Рада се вълнува
Как да спасим пчелите, учат ли ги децата в учебно заведение на почитание към природата, хубостта на старобългарския език, силата на човешката воля – това са единствено част от тематиките, които вълнуват Рада Бонева. Тя е на 25 години, софиянка, природолюбител, веган и инфлуенсър, момиче от най-съвременната градска среда. Освен това чете много книги – нещо, което по принцип се счита, че младежите у нас не вършат.
Отраства измежду културни хора. Родителите ѝ са приключили българска лингвистика, работят в медиите (губи татко си рано). Учи в Националната гимназия по антични езици и просвета, след това приключва интернационалните връзки в СУ. Като младеж не върви по купони. Увлича се по метъл, написа в уебсайт за концерти и групи. Дипломната ѝ работа в гимназията е „ Фолклорни въздействия в метъл музиката “. Творбата изследва няколко географски ширини. Разбира се, с цел да я напише, Рада към този момент познава много типове фолклор.
През 2017-а, т.е. на 21 години, тя основава блог. Прицелен е в извършването на покупки на облекла втора ръка. Причината да засегне тази непопулярна тема е недоумението ѝ по отношение на робуването на марки. Рада вижда по какъв начин връстниците ѝ (осъзнато или не)
търсят прочувствено леговище във движимостите
Чрез блога желае да написа в контраст на консуматорството, тъй като то основава лъжлива разтуха. Рада обича играта на думи и кръщава уеб страницата thrift sheep (буквално – спестовната овца, само че и отпратка към thrift shop – магазини за втора употреба на Запад). Постепенно уголемява тематиките - предписания (обича да готви), разкази за пътешествия, за срещи с забавни хора... Лека-полека тази ентусиастка неконсуматорска концепция почва да притегля аудитория. Не щеш ли..., заинтригува и рекламодатели. Така Рада уголемява платформите, усъвършенства фотоси, дизайн. Става характерен инфлуенсър.
През пролетта на 2019 година основава подкаст. Кръщава го „ Радини безредици “. Това е най-искреното нещо на света – Рада в действителност приказва или събеседва за нещата, които я вълнуват. Темата е най-вече екология, само че освен. Обсъждат се значимите неща в живота – човешките взаимоотношения, положителни порядки, просвета... Иска да разпространява хора и държание, които са за образец. Препредавайки своите търсения, Рада назовава всичко това „ осъзнатост “ - живот не по течението, а
на осмислен избор всеки ден
И не изневерява на себе си. Внимателно сортира тематики, посетители, не популяризира артикули, които не ѝ харесват. Две години по-късно нещата се получават – слуша я разнородна аудитория сред 25 и 45 години, от време на време ѝ пишат деца. (За по-възрастните читатели следва да уточним, че подкастът е като радио, само че слушано посредством файл в интернет).
Името на подкаста не е определено безусловно с отпратка към Вазов. Навремето родителите ѝ записвали нейни словесни дивотии, надписвайки касетките “Радини безредици “ (а в този момент конкретизиране за младата аудитория – касетките са звукови носители от времената преди интернет епохата). Отделно от това всеки човек, като чуел по какъв начин се споделя младата дама, почвал да я назовава „ Госпожина “. Тъй че името на подкаста е автобиографично. Но както може да се чака, Рада Бонева е голям обожател на българската литература. Към Вазов изпитва извънредно почитание. И сигурно без българската литература тя нямаше да е тази персона, която е.
Харесва Теодор Траянов. Чете Георги Господинов. И много непознати създатели, несъмнено. В съзнанието ѝ другите светове се съчетават по този начин: „ Нашите герои ги усещам по-лично, ситуациите и традициите са познати. Колкото е хубаво да опознаваш други култури посредством литературата, по този начин е хубаво да научаваш и за личната от времената, в които не си бил роден “. А не ѝ ли се костват следосвобожденските трудове еднообразни? „ Не. Нюансите са доста. Хем звучи близко, хем много неща са се трансформирали за тия към 150 години. Чрез писането и думите се резервират традициите “, изяснява Рада Бонева.
