Стефан Командарев пред Варайъти: Аз съм лекар, обществото е мой пациент
Как живее Европа три десетилетия след рухването на комунизма, съумяват ли мощните общества да направляват бъдещето и има ли киното към момента силата да трансформира света, са част от тематиките в изявление на Стефан Командарев пред списание „ Варайъти “. Повод за поканата от журналиста Кристофър Вурлиа е новият филм на режисьора, показан премиерно на 18 август на Международния кинофестивал в Сараево.
„ В кръг “ е продължение на „ Посоки “, показан в Кан през 2017 година, в програмата „ Особен взор “. Двата кино плана на режисьора са част от трилогията му за общественото неравноправие и морала в България и Европа като цяло. А „ В кръг “ отбелязва 30-годишнината от рухването на Берлинската стена посредством историята на три двойки служители на реда, патрулиращи в една особена нощ из София.
На въпрос какво се е трансформирало в България за последните 30 години, Командарев споделя, че измененията не са само у нас, а са засегнали цяла Европа. И въпреки всичко има редица неща, годни само за страната ни.
„ Ние сме първенци в доста дисциплини – смее се той. – Най-бедната страна. Имаме огромни проблеми със смъртността, здравето, образованието – 43% от младежите в учебните заведения са функционално необразовани. И мисля, че всички тези проблеми произтичат от неравенството. Защото то раздели обществото, унищожи възприятието за общественост и повлия на всичко останало. Социалният капитал някак изчезва – без да сме участници във война, една четвърт от популацията на България напусна. Без да има бедствия или каквото и да било. Всичко това е значимо за мен, тъй като аз пребивавам там. Семейството ми е там, децата ми, завързан съм към тази страна. “
Командарев споделя, че не постоянно е желал да прави кино. По обучение е доктор.
„ Шегувам се с приятелите си, че един път доктор – вечно доктор. В този филм, а и в предния, пациентът бе европейското общество, 30 години след рухването на Берлинската стена – изяснява режисьорът. – И несъмнено, ние се опитваме да излекуваме обществото с малко комизъм, с малко драма. Не знам какво направихме – психотерапия, аутопсия, интервенция – публиката ще каже. Но най-малко се опитваме, и това е задачата на всеки кинаджия – не толкоз да забавлява, едвам задава въпроси. Да показа проблемите. И може би нещо ще се случи. Вярвам, че киното може да промени нещата. “
Макар и занимаващи се с тежка тема и снимани най-вече в тъмната гама (през нощта), във „ В кръг “ има и подиуми на вяра. Запитан какво му дава вяра като българин, Командарев не се замисля преди да отговори:
„ Очите на двете ми деца “.
„ Но също и всичките ми другари, в това число приятелите, с които върша кино, тъй като в България филми се вършат основно с другарства, не толкоз с пари – признава режисьорът. – Когато имаш общество към себе си, когато хората имат вяра в едно и също, те се пробват да работят, с цел да получат най-после добър резултат. Борят се за добра идея и това дава вяра, възприятието за общественост. Това е огромен проблем, тъй като общността у нас изчезва. Все по-лесно е да мразиш другите, само че е доста по-трудно и доста по-добре да извършите нещо дружно. “
Журналистът отбелязва, че и двата му кино лентата се развиват в избрани общности – „ Посоки “ е за таксиметрови водачи, „ В кръг “ – за служители на реда. Командарев отвръща, че в началото не е имал желание да основава трилогия – концепцията за продължение на тематиката пристигнала по време на фотосите на „ Посоки “. Екипът обърнал внимание, че през нощта минават доста патрулки и се свързали с полицейски сектор в София – те незабавно съдействали и по този начин се появил филм с герои и случки, основани на действителни лица и събития. В тях режисьорът открива метафора за обществото ни:
„ Интересното за служителите на реда, изключително тези, които патрулират улиците всяка вечер, е, че те се занимават с същинския живот. Да си служител на реда в България значи, че всички те ненавиждат. Работиш за малко пари, облеклата ти и всичко има неприятно качество. Често наподобяват извънредно “.
Разговорът се измества върху яда на българите, само че и за тяхното изтощение да трансформират живота си:
„ Има доста яд в България, само че постоянно той отива в неверните направления. Всеки път някой различен е отговорен за това, което се случва. Това е психически механизъм, доста по-лесно е да търсиш отвън себе си виновността “.
Все отново остава вярата, че когато българската аудитория най-накрая види кино лентата на 8 ноември, ще си зададе въпроса какво може да направи всеки от тях поотделно, с цел да промени нещо, тъй като Командарев „ има вяра в дребните промени, не в революционните, които се случват за една нощ “. Премиерната дата не е определена инцидентно – точно в тази нощ се развиват събитията във кино лентата и задачата е да се провокира полемика за 30-годишнината от края на социалистическия строй.
А на въпроса страда ли българинът от форма на Алцхаймер, както твърди един от героите във кино лентата, след къс размисъл режисьорът дава отговор, насочвайки диалога към Паметника на руската войска в центъра на София:
„ Когато отричаш нещо, то стопира да съществува. Когато унищожиш монумент, този интервал не съществува, тъй като не виждаш паметника. Това е детски метод на мислене. Дори сега тече полемика. Няколко седмици преди премиерата на кино лентата в България, ще има локални избори. В момента има един претендент, чиято платформа гласи „ Искам да унищожа паметника “ и това е. Не платформа за възстановяване на живота на хората, не за повдигане на заплати, за възстановяване на обстановката по улиците. Да унищожи паметника. Това е вълшебен метод на мислене: че с нещо като това ще решиш проблемите. Но ние сме доста щастливи за съществуването на тази полемика, тъй като ще помогне на кино лентата “.
