Дигитализацията на ВиК сектора да започне веднага
Кажем ли вода, в последно време започнахме да я свързваме с от ден на ден проблеми - засушаване, замърсяване, дефицит, течове по водопреносната мрежа... Мислехме си, че България е доста богата на водни запаси, че все ще е по този начин несметно водоползването, само че идва моментът да преосмислим отношението си към този жизненоважен запас, определян като новата международна валута.
Как използваме
Водата е локален и световен запас, тя е регулатор на климата. Водата се трансформира и в завършек на пътя за доста замърсители, изпускани в природата. Какво ли не заравяме в земята и то също стига до… водата. Пластмасата, която през предишния век стана най-обичана, към този момент е отричана и поради микрочастиците, които са мъчно уловими вредители на здравето. За да можем и в бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се употребяваме от ресурсите на реките и океаните, от подземните води, е належащо да променим радикално метода, по който използваме и опазваме водите.
Икономическо значение
Водните запаси имат и икономическо значение за България. Освен че служат като питейна вода за популацията, в земеделието се употребяват за напояване на агрокултурите, имат роля в промишлеността, в енергетиката посредством хидроелектрически централи се генерира електрическа енергия, те са основен фактор в туризма, който се развива към водни източници...
Проблеми
Негативите за ВиК бранша у нас идват главно от:
Стара инфраструктура: Много от водоснабдителните и канализационните системи са остарели и неефективни, което води до загуби на вода и нараснали разноски за поддръжка.
Замърсяване: Индустриални боклуци, агрохимия и битови боклуци вършат водите негодни за приложимост. Влошеното качество на водата е закани за здравето на хората и околната среда.
Недостиг: В някои райони на страната, изключително през летните месеци, се следи дефицит на вода заради суша и несъразмерна употреба на водните запаси.
Климатични промени: Те въздействат на водните запаси, като трансформират моделите на преваляванията и усилват риска от наводнения и суши.
Накъде
Управлението на водните запаси в България се нуждае от актуализация, съобразена с новите действителности и нововъзникващите опасности и потребности. Водата е от сериозно значимо значение за България и от нейното дейно ръководство зависи за устойчивото развиване на страната. Звучи като факсимиле, само че е самата истина. Не се ли заемем още през днешния ден с тематиките за водата и нейното обезпечаване по най-ефективен метод, на следващия ден ще е късно. Нека не подценяваме водата – тя е новата международна валута и неглижирането на проблемите ще ни коства скъпо.
Предлагаме гледната точка на четирима експерти с опит и съпричастие към проблемите и развиването на ВиК бранша. Един от тях е д-р Кристиан Кръстев, софтуерен визионер, някогашен министър на превоза, осведомителните технологии и известията, както и някогашен зам.-кмет по направление „ Транспорт и градска подвижност “ към Столичната община:
Прясната вода е един от най-бързо намаляващи запаси на Земята. Време е да осъзнаем, че водата не е даденост, а е поръчител за стабилно бъдеще и по-добро качество на живот. Ефективното и рационално ръководство на този бранш световно и локално е от изключителна значимост за поддържането на живота, на екологичното равновесие и за икономическото развиване на страната. Експертите у нас би трябвало да се обединят и да работят координирано в разнообразни посоки, като оптимизация и автоматизация на водоснабдителните мрежи, потребление на технологии за устойчиви водоизточници, енергийна успеваемост, законодателни и публични начинания.
Дигитализацията на водния цикъл е в основата на построяването на така наречен интелигентни градове по целия свят - посредством
цифрова съгласуваност
и мониторинг на мрежите, понижаване на загубите и потреблението на рециклирана вода. Представете си прецизна система, в която пътят на всяка скъпа капка вода се наблюдава, тя се употребява наново и не се пилее по мрежата. Огромен проблем у нас е загубата на питейна вода и разрастващото се безводие. Установено е, че тук-там до 70 % от водата не стига до потребителите заради амортизираната и остаряла водопреносна мрежа.
