През мъглата около образованието и науката
Къде влагаме държавните средства, щом не ги даваме нито за просвета, нито за обучение, нито за обществена отбрана, нито за здраве?
Докато текат пристрастеностите за ново държавно управление, Народното събрание приема извънредно значими закони, на които обществото ни обръща малко внимание, само че които ще имат дълготрайни последствия за него. Така бяха признати да вземем за пример ремонти и допълнения към Закона за висшето обучение (ЗВО), препоръчани от държавното управление на Политическа партия – Българска социалистическа партия – Демократична България - Има Такъв Народ. В последните месеци желанията на властта в този бранш се променяха непрестанно, което демонстрира, че в действителност постоянна политика и тактика за висшето обучение отсъства.
Още предходната година министърът на образованието и науката акад. Николай Денков изрази желание висшите учебни заведения у нас да се върнат към обичайните си профили, за които са били основани, като се освободят от несвойствени посоки и специалности, разкрити при тях, с цел да притеглят повече студенти и надлежно по правилото „ парите следват студента “ - повече пари. Намерението можеше да се реализира посредством контролиране на приема от страна на страната, въпреки че главният проблем – за порочната процедура за финансиране на численост студенти си остава. Самото министерство се опита да преодолее до известна степен този значителен минус, заимстван от демократичните практики във Англия, като дефинира % от финансирането, който се отпуска по критерии за качество на образованието и научната активност в университетите. Въпросът обаче по този начин и не е решен, само че никой към този момент не се занимава с него.
През декември м.г. министърът внезапно изостави оповестените си планове и при започване на 2022 година се ориентира, или го ориентираха, към друга концепция – уедряване на държавните висши учебни заведения (не и на частните) посредством сливане на два или повече в една конструкция, която да е шапка на съставните вузове. Това желание изтече в медиите и
провокира скандал измежду ректорите ,
който се придвижи и в Народното събрание. В отговор при парламентарния надзор министър Денков изясни, че мрежата от висши учебни заведения у нас е мощно фрагментирана, с доста дребни държавни висши училища; 13 от тях имали под 2000 студенти (справка в рейтинговата система демонстрира, че в 12 вуза има под 1000 студенти). Това обаче не регистрира, че има и дребни висши учебни заведения, които имат съществени обичаи и съществени триумфи. Денков означи още, че някои университети вършат по няколко класирания и отново не могат да запълнят оповестените места за банкет. Имало и съществени диспропорции в Картата на висшето обучение – в Северозапада да вземем за пример няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация, заради което младите напускали района. Много противоречиво е обаче дали е належащо във всеки район да има профилирани за него вузове или би трябвало да се вземат ограничения приключилите съответните специалности в някое от 52-те висши учебни заведения у нас да бъдат подтиквани да работят в стопанската система, културата и администрацията на дадения район.
Когато в Народно събрание се появи план за промени в закона за бюджета, се развихри нов скандал. В преходна наредба този план предвиждаше да се провиснал 20 млн. лева в допълнение на държавните вузове за повишение на заплатите и поради инфлацията, само че единствено след въвеждането на критерии за атестиране, избрани от Министерски съвет. Това обаче опонира на ЗВО, съгласно който критериите се дефинират от самото висше учебно заведение. Накрая изискването бе отстранено и 20-те милиона бяха гласувани. За Българска академия на науките също бяха гласувани спомагателни 20 млн. лева за повишение на срамно ниските заплати там, а за Селскостопанската академия – малко над 5 млн. лева Отгоре на всичко МОН оповести едни планове за критерии за атестиране, които с преекспониране на изявленията в непознати издания де факто удрят и дискриминират най-вече филантропичните и публичните науки в държавните вузове и всички специалности, третиращи национална тема. Защо ли? Както знаем, националното не се котира съгласно полезностите на евро-атлантизма. Особено пък на територията на остатъчната страна България. Но за това бе писано към този момент доста, ненужно е да го дублирам.
