Мъж си купи от онези къщи в Италия за 1 евро, разказа какво е последвало
" Къде по света мога да си купя къща за по-малко от 5 000 паунда? Без да чакам доста, това беше въпросът, който бездейно вкарах в търсачката Гугъл преди няколко години.
За моя изненада отговорът беше, че има много места. Но измежду безбройните разгласи, предлагащи евтини жилища на всички места - от България и Албания до - изненадващо - елементи от Съединени американски щати, попаднах на един съответен линк, който притегли вниманието ми.
Наричаше се планът " Къщи за 1 евро " и, както подсказва името, оферираше на търсачите на жилища опцията да получат ключовете на личен парцел в селските региони на Италия за по-малко от един паунд.
Да, парцелът щеше да се нуждае от усилена работа и от огромен ремонт, както и от правни такси и разноски. Но в подмяна на това можех да владея собствен личен дом в Dolce Vita. Твърде хубаво, с цел да е истина?
Със сигурност по този начин мислеха доста мои другари. Не един от тях допусна, че това би трябвало да е някаква машинация.
Зрителите на предаването на BBC1 " Италианската работа на Аманда и Алън ", несъмнено, знаят, че това сигурно не е по този начин. Предаването се концентрира върху сполучливите старания на Аманда Холдън и Алън Кар да трансфорат къщи за 1 евро в хармонични домове.
Но също по този начин мога персонално да отхвърля всяко съмнение, че схемата не е безупречна: Пиша това през днешния ден от китния балкон на личния си дом с цена 1 евро - вила с три спални в сицилианското село Мусомели, ситуирано на върха на хълма.
От лявата ми страна се открива панорама към планините, а от дясната - към красива черква. На пет минути пешком се намира процъфтяващият център на селото, където мога да си купя чудесно капучино за 1,50 евро (повече, в сравнение с коства къщата ми) и още по-вкусна пица за пет евро.
Не приказвам нито дума италиански (все още), а ръцете ми са загрубели. Но мога почтено да кажа, че на 31 години съм по-щастлив от всеки път.
И по този начин, какво накара този някогашен възпитаник да пусне корени в Сицилия - остров, който бях посещавал единствено един път преди този момент по време на учебна екскурзия? Отговорът е елементарен: Исках да владея парцел без ипотека, да усвоя нови умения, като го поправям, и да се любувам на слънцето и метода на живот на един хубав остров.
Освен това дядо ми по бащина линия е бил психиатърът Р. Д. Лаинг, а аз произлизам от семейство, което постоянно е насърчавало предприемаческия дух.
Още на осемгодишна възраст започнах да навестявам учебни панаири и разпродажби, продавайки картички с покемони.
Не бях научен, само че постоянно съм бил извънредно изобретателен и съм се развивал в спорта. Така че, въпреки да се записах в университета в Брайтън, с цел да изучавам бизнес стопанска система, единствено след няколко месеца разбрах, че това е голяма загуба на време и пари. Отказах се и се концентрирах върху процъфтяващата си странична активност - пазаруване и пласиране на винтидж облекла.
След това останалата част от 20-те ми години протече в типично безреден жанр, като се лутах от една работа на друга и най-после започнах работа, при която след облагане с налози чистата ми заплата беше 1500 паунда на месец. По това време наемът на дребния ми двустаен апартамент струваше 1000 паунда месечно, което едвам ми стигаше, с цел да се държа над водата.
Когато след една година ме освободиха от тази работа - като нощен пазач в електроцентралата в Батърси на фона на пандемията от Ковида - се зарекох в никакъв случай повече да не работя за различен. Затова вложих последната си заплата в стартирането на дребен бизнес с бижута дружно с един от братята ми.
Никога не погледнах обратно, само че въпросът къде да пребивавам продължаваше да стои на дневен ред. Като доста хора, които наближават 30-ия си рожден ден, мислех за закупуване на лично жилище, само че всякога, когато даже отдалеко се замислех за това, ми се подсещаше, че да се опитам да пусна корени в града, в който съм роден, е на практика невероятно.
