Проф. Ана Кочева пред Dir.bg: В Скопие чуват някакви по-различни послания
Кабинетът " Петков " стартира нов кръг от договаряния с Република Северна Македония (РСМ) на 18 януари. Позицията на България към преговорния развой не е изменена, само че ще бъде надградена с активността на пет работни групи, които да намерят решения по въпроси като инфраструктура, стопанска система, история и просвета, разгласи министър председателят Кирил Петков от парламентарната естрада,
Осем дни преди замиванането на Петков в Скопие ще има и КСНС при президента за разработване на общо мнение за ускорение на процеса на евроинтеграция на югозападната ни съседка, само че при ценене и съблюдаване на българския народен интерес.
" Конституционните гаранции на правата на македонските българи, отводът от езика на омразата, прекратяването на процесите на дебългаризация, на подправяне и заличаване на нашето хилядолетно културно и историческо завещание единствено ще спомогнат и ще ускорят процеса на интеграция, с цел да може най-накрая ние да отворим вратата за договаряния за участие ", уточни президентът.
Македонските българи също изпратиха своя зов, " аргументираната и ясна позиция, защитавана до момента от България, да продължи да бъде твърдо и изрично отстоявана ", както и признание на тяхното пълноправие в РСМ.
Правилно ли разчитат в Скопие сигналите от София и има ли късмет за пробив в преговорния развой? - беседваме с проф. доктор Анна Кочева.
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език. Тя е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония. Тя е измежду създателите на книгата " За формалния език на Р Северна Македония " и рецензент на " Бяла книга за езиковия спор с РСМ, член на УС на Фондация " Българска Памет ". Има десетки изявления и резенции по тематиката Македония.
Като един от създателите на изданието на Българска академия на науките " За формалния език на РСМ " и като потомка на македонски българи, по какъв начин разчитате днешната обстановка преди старта на новия кръг от двустранните договаряния?
Днешната обстановка в дословния смисъл на думата " през днешния ден " е чисто вербална, т.е. разменят се реплики, хрумвания, тези от двете страни на границата с общия знаменател, че е време (за кой ли път!) да се разплете Гордиевият възел в двустранните връзки сред две съседски и доста близки, приятелски страни. От разнообразни кръгове в РСМ се чува, че държавното управление на новия министър председател Кирил Петков ще даде зелена светлина за начало на преговорния развой. От премиера Петков тези дни аз чух, че добросъседството с РСМ би трябвало да е водещо, и изисква доста работа, както и че България не може да стои безучастно, когато някой пробва да присвои историята ни. Цитирам го съвсем безусловно и няма потребност да върша тълкования, тъй като съм съгласна, че има доста работа за извършване, както и, че България не може да си разреши безмълвие, когато се протяга ръка на предишното й.
Опасявам се, че в това време в Скопие чуват някакви по-различни послания . Специалният представител на РСМ за България Владо Бучковски, на собствен ред, чул, че нашата страна се кани да анулира отлагането на началото на преговорния развой с Европейски Съюз. Тук не се ангажирам да предсказвам кой му го е споделил по този метод, само че не желая да позволявам, че новите ни ръководещи биха си разрешили да подават разнопосочни сигнали - едни към българското общество, други към политиците отвъд. Тази тематика в България е изключително деликатна, а и фактът, че тя не стопира да е измежду водещите, е доста индикативен. Няма потребност да се тества публичното мнение по нея, единодушието е монолитно, социологическите изследвания също са доста устойчиви и няма по какъв начин да бъде иначе предвид на родовата ни памет и роднински връзки.
Виждате ли податки за решение на разногласието при новата политическа обстановка?
Виждам предпочитание да се търси позволение. То е артикулирано от премиера Петков и неговото държавно управление и нямам съображение да се колебая, че всичко задоволително, което зависи от българска страна ще бъде направено. Пътят обаче е двупосочен и се притеснявам, че в РСМ има много несвършена работа, която на този стадий пречи да се срещнем по средата. Ще ви отговоря напълно малко за региона, в която работя аз - във връзка с така наречен езиков спор, ние от дълго време сме декларирали, че нямаме искания във връзка с актуалното съществуване на формалния език на РСМ. Що се отнася до историята му - до 1944 година той е неразривна част от българската езикова снага. Факт, който се поддържа от планини от документални обстоятелства - неподправени, наши и непознати!
Заговори се за общи бизнес ползи в преговорния развой. Доколко това ще помогне?