Дигитализацията може да планува и предотврати наводнения, преди те да се появят, неотложно разпознава течове и се предизвиква изцяло устойчивото ръководство на водния бранш. Всички процеси може да се управляват от интелигентни технологии, което взема решение още един проблем – дефицита на фрагменти. Да вземем за образец едни от най-добре устроените градове в света, измежду които са Амстердам, Барселона, Сингапур, Доха.
Знаем, че цифровата гражданска война в областта на водите би била напълно навременна.
Какво да се направи на първо време
Тук обстановката е сходна с образеца за кокошката и яйцето. Цифровата промяна би трябвало да стартира бързо и може да се развива редом с превъзмогването на другите проблеми. Голямо предизвикателство е мощно амортизираната, построена преди десетилетия водопреносна мрежа, която без замяна няма по какъв начин да се интегрира изцяло с цифровите технологии. Старите и амортизирани тръби и уреди няма да разрешат дейно потребление на автоматизирани системи и датчици. Изискват се финансови запаси, а множеството ВиК оператори не могат да си разрешат сходни вложения без външно финансиране. Точно по тази причина всички в бранша би трябвало да се обединят и да намерят ефикасни решения. Загубихме над 1 милиарда лева по ПВУ – средства, с които щяхме да сме напреднали доста.
Дигитализацията ще усъвършенства разпределението на водата и ще усъвършенства предсказуемата поддръжка. Наложително е
да се влага
в пилотни стратегии и образование на личния състав, с цел да можем да се възползваме от тези преимущества. Нямаме избор, към този момент сме изостанали доста от света, а водният бранш не може да се преглежда фрагментирано – той е част от една световна система. Неслучайно приказваме за кръговрат на водата. Технологии като интелигентно премерване и следенето на продуктивността, отдалеченото наблюдаване и доста други оферират обилни преимущества, само че изискват деликатна оценка и тестване.
Пред нас стоят редица провокации като остарялата инфраструктура и активи, доста от които са проектирани при започване на XX век, високата междинна възраст на работещите и все по-нарастващия апетит за квалифицирана работна ръка в бранша, неналичието на средства за водния бранш, изключително за рационализация на сериозната инфраструктура, киберсигурността и честите кибератаки… Списъкът е дълъг.
Моментът за цифрова промяна на водния бранш от дълго време е настъпил. В развитите страни по света
цифровите технологии са норма
в ръководството на водните запаси. IoT да вземем за пример предлага усъвършенствани решения за интелигентно премерване и разкриване на течове, подпомагайки устойчивото и дейно експлоатиране на водните запаси и ограниченията за опазването им посредством понижаване на загубите на вода. В България внедряването на IoT върви със доста по-бавни темпове.
Определено внедряването на IoT, GIS и BIM технологии би трябвало да предхожда построяването на цифрови близнаци и потреблението на изкуствен интелект. С немного огромни вложения в IoT на фона на средствата, нужни за замяна на съществуващата инфраструктура, бихме могли да стартираме редовно събиране и анализиране на информация, която да подкрепи взимането на верните решения за ръководство на водните запаси и оптимизацията на разноските.
Във ВиК бранша към този момент има място единствено за умни и навременни решения.
Ключът
е в осъзнаване на значимостта на вярното ръководство и сливане на напъните на всички институции и организации, ангажирани с водните запаси. Всички би трябвало да се концентрират върху основаването на целенасочени политики и практики за оптимизация на процесите по ръководство на водния бранш. Дигиталната промяна ще има катализиращ резултат за реализиране на сполучливо и стабилно развиване.
Пред мен няма предизвикателство, което би ме спряло да работя за реализиране на по-добро ръководство на този скъп запас – водата, тъй като това е идея за бъдещето на идните генерации и към този момент е въпрос на оцеляване.
Ако оставим за на следващия ден
проблемите с водоснабдяването и потреблението на нови технологии за обезпечаването на чиста питейна вода, за преработването на отпадните води, рискуваме да попаднем в големи рецесии. Виждаме с какви темпове се трансформира климатът на Земята: топенето на ледниците, повишение на равнището на международния океан, внезапното засушаване и неочакваните наводнения, индустриалното замърсяване на повърхностни и подземни водоизточници. Колкото повече отлагаме внедряването на устойчиви механизми за ръководство на водните запаси, толкоз по-трудна, даже невъзможна ще става задачата ни. Според мен огромният ни късмет е във внедряването на цифрови технологии за ръководството на водните запаси и това би трябвало да стартира неотложно.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Кристиан Кръстев ВиК бранш вода
Как използваме
Водата е локален и световен запас, тя е регулатор на климата. Водата се трансформира и в завършек на пътя за доста замърсители, изпускани в природата. Какво ли не заравяме в земята и то също стига до… водата. Пластмасата, която през предишния век стана най-обичана, към този момент е отричана и поради микрочастиците, които са мъчно уловими вредители на здравето. За да можем и в бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се употребяваме от ресурсите на реките и океаните, от подземните води, е належащо да променим радикално метода, по който използваме и опазваме водите.
Икономическо значение
Водните запаси имат и икономическо значение за България. Освен че служат като питейна вода за популацията, в земеделието се употребяват за напояване на агрокултурите, имат роля в промишлеността, в енергетиката посредством хидроелектрически централи се генерира електрическа енергия, те са основен фактор в туризма, който се развива към водни източници...
Проблеми
Негативите за ВиК бранша у нас идват главно от:
Стара инфраструктура: Много от водоснабдителните и канализационните системи са остарели и неефективни, което води до загуби на вода и нараснали разноски за поддръжка.
Замърсяване: Индустриални боклуци, агрохимия и битови боклуци вършат водите негодни за приложимост. Влошеното качество на водата е закани за здравето на хората и околната среда.
Недостиг: В някои райони на страната, изключително през летните месеци, се следи дефицит на вода заради суша и несъразмерна употреба на водните запаси.
Климатични промени: Те въздействат на водните запаси, като трансформират моделите на преваляванията и усилват риска от наводнения и суши.
Накъде
Управлението на водните запаси в България се нуждае от актуализация, съобразена с новите действителности и нововъзникващите опасности и потребности. Водата е от сериозно значимо значение за България и от нейното дейно ръководство зависи за устойчивото развиване на страната. Звучи като факсимиле, само че е самата истина. Не се ли заемем още през днешния ден с тематиките за водата и нейното обезпечаване по най-ефективен метод, на следващия ден ще е късно. Нека не подценяваме водата – тя е новата международна валута и неглижирането на проблемите ще ни коства скъпо.
Предлагаме гледната точка на четирима експерти с опит и съпричастие към проблемите и развиването на ВиК бранша. Един от тях е д-р Кристиан Кръстев, софтуерен визионер, някогашен министър на превоза, осведомителните технологии и известията, както и някогашен зам.-кмет по направление „ Транспорт и градска подвижност “ към Столичната община:
Прясната вода е един от най-бързо намаляващи запаси на Земята. Време е да осъзнаем, че водата не е даденост, а е поръчител за стабилно бъдеще и по-добро качество на живот. Ефективното и рационално ръководство на този бранш световно и локално е от изключителна значимост за поддържането на живота, на екологичното равновесие и за икономическото развиване на страната. Експертите у нас би трябвало да се обединят и да работят координирано в разнообразни посоки, като оптимизация и автоматизация на водоснабдителните мрежи, потребление на технологии за устойчиви водоизточници, енергийна успеваемост, законодателни и публични начинания.
Дигитализацията на водния цикъл е в основата на построяването на така наречен интелигентни градове по целия свят - посредством
цифрова съгласуваност
и мониторинг на мрежите, понижаване на загубите и потреблението на рециклирана вода. Представете си прецизна система, в която пътят на всяка скъпа капка вода се наблюдава, тя се употребява наново и не се пилее по мрежата. Огромен проблем у нас е загубата на питейна вода и разрастващото се безводие. Установено е, че тук-там до 70 % от водата не стига до потребителите заради амортизираната и остаряла водопреносна мрежа.
Дигитализацията може да планува и предотврати наводнения, преди те да се появят, неотложно разпознава течове и се предизвиква изцяло устойчивото ръководство на водния бранш. Всички процеси може да се управляват от интелигентни технологии, което взема решение още един проблем – дефицита на фрагменти. Да вземем за образец едни от най-добре устроените градове в света, измежду които са Амстердам, Барселона, Сингапур, Доха.
