Рангелов: Когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца
- Как бихте коментирали измененията по отношение на назначението на служебното държавно управление - министър-председател да бъде един от ръководителя на Народното събрание, шефа на Българска народна банка или пък ръководителя на Върховен касационен съд?
- Това е повече от странна концепция за нашите стандарти и равнище на народна власт сега. В прилежаща Гърция съществува сходен вид. Там последно служебният министър-председател беше шефът на Сметната палата. Обаче там изборите се насрочват доста бързо. Тези хора там са доста за малко, с доста лимитирани пълномощия и въпреки всичко с някакъв опит на ръководство. Ако тук при нас гуверньорът на Българска народна банка, ръководителят на Народното събрание или ръководителят на Върховен касационен съд бъдат избрани за министър-председатели на служебно държавно управление, доста разсъждения могат да се създадат срещу подобна смяна в Конституцията. Ако да речем президентът избере ръководителя на Народното събрание за длъжностен министър-председател и този ръководител на Народно събрание е представител на това болшинство, което е изгубило властта посредством избор на съмнение или по някакъв различен метод, изгубило е изпълнителната власт, само че същото това болшинство има на процедура собствен министър-председател. Това е доста уязвима структура.
Ако бъде избран ръководителят на Върховния касационен съд, той е магистрат с дългогодишна процедура, т.е. цялата му кариера е в правосъдната власт. Магистратите по принцип са изолирани до известна степен от безразборни обществени контакти. Всеки магистрат доста мощно управлява контактите си, с цел да не бъдат те злепоставящи по някакъв метод. Как човек с такава биография, би могъл да си подбере подобаващи министри? Кой ще му ги уточни? Това е необятно отворена врата за прикрито манипулиране на служебния министерски кабинет.
- Ако и тримата, които биха могли да бъдат препоръчани, откажат да заемат този пост, какво ще се случи?
- Ако и тримата откажат, би трябвало ли да се запише категорично в Конституцията, че нямат право да откажат? Разбира се, че имат право да откажат. Може да каже не искам да поема този пост, тъй като моите компетентности не ми разрешават да го поема. Никой не предлага в Конституцията, че който и да бъде посочен, не може да откаже.
Аз, като жител, считам, че този вид, който съществува в този момент в Конституцията - за назначение на служебно държавно управление от президента, поначало е напълно естествен, тъй като насрочването на изборите следва да стане в период от два месеца след разформироване на Народното събрание. Ако политическата система не е зациклила и не се е разнебитила, в един къс период следва да има ново, определено от Народното събрание държавно управление. Обстоятелството, че от в този момент това положение на политическата система, което е частен случай в новата политическа история, незабавно води до рекламация да се промени Конституцията, да се орежат пълномощия на президента, ми се коства безусловно неуместно позволение. Затова считам, че ще има съответна опозиция от опозицията, а може и от самите вносители на плана, които в това отношение може би ще го поправят.
- Какво мислите за предлагането на министъра на правораздаването Атанас Славов за смяна на Закона за домашно принуждение и включването на понятието " интимна връзка "?
- По мое мнение включването на сходен жанр взаимоотношения сред две лица във опциите да бъдат тези лица глобени и ограничавани посредством Закона за отбрана от домашното принуждение е вярно. Специално моето отношение по този въпрос е, че добре би било да се отрази, че тази интимна връзка е сред мъж и жена, да речем. Защото, в случай че това не бъде посочено, а явно такава е задачата на вносителите " интимна връзка " сред две лица, означава, че постепенно и на части през задния вход в нашето законодателство влиза Истанбулската спогодба. Има и други закони, по които правата на лицата се пазят, в това число и посредством принуждение. Нали за това имаме Наказателен кодекс и съответните разпореждания, които се отнасят за принудите, за телесните повреди и така нататък Домашното принуждение е единствено един от методите да бъде предпазена душeвността и телесният интегритет на участниците в една връзка, която връзка въпреки всичко би трябвало да бъде сред мъж и жена. Особено и методът, по който е избрана " интимната връзка ". Определението за " интимна връзка " е дотам витиевато и комплицирано, че в доста случаи то може да бъде употребявано от самия принудител пред съда за разбор и коментар, който да го вади от тази догадка, в смисъл, че принуждение може да има, само че то не е в изискванията на такава интимна връзка. Колкото повече изложение е обещано на тази интимна връзка, толкоз повече съдът би се затруднил, когато му се създадат съответните възражения, в смисъл, че такова принуждение не е осъществено в изискване на интимна връзка, толкоз повече благоприятни условия се дават на насилника да шикалкави в тази посока. Съдиите са задоволително опитни хора, с цел да може да подведе под едно по-кратко дефинирано разбиране интимната връзка. В случая са използвани доста думи, които наподобяват по-скоро на художествено изложение, на стихотворение или на нещо сходно, в сравнение с пояснение на дадена дума в закона.