Те не са нови, за тях се приказва от дълго време, само че и също толкоз от дълго време не са мръднали ни на йота, макар че някои са част и от двустранния Договор от 2017 година, който, дано напомним, се основава на Декларацията за добросъседство от 1999 година В Договора, спомняме си добре, има Меморандум за съгласие за развиването на железопътните връзки сред София и Скопие . Нашата част е съвсем напълно построена, същото не може да се каже за останалата в РСМ. Какво да приказваме и за прословутия Коридор N 8? Идеите за общ бизнес не престават да отлежават на хартия или да се въртят единствено във вербалната сфера. Или пък обменът на медийни артикули, на културни планове. За страдание аз не ги виждам. В РСМ нормално са доста великодушни на думи и обещания.
Що се отнася до научните ни контакти в историческата или езиковата област, те са тотално минирани и без да ставам неприятен оракул, се притеснявам, че " соработката " там е немислима, до момента в който дружно не прочетем достоверните, неманипулирани източници.
Кабинетът " Петков " съобщи, че ще бъде активизиран разговорът по всички значими тематики от съвместен интерес. Всяко от българските министерства ще предложи въпроси, които да бъдат повдигнати на идната среща сред премиера Кирил Петков и номинирания за същия пост в Северна Македония Димитър Ковачевски. Кои са въпросите, които не би трябвало да проспим?
Основната част към този момент ги поставихме - неизпълнението на Договора; антибългарската реторика; похищенията и операциите на документални исторически и езикови източници; разкриването на досиетата на тайните югослужби; насърчаването на активността на сепаратистката ОМО-Илинден; наливането на големи средства за антибългарска агитация отвън РСМ; непризнаването на към този момент направените български взаимни отстъпки... Този лист може да бъде неведнъж увеличаван, уви!
Едно от настояванията на македонските българи е да бъдат включени в Конституцията на РСМ. Доколко е вероятен този ключ за повдигане на българското несъгласие и до каква степен е решение на казуса?
Не смятам, че е редно ние да се произнасяме по конституционни въпроси на други страни. Както и противоположното, несъмнено. Защото претенциите към Пиринска Македония не са стихнали, прикрито или очевидно. Ако в РСМ се зачитат еднообразно правата на всички жители, всички които се усещат македонски българи, надали биха имали проблемите, които имат в този момент. Стана дума в диалога ни за нуждата от реабилитиране на жертвите на репресии.
С вас беседваме, инцидентно или не, точно на 77-ата годишнина от Кървавата Коледа (7 януари бел. ред), която слага началото на нечовечен политически гнет в тогавашната Социалистическа република Македония. Тогава са премахнати или измъчвани без съд и присъда хора с изявено българско съзнание. По разпореждане на Тито са убити хиляди българи, описите са готови от Лазар Колишевски. Едничката цел е била да се изтрие българското съзнание и да се форсира процесът на македонизация на популацията. Става дума за премахнати българи, за изселени, гонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Тези рани още са отворени, фамилиите помнят.
Каква е цената, която България може да заплати, с цел да вдигне ветото над Скопие?
Не бих споделила, че двустранните ни връзки би трябвало да се преглеждат като " заплащане на цена ", тъй като това не е някакъв бакалски пазарлък от вида " ти на мене, аз на тебе ". Това не е търговия, не става дума и за извиване на ръце. Има справедливи условия, те са такива каквито са, само че в Скопие настойчиво се премълчават, освен това - преиначават се. Затова София няма по какъв начин да си затвори очите пред тях и да ги пренебрегне.
Аргументи като " западните ни сътрудници не ни схващат " не са съответстващи. Ако допуснем, че до момента не са ни разбирали, очевидно би трябвало да се подхващат съответни стъпки, с цел да почнат да ни схващат. Вие виждате, че аз не използвам и думата " несъгласие ", тъй като смятам, че България не се е противопоставила всъщност на участието на РСМ в Европейски Съюз . Просто сме отсрочили началото на преговорния развой, с цел да разгадаем разногласията и да спомагаме оптимално в европейското семейство да откри място страна, която развива другарски връзки без вражеска изразителност със съседа си, който на всичкото от горната страна е и роднина; страна, в която близкото комунистическо минало е прочетено обективно и незаконния режим е наказан, тъй като е преследвал и убивал хора поради самоопределението им; страна, в която не се прави замяна на обективната историческа истина (за нея съществуват действителни, неподправени документи); която зачита правата и самоопределението на жителите си; страна, която не отхвърля към този момент направените взаимни отстъпки от българска страна за това, че у нас няма искания към независимото съществуване (след 1944 г.) на формалния език на РСМ и формалната еднаквост на жителите й.
