Кажи ми, кажи, бедний народе,кой те в таз рабска люлка

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга свиреп в ребрата,
или тоз, що толкова годин ти пее:
" Търпи, и ще си спасиш душата?! "

Той ли, ил някой негов наместник,
наследник на Лойола и брат на Юда,
изменник правилен и жив предвестител
на нови тегла за бедняци,
нов кърджалия в нова лудост,
кой продал брата, умъртвил татко си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и ужасно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за независимост:
навъсен единствено с глава той сочи
на паплач определена - рой скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървясъл се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
наслойка разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот национален,
смучат го наши и непознати посетители!

А бедният плебей търпи и ние
без позор, без упрек, броиме време,
откак е в ярем нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с религия в туй скотско племе
чакаме и ний ред за независимост!

*** /> Борба

В тъги, в несгоди, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът тъмен, мозъкът не види
положително ли, зло ли отсреща иде...
На душа лежат мемоари тежки,
злобна ги памет постоянно повтаря,
в гърди ни обич, ни капка религия,
нито вяра от сън мъртвешки
да можеш почтен човек разсъни!
Свестните у нас смятат за луди,
глупецът, вредом всеки уважава:
" Богат е ", споделя, пък го не пита
какъв брой е души изгорил живи,
сироти какъв брой той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молебствия, с обети, с думи лъжливи.
И на публичен тоя изтезател
и поп, и църква с религия слугуват;
нему се кланя дивак преподавател,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че боязън от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е споделило
стадо от вълци във овчи кожи,
камък главен с цел да постави
на неистини святи, а разум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя деспот блудствен,
от дълго време в раят нейде запратен,
със свойте притчи сред светците,
споделил е нелепост сред глупците,
и нея светът до през днешния ден повтаря -
" Бой се от бога, почитай царя! "

Свещена нелепост! Векове цели
разсъдък и совест с нея се борят;
борци са в страдания, в несгоди мрели,
само че, кажи, що са могли да сторят!
Светът, свикнал ярем да влачи,
тиранство и зло и до през днешния ден тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със религия:
мълчи, моли се, по кое време те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога единствено ти се надявай:
" Боже, помилуй - неверен съм азе ",
думай, моли се и твърдо вярвай -
господ не санкционира, който ненавижда...
Тъй върви светът! Лъжа и иго
на тая пуста земя цари!
И като залог из жанр в поколение
денонощно - постоянно тук преминува.
И в това царство кърваво, неверно,
царство на измама, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи битката и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: " Хляб или свинец! "
 >

 
 
 
 >