Корупцията и злоупотребата с власт - обща тема на протестите в Сърбия и в Югоизточна Европа
К.М. е сръбска гражданска активистка по трудови въпроси, която взе участие в митингите в Сърбия през последните пет месеца. Тя която желае да резервира анонимност, тъй като се опасява от проблеми със службите за сигурност. В изявлението споделя за демонстрациите в Сърбия от вътрешната страна, като разисква настояванията и метода на студентите, реакцията на управляващите и слага митингите в по-широк районен подтекст.
Г-жо К.М., какви са вашите прекарвания и усещания от митингите в Сърбия?
Участвам в разнообразни митинги в Сърбия от повече от 10 години. Това, което отличава тези митинги от другите, е непредвидената им дълготрайност и голямата социална поддръжка, която се е натрупала с времето. Вече навлязохме в петия месец на митинги и блокади. Веднага откакто на 1 ноември покривът на жп гарата в Нови Сад се срути и умъртви 16 души, хората излязоха на улицата, с цел да почетат паметта на жертвите и да изразят гнева си, наричайки това „ ликвидиране “, а не просто следващия „ драматичен случай “, както го разказват държавните чиновници. Оттогава насам придвижването единствено се разрастна и на 15 март 2025 година доближи кулминационната точка си в най-големия митинг в сръбската история, като съгласно някои източници в него са взели участие минимум 325 000 души, в случай че не и половин милион.
С разпространяването на антикорупционните митинги студентите предизвикват блокади на образователни заведения, които бързо обгръщат над 40 факултета и доста междинни учебни заведения в цялата страна. Скоро по-късно студентите приканиха за общонационална стачка, към която се причислиха и представители на други специалности като юристи, артисти и аграрни производители. Вероятно всички тези събития имаха забележителен резултат на снежна топка, като всеки ден от ден на ден хора се присъединяваха към придвижването. Тези митинги могат да се поясняват като логически свършек на 12-годишното ръководство на Александър Вучич. Това е метод за превъзмогване на груповата контузия.
Забележително е да се видят улиците на по-малките градове в Централна и Южна Сърбия, претъпкани с хора от всички възрасти и специалности, защото там рядко, в случай че въобще в миналото, са се провеждали митинги с подобен мащаб. В числата има мощ и наподобява, че хората към този момент не се опасяват да приказват намерено против злоупотребите на този режим.
Може би най-обнадеждаващият аспект на това всеобщо придвижване е огромното възприятие на възторг, взаимност и единение измежду стачкуващите - като че ли усещаш, че ние като общество сме на прага на огромна смяна.
Защо студентите играят толкоз значима роля в тези митинги? Каква е повода за тяхната готовност и какви са техните претенции?
Както към този момент загатнах, събитието, което провокира всеобщите антиправителствени митинги, беше сриването на покрива на новопостроената железопътна гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 година, вследствие на което починаха 16 души. След случая министърът на строителството, превоза и инфраструктурата Горан Весич съобщи, че покривът не е бил част от ремонта, и отхвърли всякаква отговорност за нещастието.
Същият министър обаче участва на церемонията по повторното разкриване на железопътната гара в Нови Сад през юли същата година, с което явно се поставя завършек на месеците на възстановителни работи, коствали на сръбските данъкоплатци над 16 млн. евро. След като навесът се срути, се откри, че възобновената постройка в никакъв случай не е получавала позволение за прилагане. Освен локалните реализатори, в проваления план участваха френската архитектурна компания Egis, която наблюдаваше реконструкцията, и китайската компания China Railway International Corporation, която беше основен реализатор.
Реакцията на държавните чиновници незабавно провокира публично отвращение, което води до първия от многочислените митинги под мотото „ Корупцията убива “. Скоро по-късно студентите издигат редица претенции:
1. Да се оповестят всички документи, свързани с реконструкцията на железопътната гара, и да се подведат под отговорност всички виновни за сриването на козирката.
2. Да бъдат разследвани и осъдени всички, които са нападнали студенти и жители по време на митингите.
3. Обвиненията против стачкуващите, задържани по време на митингите, би трябвало да бъдат свалени.
