Как да използваме сумата на ефективните температури за прогнозиране на

...
Как да използваме сумата на ефективните температури за прогнозиране на
Коментари Харесай

Алергии към полена и сезонни промени в температурата на околната среда

Как да използваме сумата на ефикасните температури за прогнозиране на фенологичните феномени?
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.

Растенията са организми, подвластни в своето развиване от сезонните промени в температурата на околната среда. Сумата на ефикасните температури е индикатор, който можем да използваме и е използван към всеки подобен организъм. Този индикатор характеризира етапа на развиване на растението и е знак на неговия биологичен часовник. Използвайки го, ние можем да предвиждаме с огромна акуратност и точност по кое време ще настъпи всяка фаза от неговото развиване. Този индикатор е обект за проучване от страна на фенологията като просвета. Освен в директната активност, обвързвана с работата на фермера, индикаторът може да се употребява и в помощ на хората, страдащи от алергии към полени, за които етапа на цъфтежа и поленоотделянето е най-важното събитие от позиция на отбраната на здравния им статус. Промените в климата засягат развиването на другите растителни типове, измествайки времето за протичане на другите фенологични събития. Точното им прогнозиране, посредством методите на агрометеорологията, може да улесни освен работата на полето, само че и живота на хората страдащи от поленови алергии.
Накратко за фенологията
Терминът фенология е въведен от белгийския ботаник Чарлз Морен през 1849 година Фенологията е научна дисциплинираност, която учи въздействието на околната среда върху разнообразни повтарящи се събития в виталните цикли, присъщи за растенията и животните. Целта на проучванията при фенологията е да се опишат сътрудниците, които предизвикват измененията, протичащи се при разнообразни събития. Те са естествени и периодически, като разцвет на дървесните типове или поява на прелетните птици в избран район. Идеята е, че може да се откри взаимовръзка сред датите на пораждане на събитие, климатичните индикатори и интервалите на пораждане сред всяко от тях. Ето за какво се твърди, че във фенологията има стратегическа интеграция сред. Фенологията е виновна за проучването на вероятните промени и реакции на растението към разнообразни фактори на околната среда, пробвайки се да планува държанието му преди появяването на допустима нова екологична конюнктура. Освен това, посредством нея се вършат хронологични съпоставения за едно и също събитие на обещано място.
 Кредит фотография:
Климатичните промени са свързани с промени в температурата и преваляванията, и затова и с фенологията. При по-високи температури ще виждаме по-ранна пролет и по-късна есен в умерените райони. В дълготраен проект сигурно ще можем да забележим разширението на тропическите климатични зони, което ще промени типа на присъстващите растения и биологичните ритми на тези, които оцеляват в тези зони.

Какво съставлява сумата на ефикасните температури?

Една от най-честите неточности при работата ни с растенията е използването на механичния метод към тях. Чoвек чете надписа на пакетчето със семената за раннозрял разсад – „ 35 дни от засяване до прибирането на реколтата “ и отбелязва в календара: ще го посадя на 1 май, а на 5 – 6 юни ще прибирам. Реколтата ще съхранявам… Растението обаче не е кафеварка с стратегия и директива за прилагане. Растението е много по-фино нещо. Термините „ раннозреещ ” или “къснозреещ “ са относителни и единствено условно са свързани с някакви съответни дати. Кога цъфти липата? В края на май – юни написа в книгите. Но се случват години, когато тя цъфти и по-рано. Само релативно може да се приказва за времето на узряване и единствено в границите на съответния ботанически тип. Така че най-добре е да се съпоставя ранозрелостта на един вид домат с други сортове домати, а на репичките с репички. Логично е на високо растящите сортове домати плодовете да се появят по-късно от нискостеблените, а на дребните, ранни репички по-рано от едрите, къснозреещи.

Как да разберем, обаче по кое време ще цъфнат и узреят „ раннозрелите “ и по кое време „ къснозреещите “ сортове?