Знаем, че цифровата гражданска война в областта на водите би била напълно навременна.
Какво да се направи на първо време
Тук обстановката е сходна с образеца за кокошката и яйцето. Цифровата промяна би трябвало да стартира бързо и може да се развива редом с превъзмогването на другите проблеми. Голямо предизвикателство е мощно амортизираната, построена преди десетилетия водопреносна мрежа, която без замяна няма по какъв начин да се интегрира изцяло с цифровите технологии. Старите и амортизирани тръби и уреди няма да разрешат дейно потребление на автоматизирани системи и датчици. Изискват се финансови запаси, а множеството ВиК оператори не могат да си разрешат сходни вложения без външно финансиране. Точно по тази причина всички в бранша би трябвало да се обединят и да намерят ефикасни решения. Загубихме над 1 милиарда лева по ПВУ – средства, с които щяхме да сме напреднали доста.
Дигитализацията ще усъвършенства разпределението на водата и ще усъвършенства предсказуемата поддръжка. Наложително е
да се влага
в пилотни стратегии и образование на личния състав, с цел да можем да се възползваме от тези преимущества. Нямаме избор, към този момент сме изостанали доста от света, а водният бранш не може да се преглежда фрагментирано – той е част от една световна система. Неслучайно приказваме за кръговрат на водата. Технологии като интелигентно премерване и следенето на продуктивността, отдалеченото наблюдаване и доста други оферират обилни преимущества, само че изискват деликатна оценка и тестване.
Пред нас стоят редица провокации като остарялата инфраструктура и активи, доста от които са проектирани при започване на XX век, високата междинна възраст на работещите и все по-нарастващия апетит за квалифицирана работна ръка в бранша, неналичието на средства за водния бранш, изключително за рационализация на сериозната инфраструктура, киберсигурността и честите кибератаки… Списъкът е дълъг.
Моментът за цифрова промяна на водния бранш от дълго време е настъпил. В развитите страни по света
цифровите технологии са норма
в ръководството на водните запаси. IoT да вземем за пример предлага усъвършенствани решения за интелигентно премерване и разкриване на течове, подпомагайки устойчивото и дейно експлоатиране на водните запаси и ограниченията за опазването им посредством понижаване на загубите на вода. В България внедряването на IoT върви със доста по-бавни темпове.
Определено внедряването на IoT, GIS и BIM технологии би трябвало да предхожда построяването на цифрови близнаци и потреблението на изкуствен интелект. С немного огромни вложения в IoT на фона на средствата, нужни за замяна на съществуващата инфраструктура, бихме могли да стартираме редовно събиране и анализиране на информация, която да подкрепи взимането на верните решения за ръководство на водните запаси и оптимизацията на разноските.
Във ВиК бранша към този момент има място единствено за умни и навременни решения.
Ключът
е в осъзнаване на значимостта на вярното ръководство и сливане на напъните на всички институции и организации, ангажирани с водните запаси. Всички би трябвало да се концентрират върху основаването на целенасочени политики и практики за оптимизация на процесите по ръководство на водния бранш. Дигиталната промяна ще има катализиращ резултат за реализиране на сполучливо и стабилно развиване.
Пред мен няма предизвикателство, което би ме спряло да работя за реализиране на по-добро ръководство на този скъп запас – водата, тъй като това е идея за бъдещето на идните генерации и към този момент е въпрос на оцеляване.
Ако оставим за на следващия ден
проблемите с водоснабдяването и потреблението на нови технологии за обезпечаването на чиста питейна вода, за преработването на отпадните води, рискуваме да попаднем в големи рецесии. Виждаме с какви темпове се трансформира климатът на Земята: топенето на ледниците, повишение на равнището на международния океан, внезапното засушаване и неочакваните наводнения, индустриалното замърсяване на повърхностни и подземни водоизточници. Колкото повече отлагаме внедряването на устойчиви механизми за ръководство на водните запаси, толкоз по-трудна, даже невъзможна ще става задачата ни. Според мен огромният ни късмет е във внедряването на цифрови технологии за ръководството на водните запаси и това би трябвало да стартира неотложно.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Кристиан Кръстев ВиК бранш вода
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