На партийното изнудвачество трябва да се сложи край
Къде отиват парите? Това е безконечният въпрос на българските данъкоплатци, когато се заприказва за обществените средства. Магистрали, градинки и фонтанчета, водопроводи и осветяване, спортни зали и какво ли още не – потребни неща, които обаче постоянно плащаме в пъти по-скъпо от естествената им стойност. Това е корупция.
Такива безобразия стават вероятни, когато отчетността е слаба. Хайде тогава, дано да се замислим – какво ли пък се случва с парите, които политическите партии получават от бюджета? За всеки извоюван автентичен глас на изборите парламентарните обединения взимат по 8 лв. от държавната хазна. Същото се отнася и за тези, които са останали отвън Народното събрание и са получили най-малко 1 % от гласовете. Това са десетки милиони годишно.
Знаем ли защо се харчат?
Не, от кое място ще знаем. Сметната палата разгласява годишни финансови доклади на партиите, в които се съдържат някои най-общи данни за техните доходи и разноски – и това е цялата обществена информация., че няма накъде повече. Интересното (и прекомерно странно) е, че това като че ли никого не тревожи. Но какво друго в действителност да чакаме? Колкото държим сметка за неприятните пътища и непотребните фонтанчета, толкоз ни вълнува и защо партийните апаратчици харчат бюджетните средства, които са им били отредени от личните им депутати.
Сега настава някакво оживление в политическите среди по въпроса с партийното финансиране. Повод дадоха за политическите обединения след последните избори за 2021 година Тогава излезе нескрито любопитният факт, че една партия е прибрала 637 390 лева, без да разполага с нито един народен представител. Става въпрос за „ Политическо придвижване Социалдемократи ” – маргинална лява партия, която имаше шанса да се вмъкне в обединението „ Продължаваме промяната ” (ПП). Тази сума възлиза на 90 % от цялата дотация на обединението. „ Те ще бъдат употребени в Политическа партия ”, разяснява за парите съпредседателят й Асен Василев. Той разви една много неразбираема концепция, съгласно която политическите сили би трябвало да получават минимална прехрана, с която
да поддържат офиси със сътрудници във всички области на страната.
Тук се намеси водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов, който във Facebook дефинира случая със социалдемократите като нещо „ нелогично, аморално и извратено ”. Шоуменът разгласи, че държавните дотации са „ финансови инжекции, с които партиите могат да устоят партийни малките екрани, да купуват къщи на водачите си, а като дойдат избори – да купуват гласове ”. Накрая напомни за отколешната си концепция дотацията да бъде орязана до 1 лев за всеки автентичен глас и даде обещание, че Има Такъв Народ ще внесе такова предложение, когато се стигне до гласуването на новия държавен бюджет.
В тези мнения се съдържат някои забавни елементи, които още веднъж и още веднъж ни водят към първичната тематика – за отчетността. Първо, Политическа партия разгласи при основаването на държавното управление, че един от главните правила на ръководещата коалиция. А това няма ли да се отнася и до самата Политическа партия? Защо от ръководещата групировка не обяснят по какъв метод ще ръководят средствата, които получават от страната? В последна сметка, Кирил Петков и Асен Василев нямат лична партия. Очевидно от тяхно име социалдемократите одобряват лъвския къс от дотацията. Не стана изобщо ясно по какъв метод Петков и Василев ще боравят с тези пари, откакто легалният им адресат е друга политическа организация. Освен да са си създали взаимоспомагателна каса.
Второ, Трифонов намерено разгласи, че дотациите се употребяват за пазаруване на къщи и гласове – т.е., че с бюджетните средства
не просто се злоупотребява, а се правят престъпления
Той надали може да потвърди сходни изказвания. Проблемът е, че не може да бъде и опроверган. Отново би трябвало да се каже – обществените данни за разноските на партиите са пределно нищожни. Например, в докладите на ГЕРБ за 2020 година са маркирани разноски за регламентирана активност в размер на 7 515 000 лева и административни разноски за 5 228 000 лева Откъде да знаем обаче какъв брой от тези пари са отишли за писалки и тонер касети за партийните офиси и какъв брой за провеждането на партийни сбирки в спа курортите? Ако даже това е незнайно, тогава излиза наяве за какво Трифонов си разрешава да прави каквито си желае подмятания за злоупотреби и закононарушения. Както и за какво въпросът за отчетността е от първостепенна значимост.
Това не значи, че тематиката за размера на дотацията е маловажна, несъмнено. Но нали непрестанно приказваме, че би трябвало
да спрем наливането на пари в нереформирани системи.
Е, политическите партии в България са също нереформирани организации, които не умеят и не желаят да развиват активността си намерено и почтено пред обществеността. Докато това не се поправи по някакъв метод, най-добре е дотацията да бъде понижена.
И без това партиите би трябвало да се научат да притеглят поддръжници, от които да набират средства и да получават непринуден труд. А не да изнудват за държавни субсидии със опасността, че в случай че бюджетът не им отпусне пари, ще се извърнат към сенчестия бизнес. Разни големеещи се политици се хвалят наляво и надясно, че партиите им имали по стотина хиляди членове. Ами, тогава дано им вземат по няколко левчета на месец членски импорт и в края на годината ще разполагат с цяло богатство. А по време на предизборните акции да ги привикат, с цел да събират подписи, да лепят плакати и да разнасят брошури. Ако сходни прояви на взаимност и поддръжка в интерес на една политическа организация са невъзможни, тогава какъв е смисълът от съществуването на партиите?
