai неотложно различим личен образ, който е напълно негов личен.

Но почакайте, тъй като това не е толкоз просто. Интересното е, че дизайните на Hyundai не са просто преоразмерени версии на еднакъв автомобил.

Новият Santa Fe не наподобява на нищо друго от гамата на Hyundai и даже Ioniq 5, най-възхваляваният модел като дизайн от портфолиото на Hyundai до момента, не наподобява на Ioniq 6, нито пък има светлинна лента по цялата ширина.

Но може би заради това, че наподобяват толкоз друго от всеки различен автомобил в продажба и по този метод основават своя лична еднаквост, коли като Santa Fe и Ioniq 5 и 6 не би трябвало да наподобяват като други Хюндаи.

Времето ще покаже. Единственото, което знаем на този стадий, е, че Hyundai мина от леко отегчителен и грозноват към самоуверен и секси за по-малко от 15 години (пет, в случай че би трябвало да сме честни) и наподобява, че кипи от самочувствие, което значи, че няма да има завръщане към скучния дизайн.

Новите патенти на Hyundai наподобява демонстрират нещо, обвързвано с N Vision 74

Изглежда, че Hyundai работи върху електромобил с две порти, доста сходен на концепцията N Vision 74.

Не се случва постоянно даден авто производител да показа идея, която наподобява толкоз добре, че цялата автомобилна общественост да стартира да го приканва да я вкара в произвеждане, като крещи „ shut up and take my money “.

Hyundai обаче направи тъкмо това с концепцията N Vision 74 Concept и изрази прочут интерес към нейното осъществяване.

За страдание, неотдавна марката изрично отхвърли слуховете, че ще създава ново Pony Coupe, само че въз основа на няколко патентни документа, открити от The Drive, наподобява, че Hyundai в действителност работи върху нещо, което е обвързвано с концепцията N Vision 74.

Първият от двата документа изобразява шаси с две порти, което обгръща пластмасова “вана ”, подсилена с въглеродни нишки, и има огромен тунел.
В патента обаче се споделя, че вместо да приюти трансмисия, този тунел „ може да инсталира електрически съставни елементи в него “, което допуска, че в тунела могат да бъдат ситуирани акумулатори.

Вторият документ е отдаден на предното окачване на същия автомобил, която го прави съвършен състезателен автомобил с висока продуктивност като N Vision 74.

При основаването на концепцията N Vision 74 Hyundai се е въодушевил от Pony Coupe от 1974 година, проектирано от Джорджето Джуджаро. Той освен наподобява неповторимо, само че и е оборудван със задвижващ елемент, който, в случай че се произвеждаше, щеше да го направи напълно друг от всички останали коли на пазара.

Под сексапилната обвивка на автомобила се намира акумулаторна батерия с потенциал 62,4 kWh, която може да се зарежда бързо с 800 волта. Освен това автомобилът разполага с атомна горивна клетка за зареждане на батерията и разполага с голям брой самостоятелни мотори на задния мост, които дружно обезпечават 670 к.с. и 900 Нм въртящ миг.

Както постоянно, тези патенти не значат безусловно, че Hyundai възнамерява да пусне серийна версия на концепцията, само че наподобява, че не се е отказал от концепцията за някакъв електрически състезателен автомобил с две порти.