Тук идва на помощ фенологията. Когато агрономите приказват за скорост на развиване на обособената просвета, те вкарват понятието сума на ефикасните температури и се базират не на съответни дати или дни, а навръх тази сума. Т.е. за всяко растение и изобщо жив организъм и най-много за тези, които не са способни да поддържат сами телесната си температура, са значими два температурни параметъра.
Температурата, под чийто предел растението умира. Например – за далията сериозни са температурите под нулата, а за какаовото дърво – температурата под +14°C.Температурата, при която растението стартира да пораства – така наречен биологичен най-малко. Той е характерен за всяка една просвета. При пшеницата, овеса, ечемика и граха това е +5°C. Тези култури назоваваме студоустойчиви. А при памука, биологическият най-малко е +12°C. Като междинна стойност за болшинството култури, отглеждани в умерения пояс, биологичният най-малко е еднакъв на +10°C. А за диворастящите тя е +5°C.
Какво съставлява сумата на ефикасните температури?

Миналата година среднодневната температура в региона на Велико Търново мина 10°C на 2-ри март. Отваряме градинарския си дневник и записваме: 2-ри март: +12,45°C, 3-ти март: +15,72°C. И по този начин всеки ден означаваме среднодневните температури. Интересно! 5-ти март: +8,1°C. Тази цифра няма да я запишем, нас ни интересуват единствено дните, в които среднодневната температура надвишава +10°C. И по този начин всеки ден.
 Кредит фотография:
Накрая събираме сумата от среднодневните температури на всички дни, когато тя е била над +10°C. Това точно е сумата на ефикасните температури. Към избран ден тя ще стане 100°C, а към различен – 1000°C. В една година тя ще доближи 500°C по-бързо, а през друга по-бавно.

Точно от тази сума зависи по кое време растението ще цъфне и по кое време ще даде плод. Например, с цел да узреят, ранните моркови се нуждаят от 1300°C, а късните – от 1800°C. Студоустойчивите ябълки узряват към 1800 – 2200°C, а крушите – към 2200°C, толкоз е нужно и на гроздето, с цел да узрее.

Нека обобщим и изведем една елементарна формула за установяване сумата на ефикасните температури:
Съберете минималната и оптималната температура за деня;Разделете тази сума на две, с цел да получите междинната стойност;Извадете от получената стойност базовата температура за растението.
Базовата температура е температурният най-малко, при който (и под който) растението не се развива. Например за пшеницата е +5°C: при температури под +5°C растението не се развива, над +5°C стартира вегетацията. За другите култури в другите страни главните температури са разнообразни и ние вземаме това поради при изчисляването. За територията на България се приема, че при болшинството диворастящи и декоративни растения базовата температура е +5°C.

