Топ каридологът проф. Пламен Гацов пред ПИК: Без спецболници за COVID-19, страдат всички останали пациенти. Над 75 хил. души са починали от сърдечно-съдови заболявания през 2020 г., а от вируса - 8 555
Как България ръководи COVID-кризата, направено ли е всичко допустимо, с цел да бъдат обгрижени освен болните от вируса, само че и останалите пациенти със здравни проблеми, ефикасни ли са зеленият документ и имунизациите попитахме топ кардиолога проф. Пламен Гацов от Медицинския университет в Плевен.
- Проф. Гацов, по какъв начин оценявате дейностите на управляващите по отношение на болестта COVID-19. Успяват ли да се оправят като здравна помощ, лечебни заведения, личен състав и взехме ли си поука от началото на рецесията до момента?
- Почти две години след началото на COVID-19 пандемията, у нас не се направиха никакви стъпки да се изградят профилирани лечебни заведения, които да поемат нови талази на инфектирани. И това нещо се повтаря всякога, при всяка вълна - профилираните клиники по кардиология, неврология, нефрология, хирургия, ортопедия и прочие таман стартират да работят и се постанова да бъдат превърнати в COVID-отделения или най-малкото личният състав да бъде пренасочен към COVID-отделенията. И по този начин те не могат да извършват своите отговорности. Това е доста нездравословно. И до момента в който първоначално имаше някаква логичност, заради липса на други благоприятни условия, в този момент към този момент мина задоволително дълго време, с цел да могат да се създадат такива лечебни заведения, да се оборудват и да бъдат задоволително добре окомплектовани с личен състав, с цел да може те да поемат тези талази и да не се постанова и лимитира опцията на останалите пациенти да получат съответна помощ. В Китай подвигаха лечебни заведения за месец, у нас още нищо не е направено.
- Какво демонстрира статистиката, какъв брой от пациентите, отвън COVID-заразените, са потърпевши от неналичието на съответна здравна помощ, до момента в който трае рецесията? Кои са най-потърпевшите?
- Вие знаете, че хората със сърдечно - съдови болести (т.н. „ органи на кръвообращението”), инфаркти, инсулти, са главната част на пациентите, които умират годишно. За 2020 година има статистика, за 2021 към момента не е приключена. Но за 2020 година има ясна статистика по отношение на 2019 година Хората, които са починали допълнително, са 16 662. Говорим по отношение на 2019 година Това е разликата сред умрелите през 2019 и 2020 година Статистиката сочи, че 60,6% от общо умрелите в страната, или над 75 000 души са умряли от сърдечно-съдови болести. Докато от COVID-19 са умряли 8 555 индивида за 2020 година
- Откъде идва това нарастване при болните от сърдечни и съдови болести?
- Логиката е такава, при всяка вълна на Коронавирус, се затварят профилирани клиники - кардиологични, неврологични, нефрологични, хирургични и така нататък, което води до това, че част от тези допълнително починали, са си отишли поради неналичието на задоволително грижи в тези области, които са извънредно значими. И в случай че знаем, че в случай че първоначално е било мъчно да се оправим с COVID-кризата, то към този момент имаме опит от 2 години. И, дай, Боже, да завърши това тази година, само че, в случай че не завърши, ние би трябвало да сме подготвени.
- Към момента обаче, не се чуват планове за създаване на такива профилирани COVID-болници.
- Аз по тази причина се обръщам към вас, тъй като не виждам също такова нещо. Колегите ми също се безпокоят. Българското опазване на здравето имаше една чудесна досегаемост и в границите на 2-3 денонощия всеки можеше да доближи до който си изиска от експертите, а това нещо сега е затруднено и не може да не се отразява на хората отвън COVID-ситуацията. Никой не се радва, естествено, че хората умират, само че ние би трябвало да предпазим и останалите. Трябва да се погрижим за останалите пациенти.
- Предполагам, че наблюдавате митингите против зеления документ. Какво е вашето отношение към тези процеси?
- Принципно лекарите не трябва да се занимават с политика, само че някой беше споделил, че ние и да не се занимаваме, политиката се занимава с нас. Ако зелените документи не потвърдят своята функционалност, а аз имам наблюдаване от Западна Европа, където процентът на имунизирани е голям, само че все пак има големи талази на новозаразени, да вземем за пример във Франция над 200 хиляди дневно, това значи, че този документ не е задоволително добре премислен. И в случай че ние помислим, че той може да забави вълните на Коронавирус, всекидневието ни демонстрира, че той не може да резервира здравето на хората. Болестта си върви, ние виждаме хора със зелен документ, като ръководителя на Народно събрание, които освен се разболяват, ами са евентуално рискови за хората към тях и това надалеч не е изключение.
- Но знаем, че единственото избавление в този момент са имунизациите.. .
