Модерната парична теория и Алиса в страната на чудесата
Как да се заплати колосалната цена на битката с пандемията? Всички държавни разноски, били те за "новата зелена договорка ", за "работа за всички " или за икономическите паузи, могат да се посрещнат просто като се напечатат пари. Това е тезата на модерната парична доктрина (ММТ), написа Едуард Ченсълър - специалист в региона на историята на финансите, в позиция, оповестена във "Файненшъл таймс ".
Привържениците на тази неортодоксална икономическа школа ни карат да повярваме, че, сходно на Алиса в страната на чудесата, шест неща не могат да се случат преди закуска. Правителствата в никакъв случай не могат да банкрутират. Те не би трябвало да усилват налозите, нито да емитират облигации, с цел да се финансират. Кредитите раждат спестявания. Фискалните дефицити не са проблем, а лекарство. Ние можем да платим националния си дълг още на следващия ден.
На доктрина обичайните икономисти отхвърлят ММТ. Като метод на политика обаче, тя към този момент се ползва на процедура. Още откогато Бен Бърнанке като един от гуверньорите на Федералния запас произнесе речта си за "хеликоптерните пари " през ноември 2002-а, светът се движи в тази посока. Като ръководител на Европейската централна банка Марио Драги доказваше, че даже най-задлъжнелите страни не би трябвало да банкрутират. Миналата година пък американският федерален недостиг надвиши 1 трлн. щ. $ тъкмо когато Федералният запас купуваше щатски ДЦК с прясно напечатани долари - ММТ в чиста форма.
Кризата форсира процеса. Фискалната и паричната политика сега са безусловно координирани, тъкмо както предлага ММТ.
Американският бюджетен недостиг е напът да доближи съвсем 4 трлн. щ. $ през тази година. Повишение на налозите обаче не е на дневен ред. Вместо това Федералният запас издава чекове. Отвъд Атлантика "Бенк ъф Инглънд " финансира непосредствено най-големия в мирновременната история недостиг. ММТ повелява, че парите са създание (оръдие) на страната. Делът на щатската централна банка в нарастването на паричното предложение към този момент е близо 40% и пораства.
С други думи, ние още веднъж виждаме ММТ в деяние. А замрялата икономическа интензивност е идеалният миг за приложението й.
По време на рецесии обществото има потребност от ненормално огромни количества кеш, а монетаризирането на дълга наподобява най-малкият проблем. Правителството може да печата пари, с цел да покрие разноските си, само че единствено до момента в който хората запазят доверието си във валутата. Когато рецесията премине, несъразмерното количество пари би трябвало да се изтегли.
Привържениците на ММТ настояват, че това не би трябвало да е проблем. Но в същото време признават, че никой няма добър инфлационен модел. Нито прецизен измерител на свободния стопански потенциал. Което значи, че политиците по-скоро няма да усилят налозите в точния момент, с цел да парират инфлацията в зародиш. Същевременно постоянно могат да се емитират и облигации, които да изтеглят парите от обращение. Когато обаче инфлацията набере скорост, притежателите на ДЦК стартират да желаят по-високи лихвени заплащания. И от позиция на фиска е доста по-разумно да се продават държавни облигации когато лихвите са ниски (както е в момента) в сравнение с да се печатат пари и да се заплащат по-високи лихви по-късно.
Най-мощните инфлации в историята не са провокирани от непотребните пари, а от шоковете в предлагането, твърди ММТ. Подобно шоково събитие явно е коронавирусът.
Историята обаче подлага на подозрение опитите да се изясни инфлацията с непарични фактори. Най-точният образец е френският опит с хартиените пари. През 1720-а шотландският авантюрист Джон Лоу бил министър на финансите на Франция и началник на централната банка. Тя напечатала доста банкноти, платила френския дълг и страната постигнала бърз подем Инфлацията обаче набрала сили и потопила Франция в рецесия.
Истината е, че ръководещите имат наследствена злост към инфлацията, изключително при изключителни обстановки като войни и революции. Подобно събитие е и COVID-19.
Бъдещата инфлация ще притъпи някои от сегашните проблеми: дълговите нива ще бъдат редуцирани и общественото неравноправие ще намалее. А откакто несъразмерният дълг се стопи, лихвените проценти ще могат да се върнат на естествените нива. Когато това се случи, жилищата ще станат по-достъпни и приходите от спестяванията ще набъбнат.
Отрицателните последствия от инфлацията обаче не могат да се преодолеят. Икономиките не работят добре когато хората се борят с растящите цени. Инфлациите основават лични пропасти в разпределението. Работниците, чиито приходи порастват паралелно с цените, се оправят по-добре от пенсионерите. Длъжниците затъват за сметка на кредиторите. Печалбарите се множат паралелно с популистите, които се хранят от общественото неодобрение.
Модерната икономическа процедура подсигурява, че инфлацията дебне зад ъгъла. ММТ пък дава обещание безвъзмезден обяд, в който даже Алиса не би трябвало да има вяра.
<!-- Гугъл Tag Manager --> <!-- End Гугъл Tag Manager --> <!-- Гугъл Tag Manager (noscript) --> <!-- End Гугъл Tag Manager (noscript) -->
Привържениците на тази неортодоксална икономическа школа ни карат да повярваме, че, сходно на Алиса в страната на чудесата, шест неща не могат да се случат преди закуска. Правителствата в никакъв случай не могат да банкрутират. Те не би трябвало да усилват налозите, нито да емитират облигации, с цел да се финансират. Кредитите раждат спестявания. Фискалните дефицити не са проблем, а лекарство. Ние можем да платим националния си дълг още на следващия ден.
На доктрина обичайните икономисти отхвърлят ММТ. Като метод на политика обаче, тя към този момент се ползва на процедура. Още откогато Бен Бърнанке като един от гуверньорите на Федералния запас произнесе речта си за "хеликоптерните пари " през ноември 2002-а, светът се движи в тази посока. Като ръководител на Европейската централна банка Марио Драги доказваше, че даже най-задлъжнелите страни не би трябвало да банкрутират. Миналата година пък американският федерален недостиг надвиши 1 трлн. щ. $ тъкмо когато Федералният запас купуваше щатски ДЦК с прясно напечатани долари - ММТ в чиста форма.
Кризата форсира процеса. Фискалната и паричната политика сега са безусловно координирани, тъкмо както предлага ММТ.
Американският бюджетен недостиг е напът да доближи съвсем 4 трлн. щ. $ през тази година. Повишение на налозите обаче не е на дневен ред. Вместо това Федералният запас издава чекове. Отвъд Атлантика "Бенк ъф Инглънд " финансира непосредствено най-големия в мирновременната история недостиг. ММТ повелява, че парите са създание (оръдие) на страната. Делът на щатската централна банка в нарастването на паричното предложение към този момент е близо 40% и пораства.
С други думи, ние още веднъж виждаме ММТ в деяние. А замрялата икономическа интензивност е идеалният миг за приложението й.
По време на рецесии обществото има потребност от ненормално огромни количества кеш, а монетаризирането на дълга наподобява най-малкият проблем. Правителството може да печата пари, с цел да покрие разноските си, само че единствено до момента в който хората запазят доверието си във валутата. Когато рецесията премине, несъразмерното количество пари би трябвало да се изтегли.
Привържениците на ММТ настояват, че това не би трябвало да е проблем. Но в същото време признават, че никой няма добър инфлационен модел. Нито прецизен измерител на свободния стопански потенциал. Което значи, че политиците по-скоро няма да усилят налозите в точния момент, с цел да парират инфлацията в зародиш. Същевременно постоянно могат да се емитират и облигации, които да изтеглят парите от обращение. Когато обаче инфлацията набере скорост, притежателите на ДЦК стартират да желаят по-високи лихвени заплащания. И от позиция на фиска е доста по-разумно да се продават държавни облигации когато лихвите са ниски (както е в момента) в сравнение с да се печатат пари и да се заплащат по-високи лихви по-късно.
Най-мощните инфлации в историята не са провокирани от непотребните пари, а от шоковете в предлагането, твърди ММТ. Подобно шоково събитие явно е коронавирусът.
Историята обаче подлага на подозрение опитите да се изясни инфлацията с непарични фактори. Най-точният образец е френският опит с хартиените пари. През 1720-а шотландският авантюрист Джон Лоу бил министър на финансите на Франция и началник на централната банка. Тя напечатала доста банкноти, платила френския дълг и страната постигнала бърз подем Инфлацията обаче набрала сили и потопила Франция в рецесия.
Истината е, че ръководещите имат наследствена злост към инфлацията, изключително при изключителни обстановки като войни и революции. Подобно събитие е и COVID-19.
Бъдещата инфлация ще притъпи някои от сегашните проблеми: дълговите нива ще бъдат редуцирани и общественото неравноправие ще намалее. А откакто несъразмерният дълг се стопи, лихвените проценти ще могат да се върнат на естествените нива. Когато това се случи, жилищата ще станат по-достъпни и приходите от спестяванията ще набъбнат.
Отрицателните последствия от инфлацията обаче не могат да се преодолеят. Икономиките не работят добре когато хората се борят с растящите цени. Инфлациите основават лични пропасти в разпределението. Работниците, чиито приходи порастват паралелно с цените, се оправят по-добре от пенсионерите. Длъжниците затъват за сметка на кредиторите. Печалбарите се множат паралелно с популистите, които се хранят от общественото неодобрение.
Модерната икономическа процедура подсигурява, че инфлацията дебне зад ъгъла. ММТ пък дава обещание безвъзмезден обяд, в който даже Алиса не би трябвало да има вяра.
<!-- Гугъл Tag Manager --> <!-- End Гугъл Tag Manager --> <!-- Гугъл Tag Manager (noscript) --> <!-- End Гугъл Tag Manager (noscript) -->
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