Тя владее британски, употребява испански. Но приказва, написа и слуша на български . Ползва чуждици (като всеки от нас), само че
държи на „ събитие “ вместо „ ивент “
(не като всеки от нас). Колкото до Вазов, за разлика от някои авангардни мислители, не смята, че той следва да бъде пренаписван на „ актуален български “. А просто да бъде обясняван с бележки под линия. И да бъде академик в горните класове, с цел да се осмисли.
Малко отклоняване. Рада има брат, споделя се Момчил. Той e още възпитаник, само че има интензивно виртуално наличие посредством блога " Цинични Химни За Улиците ", платформата Teen Station и ФАК подкаст. Под тези странни за възрастните заглавия се споделя за спектакъл, кино, политика, музика, книги - изцяло съществени неща, които вълнуват Момчил и негови другари. Тези
17-18-годишни деца разискват Кафка, Хесе, Ранд, Милър...
" Гледам с книгите да доближавам по-пренебрегвани кътчета от земното кълбо, т.е. до създатели, които не са обезателно от Съединени американски щати, Англия и Франция - да вземем за пример Никос Казандзакис, Милан Кундера, Харуки Мураками ", споделя Момчил. Но никакъв мироглед не може да се образува без българската литература. " Имам откровен интерес към нашето културно завещание. Питая огромно почитание към Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Георги Марков, П. К. Яворов, Христо Фотев и неотдавна Атанас Далчев. " Трънски разкази " на Петър Делчев е едно извънредно четиво ", прибавя Момчил. През лятото той кара стаж в БНР: " Два месеца върших каквото ми е на сърце. Материал за Вапцаров се случи да е първото от тях. Огромен и вечен стихотворец! ".
На 22 септември се навършват 100 години от гибелта на Иван Вазов. Ще бъде празнуван с голям брой речи - правдиви, само че скучни. Истински забавното е, че надалеч от фанфарите, непринудено, непринудено, по битов път дори, без значение от технологии, житейски актуалности и безбройните персонални търсения, българската литература и нейният патриарх към този момент са се пренесли години напред. Те живеят в интелигентните и най-съвременни млади хора. Никой в никакъв случай не е бабувал над този развой, не е изхарчен 1 лева, не е написана и една инструкция. Но го има. Не е ли красиво?
Отраства измежду културни хора. Родителите ѝ са приключили българска лингвистика, работят в медиите (губи татко си рано). Учи в Националната гимназия по антични езици и просвета, след това приключва интернационалните връзки в СУ. Като младеж не върви по купони. Увлича се по метъл, написа в уебсайт за концерти и групи. Дипломната ѝ работа в гимназията е „ Фолклорни въздействия в метъл музиката “. Творбата изследва няколко географски ширини. Разбира се, с цел да я напише, Рада към този момент познава много типове фолклор.
През 2017-а, т.е. на 21 години, тя основава блог. Прицелен е в извършването на покупки на облекла втора ръка. Причината да засегне тази непопулярна тема е недоумението ѝ по отношение на робуването на марки. Рада вижда по какъв начин връстниците ѝ (осъзнато или не)
търсят прочувствено леговище във движимостите
Чрез блога желае да написа в контраст на консуматорството, тъй като то основава лъжлива разтуха. Рада обича играта на думи и кръщава уеб страницата thrift sheep (буквално – спестовната овца, само че и отпратка към thrift shop – магазини за втора употреба на Запад). Постепенно уголемява тематиките - предписания (обича да готви), разкази за пътешествия, за срещи с забавни хора... Лека-полека тази ентусиастка неконсуматорска концепция почва да притегля аудитория. Не щеш ли..., заинтригува и рекламодатели. Така Рада уголемява платформите, усъвършенства фотоси, дизайн. Става характерен инфлуенсър.