Тук обаче поражда различен проблем, за който никой не гъква. Въпросните спомагателни суми са само за тази година. Да, заплатите ще се покачат, само че какво ще се случи следващата година, когато съгласно прогнозния тригодишен бюджет никакви спомагателни суми не са планувани. Единствената логичност подсказва, че при планувана дотация в размерите на тази година (без спомагателните милиони) и при нараснали заплати държавните вузове, Българска академия на науките и ССА през 2023 година ще би трябвало да съкратят съставите си и
да изгонят преподаватели и учени,
с цел да се вместят в отпуснатите финанси. И без това във водещия теоретичен център Българска академия на науките са останали единствено към 2400 учени и по брой на учените на глава от популацията България е измежду най-изоставащите в Европейски Съюз. А на държавните висши учебни заведения още през 2021 година бе подредено да съкратят хабилитираните преподаватели с 1000 души и в действителност работата си изгубиха водещи учени в тях. Какво ще се случи при последващи съкращения е ясно.
Колкото до въпроса за заплатите, изключително в науката, той си заслужава обособен разбор, само че и него никой не го прави. Похвално е, че заплатите на учителите в междинното учебно заведение са нараснали значително, а в този момент през юли МОН изиска от 1 септември междинната учителска заплата да е 2032 лева, а минималната - 1486 лева Това е отлично, както и въвеждането от 1 юли т.г. на стипендия за докторанти 1000 лева и на опция докторанти да се образоват по планове против в допълнение възнаграждение. Само че по този начин се получават два типа докторанти – едните със стипендия 1000 лева, другите – с по-високи хонорари. На това обърна внимание само депутатът от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев като посетител в Комисията по обучение и просвета, в Народно събрание, на която той не е член. „ Ако докторантът е включен в план, той ще пази ли дисертация или просто ще режем лентата и ще му дадем тапия? Ако е по този начин, просто няма по какъв начин да стане тази работа, тя не може да бъде подкрепена “, съобщи той. Не го чуха.
Пак единствено Румен Гечев обърна внимание на различен изострен проблем, обвързван със заплатите - у нас има голяма диспропорционалност, която не съществува на никое място по света. Дори след нарастването на заплатите с спомагателните суми тази година един доцент в средностатистически университет може да получава към 1450 лева заплащане, в Българска академия на науките – и по-малко. Т.е. най-компетентните и квалифицирани фрагменти, които образоват и учителите, да не приказваме за асистентите, ще взимат много по-малко от обучаваните от тях. Да не приказваме, че междинната заплата въобще в София да вземем за пример е 2340 лева по публични данни. Пак никой не чу думите на проф. Гечев. В комисията той съобщи: „ Оставете професорите, тъй като професорите получават 2000, 1800 лева, в Българска академия на науките взимат по 1100 лева, нали? Но младежите, които желаеме да притеглим – на един помощник лекар му изтичат очите четири години, явява се на изпити, създава, явява се на жури и най-после преподавател по физическо взима повече?! И ще ни питат хората, господин министър, ще Ви питат Вие искахте ли от министъра на финансите нарастване на заплатите? И какво ще разбираем ние в този момент на хората? Защото, аз го питах министъра и той ми отговори: ами не сте желали. Как не сме желали, бе Асене?! Ами по този начин, не сте желали! Дайте да създадем нещо, тъй като нещата стават ненормални! България ще стане единствената страна, в която преподаватели във висши образователни заведения ще получават по малко от учители по пеене и по физическо. Аз не знам страна и в Африка, където да има разделяне, при което,
колкото е по-висше образованието, толкоз са по-ниски заплатите?! “
Е, не го чуха даже, камо ли да създадат нещо.