При състояние че даже приличните двустайни жилища се продават за над 500 000 паунда, нужният 10-процентен депозит означаваше, че ми трябват най-малко 50 000 паунда в банката - пари, които нямах и нямаше по какъв начин да изкарам.
Ето за какво една зимна вечер преди към две години се запитах в интернет по какъв начин още мога да стана притежател на парцел - и по какъв начин след няколко минути се озовах пред тристаен срутен дом в Мусомели, малко градче, ситуирано на 765 метра надморска височина в самото сърце на Сицилия.
Това беше съвсем първият парцел, който погледнах, и нещо в него ме накара да усещам, че няма потребност да не преставам да кликам.
Славното градче Мусомели е обхванато от панорама към планините и има красива черква, преуспяващ център на селото и доста кафенета, от които да си купите чудесно капучино
Прибързаната покупка на Джордж е с рушаща се фасада, дупка в покрива, без течаща вода и без електричество Да, тя се нуждаеше от главен ремонт, с рушаща се фасада и дупка в покрива, без течаща вода и без електричество.
Имаше обаче три етажа, балкон и автентично мраморно стълбище. Освен това се намираше на пет минути от изненадващо оживения център на селото - да не приказваме за Lidl на 10 минути пешком от града.
Когато разбрах, че номерът на улицата е 11 - моето щастливо число - се почувствах съдбоносен.
Изпратих имейл на сътрудника, в който показах интерес, и започнах да изследвам дали преустройството на този парцел - единственият метод, по който можех да си го разреша - е допустимо за човек, който съвсем знае по какъв начин да окачи картина.
Бързо взех решение, че отговорът е " да ". Докато други, които се бяха впуснали в тази скица, харчеха сред 50 000 и 60 000 евро (43 000 и 51 000 паунда), с цел да ремонтират домовете си, те наемаха локална работна ръка, с цел да набират материалите и да свършат работата. Изчислих, че в случай че го направя самичък, мога да го направя за към 15 000 паунда.
И по този начин, преди към 18 месеца се озовах на дребната селска гара Акуавива-Кастелтермини за първия си оглед. Бях летял до Палермо, столицата на района Сицилия, от Лондон Станстед и се качих на трен, който ме води в селското сърце на острова, около хълмове, езера и полета с пасящи овце.
Агентът по недвижими парцели ми предложи да ме закара до Мусомели през последните 10 км, само че вместо това избрах да се разходя пешком през живописни селца, около фермери и едно-две странни магарета.
Веднага ми се стори, че това е малко райско кътче.
Пътуването, придвижвайки се по надолнище от близо 2 000 фута, най-сетне ме докара в Мусомели.
Имах дребна визия какво да чакам. Стори ми се, че в сходство с многото фотоси от организациите за недвижими парцели, къщата може да наподобява доста по-зле, в сравнение с фотосите.
Не трябваше да се тормозя. Още от момента, в който дойдох на калдъръмената си улица, обляна от слънчева светлина, бях удивен, а когато най-накрая прекрачих прага на номер 11, бях решил, че каквото и да намеря вътре, няма да се уплаша.
Точно по този начин беше и добре: това, което не осъзнавах, е, че купувайки къщата, щях да взема и всички движимости на предходния притежател. Почти не виждах стените, тъй като всеки сантиметър беше затрупан с движимости, трупани цялостен живот от остарялата дама, чийто наследник не е имал нито време, нито предпочитание да ги подрежда.
Всичко - от мебели до остарели корсети и бутилки от вино, юргани и религиозни скулптури - лежеше там изоставено и се нуждаеше от внимание.
Това обаче беше нищо спрямо структурата. В покрива имаше зейнала дупка, няколко огромни пукнатини в разнообразни стаи, няколко греди бяха изгнили, а античната баня беше толкоз дребна, че едвам можех да се изправя в нея.
