Как да поемем властта над себе си, времето си и

Как да поемем властта над себе си, времето си и живота си посредством способността да отхвърляме, разкрива потребната книга от награждаваната изследователка Ванеса Патрик.

В стила на известните книги на Райън Холидей и „ Приятната работливост “ на доктор Али Абдаал, трудът на Ванеса Патрик е незаместим справочник за това по какъв начин да споделяме „ не “, без да вредим на връзките си с другите и репутацията си.

Ванеса Патрик е учител по маркетинг, бизнес специалист и откривател в региона на логиката на психиката с редица изявления в научни издания и медии като „ Ню Йорк Таймс “, „ Уолстрийт Джърнъл “, „ Уошингтън Поуст “. В „ Силата да кажеш НЕ. Новата просвета по какъв начин да казваш НЕ, с цел да поемеш надзор над живота си “ тя ни учи на изкуството и науката на „ овластения отвод “.

Овластен отвод – термин, одобрен от самата авторка – е умеенето да заявяваме „ не “ по метод, който отразява нашата еднаквост, не приканва към опълчване и разрешава да запазим власт над дейностите си. В трите елементи на книгата изследователката ни демонстрира по какъв начин да реализираме това, като коментира:

за какво е толкоз мъчно да споделяме „ не “;

по какъв начин да използваме трите основни компетентности: автоосъзнатост; определяне на кардинални разпореждания, а не просто решения; вложение на цялата ни същина – в отхвърли (включително и невербалната комуникация);

по какъв начин да използван наученото на процедура: да вземем за пример да се оправим с реакциите след отхвърли ни – от „ Как смееш? “ до „ Не знаеш какво изпускаш, в случай че откажеш! “.

За облекчение на читателите изданието е допълнено и с инфографики въз основата на любопитни статистики, както и с Речник на термините.  

На наличен език, подплатена с научна обосновка и уравновесена сред теорията и практиката, тази значима книга ще бъде в помощ на всеки, който желае да отстоява правилата си по-ясно както в професионален, по този начин и в персонален проект.

Ванеса Патрик потвърждава, че „ Силата да кажеш НЕ “ може да ни приближи до значимите за нас цели. И да ни помогне да бъдем допустимо най-хубавата версия на себе си.

* * *

Из „ Силата да кажеш НЕ “ от Ванеса Патрик
Снимка " Сиела "
Въведение
Прекарах двайсет и четвъртия си рожден ден сама в офиса, втренчена във факса. Офисът представляваше голя­мо отворено пространство с правоъгълна форма, решено в бяло и сиво с червени акценти – уповавам се, че можете да си го визиите. Новобранците като мен споделяха дребни кабинки в долния ляв ъгъл. По-старшите сътрудници имаха независими кабинки в централната част на пространството, с цел да бъдат надалеч от паниката. Факсът беше в обособена стъклена кабинка в горния десен ъгъл. Беше средата на 90-те години, когато стопанската система на Индия преди малко се бе отво­рила за бизнес към света. Факсът беше туптящото сърце на рекламната организация, ритмично изпомпващо информация към и от нашите клиенти от целия свят.

Същия този следобяд екипът ни беше имал рутинна кон­ферентна среща с клиент. Като най-млада измежду сътрудниците аз имах задачата да напиша обобщение на срещата – така наречен про­токол, да го изпратя по факса на клиента, който трябваше да ми върне факс, когато получи протокола. И организацията, и кли­ентът живееха в свят „ да си вържем гащите “, където всичко трябваше да бъде документирано документално. Без да си изгубвам времето, се захванах с познатата задача – пиша протокол, демонстрирам го на шефката за утвърждение, адресирам го по факса и готово! Все отново имах рожден ден и бях провела празненство вкъщи за приятелите и фамилията ми.

Гледах часовника с неспокойствие, чакайки да стане 17:00 ч., подготвена да се понеса незабавно, с цел да избегна фамозния мумбайски трафик. Взех си чантата и се канех да си потегли, когато усетих, че високата кокалеста фигура на шефката ми е над­виснала над паравана на кабинката ми, както имаше табиет да прави. Самата тя си тръгваше от офиса и ме попита (с нехаен тон) дали сме получили удостоверение от клиен­та за протокола по факса. Отговорих ѝ, че още не сме. Тя продължи към асансьора, само че внезапно се обърна. Усмихнах се общително, тъй като си мислех, че ще каже „ Да си изкараш добре довечера “ или „ Пожелавам ти отлично празненство “, само че вместо това получих директива: „ Не си тръгвай, до момента в който не получиш факса, потвърждаващ, че клиентът е получил про­токола “.

Направо замръзнах на мястото си. Глътнах си езика. Нямах сили да ѝ отговоря.