Повечето от понятията в Наказателния кодекс са доста добре разказани.
- Как ще коментирате нарастването на наказванията за дребна и междинна телесна щета в Наказателния кодекс?
- Депутати внесоха предложение за увеличение на наказванията за лека и междинна телесна щета. Предложението е оптималната присъда за междинна телесна щета да се усили от 6 на 8 години, за лека телесна щета да се усили на две години и да няма опция за пробация. По принцип това е допустимо да се направи, само че то няма да докара до никакъв значителен резултат във връзка с намаляването на този тип незаконни действия. Основната причина за това е следната: междинни телесни повреди и леки телесни повреди, въпреки и умишлени закононарушения, се правят съвсем 100% под въздействие на страст. Те в никакъв случай не са невъзмутимо, авансово премислени закононарушения. Това са инцидентни пъкъл хок зародили положения на яд, най-често или на ненадейно зародил спор, където се предизвикват такива резултати. След като това е плод на страст, а не плод на размисъл, значи тези хора сега, в който се ядосат задоволително, най-малко единият ще аргументи такива увреждания, без да мислят, че от през вчерашния ден наказването е станало вместо 6 и в този момент е 8 години. Обективен проблем е и, че не е юридически справедлив разбор за последните пет години, какъв брой са влезлите присъдиза междинна и лека телесна щета. И какъв брой от тях са за оптималната присъда от шест години. Ако се види, че от 100 присъди единствено една, две или три са в максимума, а аз се колебая, че ще има такива в максимума, това демонстрира, че този диапазон от 0 до 6 е изцяло задоволителен на съда да откри в това пространство, което законодателят му е определил откри съответно наказване. Тоест не е належащо увеличение. Ако откри, че има доста огромен % оптимални присъди, а това няма по какъв начин да се случи, тъй като познавам правосъдната процедура, само че теоретично това значи, че диапазонът на съда в действителност не му е задоволителен, с цел да произнася обективни присъди, и е добре да бъде уголемен от 3 месеца до 8 години. Реакцията е безусловно първосигнална, обвързана с един съответен проблем, а това не е положително законодателство, което при всеки зародил случай, при всеки митинг на жители разрешението на казуса, по който стачкуват жителите се показва в повишение на наказването, не е цивилизационно държание на законодателя. Там, където ние се стремим да се интегрираме, а точно Европейски Съюз, изключително към страните от неговата западна част, наказванията за такива действия са ниски. Всяка страна, която се развива в посока напредък - обществен, стопански политически, се развива и в региона на правораздаването към понижаване на наказването и назад всяко общество, което деградира от ден на ден и повече и не може да се оправи с престъпността по различен метод, реагира с по-високи санкции. Това е път към Средновековието, това не е път към високата цивилизация. Тези оферти са изцяло неуместни.
- Тоест да разбираме, че няма пропуски в Наказателния кодекс, а някой не си свърши работата по случая Дебора?
- Определените в закона санкции, когато се работи грижливо, разрешават на прокуратура и съд да дефинира обективен размер на тези санкции в в този момент настоящия закон плануват. Ако всичко беше направено грижливо, в съответния случай естествено, че нямаше да бъде приложена пробация на Георги Георгиев, който два пъти е бил в пробационни ограничения. Естествено, че ще му бъде наложено отнемане от независимост. Разбира се размерът на присъдата ще зависи от всички доказателства по делото, законът го разрешава. Ако всичко се направи както би трябвало и както сочат доказателствата, събрани дефинитивно и преценени, може Георги Георгиев да получи отнемане от независимост между 2 и 10 години. Особено от средата на това наказване нагоре, то е доста съществено. Смятам, че обществото би било задоволено. Сега се спекулира за чието битие даде опция не доста положителната работа на проверяващите и от там и съдът влезе в този капан. Политиците пък незабавно използваха обстановката за спекулации.