Източник и фотография: ploshtadslaveikov
„ В кръг “ е продължение на „ Посоки “, показан в Кан през 2017 година, в програмата „ Особен взор “. Двата кино плана на режисьора са част от трилогията му за общественото неравноправие и морала в България и Европа като цяло. А „ В кръг “ отбелязва 30-годишнината от рухването на Берлинската стена посредством историята на три двойки служители на реда, патрулиращи в една особена нощ из София.
На въпрос какво се е трансформирало в България за последните 30 години, Командарев споделя, че измененията не са само у нас, а са засегнали цяла Европа. И въпреки всичко има редица неща, годни само за страната ни.
„ Ние сме първенци в доста дисциплини – смее се той. – Най-бедната страна. Имаме огромни проблеми със смъртността, здравето, образованието – 43% от младежите в учебните заведения са функционално необразовани. И мисля, че всички тези проблеми произтичат от неравенството. Защото то раздели обществото, унищожи възприятието за общественост и повлия на всичко останало. Социалният капитал някак изчезва – без да сме участници във война, една четвърт от популацията на България напусна. Без да има бедствия или каквото и да било. Всичко това е значимо за мен, тъй като аз пребивавам там. Семейството ми е там, децата ми, завързан съм към тази страна. “
Командарев споделя, че не постоянно е желал да прави кино. По обучение е доктор.
„ Шегувам се с приятелите си, че един път доктор – вечно доктор. В този филм, а и в предния, пациентът бе европейското общество, 30 години след рухването на Берлинската стена – изяснява режисьорът. – И несъмнено, ние се опитваме да излекуваме обществото с малко комизъм, с малко драма. Не знам какво направихме – психотерапия, аутопсия, интервенция – публиката ще каже. Но най-малко се опитваме, и това е задачата на всеки кинаджия – не толкоз да забавлява, едвам задава въпроси. Да показа проблемите. И може би нещо ще се случи. Вярвам, че киното може да промени нещата. “
Макар и занимаващи се с тежка тема и снимани най-вече в тъмната гама (през нощта), във „ В кръг “ има и подиуми на вяра. Запитан какво му дава вяра като българин, Командарев не се замисля преди да отговори:
„ Очите на двете ми деца “.
„ Но също и всичките ми другари, в това число приятелите, с които върша кино, тъй като в България филми се вършат основно с другарства, не толкоз с пари – признава режисьорът. – Когато имаш общество към себе си, когато хората имат вяра в едно и също, те се пробват да работят, с цел да получат най-после добър резултат. Борят се за добра идея и това дава вяра, възприятието за общественост. Това е огромен проблем, тъй като общността у нас изчезва. Все по-лесно е да мразиш другите, само че е доста по-трудно и доста по-добре да извършите нещо дружно. “
Журналистът отбелязва, че и двата му кино лентата се развиват в избрани общности – „ Посоки “ е за таксиметрови водачи, „ В кръг “ – за служители на реда. Командарев отвръща, че в началото не е имал желание да основава трилогия – концепцията за продължение на тематиката пристигнала по време на фотосите на „ Посоки “. Екипът обърнал внимание, че през нощта минават доста патрулки и се свързали с полицейски сектор в София – те незабавно съдействали и по този начин се появил филм с герои и случки, основани на действителни лица и събития. В тях режисьорът открива метафора за обществото ни:
„ Интересното за служителите на реда, изключително тези, които патрулират улиците всяка вечер, е, че те се занимават с същинския живот. Да си служител на реда в България значи, че всички те ненавиждат. Работиш за малко пари, облеклата ти и всичко има неприятно качество. Често наподобяват извънредно “.
Разговорът се измества върху яда на българите, само че и за тяхното изтощение да трансформират живота си:
„ Има доста яд в България, само че постоянно той отива в неверните направления. Всеки път някой различен е отговорен за това, което се случва. Това е психически механизъм, доста по-лесно е да търсиш отвън себе си виновността “.
Все отново остава вярата, че когато българската аудитория най-накрая види кино лентата на 8 ноември, ще си зададе въпроса какво може да направи всеки от тях поотделно, с цел да промени нещо, тъй като Командарев „ има вяра в дребните промени, не в революционните, които се случват за една нощ “. Премиерната дата не е определена инцидентно – точно в тази нощ се развиват събитията във кино лентата и задачата е да се провокира полемика за 30-годишнината от края на социалистическия строй.
А на въпроса страда ли българинът от форма на Алцхаймер, както твърди един от героите във кино лентата, след къс размисъл режисьорът дава отговор, насочвайки диалога към Паметника на руската войска в центъра на София:
„ Когато отричаш нещо, то стопира да съществува. Когато унищожиш монумент, този интервал не съществува, тъй като не виждаш паметника. Това е детски метод на мислене. Дори сега тече полемика. Няколко седмици преди премиерата на кино лентата в България, ще има локални избори. В момента има един претендент, чиято платформа гласи „ Искам да унищожа паметника “ и това е. Не платформа за възстановяване на живота на хората, не за повдигане на заплати, за възстановяване на обстановката по улиците. Да унищожи паметника. Това е вълшебен метод на мислене: че с нещо като това ще решиш проблемите. Но ние сме доста щастливи за съществуването на тази полемика, тъй като ще помогне на кино лентата “.
Източник и фотография: ploshtadslaveikov
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