Как едно ръчно ушито лале може да носи толкова топлина,

Как едно ръчно ушито лале може да носи толкоз топлота, обич и смисъл? Как човек намира мощ и поддръжка не къде да е, а в лицето на " непознати другари "  в обществените мрежи? И по какъв начин сами избираме с какви очи да гледаме на света, без значение пред колко трудности се изправяме всеки ден? Историята на Ваня и Криси дава отговор точно на тези няколко въпроса и ни кара да благодарим за всичко, което имаме, само че от време на време одобряваме за даденост.

Ваня Вълева е майка, чието всекидневие и грижи са отдадени напълно на сина ѝ Криси, който страда от детска церебрална парализа. Скоро откакто научава за диагнозата, фамилията взема решение да се премести от родния си град Сливен в Пловдив, където да осигури по-добра здравна грижа за сина си. Вече порасналият Криси посещава учебно заведение, където намира другари, които го приемат и обичат. Той постоянно върви на рехабилитации, които да му оказват помощ да проходи независимо – най-съкровената фантазия на майка му.

Макар напълно да се е посветила на грижите за сина си, Ваня намира време да твори ръчно направени сувенири от плат. Това, което прави цветните ѝ лалета още по-специални, е фактът, че самият Криси оказва помощ на майка си в тяхното основаване. Ушитите хубости са мотив освен за Криси и Ваня да прекарват време дружно, само че и да донасят топлота в душите и сърцата на всеки, който си ги купи. Ваня не губи вяра, че синът ѝ ще се изправи и ще проходи, и знае, че не би трябвало да се предава пред компликациите, които се изпречват на пътя ѝ. Нейните лалета ни карат да имаме вяра в положителното и хубостта на живота, която постоянно се крие в дребните неща.

Повече за историята на Ваня и Криси, както и техните ръчно направени творения можете да намерите на фейсбук страницата им.

 
Мария Кавлакова: Ние можем да променим системата!