Такива безобразия стават вероятни, когато отчетността е слаба. Хайде тогава, дано да се замислим – какво ли пък се случва с парите, които политическите партии получават от бюджета? За всеки извоюван автентичен глас на изборите парламентарните обединения взимат по 8 лв. от държавната хазна. Същото се отнася и за тези, които са останали отвън Народното събрание и са получили най-малко 1 % от гласовете. Това са десетки милиони годишно.
Знаем ли защо се харчат?
Не, от кое място ще знаем. Сметната палата разгласява годишни финансови доклади на партиите, в които се съдържат някои най-общи данни за техните доходи и разноски – и това е цялата обществена информация., че няма накъде повече. Интересното (и прекомерно странно) е, че това като че ли никого не тревожи. Но какво друго в действителност да чакаме? Колкото държим сметка за неприятните пътища и непотребните фонтанчета, толкоз ни вълнува и защо партийните апаратчици харчат бюджетните средства, които са им били отредени от личните им депутати.
Сега настава някакво оживление в политическите среди по въпроса с партийното финансиране. Повод дадоха за политическите обединения след последните избори за 2021 година Тогава излезе нескрито любопитният факт, че една партия е прибрала 637 390 лева, без да разполага с нито един народен представител. Става въпрос за „ Политическо придвижване Социалдемократи ” – маргинална лява партия, която имаше шанса да се вмъкне в обединението „ Продължаваме промяната ” (ПП). Тази сума възлиза на 90 % от цялата дотация на обединението. „ Те ще бъдат употребени в Политическа партия ”, разяснява за парите съпредседателят й Асен Василев. Той разви една много неразбираема концепция, съгласно която политическите сили би трябвало да получават минимална прехрана, с която
да поддържат офиси със сътрудници във всички области на страната.
Тук се намеси водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов, който във Facebook дефинира случая със социалдемократите като нещо „ нелогично, аморално и извратено ”. Шоуменът разгласи, че държавните дотации са „ финансови инжекции, с които партиите могат да устоят партийни малките екрани, да купуват къщи на водачите си, а като дойдат избори – да купуват гласове ”. Накрая напомни за отколешната си концепция дотацията да бъде орязана до 1 лев за всеки автентичен глас и даде обещание, че Има Такъв Народ ще внесе такова предложение, когато се стигне до гласуването на новия държавен бюджет.
В тези мнения се съдържат някои забавни елементи, които още веднъж и още веднъж ни водят към първичната тематика – за отчетността. Първо, Политическа партия разгласи при основаването на държавното управление, че един от главните правила на ръководещата коалиция. А това няма ли да се отнася и до самата Политическа партия? Защо от ръководещата групировка не обяснят по какъв метод ще ръководят средствата, които получават от страната? В последна сметка, Кирил Петков и Асен Василев нямат лична партия. Очевидно от тяхно име социалдемократите одобряват лъвския къс от дотацията. Не стана изобщо ясно по какъв метод Петков и Василев ще боравят с тези пари, откакто легалният им адресат е друга политическа организация. Освен да са си създали взаимоспомагателна каса.
Второ, Трифонов намерено разгласи, че дотациите се употребяват за пазаруване на къщи и гласове – т.е., че с бюджетните средства
не просто се злоупотребява, а се правят престъпления
Той надали може да потвърди сходни изказвания. Проблемът е, че не може да бъде и опроверган. Отново би трябвало да се каже – обществените данни за разноските на партиите са пределно нищожни. Например, в докладите на ГЕРБ за 2020 година са маркирани разноски за регламентирана активност в размер на 7 515 000 лева и административни разноски за 5 228 000 лева Откъде да знаем обаче какъв брой от тези пари са отишли за писалки и тонер касети за партийните офиси и какъв брой за провеждането на партийни сбирки в спа курортите? Ако даже това е незнайно, тогава излиза наяве за какво Трифонов си разрешава да прави каквито си желае подмятания за злоупотреби и закононарушения. Както и за какво въпросът за отчетността е от първостепенна значимост.
Това не значи, че тематиката за размера на дотацията е маловажна, несъмнено. Но нали непрестанно приказваме, че би трябвало
да спрем наливането на пари в нереформирани системи.
Е, политическите партии в България са също нереформирани организации, които не умеят и не желаят да развиват активността си намерено и почтено пред обществеността. Докато това не се поправи по някакъв метод, най-добре е дотацията да бъде понижена.
И без това партиите би трябвало да се научат да притеглят поддръжници, от които да набират средства и да получават непринуден труд. А не да изнудват за държавни субсидии със опасността, че в случай че бюджетът не им отпусне пари, ще се извърнат към сенчестия бизнес. Разни големеещи се политици се хвалят наляво и надясно, че партиите им имали по стотина хиляди членове. Ами, тогава дано им вземат по няколко левчета на месец членски импорт и в края на годината ще разполагат с цяло богатство. А по време на предизборните акции да ги привикат, с цел да събират подписи, да лепят плакати и да разнасят брошури. Ако сходни прояви на взаимност и поддръжка в интерес на една политическа организация са невъзможни, тогава какъв е смисълът от съществуването на партиите?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