- А какво бихте споделили за здравната експертиза на Дебора?
- Медицинската експертиза, за която толкоз доста се приказва към този момент, има повече правосъдни специалисти, които декларират, че експертизата е дала изцяло правилен отговор.
Същото е неразбирането и за убийството в Цалапица, по какъв начин може двамата братя да са съучастници на убийството, откакто те научават за него откакто е било осъществено, няма по какъв начин да са съучастници, въпреки и да са заровили натрупа. Предварително договаряне не е имало. Има едно тривиално предписание, което е безусловно правилно, когато публичното мнение влезе в правосъдната зала, правото излиза през прозореца. Съдията не съди съгласно публичното мнение, а съгласно закона и доказателствата, които уличните стачкуващи не познават, доста стеснен кръг от бранителя, подсъдимия, прокурора, съдията знаят какви доказателства има.
Не е конкретизирано в настояването на прокурора коя от хипотезите на член 129, алинея 2 поддържа като междинна телесна щета, съдът е можел да види там и без заключението на експертизата, е можел да одобри, че е налице обезобразяване. Това той не е задължен на този стадий на гледане на ограниченията да одобри по безапелационен метод, а да го одобри с висока степен на възможност. Съдът е можел да одобри, че има междинна телесна щета при догадка на обезобразяване. Тогава нямаше да анулира определението, с което Георги Георгиев е арестуван с първата инстанция, а щеше да удостовери определението и обвиненият щеше да остане в ареста. По всички други въпроси съдът е стигнал до изцяло верните изводи - че това лице има към този момент осъждания за същото действие, това лице е с висока степен на социална заплаха, че той е направил това действие, че има заплаха да се укрие или да извърши друго закононарушение. Но най-после споделя леката телесна щета се преследва по частен ред, а там не се взимат никакви ограничения за неотклонение и за това Георги Георгиев са го пуснали.
- Как бихте коментирали нарастването на наказванията за пътнотранспортни катастрофи?
- Непредпазливото действие при пътнотранспортно произшествие с потърпевш или с жертви може да бъде осъществено от всеки жител, който кара моторно транспортно средство. Това може да се случи на изцяло правилни, законопослушни водачи. Има какви ли не обстановки, пътната конюнктура е комплицирана във връзка с интензитета на придвижване на коли и на държание на други коли, на други водачи, велосипедисти, мотоциклетисти и най-много на пешеходци. И на пешеходна пътека може да бъде породена гибел по несъобразителност, без лидерът да е отговорен за това. Често съвсем всичко зависи и от държанието на пешеходеца. Представете си тясна улица и тротоар, изненадващо притичва дете, без да огледа, а лидерът кара с позволена скорост, лидерът няма видимост. Увеличението за непредпазливите пътнотранспортни катастрофи изобщо не подхожда на публичната заплаха на тези действия. Те са много повече у нас, в сравнение с в развитите страни, само че ние натам отиваме, би трябвало да забележим какви са наказванията в Нидерландия, Германия, Австрия. Нима животът на един немски, австрийски жител е по-малко скъп при такава породена гибел по несъобразителност, лице, което нито е използвало алкохол, опиати, се санкционира по-малко в сравнение с в България? Имат друга наказателна политика, която могат да си разрешат, тъй като респектът към разпоредбите, институциите и наказването и за най-малкото нарушаване, ги стимулира да съблюдават разпоредбите и да не позволяват сходни катастрофи. Това към този момент лимитира в процентно отношение хората, които могат да причинят сходни резултати. Изравняването на наказванията за породена гибел след приложимост на алкохол и опиати и непредпазливото съзнателно не е задоволително умишленото и непредпазливото да са с едни и същи наказания. Те няма да доведат до съответен резултат. Тези, които вземат решение какво да вършат със законите, ще успокоят околните на потърпевшите и ще получат повече гласове на изборите. Това законово държание е популизъм - да създадем нещо непотребно и неполезно, с цел да се харесаме на хората.