Сумата на ефикасните температури е индикатор, който можем да използваме и използван към всеки един организъм, който не е кадърен да поддържа независимо личната си температура, каквито са растенията и насекомите. Този индикатор характеризира етапа на развиване на растението и, по този начин да се каже, е знак на неговия биологичен часовник. Развитието на всяко растение е обвързвано с количеството топлота, което то получава от слънцето. В избрани етапи настъпват разнообразни фенологични събития: позеленяване, разцвет, узряване на плодовете, увяхване. Растенията се нуждаят от топлота, с цел да порастват и да се развиват. Освен това, с цел да стартира нов стадий на развиване, или фенофаза, всяка просвета или тип растение би трябвало да натрупа несъмнено количество топлота. Ефективните температури са мярка за това какъв брой топлота е съхранило растението за избран интервал от време. Понякога за същото се употребява и различен термин – “ден градуси ”. Сумата на ефикасните температури ни разрешава с огромна акуратност да предвиждаме настъпването на другите етапи в развиването на едно растение. А за хората, страдащи от алергии към полени (полиноза), най-важна несъмнено е етапа на цъфтежа, с която е обвързвано и отделянето им.
Алергиите към полена и сумата на ефикасните температури  Кредит фотография:
Полинозата, алергията към полена, отделян от растенията, е алергично заболяване, засягащо дихателните пътища и очите. Регистрирани са 15 типа алергени от разнообразни типове полени. Заболяването е необятно публикувано в България, като по оценки на Министерство на Земеделието от него страда до 20% от популацията в пролетно-летния сезон. Първото нещо, което един човек, измъчен от алергии към полени, би трябвало да знае, е кога на годината цъфти дървото или тревата, която я предизвиква. В взаимозависимост от температурата на средата, елшата и леската, а от време на време и тополата, може да стартират да цъфтят през март. В края на март и април към тях се прибавят диви и култивиран цветя: кокичета, иглика, зюмбюли, подбел, глухарчета. Тези, които са алергични към бреза, върба, бряст, явен, също стартират да кихат. През май идва ред на орловите нокти, дъб, бор, смърч, люляк, овощни дървета и шубраци. От втората десетдневка на месеца – зърнени храни като пшеница, ръж и ечемик. А през третата – живовляк, коприва, киселец, акация, планинска пепел и жълтурчета. Цъфтежът на множеството дървета може да продължи до началото на юни. През юни продължава цъфтежът на глухарчето, живовляка, зърнените храни, киселеца. А пелина и други представители на това семейство също стартират да основават неудобства на страдащите от алергии. Полен отделя шипката, калината, метличината и градинските и горските ягоди. Цъфтят маргаритки, божури, ириси и лилии. През втората десетдневка на месеца цъфтят жасмин и сродните му растения. В края на юни е времето за липата. Но в средата на месеца завършва цъфтежът на бора. А брезата може да отделя прашец чак до края на август. През лятото цъфтят и множеството полски и горски цветя и растения.
Съществува забавен и сигурен способ за пресмятане на заплахата от поленова алергия посредством сумата от ефикасните температури.
Мерките за ограничение на контакта с пъстър прашец би трябвало да стартират незабавно щом среднодневната температура се увеличи за първи път до +5°C, а евентуалният миг на разцвет се пресмята на база на сумите от ефикасните температури (t° ефективнa = t° среднодневно 5°C), характерни за другите растения. Проблемът с алергичните болести, породени от прашеца на растенията, има емфатичен районен темперамент. Реакциите към растителния прашец се дължат на екологичните условия на района, разнообразието на флората, времето на разцвет на растенията, степента на алергенност на техния прашец. Промените в климата водят до това, че началото на цъфтежа при другите типове растения, а от там и началото на обособяване на полени варират от година на година и това е обвързвано с постигане на нужния капацитет за това, обвързван със сумата на ефикасните температури. В таблицата (Фиг. 1) ще можете да се запознаете с нужните за постигане на интервала на разцвет суми на ефикасните температури при някои съществени типове растения, причиняващи алергии към полени.

Растение

Сума на ефикасните температуриЛеска64Глухарче92,6Топла, Бреза80Френско грозде147,1Обикновенна игра159,7Лупина308Круша159,7Бъз159,6Вишна178,4Змийско мляко201,9Бяла детелина355Житни400Иглолистни200Шипка417,2Върбинка484,2Жълта комунига499,4Паламида683,8Липа699,8
Фиг. 1. Суми на ефикасните температури нужни за разцвет за другите растения (Източник, наблюдения на автора).
 Кредит фотография:
Използвайки горната методология, Българската асоциация за биологична растителна отбрана създаде с покритие градовете Пловдив и Велико Търново, благодарение на което, всеки измъчен от алергии към полена да може в действително време да получи информация по отношение на настоящите все още суми на ефикасните температури и връзката им с цъфтежа на другите типове растения. Така бе пусната работеща система за ранно прогнозиране и известяван за съществуване на поленови алергени във въздуха на територията на тези градове.

Всяка година, когато сезоните се сменят, на земята настъпват огромни събития. Дърветата в северното полукълбо се покриват с листа. Появяват се гъсеници, които се хранят с тях. Пчелите и пеперудите опрашват цветята. Птиците напущат Южното полукълбо и пътуват хиляди километри, с цел да снесат яйцата си и отгледат поколение. В свят с изменящ се климат с внезапни съмнения в локалните метеорологични условия, проучването на сезонните ритми на природата става още по-актуално. Всички естествени феномени, от време на време повтарящи се на избрани шпации, са положителни сложни знаци за локалните физико-географски условия. В процеса на своето развиване те отразяват въздействието на съвкупността от географски фактори и на първо място на климата.

Глобалното стопляне визира фенологията на другите организми – разцвет на растенията, зимния сън на животните и сезонната миграция. Това води до изместване във времето на появяването на съответните фенологични феномени – те настъпват по-рано от нормалното. Стъпвайки върху това и употребявайки индикатора сума на ефикасните температури, ние можем да предвиждаме и да сигнализираме за тях заинтригуваните лица и да планираме вярно обвързваното с тях, човешко държание.

Кредит заглавна фотография:
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР