Как да отглеждаме лешници – лешникът (Corylus) е член на

Как да отглеждаме лешници – лешникът ( Corylus ) е член на семейство Брезови. Този жанр е показан от широколистни дървета и шубраци. Съчетава към 20 типа. Те се срещат естествено в Северна Америка и Евразия. В същото време в иглолистно-широколистните гори те образуват подлес. Най-популярен измежду градинарите е лешникът от елементарната леска.

Характеристики на леската

Леската е показана от шубраци и дървета. Височината на растението може да доближи до 7 метра. Формата на короната му е яйцевидна или сферична, а върхът му е конусовиден. Цветовете са еднодомни, както и еднополови. И по този начин, мъжките цветове стартират да се образуват през есента и образуват пухкави цилиндрични обеци на къси клони. Те се отварят напролет още преди да се появят листата.

Цъфтежът на леската стартира от края на Февруари до поледните дни на Март. По време на цъфтежа се образува доста прашец , който е съществена храна за пчелите след дългата зима. По време на цъфтежа растението е украсено със златисти обеци, както и цветове. Плодът е малко (приблизително 20 мм в диаметър) едносеменно орехче, кафеникаво-жълто на цвят в сферична форма. Заобиколен е от черупка. Узряването на плодовете настава през август.

Засаждане на леска в градината – по какъв начин да отглеждаме лешници

Кога е най-подходящо да засадим леска? Леската може да се засади в градината напролет, преди да стартира сокоотделянето, а също и през есента – 15–20 дни преди началото на непрекъснатите слани . Все отново би трябвало да се означи, че е по-добре да се засажда през есента.

Когато търсите уместно място за засаждане, би трябвало да се означи, че то би трябвало да бъде предпазено от течения и да бъде умерено осветено. Що се отнася до подземните води, те би трябвало да бъдат не по-високо от 150 см от повърхността на обекта. Отличната локация е ситуирана в непосредствена непосредственост до южната или западната стена на постройката. Трябва да се помни, че почвата на обекта не би трябвало да е тежка, бедна, глинеста или блатиста. Рохкавата и лека почва, богата на хумус, е най-подходяща за засаждане на тази просвета, до момента в който тя би трябвало да бъде леко кисела или неутрална.

Засаждане на леска през есента

Избраният разсад не би трябвало да има зеленина. Трябва да има 3 или 4 мощни стволчета, достигащи най-малко 10-15 мм в диаметър. В същото време кореновата му система би трябвало да бъде развита доста добре. Корените по дължина би трябвало да доближават минимум половин метър, само че директно преди засаждането се редуцират до 250 см. Подготовката на ямите за засаждане би трябвало да се извърши 4 седмици преди деня на самото засаждане, като през това време почвата в тях ще се уплътни и ще се утаи добре.

В случай, че почвата на обекта е наситена с хранителни субстанции, тогава ширината и дълбочината на ямата би трябвало да бъдат към 0,5 м. Преди засаждането ямата би трябвало да бъде покрита с хранителна почвена примес: почвата от горния благодатен пласт би трябвало да се комбинира с 2 супени лъжици дървесна пепел или 200 грама суперфосфат и 15 кг угнил оборски тор. Ще бъде доста добре, в случай че към него добавите няколко шепи пръст, взета отдолу под горската леска.

В средата на ямата би трябвало да се образува могила, върху която се слага разсадът. Преди да засадите леската, не забравяйте да спуснете кореновата му система в каша от глина. Трябва да се означи, че след засаждането кореновата шийка на растението би трябвало да се издигне над повърхността на могилата с 50 мм. Ямата би трябвало да се изпълни, след което почвата към ствола би трябвало да бъде добре уплътнена.

Засаденото растение се нуждае от щедро поливане (30–40 литра вода, даже в случай че засаждането е осъществено във влажна почва). След като течността се всмуква изцяло в почвата, повърхността на кръга към стъблото би трябвало да бъде покрита със пласт мулч (хумус, дървени стърготини или торф), като дебелината му би трябвало да бъде 30–50 мм.

Грижа за леската

Отглеждането на леска не е мъчно. И с цел да опростите оптимално задачата си, се предлага да сеете лупина, синап или фий в близкия кръг към ствола. Когато се коси такава трева, тя ще сътвори прелестен мулчиращ пласт. Освен това ще е належащо систематично да се отстраняват кореновите издънки

Лешникът в градината се нуждае от навременно поливане. Разсадът би трябвало да стартира да се полива единствено 7 дни след засаждането. Ако на растението липсва вода, това ще се отрази отрицателно на образуването на цветни пъпки, както и на узряването на плодовете. През вегетационния интервал 5 или 6 поливания ще бъдат задоволителни за растението, до момента в който 60-80 литра вода би трябвало да се излеят едновременно под възрастно дърво.

