Изследователи от Техническия университет в Илменау, Германия, разработват свръхпроводящи микрочипове

Изследователи от Техническия университет в Илменау, Германия, създават свръхпроводящи микрочипове от ново потомство, които имитират работата на човешкия мозък. Технологията дава обещание да понижи на половина енергопотреблението на центровете за данни, като резервира същата изчислителна мощ.

Проектът, наименуван neuroNODE започва на 1 януари 2026 година. Неговата цел е да сътвори електронни съставни елементи, които обработват информацията с къси електрически импулси, сходно на метода, по който сигналите се предават по нервните пътища на индивида. За разлика от актуалните силициеви чипове, които непрекъснато употребяват ток даже в режим на подготвеност, новите чипове ще употребяват сила единствено сега на обработката на сигнала.

„ Когато технологията ни стартира да се ползва в центровете за данни и последователно се усъвършенства, съгласно моите оценки ще можем да изразходваме на половина по-малко сила при същата изчислителна мощ. “

казва ръководителят на плана доктор Ханес Тьопфер

Значението на създаването е голямо. Глобалният трафик на данни нараства бързо с помощта на смарт телефоните, облачните услуги, стрийминг платформите и изкуствения разсъдък. Само за образованието на AI модела ChatGPT-4 са били нужни към 50 милиона киловатчаса електрическа енергия – задоволително за зареждането на повече от 10 000 семейства за цяла година. Според Националната лаборатория „ Лорънс Бъркли “, до 2028 година повече от половината от електрическата енергия, употребявана от центровете за данни ще отива извънредно за потребностите на изкуствения разсъдък.

Идеята за свръхпроводящи вериги, употребяващи квантови резултати за предаване на данни със свръхкъси импулси датира от 50-те години на предишния век и работата на унгарско-американския математик Джон декор Нойман. Сега обаче тя става в действителност търсена. За съпоставяне, човешкият мозък употребява единствено към 20 вата, изпълнявайки най-сложните когнитивни задания, с които най-мощните компютри към момента не могат да се оправят.

Технологията има и друго значимо приложение. Според Тьопфер, когато квантовите компютри станат изцяло функционални, съставените елементи, създадени в Илменау, ще бъдат нужни за свързване на огромен брой детайли без разстройства.

„ Ако те не съществуват, управлението на нужния брой кюбити ще се окаже невероятно. Затова те са от екзистенциално значение за квантовите компютри. “

акцентира ученият

Американските експерти по софтуерно обмисляне предвиждат, че оптичните свръхпроводящи електронни модули ще станат неизбежна част от компютърната инфраструктура от към 2035 година нататък.