Всяка една страна преди началото на договарянията си с Европейски Съюз е давала гаранции, изпълнявайки избрани условия, включително и България. РСМ няма да е нито първата, евентуално не и последната, която би трябвало да извърви този път, а опасенията, че това ще я обезсмисли като страна, въпреки и млада, са изцяло неоснователни.
Осем дни преди замиванането на Петков в Скопие ще има и КСНС при президента за разработване на общо мнение за ускорение на процеса на евроинтеграция на югозападната ни съседка, само че при ценене и съблюдаване на българския народен интерес.
" Конституционните гаранции на правата на македонските българи, отводът от езика на омразата, прекратяването на процесите на дебългаризация, на подправяне и заличаване на нашето хилядолетно културно и историческо завещание единствено ще спомогнат и ще ускорят процеса на интеграция, с цел да може най-накрая ние да отворим вратата за договаряния за участие ", уточни президентът.
Македонските българи също изпратиха своя зов, " аргументираната и ясна позиция, защитавана до момента от България, да продължи да бъде твърдо и изрично отстоявана ", както и признание на тяхното пълноправие в РСМ.
Правилно ли разчитат в Скопие сигналите от София и има ли късмет за пробив в преговорния развой? - беседваме с проф. доктор Анна Кочева.
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език. Тя е началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония. Тя е измежду създателите на книгата " За формалния език на Р Северна Македония " и рецензент на " Бяла книга за езиковия спор с РСМ, член на УС на Фондация " Българска Памет ". Има десетки изявления и резенции по тематиката Македония.
Като един от създателите на изданието на Българска академия на науките " За формалния език на РСМ " и като потомка на македонски българи, по какъв начин разчитате днешната обстановка преди старта на новия кръг от двустранните договаряния?
Днешната обстановка в дословния смисъл на думата " през днешния ден " е чисто вербална, т.е. разменят се реплики, хрумвания, тези от двете страни на границата с общия знаменател, че е време (за кой ли път!) да се разплете Гордиевият възел в двустранните връзки сред две съседски и доста близки, приятелски страни. От разнообразни кръгове в РСМ се чува, че държавното управление на новия министър председател Кирил Петков ще даде зелена светлина за начало на преговорния развой. От премиера Петков тези дни аз чух, че добросъседството с РСМ би трябвало да е водещо, и изисква доста работа, както и че България не може да стои безучастно, когато някой пробва да присвои историята ни. Цитирам го съвсем безусловно и няма потребност да върша тълкования, тъй като съм съгласна, че има доста работа за извършване, както и, че България не може да си разреши безмълвие, когато се протяга ръка на предишното й.
Опасявам се, че в това време в Скопие чуват някакви по-различни послания . Специалният представител на РСМ за България Владо Бучковски, на собствен ред, чул, че нашата страна се кани да анулира отлагането на началото на преговорния развой с Европейски Съюз. Тук не се ангажирам да предсказвам кой му го е споделил по този метод, само че не желая да позволявам, че новите ни ръководещи биха си разрешили да подават разнопосочни сигнали - едни към българското общество, други към политиците отвъд. Тази тематика в България е изключително деликатна, а и фактът, че тя не стопира да е измежду водещите, е доста индикативен. Няма потребност да се тества публичното мнение по нея, единодушието е монолитно, социологическите изследвания също са доста устойчиви и няма по какъв начин да бъде иначе предвид на родовата ни памет и роднински връзки.
Виждате ли податки за решение на разногласието при новата политическа обстановка?
Виждам предпочитание да се търси позволение. То е артикулирано от премиера Петков и неговото държавно управление и нямам съображение да се колебая, че всичко задоволително, което зависи от българска страна ще бъде направено. Пътят обаче е двупосочен и се притеснявам, че в РСМ има много несвършена работа, която на този стадий пречи да се срещнем по средата. Ще ви отговоря напълно малко за региона, в която работя аз - във връзка с така наречен езиков спор, ние от дълго време сме декларирали, че нямаме искания във връзка с актуалното съществуване на формалния език на РСМ. Що се отнася до историята му - до 1944 година той е неразривна част от българската езикова снага. Факт, който се поддържа от планини от документални обстоятелства - неподправени, наши и непознати!
Заговори се за общи бизнес ползи в преговорния развой. Доколко това ще помогне?
Те не са нови, за тях се приказва от дълго време, само че и също толкоз от дълго време не са мръднали ни на йота, макар че някои са част и от двустранния Договор от 2017 година, който, дано напомним, се основава на Декларацията за добросъседство от 1999 година В Договора, спомняме си добре, има Меморандум за съгласие за развиването на железопътните връзки сред София и Скопие . Нашата част е съвсем напълно построена, същото не може да се каже за останалата в РСМ. Какво да приказваме и за прословутия Коридор N 8? Идеите за общ бизнес не престават да отлежават на хартия или да се въртят единствено във вербалната сфера. Или пък обменът на медийни артикули, на културни планове. За страдание аз не ги виждам. В РСМ нормално са доста великодушни на думи и обещания.