- Медицината е изключително нещо, тя е консервативна и е по този начин, тъй като е доста значима. Тази свръхактивност доста бързо да намерим някакви ваксини, преди да са задоволително изпитани и да ги използван всеобщо, без да сме сигурни какво ще стане, е смущаваща. Това персонално за мен е необяснимо. Аз не съм имунолог, само че съм доктор с 34-годишна процедура. Спешните обстановки са значими неща, само че първият принцип на медицината е „ Primum non nocere “, което ще рече " Първо не вреди! ". Ако не си сигурен, само че го прилагаш всеобщо, това значи, че може да има и щета. Това е главен принцип в медицината, аз не се занимавам с вирусология, само че такива правила не могат да бъдат заобиколени.
- Какви са наблюденията ви във вашата област, в кардиологията, при болните от COVID-19? Чуват се много недоволства за странични резултати?
- Има тежко протичащи COVID-случаи и те в някакъв значителен % от случаите имат сърдечна устременост. За страдание, пациентите с тежък Коронавирус, изключително в случай че имат предварителна патология - артериална хипертония, сърдечна непълнота и така нататък, за тях рискът е по-голям. Разбира се и самият COVID-вирус може да засегне сърцето. За благополучие, това не е най-често срещаното, тъй като главната патология е в белите дробове. Но и сърцето доста постоянно страда.
Проф. доктор Пламен Гацов приключва медицина през 1987 година в МУ – Плевен. От 1990 година след извоюван конкурс е поредно помощник, старши помощник и основен помощник в Националния център по сърдечно-съдови болести (понастоящем МБАЛ „ НКБ”), София.
През 2005 година пази дисертационен труд за придобиване на Общински народен съвет „ Доктор” в региона на коронарната физиология, а през 2007 г получава академичната служба „ Доцент”.
От м. януари 2010 година работи в Университетска болница „ Лозенец”, а от ноември 2010 до м. август 2015 година е шеф на клиниката по кардиология в същата болница.
От септември 2015 е зам. шеф, а от 2018 до 2021 година е шеф на клиниката по кардиология на Втора МБАЛ-ЕАД, София.
През 2015 година пази научната степен „ Доктор на науките”, а от 2017 година е определен за Професор към МУ – Плевен.
Специалист по вътрешни заболявания и кардиология. Сертифициран за ехокардиография – експертно равнище и инвазивна кардиология.
Проф. Гацов е създател на над 200 научни труда – монографии, глави от учебници, сборници и публикации, които са оповестени в български и световно-известни научин кардиологични издания. Изнасял е отчети на български и интернационалните научни конгреси в Европа, Съединени американски щати и Япония. Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество), Япония (стипендия на института „ Кинки”, Осака), Съединени американски щати (стипендия на Министерство на здравеопазването на РБългария). Член на български и европейски научни организации. Член на публицистичните препоръки на балгарски и европейски списания. Главен редактор на сп. „ Българска кардиология” (2014-2020 г.). Главен редактор на сп. „ Форум за интервенционална кардиология”. Награден с орден за заслуги от Европейската асоциация по сърдечна непълнота.
- Проф. Гацов, по какъв начин оценявате дейностите на управляващите по отношение на болестта COVID-19. Успяват ли да се оправят като здравна помощ, лечебни заведения, личен състав и взехме ли си поука от началото на рецесията до момента?
- Почти две години след началото на COVID-19 пандемията, у нас не се направиха никакви стъпки да се изградят профилирани лечебни заведения, които да поемат нови талази на инфектирани. И това нещо се повтаря всякога, при всяка вълна - профилираните клиники по кардиология, неврология, нефрология, хирургия, ортопедия и прочие таман стартират да работят и се постанова да бъдат превърнати в COVID-отделения или най-малкото личният състав да бъде пренасочен към COVID-отделенията. И по този начин те не могат да извършват своите отговорности. Това е доста нездравословно. И до момента в който първоначално имаше някаква логичност, заради липса на други благоприятни условия, в този момент към този момент мина задоволително дълго време, с цел да могат да се създадат такива лечебни заведения, да се оборудват и да бъдат задоволително добре окомплектовани с личен състав, с цел да може те да поемат тези талази и да не се постанова и лимитира опцията на останалите пациенти да получат съответна помощ. В Китай подвигаха лечебни заведения за месец, у нас още нищо не е направено.
- Какво демонстрира статистиката, какъв брой от пациентите, отвън COVID-заразените, са потърпевши от неналичието на съответна здравна помощ, до момента в който трае рецесията? Кои са най-потърпевшите?
- Вие знаете, че хората със сърдечно - съдови болести (т.н. „ органи на кръвообращението”), инфаркти, инсулти, са главната част на пациентите, които умират годишно. За 2020 година има статистика, за 2021 към момента не е приключена. Но за 2020 година има ясна статистика по отношение на 2019 година Хората, които са починали допълнително, са 16 662. Говорим по отношение на 2019 година Това е разликата сред умрелите през 2019 и 2020 година Статистиката сочи, че 60,6% от общо умрелите в страната, или над 75 000 души са умряли от сърдечно-съдови болести. Докато от COVID-19 са умряли 8 555 индивида за 2020 година
- Откъде идва това нарастване при болните от сърдечни и съдови болести?
