Как изглеждаше Италианската махала на Бургас, днешния ж.к.”Възраждане”, през 70-те

Как изглеждаше Италианската махала на Бургас, днешния ж.к.”Възраждане”, през 70-те години?

За доста от младите бургазлии това е просто един квартал, който е със относително добра локация, кошмарна инфраструктура, наблъскани една в друга стотици кооперации и живот в изискванията на неповторимо воайорство от всички страни, а в миналото този квартал имаше личен дух, който през днешния ден е изцяло чужд.

Кооперациите ги нямаше, а там бяха единствено дребни къщички, в които живееха будни хора – създатели, артисти, музиканти.

Ето по какъв начин е видяла този миг от историята на квартала Марина Николети в „ Из бургаските махали”:

Зимна вечер при започване на седемдесетте… Из уличка около Съда (тогава Новият още го няма и като сграда) се разнасят звуци на пиано. Увертюри, пиеси, канцонети, сонати… „ Лунната соната” на Бетовен звучи изключително нежно в този час… като спокоен плясък на вълна, като допиране на отразени лъчи до момчешко рамо, като шепот в ухото на момиче…

Лятото…. Лятото в градинката е типично италианско…. По бургаски… Гушнали своите училищен изгори, „ мафиозите” слушат в осъществявания на китара „ Бийтълс”, песни от градския фолклор и цигански романси… Понякога към китарата се причислява и нечия цигулка… И става още по-италианско. И напълно бургаско. Тогавашните младежи към момента са подготвени да пазят в борби „ своите”. А девойките още чуват в сънищата си по какъв начин под „ Очи черные” по струните на китарите минава Yellow submarine… Не просто космополитно, напряко космическо…



А след неотдавнашната реорганизация градинката на Съда отново се цялостни с деца…