Що се отнася до кухнята - ами, нямаше такава. Вместо това железна печка, обвързвана с контейнер за пропан, вършеше работа.
Не си правех илюзии, че това е мамещ план. Но също по този начин знаех, че има голям капацитет. С повърхност от към 250 квадратни метра, стаите бяха огромни и въпреки мраморните стълби и бордюри да се нуждаеха от сериозен ремонт, те бяха непокътнати.
Сделката беше подпечатана, когато излязох на балкона си с повърхност 150 кв. м - почти колкото спалнята ми вкъщи - с цел да се насладя на спиращата дъха панорама и звъна на селските камбани.
Не беше мъчно да си показва себе си там всяка заран, пиейки първото си кафе за деня. Нещо повече, имах визия за къщата такава, каквато би могла да бъде: жилище с три спални - две от тях със независима баня - с дневна и кухня на горния етаж и независим апартамент с една спалня в мазето, което беше - и към момента е - огромна изоставена дупка.
И по този начин, шест месеца по-късно, след няколко юридически процедури, аз седях в офиса на организацията за недвижими парцели и подписвах документа, който ми даваше правото на благосъстоятелност върху номер 11 против княжеската сума от 85 английски пенса.
Таксата на организацията беше 418 паунда, а по-късно трябваше да платя 2500 паунда за прекачване на документите и юридически такси, последвани от към 1500 паунда за енергиен документ и проект на етажа и разнообразни други такси.
Общо взето, да стана горделив притежател на номер 11 ми струваше към 4500 паунда - по-малко, в сравнение с би ми коствало да си купя паркомясто в някои от по-луксозните пощенски региони на Лондон.
Имаше единствено едно изискване: municipio - локалната власт - постановява, че би трябвало да ремонтирате фасадата в границите на първите три години, в противоположен случай се планува санкция от 5 000 евро (4 260 паунда).
Това се случи преди осем месеца и от този момент започнах това, което се трансформира в постоянна месечна рутина.
Веднъж месечно напущам жилището си в Ийстбърн, Източен Съсекс, хвърча до Палермо и се изкачвам по стръмния и лъкатушен рид (спестявайки си 25 евро за такси), с цел да прекарам няколко дни в дома си в Сицилия, работейки по 10 часа дневно, с цел да го върна към живот.
Бюджетът ми е рисково стеснен, тъй че след тежък работен ден се свличам на махагоново легло, което наследих дружно с парцела, сгушена под красиви ръчно плетени одеяла, които също бяха останали.
Ежедневното ми къпане се реализира благодарение на двулитрова бутилка вода, закупена за 21 цента от Lidl, до момента в който най-после, когато тя стане прекомерно огромна, не се отбия в близкия хотел, където мога да си взема стая и душ за 40 евро.
Храната е в обилие в селските кафенета и магазини, където се храня за една десета от цената, която бих платил вкъщи. Похапвам багети за 50 цента, сирене и красиво узрели, ароматни домати за към 1 евро, а когато се усещам разхитителен - една от тези пици за 5 евро.
Първите три месеца бяха отдадени на разчистването на парцела: лиши цяла безкрайност да сортираме движимостите на отпадъци и такива, които могат да бъдат избавени.
И в двата лагера имаше изненадващо доста неща - сигурно в никакъв случай нямаше да се отърва от махагоновата рамка на леглото, само че имаше и голямо количество, което осъзнах, че мога да продам.
Религиозни картини в богато украсени позлатени рамки, даже красиви бижута, в това число чифт винтидж обеци от 12-каратово злато, които продадох за 197 паунда, откакто проведох търг на уеб страницата си. Там към момента има неща и всичко, което изкарам, се връща назад в обновяването.
След като се оправих с това, можех да стартира работа. Трудно беше да се ориентирам от кое място да стартира, въпреки че едно от първите неща, които направих, беше да измайсторя покрива и да закрепя пластмасово фолио, с цел да се предпазя от дъжда - през италианското лято той не е доста, само че през ноември е напълно друго.