Ако през лятото има суша, тогава количеството поливане би трябвало да се усили, защото това растение е влаголюбиво. Но в случай че лятото се оказа дъждовно, тогава въобще не е нужно да поливате лешника. Средно поливането се провежда 1 път на 4 седмици. Изливането на вода под дърво би трябвало да се прави на части, тъй като би трябвало да има време да се всмуква, а не да стои в локва с часове. Разрохкването на почвената повърхнина към растението се предлага след поливане или дъжд.

Наторяване на леската

Леска, растяща в градината, се нуждае от навременно поддържане. През есента дървото се нуждае от фосфор и калий. За задачата би трябвало да се прибавят 20 до 30 грама калиева сол, 3-4 кг оборски тор и 50 грама суперфосфат един път на всеки 2 или 3 години. През пролетта такава просвета се нуждае от азот, тъй че след набъбване на пъпките би трябвало да се прибавят 20 до 30 грама карбамид или амониев нитрат към почвата под дървото.

Препоръчва се младите дървета да се подхранват с органични торове (угнил оборски тор или компост ). Такива подхранвания би трябвало да се правят 1 път на 2 или 3 години, до момента в който под едно дърво би трябвало да се ползват 10 кг органична материя.

Подрязване на леската – по какъв начин да отглеждаме лешници

Можете да подрежете леската през зимата. Но най-добре е да извършите това напролет в късен етап на разцвет. Факт е, че по време на цъфтежа растението ще се разклати по време на процеса на резитба, което ще има извънредно удобен резултат върху успеваемостта на опрашването.

Правила за подкастряне – леската може да се култивира като дърво върху дънер, чиято височина може да варира от 0,35 до 0,4 м. Въпреки това е по-лесно и по-удобно да се грижите за леска, завършена като шубрак. 7 дни след засаждането на разсада в градината, той би трябвало да се редуцира до 0,25–0,3 м. През летния интервал на храста ще би трябвало да порастват издънки, които не би трябвало да се отстраняват. Трябва да се помни, че плододаването на лешници се следи на годишна дървесина.

С настъпването на пролетния интервал би трябвало да започнете да образувате шубрак. Всички издънки като се изключи 10-те най-мощни би трябвало да бъдат отстранени. Останалите издънки би трябвало да порастват от центъра на храста в разнообразни направления на разстояние един от различен. Всички засегнати, конкуриращи се, заболели, слаби и деформирани стъбла би трябвало да бъдат отрязани. Уверете се, че храстът не се сгъстява. На четвъртата година след засаждането на разсада в почвата ще стартира плододаването му. По това време е неотложно да се прави както изтъняване, по този начин и санитарна резитба на храста в точния момент.

Когато възрастта на дървото доближи 18-20 години, добивът му ще стартира да пада, с цел да предотвратите това, би трябвало да извършите подмладяваща резитба. Всяка година 2 или 3 остарели ствола би трябвало да се изрязват на дънер, като в същото време те би трябвало да се заменят със същия брой нови издънки, които би трябвало да порастват задоволително покрай центъра на храста. Младите скелетни клони би трябвало да се съкратят малко, защото това оказва помощ да се подтиква растежа на страничните издънки върху тях.

Вредители и заболявания по леската със фотография

Леската може да бъде повредена от следните инсекти: листояд , листна въшка , орехов хоботник , акар .

Акарът ( Cecidophyopsis ribis ) е малко насекомо, достигащо дължина 0,3 милиметра. За зимата се крие в пъпките на леската, а напролет снася в тях яйца. Тези пъпки, в които живее вредителят, могат елементарно да бъдат разграничени от здравите. Те набъбват мощно и стават сходни по мярка на огромно грахово зърно. След това, когато се отворят здрави пъпки, тези, които са се трансформирали в “къща ” за вредители, изсъхват и падат.

Листна въшка

Листната въшка е доста малко смучещо насекомо, което изсмуква клетъчния сок от дървото. Също по този начин би трябвало да се помни, че този пакостник е главният притежател на вирусни болести. Доста мъчно се виждат листни въшки по леската, което е главната заплаха. Заради този пакостник листата се усукват, пъпките и стъблата се деформират, стартират да се развиват относително постепенно, до момента в който плодовете не узряват изцяло.

Орехов хоботник

Ореховият хоботник е кафяв бръмбар, достигащ дължина 10 мм. Гъсеницата на този пакостник има млечно жълто тяло, а главата е кафяво-червена. Женската снася яйцата си в неузрели плодове, а ларвите изяждат пулпата на ядката. Ако дървото е мощно наранено, е допустимо до половината от всички плодове да бъдат развалени.

Листояд

Листоядът е бръмбар, достигащ дължина 0,6-0,7 см, имащ черно-лилави крила. Този листояден пакостник е най-опасен. Ларвите на това насекомо са боядисани в тъмнозелено, тъй че е съвсем невероятно да ги видите на фона на зеленината, върху която живеят и се развиват много дълго време. Това насекомо поврежда елша, леска и върба.

Болести по леската – по какъв начин да отглеждаме лешници

Леската има релативно висока резистентност на заболявания и страда единствено от кафяво изгниване, наслойка и брашнеста мана.

Брашнеста мана

Брашнестата мана е много постоянно срещано заболяване, с което всеки градинар е осведомен. В засегнатото растение върху повърхността на стъблата и листата се образува белезникаво покритие, което след известно време се сгъстява и трансформира цвета си на кафяво. Заразените елементи на растението стопират да порастват, потъмняват и умират. Плодове не се образуват върху съцветията, до момента в който устойчивостта на заледяване на дървото е мощно понижена.

Ръжда

Ръждата е гъбично заболяване. В засегнатото растение на предната повърхнина на листата се появяват сектори с пурпурен цвят, до момента в който овални или заоблени пустули се образуват на неверната повърхнина. С течение на времето петната стават на линии, до момента в който се следи пожълтяване към листата.

Третиране на леската – по какъв начин да отглеждаме лешници

Ако сте разкрили вредители по храста, тогава се предлага да покриете почвата под него с полиетилен, след което растението би трябвало да се разклати, до момента в който всички инсекти паднат от него върху найлона. Когато има доста вредители по един шубрак, той би трябвало да се напръска с инсектициден препарат, като се помни, че смучещите инсекти се отстраняват с акарицид.

При мощно проваляне на леската от гъбична болест тя би трябвало да се третира с фунгицидни препарати, да вземем за пример: меден сулфат и други, направени въз основата на мед. За да предотвратите гъбични болести, се предлага да спазвате агротехническите правила на тази просвета, както и да се грижите вярно за растението.

Полезни свойства на лешника

Лешниците съдържат доста потребни субстанции, които са нужни на човешкото тяло. Ядката съдържа витамини А, РР, С и Е и витамини от група В, както и аминокиселини, масла, желязо, йод, калций, магнезий, мед, флуор, манган и калий. Ядките, съгласно техните биологични индикатори, се приравняват на протеини, в това отношение специалистите поучават да се ядат настрана от другите артикули.

Лешниците могат да имат следните изгоди:

• имат позитивен резултат върху вниманието и паметта;
• възстановяват работата на сърдечно-съдовата система;
• оказват помощ за подсилване на имунитета и ускорение на метаболитните процеси;
• имат позитивен резултат върху тялото, когато сте изтощени, а също по този начин се употребяват за възобновяване от тежко заболяване;
• предлагат се да се употребяват при анемия, алергии, затлъстяване, ревматизъм, уролитиаза, изгаряния, морбили, анемия, епилепсия, а също и за усилване на растежа на косата и пречистване на черния дроб.

Запарка от листа от леска е показана при разширени вени , хипертрофия на простатата, тромбофлебит и трофични язви. Запарка от кората се употребява при диабетна ретинопатия, а също по този начин може да усъвършенства кръвообращението в дребните съдове. И тази инфузия има вазоконстриктивен резултат. Препоръчително е да миете косата си с запарка кората, с цел да стане по-тъмна на цвят. Отвара от листата може да отстрани отока на клепачите и зачервяването на кожата.

Противопоказания

Инфузията от кора и листа от леска спомага за повишение на налягането, тъй че не се предлага за пациенти с хипертония. Яденето на ядки може да аргументи обостряне на невродермит и други кожни болести. Също по този начин, плодовете не могат да се ядат при псориазис и при съществуване на самостоятелна нетърпимост.