Тези диспути в Народно събрание станаха, когато изведнъж се появи различен план на Министерски съвет за промени в Закона за висшето обучение - точно той бе признат през юли в Народното събрание. Сега законът постановява, че две или повече висши учебни заведения могат да образоват взаимно студенти посредством основаването на взаимни мултидисциплинарни специалности. Студентите ще учат обособените дисциплини в разнообразни вузове, които пък ще употребяват общи запаси и научен потенциал за подготовката на фрагменти по специалности, изискващи познания и умения от разнообразни области. Това е допустимо за специалности от нерегулираните специалности (без " Право ", " Медицина ", " Фармация ", " Дентална медицина " ). Водещ е университет принципал с акредитация в съответното професионално направление, а другите участващи висши учебни заведения могат да образоват в специалности от други посоки, за които имат акредитация. Условията за приема, интервалите на образование, разпределението на средствата за прехрана и издаването на дипломите ще се прецизират в съглашение.
Споразумение за взаимно образование се подписва единствено след утвърждение от министъра на образованието и науката. Всичко това бе признато надали не на ура в Народно събрание. Ректорите, несъмнено, са удовлетворени, тъй като при новата процедура всевъзможни несвойствени специалности тук и там ще си останат, прикрити зад „ взаимно образование “, даже калпавите вузове ще се скрият зад смокиновото листо на тази теза. А „ куфарните “ преподаватели, които шетат из вузовете и са към 8000 по данни на Национален статистически институт, ще се множат на воля. Така желанията да се постави ред във висшето обучение си остават единствено на хартия, тъй като и до момента контролът върху образованието и качеството дава слаби резултати, камо ли когато системата се затлачи от новите взаимни образования.
Същото е и с така наречен Карта на висшето обучение, която ще дефинира в кой район какви висши учебни заведения да има, какви посоки и специалности да се учат, нужни за развиването на района. Не е известно за какво тази карта ще се обновява всяка година в Министерски съвет, тя среща сериозното несъгласие, че не е добре във всеки регион на страната да се учат всички нужни за развиването му специалности. България е дребна страна и всеки младеж може да получи висшето си обучение в тези вузове, които са най-хубави в съответното посоки и специалности. Съвсем другаде е казусът. Първо, по данни на рейтинговата система на вузовете, всяка година 18 % от приключилите не се обезпечават в страната, т.е. отпътуват да работят в чужбина. Второ – съвсем половината от приключилите абитуриенти в първите пет години след дипломирането си не работят на длъжности, които изискват висше обучение. Само в медицината и военното дело над 90% от приключилите се устройват на работа по специалността си. В туризма обаче едвам 21% от приключилите си намират работа за висшист. Ерго, какво излиза - в България работа за висшисти няма, в някои посоки те въобще не са нужни (туризмът да вземем за пример непрестанно реве, че не му стигат фрагменти, само че явно му трябват бачкатори среднисти, а не висшисти с искания за положително заплащане). Къде е анализът какво е действителното състояние с стопанската система в България, какви фрагменти са й нужни – без подобен разбор е порочно да се вършат следващите промени на парче във висшето обучение. Да не приказваме за науката.
Очевидно, с всичките тези придвижвания и промени в бранша на висшето обучение и науката се цели по някакъв метод тези две действия да се вместят в избраните за тях незадоволителни средства.
Финансирането на висшето обучение и изключително на науката
у нас е болен проблем от доста години, изключително след незаконните изцепки на тогавашния министър Симеон Дянков. Това е най-острият проблем, който би трябвало да бъде решен, преди да се къдрят промени и фалшификати на развиване. Сто пъти ни го споделят и от структурите на Европейския съюз в разнообразни отчети. Струва си да създадем една къса информация в данните на Евростат за 2020 година
Публичните разноски за просвета у нас са намалели още по отношение на 2010 година и са спаднали на 0,24% от Брутният вътрешен продукт. Средно в Европейски Съюз този % е 0,77. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за просвета се влагат приблизително 2,3% от Брутният вътрешен продукт, България влага 0,9%. Ако се съди обаче по средносрочната бюджетна прогноза на досегашното държавно управление, призната и в Народно събрание, страната ни влага за просвета още по-малко – 0,4% от Брутният вътрешен продукт! При това – този индикатор включва освен дотациите, само че и европейските вложения, и личните доходи на научните организации. И чак до 2024 година процентът е замразен на тези унизителни 0,4 %, а същото остава и за 2025 година, както написа в прогнозата за 2023 - 2025 г, призната към този момент единствено от Министерски съвет през април т.г. А на фона на заплатите в науката, за които към този момент стана дума, тригодишната бюджетна прогноза до 2024 година, призната към този момент от Народно събрание, планува дотациите за Българска академия на науките да останат към 120 млн. лева, колкото са в този момент без спомагателните единствено за тази година 20 млн. лева
Сегашната дотация за Селскостопанската академия е замразена до 2025 година на 32,6 млн. лева, за държавните висши учебни заведения - на към 620 млн. лева За МОН, откъдето се финансират учебните заведения, държавните вузове и Българска академия на науките през 2024 година дотациите ще се усилят с… 67,7 млн. лева Нямат значение рецесия, инфлация, растящите цени на тока, водата и топлото. В оповестената стратегия на възможното ново остаряло бъдещо държавно управление секторът на научните проучвания даже не се загатва. На фона на всичко това, в случай че някой още има илюзии, че ще развиваме просвета, да отиде да се лекува.