- Логиката е такава, при всяка вълна на Коронавирус, се затварят профилирани клиники - кардиологични, неврологични, нефрологични, хирургични и така нататък, което води до това, че част от тези допълнително починали, са си отишли поради неналичието на задоволително грижи в тези области, които са извънредно значими. И в случай че знаем, че в случай че първоначално е било мъчно да се оправим с COVID-кризата, то към този момент имаме опит от 2 години. И, дай, Боже, да завърши това тази година, само че, в случай че не завърши, ние би трябвало да сме подготвени.
- Към момента обаче, не се чуват планове за създаване на такива профилирани COVID-болници.
- Аз по тази причина се обръщам към вас, тъй като не виждам също такова нещо. Колегите ми също се безпокоят. Българското опазване на здравето имаше една чудесна досегаемост и в границите на 2-3 денонощия всеки можеше да доближи до който си изиска от експертите, а това нещо сега е затруднено и не може да не се отразява на хората отвън COVID-ситуацията. Никой не се радва, естествено, че хората умират, само че ние би трябвало да предпазим и останалите. Трябва да се погрижим за останалите пациенти.
- Предполагам, че наблюдавате митингите против зеления документ. Какво е вашето отношение към тези процеси?
- Принципно лекарите не трябва да се занимават с политика, само че някой беше споделил, че ние и да не се занимаваме, политиката се занимава с нас. Ако зелените документи не потвърдят своята функционалност, а аз имам наблюдаване от Западна Европа, където процентът на имунизирани е голям, само че все пак има големи талази на новозаразени, да вземем за пример във Франция над 200 хиляди дневно, това значи, че този документ не е задоволително добре премислен. И в случай че ние помислим, че той може да забави вълните на Коронавирус, всекидневието ни демонстрира, че той не може да резервира здравето на хората. Болестта си върви, ние виждаме хора със зелен документ, като ръководителя на Народно събрание, които освен се разболяват, ами са евентуално рискови за хората към тях и това надалеч не е изключение.
- Но знаем, че единственото избавление в този момент са имунизациите.. .
- Медицината е изключително нещо, тя е консервативна и е по този начин, тъй като е доста значима. Тази свръхактивност доста бързо да намерим някакви ваксини, преди да са задоволително изпитани и да ги използван всеобщо, без да сме сигурни какво ще стане, е смущаваща. Това персонално за мен е необяснимо. Аз не съм имунолог, само че съм доктор с 34-годишна процедура. Спешните обстановки са значими неща, само че първият принцип на медицината е „ Primum non nocere “, което ще рече " Първо не вреди! ". Ако не си сигурен, само че го прилагаш всеобщо, това значи, че може да има и щета. Това е главен принцип в медицината, аз не се занимавам с вирусология, само че такива правила не могат да бъдат заобиколени.
- Какви са наблюденията ви във вашата област, в кардиологията, при болните от COVID-19? Чуват се много недоволства за странични резултати?
- Има тежко протичащи COVID-случаи и те в някакъв значителен % от случаите имат сърдечна устременост. За страдание, пациентите с тежък Коронавирус, изключително в случай че имат предварителна патология - артериална хипертония, сърдечна непълнота и така нататък, за тях рискът е по-голям. Разбира се и самият COVID-вирус може да засегне сърцето. За благополучие, това не е най-често срещаното, тъй като главната патология е в белите дробове. Но и сърцето доста постоянно страда.
Проф. доктор Пламен Гацов приключва медицина през 1987 година в МУ – Плевен. От 1990 година след извоюван конкурс е поредно помощник, старши помощник и основен помощник в Националния център по сърдечно-съдови болести (понастоящем МБАЛ „ НКБ”), София.
През 2005 година пази дисертационен труд за придобиване на Общински народен съвет „ Доктор” в региона на коронарната физиология, а през 2007 г получава академичната служба „ Доцент”.
От м. януари 2010 година работи в Университетска болница „ Лозенец”, а от ноември 2010 до м. август 2015 година е шеф на клиниката по кардиология в същата болница.
От септември 2015 е зам. шеф, а от 2018 до 2021 година е шеф на клиниката по кардиология на Втора МБАЛ-ЕАД, София.
През 2015 година пази научната степен „ Доктор на науките”, а от 2017 година е определен за Професор към МУ – Плевен.
Специалист по вътрешни заболявания и кардиология. Сертифициран за ехокардиография – експертно равнище и инвазивна кардиология.
Проф. Гацов е създател на над 200 научни труда – монографии, глави от учебници, сборници и публикации, които са оповестени в български и световно-известни научин кардиологични издания. Изнасял е отчети на български и интернационалните научни конгреси в Европа, Съединени американски щати и Япония. Специализирал е в Гърция (изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество), Япония (стипендия на института „ Кинки”, Осака), Съединени американски щати (стипендия на Министерство на здравеопазването на РБългария). Член на български и европейски научни организации. Член на публицистичните препоръки на балгарски и европейски списания. Главен редактор на сп. „ Българска кардиология” (2014-2020 г.). Главен редактор на сп. „ Форум за интервенционална кардиология”. Награден с орден за заслуги от Европейската асоциация по сърдечна непълнота.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