Всичко останало върша на парче - на моята персона й подхожда да има доста и разнообразни задания, тъй че върша всичко - от изкъртване на стените и запълване на дупки и пукнатини до изкъртване на банята.
Никога преди не съм се занимавал с това, само че YouTube се оказва изненадващо осведомителен преподавател, а също така навестявам онлайн курсове по електротехника и тръбопровод.
Разбира се, не липсват и провокации. Отне ми шест месеца, с цел да включа електричеството, с помощта на безкрайните и разочароващи диалози с локалния снабдител, който като че ли не се интересува от потребността от електричество. Предполагам, че ще мина през същите компликации, когато свързвам водата, по тази причина го отсрочвам.
Има и моменти, в които се чудя дали не съм отхапал повече, в сравнение с мога да сдъвча, като да вземем за пример когато се пробвах да отстрани 150-килограмовия меден бойлер, закрепен в стените на банята. Все още не знам по какъв начин съумях да го смъква и да го търкулна по стълбите.
Винаги, когато ме мъчат подозрения обаче, би трябвало единствено да изляза на балкона си или да се разходя из спиращата дъха сицилианска природа, посрещана с радостно buongiorno от локалните поданици.
Същото е на всички места, където отида: надалеч от това да се ядосват от наличието на пришълци, общността наподобява признателна, че съм тук, че освен оживявам една къща, само че и разходвам пари в кафенетата и магазините. Както изясни сътрудникът по недвижими парцели, множеството поданици тук нямат пари, с цел да поемат таксите и разноските по ремонта, и се радват, че някой различен се е заел с това.
Все още имам да извървя дълъг път, само че се надявам, че след шест месеца ще имам къща, с която да се гордея, както и да натрупам набор от умения за ремонт, които по-късно да употребявам в различен парцел.
Големият въпрос ще бъде дали ще я продам или не. В момента не знам, само че знам, че това е началото на един нов и пълностоен живот, в който ще основа крепко бъдеще в една очарователна общественост.
За моя изненада отговорът беше, че има много места. Но измежду безбройните разгласи, предлагащи евтини жилища на всички места - от България и Албания до - изненадващо - елементи от Съединени американски щати, попаднах на един съответен линк, който притегли вниманието ми.
Наричаше се планът " Къщи за 1 евро " и, както подсказва името, оферираше на търсачите на жилища опцията да получат ключовете на личен парцел в селските региони на Италия за по-малко от един паунд.
Да, парцелът щеше да се нуждае от усилена работа и от огромен ремонт, както и от правни такси и разноски. Но в подмяна на това можех да владея собствен личен дом в Dolce Vita. Твърде хубаво, с цел да е истина?
Със сигурност по този начин мислеха доста мои другари. Не един от тях допусна, че това би трябвало да е някаква машинация.
Зрителите на предаването на BBC1 " Италианската работа на Аманда и Алън ", несъмнено, знаят, че това сигурно не е по този начин. Предаването се концентрира върху сполучливите старания на Аманда Холдън и Алън Кар да трансфорат къщи за 1 евро в хармонични домове.
Но също по този начин мога персонално да отхвърля всяко съмнение, че схемата не е безупречна: Пиша това през днешния ден от китния балкон на личния си дом с цена 1 евро - вила с три спални в сицилианското село Мусомели, ситуирано на върха на хълма.
От лявата ми страна се открива панорама към планините, а от дясната - към красива черква. На пет минути пешком се намира процъфтяващият център на селото, където мога да си купя чудесно капучино за 1,50 евро (повече, в сравнение с коства къщата ми) и още по-вкусна пица за пет евро.
Не приказвам нито дума италиански (все още), а ръцете ми са загрубели. Но мога почтено да кажа, че на 31 години съм по-щастлив от всеки път.