За висшето обучение отделяме 0,6% от Брутният вътрешен продукт обществени средства, в Европейски Съюз приблизително – 0,8%. А за цялото обучение – приблизително и висше общо, също не сме цвете. Инвестираме за него 4% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който общността влага приблизително 5%. А за 2025 година процентът у нас ще стане 4,3. Трябва ли да ни учудва одеве оповестеният отчет на УНИЦЕФ, в който се споделя, че в България близо половината (47,9 %) от младежите на възраст сред 15 и 24 години (над 315 хиляди) не разполагат с базови умения, които са им нужни за приблизително обучение. А 44,5 % от хората от същата възрастова група (292 287), нямат и все по-необходимите в днешния свят цифрови умения. УНИЦЕФ също приканва да се усилят незабавно вложенията за обучение. Е, управляващите тук, които чуват единствено това, което им отърва, очевидно имат потребност от слухов уред.
Интересно е да се види и по какъв начин се разпределят обществените финанси по браншове. Да не си мислите, че за сметка на ниските разноски за просвета и обучение сме добре най-малко в другите обществени действия, за които ни проглушиха ушите? Не сме. За обществена отбрана страната България влага 13,1% от Брутният вътрешен продукт и сме предпоследни в Евросъюза, където междинният % е … 21,9. За опазване на здравето даваме 5,9% от Брутният вътрешен продукт, в общността междинният дял на парите за здраве е 8% от Брутният вътрешен продукт.
Е, къде тогава ние влагаме държавните средства, щом не ги даваме нито за просвета, нито за обучение, нито за обществена отбрана, нито за здраве? Ами, влагаме да вземем за пример за… публичен ред и сигурност! У нас за тази цел през 2020 година отиват 2,7% от Брутният вътрешен продукт и по този индикатор сме преди всичко в Европейски Съюз, където междинните вложения за защита и сигурност са 1,8% от Брутният вътрешен продукт! Разходите за защита и сигурност към този момент са се нараснали, а за 2025 година се планува да са 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Ясно ли ви е в този момент какво значат осем Ф-16 на хартия и още толкоз, за които милиардите щели сме да ги плащаме разсрочено!
И още нещо, от което управляващите у нас бягат като от огън към този момент дълги години. Това е процентът от Брутният вътрешен продукт, който страната разпределя за обществени разноски – т.е. за просвета, обучение, обществени действия, здраве, войска и прочие У нас ръководещите стават и лягат с мантрата за фискална дисциплинираност, фискални салда и впрочем нелепости. В момента обществените разноски в страните в Европейски Съюз са приблизително 53,1% от Брутният вътрешен продукт. Най-бедната страна България обаче, тъй като е доста ербап, разпределя през държавния бюджет едвам 41,8% от Брутният вътрешен продукт. Не виждам късмет и бъдещите управляващи да вдигнат най-малко малко този % и да освободят повече пари за обществени разноски. Ето за какво сме най-бедните, най-ударените от рецесията, най-бързо изселващите се на Запад, най-скоростно топящата се нация!
