Как Европа може да се отърси по-бързо от енергийните си връзки с Русия
Как Европа може да се отърси по-бързо от енергийните си връзки с Русия ? Този въпрос си задават европейците още отпреди войната в Украйна, само че събитията там и изключително опитът на Москва от последните дни да пренапише изискванията, по които ще ни продава природен газ, го изтикаха на напред във времето.
Камила Тоулмин от основания в Лондон Международен институт за околна среда и развиване и Антъни Фрогат - специалист в Кралския институт по интернационалните връзки „ Чатам Хаус “, споделиха мнението си пред „ Събота 150 “.
„ Ясно е, че Русия е най-големият снабдител на фосилни горива в Европейският съюз, който към момента е прекомерно подвластен от тях, изключително в съответни браншове като превоз и отопление. Отказът от съветските горива ще бъде сложен . Русия доставя 40% от газа, потребяван в Европейския съюз. Също по този начин обаче ние добре знаем, че в електрическата енергия има други възможности с помощта на технологиите за възобновими източници, каквито са слънцето и вятърът. За последните 10 години цените им паднаха фрапантно, а използването им в Европейския съюз се удвои за същия интервал. Казано по различен метод, има вид да отвод от фосилните горива и това ще направи създавания ток много по-евтин “.
Камила Тоулмин, която членува в неправителствената организация „ Приятели на Европа “ и е специалист към Международния институт за околна среда и развиване, е съгласна, че възобновимите източници са най-бързият и сигурен път към реализиране на енергийна самостоятелност :
„ Мисля, че би трябвало да създадем редица ходове, първият от които е да понижим търсенето на природен газ. Това от своя страна значи да впрегнем доста повече старания в енергийната успеваемост. Необходимо е да помислим по какъв начин може в доста къси периоди да ускорим използването на възобновими източници . На мен ми се коства, че това са слънчевите мощности. Те могат да бъдат конфигурирани и закачени за мрежата за няколко седмици. Това е доста бърза мярка, с която можем да увеличим количествата електрическа енергия. Газът обаче се използва и за други цели, поради което би трябвало да се намерения и за намиране на различни доставки... В същото време видяхме доста хора, които споделят, че е належащо да се усилят добивите на нефт и природен газ в съюзническите страни или в формалните залежи, които имаме. Струва ми се обаче, че тук би трябвало да си зададем въпроса какъв брой време лишава процесът по разкриване на находище и създаване на нужните уреди, с цел да се добива дейно . Отговорът е пет до 10 години, което е доста друго от времевия небосвод, който ни слагат актуалните провокации. Именно поради това е нужно да удвоим напъните и да ускорим процеса по прекосяване към възобновима сила, а не толкоз да търсим нови фосилни залежи, което ще отнеме време и ще ни тласне към неправилна посока “.
Именно времевият небосвод обаче води Европейския съюз към търсене и на други възможности на съветския природен газ, тъй като решение от през днешния ден за на следващия ден няма . Най-коментираният вид е замяната на доставки по газопроводите с такива от танкери - полутечен природен газ, разяснява Антъни Фрогат.
„ За Европейския съюз е мъчно да усили доставките заради ред аргументи. Първата е обвързвана с инфраструктурата. Втечненият природен газ се доставя в специфични танкери, които дебаркират на специфични терминали. В момента те работят с към 60-70% от потенциала си. Разбира се, може да се усили натовареността им, само че няма по какъв начин да изградите нов терминал за една година. Ако Европейският съюз - поради отхвърли от приемане на газ по тръбопроводите си от Русия, се насочи към втечнения природен газ, това ще има отражение върху цената му. Все отново приказваме за лимитирани благоприятни условия за произвеждане и доставка на тази суровина. Това е първото нещо, което би трябвало да се осъзнае. В същото време Европейският съюз като блок е кадърен да купи доста по-голямо количество полутечен природен газ, в сравнение с всяка обособена страна - членка . На доктрина поради стопанската система на мащаба и политическата мощ от закупуване на толкоз огромни количества би трябвало да се реализира по-евтина цена. Въпросът обаче е и политически за разпределението на закупеното количество и превозването му навътре в съюза през съответните терминали “, добави Фрогат в отговор на въпроса дали обща поръчка от страна на Европейския съюз би могла да понижи цената на втечнения природен газ - по този начин или другояче скъпа суровина, чието по-високо търсене няма да я направи по-евтина.
Камила Тоулмин също намира концепцията за добра, само че не за задоволителна:
„ Очевидно е, че Европа е доста огромен консуматор на природен газ. Струва ми се, че сходен метод може да има значение, в случай че се водят договаряния с други страни - производителки на синьо гориво, какъвто е Катар . Няма какво да спорим, Европа е огромна мощ от позиция на потреблението на газ. Също по този начин ми се коства, че като групова стъпка Европа би могла да огледа към други страни и континенти, да вземем за пример към африканските страни. Там има страни, които създават газ и могат бързо да усилят добивите му, в случай че бъдат направени верните вложения “.