- Това е повече от странна концепция за нашите стандарти и равнище на народна власт сега. В прилежаща Гърция съществува сходен вид. Там последно служебният министър-председател беше шефът на Сметната палата. Обаче там изборите се насрочват доста бързо. Тези хора там са доста за малко, с доста лимитирани пълномощия и въпреки всичко с някакъв опит на ръководство. Ако тук при нас гуверньорът на Българска народна банка, ръководителят на Народното събрание или ръководителят на Върховен касационен съд бъдат избрани за министър-председатели на служебно държавно управление, доста разсъждения могат да се създадат срещу подобна смяна в Конституцията. Ако да речем президентът избере ръководителя на Народното събрание за длъжностен министър-председател и този ръководител на Народно събрание е представител на това болшинство, което е изгубило властта посредством избор на съмнение или по някакъв различен метод, изгубило е изпълнителната власт, само че същото това болшинство има на процедура собствен министър-председател. Това е доста уязвима структура.
Ако бъде избран ръководителят на Върховния касационен съд, той е магистрат с дългогодишна процедура, т.е. цялата му кариера е в правосъдната власт. Магистратите по принцип са изолирани до известна степен от безразборни обществени контакти. Всеки магистрат доста мощно управлява контактите си, с цел да не бъдат те злепоставящи по някакъв метод. Как човек с такава биография, би могъл да си подбере подобаващи министри? Кой ще му ги уточни? Това е необятно отворена врата за прикрито манипулиране на служебния министерски кабинет.
- Ако и тримата, които биха могли да бъдат препоръчани, откажат да заемат този пост, какво ще се случи?
- Ако и тримата откажат, би трябвало ли да се запише категорично в Конституцията, че нямат право да откажат? Разбира се, че имат право да откажат. Може да каже не искам да поема този пост, тъй като моите компетентности не ми разрешават да го поема. Никой не предлага в Конституцията, че който и да бъде посочен, не може да откаже.
Аз, като жител, считам, че този вид, който съществува в този момент в Конституцията - за назначение на служебно държавно управление от президента, поначало е напълно естествен, тъй като насрочването на изборите следва да стане в период от два месеца след разформироване на Народното събрание. Ако политическата система не е зациклила и не се е разнебитила, в един къс период следва да има ново, определено от Народното събрание държавно управление. Обстоятелството, че от в този момент това положение на политическата система, което е частен случай в новата политическа история, незабавно води до рекламация да се промени Конституцията, да се орежат пълномощия на президента, ми се коства безусловно неуместно позволение. Затова считам, че ще има съответна опозиция от опозицията, а може и от самите вносители на плана, които в това отношение може би ще го поправят.
- Какво мислите за предлагането на министъра на правораздаването Атанас Славов за смяна на Закона за домашно принуждение и включването на понятието " интимна връзка "?
- По мое мнение включването на сходен жанр взаимоотношения сред две лица във опциите да бъдат тези лица глобени и ограничавани посредством Закона за отбрана от домашното принуждение е вярно. Специално моето отношение по този въпрос е, че добре би било да се отрази, че тази интимна връзка е сред мъж и жена, да речем. Защото, в случай че това не бъде посочено, а явно такава е задачата на вносителите " интимна връзка " сред две лица, означава, че постепенно и на части през задния вход в нашето законодателство влиза Истанбулската спогодба. Има и други закони, по които правата на лицата се пазят, в това число и посредством принуждение. Нали за това имаме Наказателен кодекс и съответните разпореждания, които се отнасят за принудите, за телесните повреди и така нататък Домашното принуждение е единствено един от методите да бъде предпазена душeвността и телесният интегритет на участниците в една връзка, която връзка въпреки всичко би трябвало да бъде сред мъж и жена. Особено и методът, по който е избрана " интимната връзка ". Определението за " интимна връзка " е дотам витиевато и комплицирано, че в доста случаи то може да бъде употребявано от самия принудител пред съда за разбор и коментар, който да го вади от тази догадка, в смисъл, че принуждение може да има, само че то не е в изискванията на такава интимна връзка. Колкото повече изложение е обещано на тази интимна връзка, толкоз повече съдът би се затруднил, когато му се създадат съответните възражения, в смисъл, че такова принуждение не е осъществено в изискване на интимна връзка, толкоз повече благоприятни условия се дават на насилника да шикалкави в тази посока. Съдиите са задоволително опитни хора, с цел да може да подведе под едно по-кратко дефинирано разбиране интимната връзка. В случая са използвани доста думи, които наподобяват по-скоро на художествено изложение, на стихотворение или на нещо сходно, в сравнение с пояснение на дадена дума в закона.