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Докато текат пристрастеностите за ново държавно управление, Народното събрание приема извънредно значими закони, на които обществото ни обръща малко внимание, само че които ще имат дълготрайни последствия за него. Така бяха признати да вземем за пример ремонти и допълнения към Закона за висшето обучение (ЗВО), препоръчани от държавното управление на Политическа партия – Българска социалистическа партия – Демократична България - Има Такъв Народ. В последните месеци желанията на властта в този бранш се променяха непрестанно, което демонстрира, че в действителност постоянна политика и тактика за висшето обучение отсъства.
Още предходната година министърът на образованието и науката акад. Николай Денков изрази желание висшите учебни заведения у нас да се върнат към обичайните си профили, за които са били основани, като се освободят от несвойствени посоки и специалности, разкрити при тях, с цел да притеглят повече студенти и надлежно по правилото „ парите следват студента “ - повече пари. Намерението можеше да се реализира посредством контролиране на приема от страна на страната, въпреки че главният проблем – за порочната процедура за финансиране на численост студенти си остава. Самото министерство се опита да преодолее до известна степен този значителен минус, заимстван от демократичните практики във Англия, като дефинира % от финансирането, който се отпуска по критерии за качество на образованието и научната активност в университетите. Въпросът обаче по този начин и не е решен, само че никой към този момент не се занимава с него.
През декември м.г. министърът внезапно изостави оповестените си планове и при започване на 2022 година се ориентира, или го ориентираха, към друга концепция – уедряване на държавните висши учебни заведения (не и на частните) посредством сливане на два или повече в една конструкция, която да е шапка на съставните вузове. Това желание изтече в медиите и
провокира скандал измежду ректорите ,
който се придвижи и в Народното събрание. В отговор при парламентарния надзор министър Денков изясни, че мрежата от висши учебни заведения у нас е мощно фрагментирана, с доста дребни държавни висши училища; 13 от тях имали под 2000 студенти (справка в рейтинговата система демонстрира, че в 12 вуза има под 1000 студенти). Това обаче не регистрира, че има и дребни висши учебни заведения, които имат съществени обичаи и съществени триумфи. Денков означи още, че някои университети вършат по няколко класирания и отново не могат да запълнят оповестените места за банкет. Имало и съществени диспропорции в Картата на висшето обучение – в Северозапада да вземем за пример няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация, заради което младите напускали района. Много противоречиво е обаче дали е належащо във всеки район да има профилирани за него вузове или би трябвало да се вземат ограничения приключилите съответните специалности в някое от 52-те висши учебни заведения у нас да бъдат подтиквани да работят в стопанската система, културата и администрацията на дадения район.
Когато в Народно събрание се появи план за промени в закона за бюджета, се развихри нов скандал. В преходна наредба този план предвиждаше да се провиснал 20 млн. лева в допълнение на държавните вузове за повишение на заплатите и поради инфлацията, само че единствено след въвеждането на критерии за атестиране, избрани от Министерски съвет. Това обаче опонира на ЗВО, съгласно който критериите се дефинират от самото висше учебно заведение. Накрая изискването бе отстранено и 20-те милиона бяха гласувани. За Българска академия на науките също бяха гласувани спомагателни 20 млн. лева за повишение на срамно ниските заплати там, а за Селскостопанската академия – малко над 5 млн. лева Отгоре на всичко МОН оповести едни планове за критерии за атестиране, които с преекспониране на изявленията в непознати издания де факто удрят и дискриминират най-вече филантропичните и публичните науки в държавните вузове и всички специалности, третиращи национална тема. Защо ли? Както знаем, националното не се котира съгласно полезностите на евро-атлантизма. Особено пък на територията на остатъчната страна България. Но за това бе писано към този момент доста, ненужно е да го дублирам.
Тук обаче поражда различен проблем, за който никой не гъква. Въпросните спомагателни суми са само за тази година. Да, заплатите ще се покачат, само че какво ще се случи следващата година, когато съгласно прогнозния тригодишен бюджет никакви спомагателни суми не са планувани. Единствената логичност подсказва, че при планувана дотация в размерите на тази година (без спомагателните милиони) и при нараснали заплати държавните вузове, Българска академия на науките и ССА през 2023 година ще би трябвало да съкратят съставите си и
да изгонят преподаватели и учени,
с цел да се вместят в отпуснатите финанси. И без това във водещия теоретичен център Българска академия на науките са останали единствено към 2400 учени и по брой на учените на глава от популацията България е измежду най-изоставащите в Европейски Съюз. А на държавните висши учебни заведения още през 2021 година бе подредено да съкратят хабилитираните преподаватели с 1000 души и в действителност работата си изгубиха водещи учени в тях. Какво ще се случи при последващи съкращения е ясно.
Колкото до въпроса за заплатите, изключително в науката, той си заслужава обособен разбор, само че и него никой не го прави. Похвално е, че заплатите на учителите в междинното учебно заведение са нараснали значително, а в този момент през юли МОН изиска от 1 септември междинната учителска заплата да е 2032 лева, а минималната - 1486 лева Това е отлично, както и въвеждането от 1 юли т.г. на стипендия за докторанти 1000 лева и на опция докторанти да се образоват по планове против в допълнение възнаграждение. Само че по този начин се получават два типа докторанти – едните със стипендия 1000 лева, другите – с по-високи хонорари. На това обърна внимание само депутатът от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев като посетител в Комисията по обучение и просвета, в Народно събрание, на която той не е член. „ Ако докторантът е включен в план, той ще пази ли дисертация или просто ще режем лентата и ще му дадем тапия? Ако е по този начин, просто няма по какъв начин да стане тази работа, тя не може да бъде подкрепена “, съобщи той. Не го чуха.
Пак единствено Румен Гечев обърна внимание на различен изострен проблем, обвързван със заплатите - у нас има голяма диспропорционалност, която не съществува на никое място по света. Дори след нарастването на заплатите с спомагателните суми тази година един доцент в средностатистически университет може да получава към 1450 лева заплащане, в Българска академия на науките – и по-малко. Т.е. най-компетентните и квалифицирани фрагменти, които образоват и учителите, да не приказваме за асистентите, ще взимат много по-малко от обучаваните от тях. Да не приказваме, че междинната заплата въобще в София да вземем за пример е 2340 лева по публични данни. Пак никой не чу думите на проф. Гечев. В комисията той съобщи: „ Оставете професорите, тъй като професорите получават 2000, 1800 лева, в Българска академия на науките взимат по 1100 лева, нали? Но младежите, които желаеме да притеглим – на един помощник лекар му изтичат очите четири години, явява се на изпити, създава, явява се на жури и най-после преподавател по физическо взима повече?! И ще ни питат хората, господин министър, ще Ви питат Вие искахте ли от министъра на финансите нарастване на заплатите? И какво ще разбираем ние в този момент на хората? Защото, аз го питах министъра и той ми отговори: ами не сте желали. Как не сме желали, бе Асене?! Ами по този начин, не сте желали! Дайте да създадем нещо, тъй като нещата стават ненормални! България ще стане единствената страна, в която преподаватели във висши образователни заведения ще получават по малко от учители по пеене и по физическо. Аз не знам страна и в Африка, където да има разделяне, при което,
колкото е по-висше образованието, толкоз са по-ниски заплатите?! “
Е, не го чуха даже, камо ли да създадат нещо.
Тези диспути в Народно събрание станаха, когато изведнъж се появи различен план на Министерски съвет за промени в Закона за висшето обучение - точно той бе признат през юли в Народното събрание. Сега законът постановява, че две или повече висши учебни заведения могат да образоват взаимно студенти посредством основаването на взаимни мултидисциплинарни специалности. Студентите ще учат обособените дисциплини в разнообразни вузове, които пък ще употребяват общи запаси и научен потенциал за подготовката на фрагменти по специалности, изискващи познания и умения от разнообразни области. Това е допустимо за специалности от нерегулираните специалности (без " Право ", " Медицина ", " Фармация ", " Дентална медицина " ). Водещ е университет принципал с акредитация в съответното професионално направление, а другите участващи висши учебни заведения могат да образоват в специалности от други посоки, за които имат акредитация. Условията за приема, интервалите на образование, разпределението на средствата за прехрана и издаването на дипломите ще се прецизират в съглашение.
Споразумение за взаимно образование се подписва единствено след утвърждение от министъра на образованието и науката. Всичко това бе признато надали не на ура в Народно събрание. Ректорите, несъмнено, са удовлетворени, тъй като при новата процедура всевъзможни несвойствени специалности тук и там ще си останат, прикрити зад „ взаимно образование “, даже калпавите вузове ще се скрият зад смокиновото листо на тази теза. А „ куфарните “ преподаватели, които шетат из вузовете и са към 8000 по данни на Национален статистически институт, ще се множат на воля. Така желанията да се постави ред във висшето обучение си остават единствено на хартия, тъй като и до момента контролът върху образованието и качеството дава слаби резултати, камо ли когато системата се затлачи от новите взаимни образования.
Същото е и с така наречен Карта на висшето обучение, която ще дефинира в кой район какви висши учебни заведения да има, какви посоки и специалности да се учат, нужни за развиването на района. Не е известно за какво тази карта ще се обновява всяка година в Министерски съвет, тя среща сериозното несъгласие, че не е добре във всеки регион на страната да се учат всички нужни за развиването му специалности. България е дребна страна и всеки младеж може да получи висшето си обучение в тези вузове, които са най-хубави в съответното посоки и специалности. Съвсем другаде е казусът. Първо, по данни на рейтинговата система на вузовете, всяка година 18 % от приключилите не се обезпечават в страната, т.е. отпътуват да работят в чужбина. Второ – съвсем половината от приключилите абитуриенти в първите пет години след дипломирането си не работят на длъжности, които изискват висше обучение. Само в медицината и военното дело над 90% от приключилите се устройват на работа по специалността си. В туризма обаче едвам 21% от приключилите си намират работа за висшист. Ерго, какво излиза - в България работа за висшисти няма, в някои посоки те въобще не са нужни (туризмът да вземем за пример непрестанно реве, че не му стигат фрагменти, само че явно му трябват бачкатори среднисти, а не висшисти с искания за положително заплащане). Къде е анализът какво е действителното състояние с стопанската система в България, какви фрагменти са й нужни – без подобен разбор е порочно да се вършат следващите промени на парче във висшето обучение. Да не приказваме за науката.
Очевидно, с всичките тези придвижвания и промени в бранша на висшето обучение и науката се цели по някакъв метод тези две действия да се вместят в избраните за тях незадоволителни средства.
Финансирането на висшето обучение и изключително на науката
у нас е болен проблем от доста години, изключително след незаконните изцепки на тогавашния министър Симеон Дянков. Това е най-острият проблем, който би трябвало да бъде решен, преди да се къдрят промени и фалшификати на развиване. Сто пъти ни го споделят и от структурите на Европейския съюз в разнообразни отчети. Струва си да създадем една къса информация в данните на Евростат за 2020 година
Публичните разноски за просвета у нас са намалели още по отношение на 2010 година и са спаднали на 0,24% от Брутният вътрешен продукт. Средно в Европейски Съюз този % е 0,77. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за просвета се влагат приблизително 2,3% от Брутният вътрешен продукт, България влага 0,9%. Ако се съди обаче по средносрочната бюджетна прогноза на досегашното държавно управление, призната и в Народно събрание, страната ни влага за просвета още по-малко – 0,4% от Брутният вътрешен продукт! При това – този индикатор включва освен дотациите, само че и европейските вложения, и личните доходи на научните организации. И чак до 2024 година процентът е замразен на тези унизителни 0,4 %, а същото остава и за 2025 година, както написа в прогнозата за 2023 - 2025 г, призната към този момент единствено от Министерски съвет през април т.г. А на фона на заплатите в науката, за които към този момент стана дума, тригодишната бюджетна прогноза до 2024 година, призната към този момент от Народно събрание, планува дотациите за Българска академия на науките да останат към 120 млн. лева, колкото са в този момент без спомагателните единствено за тази година 20 млн. лева
Сегашната дотация за Селскостопанската академия е замразена до 2025 година на 32,6 млн. лева, за държавните висши учебни заведения - на към 620 млн. лева За МОН, откъдето се финансират учебните заведения, държавните вузове и Българска академия на науките през 2024 година дотациите ще се усилят с… 67,7 млн. лева Нямат значение рецесия, инфлация, растящите цени на тока, водата и топлото. В оповестената стратегия на възможното ново остаряло бъдещо държавно управление секторът на научните проучвания даже не се загатва. На фона на всичко това, в случай че някой още има илюзии, че ще развиваме просвета, да отиде да се лекува.