А верни ли са вложенията в нови нуклеарни мощности - въпрос, който става все по-актуален за България, и на който в Германия от дълго време са дали отговор с „ изрично не “.
„ Много се надявам точно тази енергийна рецесия да ни накара да преосмислим смисъла на нуклеарните мощности. Струва ми се, че доста хора от екологичните придвижвания погрешно правят оценка този тип сила и то по метод, който не е доказан от формалните данни за умряли хора. Ако погледнете статистиката какъв брой хора са изгубили живота си като разследване от добива на въглища, изгарянето им и излъчванията от този развой, ще видите милиони в годишен проект. И тук не приказвам само за страни, които са доста подвластни от въглищата, какъвто е Китай. Числата са безапелационни и за страни в Африка, да вземем за пример, където доста хора си отиват рано от света поради проблеми с белите дробове, породени точно от въглищните излъчвания във въздуха ... Броят на хората, които са умряли поради произвеждане на електрическа енергия от нуклеарни мощности, е доста дребен спрямо въглищата. Въпреки това битува разбирането, че съществува доста огромен риск. Именно затова бих желала да има преоценка на това схващане даже и в Германия, където надали не към този момент не желаят да се допират до подобен вид мощности. Разбира се, като споделям това, е значимо да уточня, че построяването на нуклеарна електроцентрала лишава към 20 години. Затова би трябвало да разделим въпроса на краткосрочни, средносрочни и дълготрайни детайли. Важно е обаче в този момент да вземем тези дълготрайни стратегически решения, които ще ни слагат в доста по-добра позиция след десетилетия “, разяснява Камила Тоулмин, само че Антъни Фрогат има противоположни причини:
„ Това няма да има въздействие върху актуалната обстановка, тъй като Европейският съюз съобщи, че желае да приключи закупуването на съветски газ до 2027. Нови нуклеарни мощности не могат да бъдат построени до тогава, тъй че няма по какъв начин да бъдат част от решението от прекратяването на енергийните взаимоотношения с Русия . Вторият детайл от този въпрос е обвързван с наклонността по декарбонизация. Тя би трябвало да бъде реализирана допустимо най-бързо и на ниска цена. Ядрените мощности са потвърдили, че са скъпи, тъй че от позиция на целите ми се коства, че би трябвало фокусът да е върху нефосилните мощности “.
И двамата специалисти са уверени, че спешността на обстановката изисква точни, само че не и прибързани или прочувствени решения , както и че възобновимите източници са единственият път към битката с климатичните промени.
Камила Тоулмин от основания в Лондон Международен институт за околна среда и развиване и Антъни Фрогат - специалист в Кралския институт по интернационалните връзки „ Чатам Хаус “, споделиха мнението си пред „ Събота 150 “.
„ Ясно е, че Русия е най-големият снабдител на фосилни горива в Европейският съюз, който към момента е прекомерно подвластен от тях, изключително в съответни браншове като превоз и отопление. Отказът от съветските горива ще бъде сложен . Русия доставя 40% от газа, потребяван в Европейския съюз. Също по този начин обаче ние добре знаем, че в електрическата енергия има други възможности с помощта на технологиите за възобновими източници, каквито са слънцето и вятърът. За последните 10 години цените им паднаха фрапантно, а използването им в Европейския съюз се удвои за същия интервал. Казано по различен метод, има вид да отвод от фосилните горива и това ще направи създавания ток много по-евтин “.
Камила Тоулмин, която членува в неправителствената организация „ Приятели на Европа “ и е специалист към Международния институт за околна среда и развиване, е съгласна, че възобновимите източници са най-бързият и сигурен път към реализиране на енергийна самостоятелност :
„ Мисля, че би трябвало да създадем редица ходове, първият от които е да понижим търсенето на природен газ. Това от своя страна значи да впрегнем доста повече старания в енергийната успеваемост. Необходимо е да помислим по какъв начин може в доста къси периоди да ускорим използването на възобновими източници . На мен ми се коства, че това са слънчевите мощности. Те могат да бъдат конфигурирани и закачени за мрежата за няколко седмици. Това е доста бърза мярка, с която можем да увеличим количествата електрическа енергия. Газът обаче се използва и за други цели, поради което би трябвало да се намерения и за намиране на различни доставки... В същото време видяхме доста хора, които споделят, че е належащо да се усилят добивите на нефт и природен газ в съюзническите страни или в формалните залежи, които имаме. Струва ми се обаче, че тук би трябвало да си зададем въпроса какъв брой време лишава процесът по разкриване на находище и създаване на нужните уреди, с цел да се добива дейно . Отговорът е пет до 10 години, което е доста друго от времевия небосвод, който ни слагат актуалните провокации. Именно поради това е нужно да удвоим напъните и да ускорим процеса по прекосяване към възобновима сила, а не толкоз да търсим нови фосилни залежи, което ще отнеме време и ще ни тласне към неправилна посока “.