Повечето от понятията в Наказателния кодекс са доста добре разказани.
- Как ще коментирате нарастването на наказванията за дребна и междинна телесна щета в Наказателния кодекс?
- Депутати внесоха предложение за увеличение на наказванията за лека и междинна телесна щета. Предложението е оптималната присъда за междинна телесна щета да се усили от 6 на 8 години, за лека телесна щета да се усили на две години и да няма опция за пробация. По принцип това е допустимо да се направи, само че то няма да докара до никакъв значителен резултат във връзка с намаляването на този тип незаконни действия. Основната причина за това е следната: междинни телесни повреди и леки телесни повреди, въпреки и умишлени закононарушения, се правят съвсем 100% под въздействие на страст. Те в никакъв случай не са невъзмутимо, авансово премислени закононарушения. Това са инцидентни пъкъл хок зародили положения на яд, най-често или на ненадейно зародил спор, където се предизвикват такива резултати. След като това е плод на страст, а не плод на размисъл, значи тези хора сега, в който се ядосат задоволително, най-малко единият ще аргументи такива увреждания, без да мислят, че от през вчерашния ден наказването е станало вместо 6 и в този момент е 8 години. Обективен проблем е и, че не е юридически справедлив разбор за последните пет години, какъв брой са влезлите присъдиза междинна и лека телесна щета. И какъв брой от тях са за оптималната присъда от шест години. Ако се види, че от 100 присъди единствено една, две или три са в максимума, а аз се колебая, че ще има такива в максимума, това демонстрира, че този диапазон от 0 до 6 е изцяло задоволителен на съда да откри в това пространство, което законодателят му е определил откри съответно наказване. Тоест не е належащо увеличение. Ако откри, че има доста огромен % оптимални присъди, а това няма по какъв начин да се случи, тъй като познавам правосъдната процедура, само че теоретично това значи, че диапазонът на съда в действителност не му е задоволителен, с цел да произнася обективни присъди, и е добре да бъде уголемен от 3 месеца до 8 години. Реакцията е безусловно първосигнална, обвързана с един съответен проблем, а това не е положително законодателство, което при всеки зародил случай, при всеки митинг на жители разрешението на казуса, по който стачкуват жителите се показва в повишение на наказването, не е цивилизационно държание на законодателя. Там, където ние се стремим да се интегрираме, а точно Европейски Съюз, изключително към страните от неговата западна част, наказванията за такива действия са ниски. Всяка страна, която се развива в посока напредък - обществен, стопански политически, се развива и в региона на правораздаването към понижаване на наказването и назад всяко общество, което деградира от ден на ден и повече и не може да се оправи с престъпността по различен метод, реагира с по-високи санкции. Това е път към Средновековието, това не е път към високата цивилизация. Тези оферти са изцяло неуместни.
- Тоест да разбираме, че няма пропуски в Наказателния кодекс, а някой не си свърши работата по случая Дебора?
- Определените в закона санкции, когато се работи грижливо, разрешават на прокуратура и съд да дефинира обективен размер на тези санкции в в този момент настоящия закон плануват. Ако всичко беше направено грижливо, в съответния случай естествено, че нямаше да бъде приложена пробация на Георги Георгиев, който два пъти е бил в пробационни ограничения. Естествено, че ще му бъде наложено отнемане от независимост. Разбира се размерът на присъдата ще зависи от всички доказателства по делото, законът го разрешава. Ако всичко се направи както би трябвало и както сочат доказателствата, събрани дефинитивно и преценени, може Георги Георгиев да получи отнемане от независимост между 2 и 10 години. Особено от средата на това наказване нагоре, то е доста съществено. Смятам, че обществото би било задоволено. Сега се спекулира за чието битие даде опция не доста положителната работа на проверяващите и от там и съдът влезе в този капан. Политиците пък незабавно използваха обстановката за спекулации.