И по този начин, какво накара този някогашен възпитаник да пусне корени в Сицилия - остров, който бях посещавал единствено един път преди този момент по време на учебна екскурзия? Отговорът е елементарен: Исках да владея парцел без ипотека, да усвоя нови умения, като го поправям, и да се любувам на слънцето и метода на живот на един хубав остров.
Освен това дядо ми по бащина линия е бил психиатърът Р. Д. Лаинг, а аз произлизам от семейство, което постоянно е насърчавало предприемаческия дух.
Още на осемгодишна възраст започнах да навестявам учебни панаири и разпродажби, продавайки картички с покемони.
Не бях научен, само че постоянно съм бил извънредно изобретателен и съм се развивал в спорта. Така че, въпреки да се записах в университета в Брайтън, с цел да изучавам бизнес стопанска система, единствено след няколко месеца разбрах, че това е голяма загуба на време и пари. Отказах се и се концентрирах върху процъфтяващата си странична активност - пазаруване и пласиране на винтидж облекла.
След това останалата част от 20-те ми години протече в типично безреден жанр, като се лутах от една работа на друга и най-после започнах работа, при която след облагане с налози чистата ми заплата беше 1500 паунда на месец. По това време наемът на дребния ми двустаен апартамент струваше 1000 паунда месечно, което едвам ми стигаше, с цел да се държа над водата.
Когато след една година ме освободиха от тази работа - като нощен пазач в електроцентралата в Батърси на фона на пандемията от Ковида - се зарекох в никакъв случай повече да не работя за различен. Затова вложих последната си заплата в стартирането на дребен бизнес с бижута дружно с един от братята ми.
Никога не погледнах обратно, само че въпросът къде да пребивавам продължаваше да стои на дневен ред. Като доста хора, които наближават 30-ия си рожден ден, мислех за закупуване на лично жилище, само че всякога, когато даже отдалеко се замислех за това, ми се подсещаше, че да се опитам да пусна корени в града, в който съм роден, е на практика невероятно.
При състояние че даже приличните двустайни жилища се продават за над 500 000 паунда, нужният 10-процентен депозит означаваше, че ми трябват най-малко 50 000 паунда в банката - пари, които нямах и нямаше по какъв начин да изкарам.
Ето за какво една зимна вечер преди към две години се запитах в интернет по какъв начин още мога да стана притежател на парцел - и по какъв начин след няколко минути се озовах пред тристаен срутен дом в Мусомели, малко градче, ситуирано на 765 метра надморска височина в самото сърце на Сицилия.
Това беше съвсем първият парцел, който погледнах, и нещо в него ме накара да усещам, че няма потребност да не преставам да кликам.
Славното градче Мусомели е обхванато от панорама към планините и има красива черква, преуспяващ център на селото и доста кафенета, от които да си купите чудесно капучино
Прибързаната покупка на Джордж е с рушаща се фасада, дупка в покрива, без течаща вода и без електричество Да, тя се нуждаеше от главен ремонт, с рушаща се фасада и дупка в покрива, без течаща вода и без електричество.
Имаше обаче три етажа, балкон и автентично мраморно стълбище. Освен това се намираше на пет минути от изненадващо оживения център на селото - да не приказваме за Lidl на 10 минути пешком от града.
Когато разбрах, че номерът на улицата е 11 - моето щастливо число - се почувствах съдбоносен.
Изпратих имейл на сътрудника, в който показах интерес, и започнах да изследвам дали преустройството на този парцел - единственият метод, по който можех да си го разреша - е допустимо за човек, който съвсем знае по какъв начин да окачи картина.
Бързо взех решение, че отговорът е " да ". Докато други, които се бяха впуснали в тази скица, харчеха сред 50 000 и 60 000 евро (43 000 и 51 000 паунда), с цел да ремонтират домовете си, те наемаха локална работна ръка, с цел да набират материалите и да свършат работата. Изчислих, че в случай че го направя самичък, мога да го направя за към 15 000 паунда.