Вечерта се изнизваше, а аз чаках въпросния факс. Се­дях пред стъкления заслон, втренчено гледах зад него и ча­ках факс машината да изплюе белия лист хартия. От време на време влизах в стъклената кабинка, с цел да ревизира да не би да съм мигнала и да съм пропуснала появяването на листа. Към 19:00 ч. офисът стартира да се изпразва. Обмислях дали да не си потегли и аз и да се прибера у дома, само че се боях от последи­ците... Дали шефката ми щеше да разбере? Можеше ли да ме уволнят? Какво щяха да кажат приятелите и фамилията ми, в случай че изгубя първата си същинска работа?

Няколко пъти звънях у дома. Родителите ми или някоя от сестрите ми – който вдигнеше телефона, ме осведомиха кой от гостите е пристигнал, а с напредването на вечерта и кой си е изял вечерята, кой си е взел сбогом и си е тръгнал, поръчвайки да ме поздравят за рождения ми ден и извинявайки се, че е станало късно (беше вторник все пак). Към 21:30 ч. факсът най-сетне дойде. Взех го от факс машината, сложих го на бюрото на шефката и се прибрах вкъщи.

Да, по този начин означих своя 24-ти рожден ден… с две елементарни думички: „ Получено, благодаря “.

______________

С течение на времето разочарованието ми избледня, само че този ден ми отвори очите за суровата (понякога) действител­ност на служебния живот и най-много за (често безсмислена­та) персонална жертва, която човек би трябвало да направи, с цел да бъде изместен от отворено пространство в личен кабинет. Случаят разсъни у мен и любознание и надълбоко предпочитание да схвана комплицираните и заплетени способи, по които хората мис­лят, усещат и постъпват.

Вероятно сте предположили, че след време се реалокирах на нова работа, по-късно на друга, преди най-после да реша да се посветя на докторската си дисертация в Южнокалифорнийския университет. Там се почувствах в свои води и през днешния ден се веселя на интелектуален живот като учител в Хюстънския университет. Това е работа, която обичам, и съм уверена, че съм родена за нея!

Днес животът ми се върти към науката: аз върша просвета с проучванията си, популяризирам просвета, като препо­давам и пиша, възприемам научни знания, като чета доста и се изучавам от опита на другите. В центъра на моите научни проучвания през всичките години стои тематиката за поемането на властта над живота ни и индивидуалистичния потенциал, тематика, която – ще си призная – ме интересува от оня отдалечен ден, когато ме хванаха изцяло неподготвена и ме нака­раха да пропусна личния си рожден ден, с цел да свърша една, както я назовавам по-нататък в книгата, „ скапана задача “.

Потрепервам даже единствено като пиша това и още веднъж пре­живявам онази обстановка. Това беше и денят обаче, когато взех решение в никакъв случай повече да не разрешавам да ми се случи нещо сходно – на мен или на някой различен, в случай че мога да му оказа помощ.

______________

Измина малко повече от десетилетие, откогато дружно с тогавашния ми докторант, а през днешния ден дълготраен помощник Хенрик Хагтведт измислихме термина „ овластен отвод “. Използвахме този термин в нашите проучвателен публикации, с цел да опишем изключителното умеене да се споделя „ не “ по метод, който е корав и не предизвика опълчване от другите. Овластеният отвод е метод да кажете „ не “, който отразява вашата неповторима еднаквост. В тази книга ще раз­гледаме по-задълбочено природата на овластения отвод, как­во го прави ефикасен метод да се споделя „ не “ и кои са трите умения, които човек би трябвало да развие, с цел да даде овластен отговор „ не “. Засега обаче ще кажа единствено, че овластеният от­каз преодолява вроденото ни усложнение да споделяме „ не “, тъй като:
е отражение на нашата еднаквост и показва на­шите полезности, цели и желания (на­шето „ не “ касае нас, не другия човек);изразява увереност и увереност (звучи овласте­но и уверено);то е изрично и не провокира противопоста­вяне (така вашите връзки с питащия са гаран­тирани и вашата известност е неопетнена).
След като публикувахме ранните ни научни публикации, из­ползвах моята платформа „ Преподавател + Обучител “, с цел да споделям концепциите си и научните прозрения за овластения от­каз в редица медии, на семинари и конференции. И необичайно, стартира да се случва нещо забавно. Участниците в моите класове и семинари започнаха да желаят още. Когато разгле­дах тези поръчки от позиция на маркетолог (маркетингът в последна сметка е процесът на планиране и даване на пазарни оферти – артикули, услуги, прекарвания, даже книги, – които основават стойност и удовлетворяват потребностите на разнообразната потребителска база), разбрах с смут, че когато хората изразят потребност от спомагателни запаси, аз нямам какво да им предложа. Всичко, което можех да им дам, бяха моите научни публикации (чиито резултати обясних) или копия на моите презентации на „ Пауър Пойнт “ (жалко!). Решена да реализира смяна в света на хората и концепциите и бидейки разпален четец, реших, че би трябвало да споделя по-задълбочено знанията, а и пристрастеността си към овластения отвод под формата на книга. Тази книга.

______________

Общата нишка в препоръките, които доста съумели хора дават на другите, е да казваш „ не “ на нещата, които не са значими за теб. Според Стив Джобс „ фокусирането значи да казваш „ не “ на нещата “; Опра акцентира, че „ Не “ е приключено изречение “; някогашният министър председател на Англия Тони Блеър счита, че „ Изкуството да бъдеш водач е в уме­нието да казваш „ не “; Уорън Бъфет твърди: „ Трябва да се научим постепенно да споделяме „ да “ и бързо „ не “. По същия метод най-продаваните създатели, като стартираме от Маршал Голд-смит (направете лист с неща, които да спрете да правите) и стигнем до Грег Маккюън (казвайте „ да “ единствено на неща, които имат значение), Райън Холидей (бъдете безмилостни към нещата, които нямат значение), Мат Хейг (научете се да казвате „ не “ на нещата, които влизат в живота ви) и Сет Го­дин (казването на „ да “, тъй като не можете да понесете краткотрайната болежка от казването на „ не “, няма да ви помогне) акцентират какъв брой е значимо да можем да споделяме „ не “.

Освен това обилие от препоръки какъв брой е значимо да споделяме „ не “, има несистематичен и потвърден метод, който ни демонстрира по какъв начин да кажем „ не “ по този начин, че да не застрашим връзките си, да запазим имиджа си и питащият да не оспорва отхвърли ни. Това е тематиката на тази книга. В книгата черпя знания от изслед­вания (мои лични и извършени от други учени), с цел да ви дава инструментариума от умения, които ще ви тряб­ват, с цел да кажете „ не “ по метод, който работи. Ще ви оказа помощ да развиете умеенето бързо да решавате на какво да кажете „ не “ и суперумението по какъв начин да изразите това „ не “ овластено.

Ще ви дам пътната карта на организацията на книгата и какво да очаквате от всяка от нейните три елементи.

В Част I („ Да казваш „ не “ е суперумение “) ще разберем за какво простата дума с две букви – „ не “, е толкоз ужасява­ща за толкоз доста хора. Ще разберем кои са аргументите да споделяме „ да “ даже когато желаеме да кажем „ не “. Ще на­учим, че обществото ни е предиздвикало да имаме вяра, че казването на „ не “ е сигурен метод да разбием хармонията в каквато и да е обстановка. За някои казването на „ не “ може да бъде изпълнено с спорове и безпокойствие, само че въпреки всичко би трябвало да се подготвим и да преодолеем неловкия миг непосред­ствено след молбата. Първа част на книгата е подготовка за решението, което предлагам: овластен отвод. Ще научите по какъв начин да казвате „ не “ по този начин, че питащият да не се опълчи на вашия отвод. Както подсказва терминът, овластеният отвод е нов и работещ метод да кажете „ не “, който ви овластява – дава ви власт над личния ви живот. Вместо да бъдете изтощени и ядосани, вие ставате уравновесени и с персонална по­зиция (което явно е по-мъдрият избор и прави чудеса за вашите взаимоотношения и репутация).

В Част II („ Трите А.Р.Т. компетентности на овластения отвод “) ще разгледаме по-задълбочено трите компетентности, които би трябвало да овладеете, с цел да можете да казвате овла­стено „ не “. Удобният акроним A.Р.T. подсказва кои са те:
АвтоосъзнатостРазпоредби, а не решенияТотално персонално.
В главите на Част II ще ви показва инструментари­ума на овластения отвод. Тъй като вие сте центърът на ов­ластения отвод, основната подготвеност, в чието развиване би трябвало да инвестирате, е нарасналата автоосъзнатост. Ще научите тактики за възстановяване както на вътрешната ви автоосъзнатост (разбиране за вашите лични полезности, желания и вярвания и визия за това по какъв начин наподобяват триумфът и щастието за вас), по този начин и на външната автоосъзна­тост (разбиране за това, което другите хора мислят за вас). Ще научите и по какъв начин да разчитате на тази автоосъзнатост, с цел да категоризирате експертно поръчките, които срещате по пътя си, и да определите коя е най-хубавата реакция.

Основен конструктивен детайл на овластения отвод е уста­новяването на разпореждания, съгласно които да отговаряте на „ поръчките “, които ви насочат. Наричам тези разпореждания „ персонални политики “. Ще ви покажа по какъв начин да установите такива персонални политики (прости разпореждания, основаващи се на на­шите правила, полезности и приоритети), които отразяват нашата еднаквост. Ще откриете, че персоналните политики ос­ветяват „ за какво “-то зад нашето предпочитание да кажем „ не “ и ни дават властта да споделяме „ не “ по-категорично и по-уверено.

Накрая ще ви показва безапелационна (надявам се) ар­гументация, че в ефикасния овластен отвод взе участие цяло­то тяло и че осъзнаването на силата на нашите невербални сигнали е решителен аспект на този отвод. Ще изясня и по какъв начин невербалните знаци в овластения отвод имат двойна изгода: те демонстрират, че имате власт над ситуацията, като същевре­менно подсигуряват връзката ви с питащия.

В Част III („ Практически аспекти на овластения отвод “) ще трансформираме теорията в процедура. Вместо да мислим за овластения отвод като за суперумение, което е добре да развиете, ще забележим по какъв начин работи в всекидневието. Знаем, че повторението е майка на знанието и че ставаш експерт с натрупването на опит. Развиваме се и ставаме по-добри и когато сме готови какво може да ни попречи по пътя към триумфа. Да, от време на време някой може да се опълчи на нашия овластен отвод. Това е неизбежно. Ако се научим обаче да разпознаваме типовете противодействия, които може да последват, и имаме авансово готова стра­тегия по какъв начин да реагираме, е по-вероятно да се оправим ефек­тивно с отпора.

Ще научите, че овластеният отвод е освен умеенето да казваш „ не “ на другите, само че и да казваш „ не “ на себе си. За­емането на овластена позиция може да има огромен резултат върху целия ви живот. Ще разберете какъв брой е значимо да се научим да водим вътрешен разговор със самите себе си, с цел да станем най-хубавата си версия в личностно и професионал­но отношение. Ще разгледаме обстановки, зараждащи в еже­дневието, които изискват да кажете „ не “ на импулсите си и „ да “ на задачата си. Всекидневно се сблъскваме с проблеми, които би трябвало да преодолеем по пътя към персоналното и профе­сионалното съвършенство – да пропуснете или не фитнеса, по какъв начин да развием убеденост да прегърнем новите (и може би плашещи) благоприятни условия и по какъв начин да спрете да се тревожите и да заглушите досадния глас в главата ви, който ви споделя неща, които не желаете да чувате. Ще приключим с гледната точка за това по какъв начин овластеният отвод предизвиква човешката независимост на избор и ни стимулира да преследваме това, което е значимо и значимо за нас.

Подобно на правилата на планиране в изкуството и архитектурата, правилата на овластения отвод, които ще споделя в тази книга, няма да ви кажат тъкмо какво да прави­те, какво да кажете или по кое време да го кажете. Моята цел е да ви дава познания и схващане, които са ви нужни, с цел да ов­ладеете суперумението за овластен отвод. Имайки тази осно­ва, ще можете да давате овластен отвод, скроен по поръчка, с цел да работи в обстановките, през които би трябвало да преминете, и съгласно хората, които евентуално ще срещнете в неповторимите за вас условия.

Докато организирах проучванията, които лежат в осно­вата на тази книга, както и до момента в който я пишех, непрекъснато из­питвах задоволство от голямото практическо значение, което има овластеният отвод във всички сфери на живота. Всички хора, с които приказвах през миналите осем годи­ни – изпълнителни шефове, преподаватели, млади про­фесионалисти, държавни чиновници, академични адми­нистратори, – бяха съгласни, че на който и стадий от пътя си да се намира човек – дали ще е първата му работа, или ще е постоянен учител, основен изпълнителен шеф, де­кан, – методът да стигне до такава степен не е като споделя „ да “ на всяка молба, а като умее дейно да каже „ не “ на всичко, което го отклонява от неговата цел. Всички тези хора са съгласни, че ще има повече благополучие, по-малко стрес и повече свободно време и сила, в случай че знаят по какъв начин да се оправят с постоянно среща­ния и публикуван по целия свят проблем с казването на „ не “. И в този момент аз съм радостна да споделя решението: овластен отвод.

Надявам се, че тази книга ще ви предложи неповторима, по­зитивна и смислена тактика по какъв начин да казвате „ не “, като ви даде опорната рамка на овластения отвод – нов целеустремен метод на мислене и набор от компетентности, които са ви нужни, с цел да изразите своето дейно, достоверно и овластено „ не “. Заедно ще разработим проект на деяние, тъй че, където и да се намирате сега, да можете да се озовете на ново място, изпълнено с благоприятни условия, персонална удовлетво­реност и смисъл.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.