- А какво бихте споделили за здравната експертиза на Дебора?
- Медицинската експертиза, за която толкоз доста се приказва към този момент, има повече правосъдни специалисти, които декларират, че експертизата е дала изцяло правилен отговор.
Същото е неразбирането и за убийството в Цалапица, по какъв начин може двамата братя да са съучастници на убийството, откакто те научават за него откакто е било осъществено, няма по какъв начин да са съучастници, въпреки и да са заровили натрупа. Предварително договаряне не е имало. Има едно тривиално предписание, което е безусловно правилно, когато публичното мнение влезе в правосъдната зала, правото излиза през прозореца. Съдията не съди съгласно публичното мнение, а съгласно закона и доказателствата, които уличните стачкуващи не познават, доста стеснен кръг от бранителя, подсъдимия, прокурора, съдията знаят какви доказателства има.
Не е конкретизирано в настояването на прокурора коя от хипотезите на член 129, алинея 2 поддържа като междинна телесна щета, съдът е можел да види там и без заключението на експертизата, е можел да одобри, че е налице обезобразяване. Това той не е задължен на този стадий на гледане на ограниченията да одобри по безапелационен метод, а да го одобри с висока степен на възможност. Съдът е можел да одобри, че има междинна телесна щета при догадка на обезобразяване. Тогава нямаше да анулира определението, с което Георги Георгиев е арестуван с първата инстанция, а щеше да удостовери определението и обвиненият щеше да остане в ареста. По всички други въпроси съдът е стигнал до изцяло верните изводи - че това лице има към този момент осъждания за същото действие, това лице е с висока степен на социална заплаха, че той е направил това действие, че има заплаха да се укрие или да извърши друго закононарушение. Но най-после споделя леката телесна щета се преследва по частен ред, а там не се взимат никакви ограничения за неотклонение и за това Георги Георгиев са го пуснали.
- Как бихте коментирали нарастването на наказванията за пътнотранспортни катастрофи?
- Непредпазливото действие при пътнотранспортно произшествие с потърпевш или с жертви може да бъде осъществено от всеки жител, който кара моторно транспортно средство. Това може да се случи на изцяло правилни, законопослушни водачи. Има какви ли не обстановки, пътната конюнктура е комплицирана във връзка с интензитета на придвижване на коли и на държание на други коли, на други водачи, велосипедисти, мотоциклетисти и най-много на пешеходци. И на пешеходна пътека може да бъде породена гибел по несъобразителност, без лидерът да е отговорен за това. Често съвсем всичко зависи и от държанието на пешеходеца. Представете си тясна улица и тротоар, изненадващо притичва дете, без да огледа, а лидерът кара с позволена скорост, лидерът няма видимост. Увеличението за непредпазливите пътнотранспортни катастрофи изобщо не подхожда на публичната заплаха на тези действия. Те са много повече у нас, в сравнение с в развитите страни, само че ние натам отиваме, би трябвало да забележим какви са наказванията в Нидерландия, Германия, Австрия. Нима животът на един немски, австрийски жител е по-малко скъп при такава породена гибел по несъобразителност, лице, което нито е използвало алкохол, опиати, се санкционира по-малко в сравнение с в България? Имат друга наказателна политика, която могат да си разрешат, тъй като респектът към разпоредбите, институциите и наказването и за най-малкото нарушаване, ги стимулира да съблюдават разпоредбите и да не позволяват сходни катастрофи. Това към този момент лимитира в процентно отношение хората, които могат да причинят сходни резултати. Изравняването на наказванията за породена гибел след приложимост на алкохол и опиати и непредпазливото съзнателно не е задоволително умишленото и непредпазливото да са с едни и същи наказания. Те няма да доведат до съответен резултат. Тези, които вземат решение какво да вършат със законите, ще успокоят околните на потърпевшите и ще получат повече гласове на изборите. Това законово държание е популизъм - да създадем нещо непотребно и неполезно, с цел да се харесаме на хората.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