За висшето обучение отделяме 0,6% от Брутният вътрешен продукт обществени средства, в Европейски Съюз приблизително – 0,8%. А за цялото обучение – приблизително и висше общо, също не сме цвете. Инвестираме за него 4% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който общността влага приблизително 5%. А за 2025 година процентът у нас ще стане 4,3. Трябва ли да ни учудва одеве оповестеният отчет на УНИЦЕФ, в който се споделя, че в България близо половината (47,9 %) от младежите на възраст сред 15 и 24 години (над 315 хиляди) не разполагат с базови умения, които са им нужни за приблизително обучение. А 44,5 % от хората от същата възрастова група (292 287), нямат и все по-необходимите в днешния свят цифрови умения. УНИЦЕФ също приканва да се усилят незабавно вложенията за обучение. Е, управляващите тук, които чуват единствено това, което им отърва, очевидно имат потребност от слухов уред.
Интересно е да се види и по какъв начин се разпределят обществените финанси по браншове. Да не си мислите, че за сметка на ниските разноски за просвета и обучение сме добре най-малко в другите обществени действия, за които ни проглушиха ушите? Не сме. За обществена отбрана страната България влага 13,1% от Брутният вътрешен продукт и сме предпоследни в Евросъюза, където междинният % е … 21,9. За опазване на здравето даваме 5,9% от Брутният вътрешен продукт, в общността междинният дял на парите за здраве е 8% от Брутният вътрешен продукт.
Е, къде тогава ние влагаме държавните средства, щом не ги даваме нито за просвета, нито за обучение, нито за обществена отбрана, нито за здраве? Ами, влагаме да вземем за пример за… публичен ред и сигурност! У нас за тази цел през 2020 година отиват 2,7% от Брутният вътрешен продукт и по този индикатор сме преди всичко в Европейски Съюз, където междинните вложения за защита и сигурност са 1,8% от Брутният вътрешен продукт! Разходите за защита и сигурност към този момент са се нараснали, а за 2025 година се планува да са 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Ясно ли ви е в този момент какво значат осем Ф-16 на хартия и още толкоз, за които милиардите щели сме да ги плащаме разсрочено!
И още нещо, от което управляващите у нас бягат като от огън към този момент дълги години. Това е процентът от Брутният вътрешен продукт, който страната разпределя за обществени разноски – т.е. за просвета, обучение, обществени действия, здраве, войска и прочие У нас ръководещите стават и лягат с мантрата за фискална дисциплинираност, фискални салда и впрочем нелепости. В момента обществените разноски в страните в Европейски Съюз са приблизително 53,1% от Брутният вътрешен продукт. Най-бедната страна България обаче, тъй като е доста ербап, разпределя през държавния бюджет едвам 41,8% от Брутният вътрешен продукт. Не виждам късмет и бъдещите управляващи да вдигнат най-малко малко този % и да освободят повече пари за обществени разноски. Ето за какво сме най-бедните, най-ударените от рецесията, най-бързо изселващите се на Запад, най-скоростно топящата се нация!
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