И по този начин, преди към 18 месеца се озовах на дребната селска гара Акуавива-Кастелтермини за първия си оглед. Бях летял до Палермо, столицата на района Сицилия, от Лондон Станстед и се качих на трен, който ме води в селското сърце на острова, около хълмове, езера и полета с пасящи овце.
Агентът по недвижими парцели ми предложи да ме закара до Мусомели през последните 10 км, само че вместо това избрах да се разходя пешком през живописни селца, около фермери и едно-две странни магарета.
Веднага ми се стори, че това е малко райско кътче.
Пътуването, придвижвайки се по надолнище от близо 2 000 фута, най-сетне ме докара в Мусомели.
Имах дребна визия какво да чакам. Стори ми се, че в сходство с многото фотоси от организациите за недвижими парцели, къщата може да наподобява доста по-зле, в сравнение с фотосите.
Не трябваше да се тормозя. Още от момента, в който дойдох на калдъръмената си улица, обляна от слънчева светлина, бях удивен, а когато най-накрая прекрачих прага на номер 11, бях решил, че каквото и да намеря вътре, няма да се уплаша.
Точно по този начин беше и добре: това, което не осъзнавах, е, че купувайки къщата, щях да взема и всички движимости на предходния притежател. Почти не виждах стените, тъй като всеки сантиметър беше затрупан с движимости, трупани цялостен живот от остарялата дама, чийто наследник не е имал нито време, нито предпочитание да ги подрежда.
Всичко - от мебели до остарели корсети и бутилки от вино, юргани и религиозни скулптури - лежеше там изоставено и се нуждаеше от внимание.
Това обаче беше нищо спрямо структурата. В покрива имаше зейнала дупка, няколко огромни пукнатини в разнообразни стаи, няколко греди бяха изгнили, а античната баня беше толкоз дребна, че едвам можех да се изправя в нея.
Що се отнася до кухнята - ами, нямаше такава. Вместо това железна печка, обвързвана с контейнер за пропан, вършеше работа.
Не си правех илюзии, че това е мамещ план. Но също по този начин знаех, че има голям капацитет. С повърхност от към 250 квадратни метра, стаите бяха огромни и въпреки мраморните стълби и бордюри да се нуждаеха от сериозен ремонт, те бяха непокътнати.
Сделката беше подпечатана, когато излязох на балкона си с повърхност 150 кв. м - почти колкото спалнята ми вкъщи - с цел да се насладя на спиращата дъха панорама и звъна на селските камбани.
Не беше мъчно да си показва себе си там всяка заран, пиейки първото си кафе за деня. Нещо повече, имах визия за къщата такава, каквато би могла да бъде: жилище с три спални - две от тях със независима баня - с дневна и кухня на горния етаж и независим апартамент с една спалня в мазето, което беше - и към момента е - огромна изоставена дупка.
И по този начин, шест месеца по-късно, след няколко юридически процедури, аз седях в офиса на организацията за недвижими парцели и подписвах документа, който ми даваше правото на благосъстоятелност върху номер 11 против княжеската сума от 85 английски пенса.
Таксата на организацията беше 418 паунда, а по-късно трябваше да платя 2500 паунда за прекачване на документите и юридически такси, последвани от към 1500 паунда за енергиен документ и проект на етажа и разнообразни други такси.
Общо взето, да стана горделив притежател на номер 11 ми струваше към 4500 паунда - по-малко, в сравнение с би ми коствало да си купя паркомясто в някои от по-луксозните пощенски региони на Лондон.
Имаше единствено едно изискване: municipio - локалната власт - постановява, че би трябвало да ремонтирате фасадата в границите на първите три години, в противоположен случай се планува санкция от 5 000 евро (4 260 паунда).
Това се случи преди осем месеца и от този момент започнах това, което се трансформира в постоянна месечна рутина.
Веднъж месечно напущам жилището си в Ийстбърн, Източен Съсекс, хвърча до Палермо и се изкачвам по стръмния и лъкатушен рид (спестявайки си 25 евро за такси), с цел да прекарам няколко дни в дома си в Сицилия, работейки по 10 часа дневно, с цел да го върна към живот.
Бюджетът ми е рисково стеснен, тъй че след тежък работен ден се свличам на махагоново легло, което наследих дружно с парцела, сгушена под красиви ръчно плетени одеяла, които също бяха останали.
Ежедневното ми къпане се реализира благодарение на двулитрова бутилка вода, закупена за 21 цента от Lidl, до момента в който най-после, когато тя стане прекомерно огромна, не се отбия в близкия хотел, където мога да си взема стая и душ за 40 евро.
Храната е в обилие в селските кафенета и магазини, където се храня за една десета от цената, която бих платил вкъщи. Похапвам багети за 50 цента, сирене и красиво узрели, ароматни домати за към 1 евро, а когато се усещам разхитителен - една от тези пици за 5 евро.
Първите три месеца бяха отдадени на разчистването на парцела: лиши цяла безкрайност да сортираме движимостите на отпадъци и такива, които могат да бъдат избавени.
И в двата лагера имаше изненадващо доста неща - сигурно в никакъв случай нямаше да се отърва от махагоновата рамка на леглото, само че имаше и голямо количество, което осъзнах, че мога да продам.
Религиозни картини в богато украсени позлатени рамки, даже красиви бижута, в това число чифт винтидж обеци от 12-каратово злато, които продадох за 197 паунда, откакто проведох търг на уеб страницата си. Там към момента има неща и всичко, което изкарам, се връща назад в обновяването.
След като се оправих с това, можех да стартира работа. Трудно беше да се ориентирам от кое място да стартира, въпреки че едно от първите неща, които направих, беше да измайсторя покрива и да закрепя пластмасово фолио, с цел да се предпазя от дъжда - през италианското лято той не е доста, само че през ноември е напълно друго.
Всичко останало върша на парче - на моята персона й подхожда да има доста и разнообразни задания, тъй че върша всичко - от изкъртване на стените и запълване на дупки и пукнатини до изкъртване на банята.
Никога преди не съм се занимавал с това, само че YouTube се оказва изненадващо осведомителен преподавател, а също така навестявам онлайн курсове по електротехника и тръбопровод.
Разбира се, не липсват и провокации. Отне ми шест месеца, с цел да включа електричеството, с помощта на безкрайните и разочароващи диалози с локалния снабдител, който като че ли не се интересува от потребността от електричество. Предполагам, че ще мина през същите компликации, когато свързвам водата, по тази причина го отсрочвам.
Има и моменти, в които се чудя дали не съм отхапал повече, в сравнение с мога да сдъвча, като да вземем за пример когато се пробвах да отстрани 150-килограмовия меден бойлер, закрепен в стените на банята. Все още не знам по какъв начин съумях да го смъква и да го търкулна по стълбите.
Винаги, когато ме мъчат подозрения обаче, би трябвало единствено да изляза на балкона си или да се разходя из спиращата дъха сицилианска природа, посрещана с радостно buongiorno от локалните поданици.
Същото е на всички места, където отида: надалеч от това да се ядосват от наличието на пришълци, общността наподобява признателна, че съм тук, че освен оживявам една къща, само че и разходвам пари в кафенетата и магазините. Както изясни сътрудникът по недвижими парцели, множеството поданици тук нямат пари, с цел да поемат таксите и разноските по ремонта, и се радват, че някой различен се е заел с това.
Все още имам да извървя дълъг път, само че се надявам, че след шест месеца ще имам къща, с която да се гордея, както и да натрупам набор от умения за ремонт, които по-късно да употребявам в различен парцел.
Големият въпрос ще бъде дали ще я продам или не. В момента не знам, само че знам, че това е началото на един нов и пълностоен живот, в който ще основа крепко бъдеще в една очарователна общественост.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