Именно времевият небосвод обаче води Европейския съюз към търсене и на други възможности на съветския природен газ, тъй като решение от през днешния ден за на следващия ден няма . Най-коментираният вид е замяната на доставки по газопроводите с такива от танкери - полутечен природен газ, разяснява Антъни Фрогат.
„ За Европейския съюз е мъчно да усили доставките заради ред аргументи. Първата е обвързвана с инфраструктурата. Втечненият природен газ се доставя в специфични танкери, които дебаркират на специфични терминали. В момента те работят с към 60-70% от потенциала си. Разбира се, може да се усили натовареността им, само че няма по какъв начин да изградите нов терминал за една година. Ако Европейският съюз - поради отхвърли от приемане на газ по тръбопроводите си от Русия, се насочи към втечнения природен газ, това ще има отражение върху цената му. Все отново приказваме за лимитирани благоприятни условия за произвеждане и доставка на тази суровина. Това е първото нещо, което би трябвало да се осъзнае. В същото време Европейският съюз като блок е кадърен да купи доста по-голямо количество полутечен природен газ, в сравнение с всяка обособена страна - членка . На доктрина поради стопанската система на мащаба и политическата мощ от закупуване на толкоз огромни количества би трябвало да се реализира по-евтина цена. Въпросът обаче е и политически за разпределението на закупеното количество и превозването му навътре в съюза през съответните терминали “, добави Фрогат в отговор на въпроса дали обща поръчка от страна на Европейския съюз би могла да понижи цената на втечнения природен газ - по този начин или другояче скъпа суровина, чието по-високо търсене няма да я направи по-евтина.
Камила Тоулмин също намира концепцията за добра, само че не за задоволителна:
„ Очевидно е, че Европа е доста огромен консуматор на природен газ. Струва ми се, че сходен метод може да има значение, в случай че се водят договаряния с други страни - производителки на синьо гориво, какъвто е Катар . Няма какво да спорим, Европа е огромна мощ от позиция на потреблението на газ. Също по този начин ми се коства, че като групова стъпка Европа би могла да огледа към други страни и континенти, да вземем за пример към африканските страни. Там има страни, които създават газ и могат бързо да усилят добивите му, в случай че бъдат направени верните вложения “.
А верни ли са вложенията в нови нуклеарни мощности - въпрос, който става все по-актуален за България, и на който в Германия от дълго време са дали отговор с „ изрично не “.
„ Много се надявам точно тази енергийна рецесия да ни накара да преосмислим смисъла на нуклеарните мощности. Струва ми се, че доста хора от екологичните придвижвания погрешно правят оценка този тип сила и то по метод, който не е доказан от формалните данни за умряли хора. Ако погледнете статистиката какъв брой хора са изгубили живота си като разследване от добива на въглища, изгарянето им и излъчванията от този развой, ще видите милиони в годишен проект. И тук не приказвам само за страни, които са доста подвластни от въглищата, какъвто е Китай. Числата са безапелационни и за страни в Африка, да вземем за пример, където доста хора си отиват рано от света поради проблеми с белите дробове, породени точно от въглищните излъчвания във въздуха ... Броят на хората, които са умряли поради произвеждане на електрическа енергия от нуклеарни мощности, е доста дребен спрямо въглищата. Въпреки това битува разбирането, че съществува доста огромен риск. Именно затова бих желала да има преоценка на това схващане даже и в Германия, където надали не към този момент не желаят да се допират до подобен вид мощности. Разбира се, като споделям това, е значимо да уточня, че построяването на нуклеарна електроцентрала лишава към 20 години. Затова би трябвало да разделим въпроса на краткосрочни, средносрочни и дълготрайни детайли. Важно е обаче в този момент да вземем тези дълготрайни стратегически решения, които ще ни слагат в доста по-добра позиция след десетилетия “, разяснява Камила Тоулмин, само че Антъни Фрогат има противоположни причини:
„ Това няма да има въздействие върху актуалната обстановка, тъй като Европейският съюз съобщи, че желае да приключи закупуването на съветски газ до 2027. Нови нуклеарни мощности не могат да бъдат построени до тогава, тъй че няма по какъв начин да бъдат част от решението от прекратяването на енергийните взаимоотношения с Русия . Вторият детайл от този въпрос е обвързван с наклонността по декарбонизация. Тя би трябвало да бъде реализирана допустимо най-бързо и на ниска цена. Ядрените мощности са потвърдили, че са скъпи, тъй че от позиция на целите ми се коства, че би трябвало фокусът да е върху нефосилните мощности “.
И двамата специалисти са уверени, че спешността на обстановката изисква точни, само че не и прибързани или прочувствени решения , както и че възобновимите източници са единственият път към битката с климатичните промени.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