Що се отнася до научните ни контакти в историческата или езиковата област, те са тотално минирани и без да ставам неприятен оракул, се притеснявам, че " соработката " там е немислима, до момента в който дружно не прочетем достоверните, неманипулирани източници.
Кабинетът " Петков " съобщи, че ще бъде активизиран разговорът по всички значими тематики от съвместен интерес. Всяко от българските министерства ще предложи въпроси, които да бъдат повдигнати на идната среща сред премиера Кирил Петков и номинирания за същия пост в Северна Македония Димитър Ковачевски. Кои са въпросите, които не би трябвало да проспим?
Основната част към този момент ги поставихме - неизпълнението на Договора; антибългарската реторика; похищенията и операциите на документални исторически и езикови източници; разкриването на досиетата на тайните югослужби; насърчаването на активността на сепаратистката ОМО-Илинден; наливането на големи средства за антибългарска агитация отвън РСМ; непризнаването на към този момент направените български взаимни отстъпки... Този лист може да бъде неведнъж увеличаван, уви!
Едно от настояванията на македонските българи е да бъдат включени в Конституцията на РСМ. Доколко е вероятен този ключ за повдигане на българското несъгласие и до каква степен е решение на казуса?
Не смятам, че е редно ние да се произнасяме по конституционни въпроси на други страни. Както и противоположното, несъмнено. Защото претенциите към Пиринска Македония не са стихнали, прикрито или очевидно. Ако в РСМ се зачитат еднообразно правата на всички жители, всички които се усещат македонски българи, надали биха имали проблемите, които имат в този момент. Стана дума в диалога ни за нуждата от реабилитиране на жертвите на репресии.
С вас беседваме, инцидентно или не, точно на 77-ата годишнина от Кървавата Коледа (7 януари бел. ред), която слага началото на нечовечен политически гнет в тогавашната Социалистическа република Македония. Тогава са премахнати или измъчвани без съд и присъда хора с изявено българско съзнание. По разпореждане на Тито са убити хиляди българи, описите са готови от Лазар Колишевски. Едничката цел е била да се изтрие българското съзнание и да се форсира процесът на македонизация на популацията. Става дума за премахнати българи, за изселени, гонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Тези рани още са отворени, фамилиите помнят.
Каква е цената, която България може да заплати, с цел да вдигне ветото над Скопие?
Не бих споделила, че двустранните ни връзки би трябвало да се преглеждат като " заплащане на цена ", тъй като това не е някакъв бакалски пазарлък от вида " ти на мене, аз на тебе ". Това не е търговия, не става дума и за извиване на ръце. Има справедливи условия, те са такива каквито са, само че в Скопие настойчиво се премълчават, освен това - преиначават се. Затова София няма по какъв начин да си затвори очите пред тях и да ги пренебрегне.
Аргументи като " западните ни сътрудници не ни схващат " не са съответстващи. Ако допуснем, че до момента не са ни разбирали, очевидно би трябвало да се подхващат съответни стъпки, с цел да почнат да ни схващат. Вие виждате, че аз не използвам и думата " несъгласие ", тъй като смятам, че България не се е противопоставила всъщност на участието на РСМ в Европейски Съюз . Просто сме отсрочили началото на преговорния развой, с цел да разгадаем разногласията и да спомагаме оптимално в европейското семейство да откри място страна, която развива другарски връзки без вражеска изразителност със съседа си, който на всичкото от горната страна е и роднина; страна, в която близкото комунистическо минало е прочетено обективно и незаконния режим е наказан, тъй като е преследвал и убивал хора поради самоопределението им; страна, в която не се прави замяна на обективната историческа истина (за нея съществуват действителни, неподправени документи); която зачита правата и самоопределението на жителите си; страна, която не отхвърля към този момент направените взаимни отстъпки от българска страна за това, че у нас няма искания към независимото съществуване (след 1944 г.) на формалния език на РСМ и формалната еднаквост на жителите й.
Всяка една страна преди началото на договарянията си с Европейски Съюз е давала гаранции, изпълнявайки избрани условия, включително и България. РСМ няма да е нито първата, евентуално не и последната, която би трябвало да извърви този път, а опасенията, че това ще я обезсмисли като страна, въпреки и млада, са изцяло неоснователни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