През пролетта на 2019 година основава подкаст. Кръщава го „ Радини безредици “. Това е най-искреното нещо на света – Рада в действителност приказва или събеседва за нещата, които я вълнуват. Темата е най-вече екология, само че освен. Обсъждат се значимите неща в живота – човешките взаимоотношения, положителни порядки, просвета... Иска да разпространява хора и държание, които са за образец. Препредавайки своите търсения, Рада назовава всичко това „ осъзнатост “ - живот не по течението, а
на осмислен избор всеки ден
И не изневерява на себе си. Внимателно сортира тематики, посетители, не популяризира артикули, които не ѝ харесват. Две години по-късно нещата се получават – слуша я разнородна аудитория сред 25 и 45 години, от време на време ѝ пишат деца. (За по-възрастните читатели следва да уточним, че подкастът е като радио, само че слушано посредством файл в интернет).
Името на подкаста не е определено безусловно с отпратка към Вазов. Навремето родителите ѝ записвали нейни словесни дивотии, надписвайки касетките “Радини безредици “ (а в този момент конкретизиране за младата аудитория – касетките са звукови носители от времената преди интернет епохата). Отделно от това всеки човек, като чуел по какъв начин се споделя младата дама, почвал да я назовава „ Госпожина “. Тъй че името на подкаста е автобиографично. Но както може да се чака, Рада Бонева е голям обожател на българската литература. Към Вазов изпитва извънредно почитание. И сигурно без българската литература тя нямаше да е тази персона, която е.
Харесва Теодор Траянов. Чете Георги Господинов. И много непознати създатели, несъмнено. В съзнанието ѝ другите светове се съчетават по този начин: „ Нашите герои ги усещам по-лично, ситуациите и традициите са познати. Колкото е хубаво да опознаваш други култури посредством литературата, по този начин е хубаво да научаваш и за личната от времената, в които не си бил роден “. А не ѝ ли се костват следосвобожденските трудове еднообразни? „ Не. Нюансите са доста. Хем звучи близко, хем много неща са се трансформирали за тия към 150 години. Чрез писането и думите се резервират традициите “, изяснява Рада Бонева.
Тя владее британски, употребява испански. Но приказва, написа и слуша на български . Ползва чуждици (като всеки от нас), само че
държи на „ събитие “ вместо „ ивент “
(не като всеки от нас). Колкото до Вазов, за разлика от някои авангардни мислители, не смята, че той следва да бъде пренаписван на „ актуален български “. А просто да бъде обясняван с бележки под линия. И да бъде академик в горните класове, с цел да се осмисли.
Малко отклоняване. Рада има брат, споделя се Момчил. Той e още възпитаник, само че има интензивно виртуално наличие посредством блога " Цинични Химни За Улиците ", платформата Teen Station и ФАК подкаст. Под тези странни за възрастните заглавия се споделя за спектакъл, кино, политика, музика, книги - изцяло съществени неща, които вълнуват Момчил и негови другари. Тези
17-18-годишни деца разискват Кафка, Хесе, Ранд, Милър...
" Гледам с книгите да доближавам по-пренебрегвани кътчета от земното кълбо, т.е. до създатели, които не са обезателно от Съединени американски щати, Англия и Франция - да вземем за пример Никос Казандзакис, Милан Кундера, Харуки Мураками ", споделя Момчил. Но никакъв мироглед не може да се образува без българската литература. " Имам откровен интерес към нашето културно завещание. Питая огромно почитание към Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Георги Марков, П. К. Яворов, Христо Фотев и неотдавна Атанас Далчев. " Трънски разкази " на Петър Делчев е едно извънредно четиво ", прибавя Момчил. През лятото той кара стаж в БНР: " Два месеца върших каквото ми е на сърце. Материал за Вапцаров се случи да е първото от тях. Огромен и вечен стихотворец! ".
На 22 септември се навършват 100 години от гибелта на Иван Вазов. Ще бъде празнуван с голям брой речи - правдиви, само че скучни. Истински забавното е, че надалеч от фанфарите, непринудено, непринудено, по битов път дори, без значение от технологии, житейски актуалности и безбройните персонални търсения, българската литература и нейният патриарх към този момент са се пренесли години напред. Те живеят в интелигентните и най-съвременни млади хора. Никой в никакъв случай не е бабувал над този развой, не е изхарчен 1 лева, не е написана и една инструкция. Но го има. Не е ли красиво?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