4. Увеличаване на бюджета на държавните висши образователни заведения с 20 %.
Универсалният темперамент на тези претенции е от решаващо значение за разбирането на аргументите, заради които митингите, водени от студентите, получават толкоз необятна поддръжка. Ако се замислите, те в действителност желаят нещо обикновено и рационално. В центъра на тези претенции са понятия като „ правдивост “, „ отговорност “ и „ битка с насилието “. Определяйки настояванията си по този метод, учениците съумяха да привлекат хора от всички пластове на обществото и от разнообразни елементи на политическия набор.
Осъзнаването на обстоятелството, че всеки от нас или наши близки е можел да бъде на мястото на тези, които изгубиха живота си при сриването на покрива, до момента в който виновните за нещастието към момента са на независимост, е тъкмо това, което провокира толкоз мощна прочувствена реакция у хората и ги стимулира да работят.
Друга причина за триумфа на ръководените от студентите митинги е общото съмнение на обществото към опозиционните партии и водачи. Студентите, а и младежите като цяло, в този момент се обрисуват като нов индивид на политическата сцена, на който хората като че ли се доверяват, тъй като не е „ нечист “ от политическите каузи. Нещо повече, студентите публично са се отказали от всякаква форма на асоцииране или съдействие с политически партии.
Намираме се в обстановка, в която доста страни от нашия район - Румъния, България, Северна Македония, Унгария, Босна и Херцеговина и Сърбия - са изправени пред митинги и политическо напрежение. Защо нашият район е изправен пред такива разтърсвания - единствено два месеца откакто Доналд Тръмп влезе в Белия дом? До каква степен митингите в Сърбия имат геополитическо измерение?
Несъмнено сме очевидци на обществени безредици в доста балкански страни, само че и в международен мащаб. Тези митинги може да са провокирани от разнообразни събития, само че в последна сметка всички те се свеждат до едни и същи проблеми - корупцията и злоупотребата с власт. Студентите в Сърбия получиха огромна поддръжка от хората в прилежащите страни. Имаше и образци за интернационално съдействие, като протестиращи в Турция се свързаха със студенти в Сърбия, с цел да изискат съвет по какъв начин да провеждат пленарни съвещания на факултета.
От друга страна, Европейският съюз значително резервира безмълвие по въпроса. След среща с Александър Вучич единствено преди няколко дни ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен повтори, че „ бъдещето на Сърбия е в Европейски Съюз “. По сходен метод при неотдавнашна среща със сръбския водач френският президент Еманюел Макрон разиска двустранни съглашения с Вучич, като в същото време съобщи, че „ желае Сърбия да продължи по европейския си път “. За мнозина стана ясно, че Европейски Съюз е подготвен да поддържа един намерено властнически водач, в случай че това е от изгода за бъдещите му стопански ползи.
Основното внимание на Европейски Съюз е ориентирано към капацитета за рандеман на литий в долината Ядар в Западна Сърбия, за която се счита, че е едно от най-големите литиеви залежи в Европа. Предишните опити на Rio Tinto да започва плана Ядар бяха блокирани през 2021 година от серия всеобщи митинги, наречени „ Екологично въстание “.
Антиамериканските, а оттова и антинатовските настроения в Сърбия остават мощни, не на последно място и поради близката история на страната. Някои елементи на студентското придвижване заеха твърда позиция по-специално против НАТО, като проведоха митинг в памет на жертвите от бомбардировката през 1999 година и се опълчиха на разрушаването на постройката на някогашния боен щаб, която беше развалена при бомбардировката. Земята, върху която се намира постройката, неотдавна беше закупена от капиталовата компания на зетя на Доналд Тръмп Джаред Кушнер, който възнамерява да я трансформира в първокласен хотел-казино. По този метод ръководените от студентите митинги индиректно (и от време на време несъзнателно) се нареждат като антиглобалистки и антикапиталистически.
Какво ще излезе от тези митинги? Дали се приготвя партия? Ще се появят ли нови водачи? Ще има ли нови медии, в които протестиращите да разискват своето общество?
От самото начало студентите се дефинират като организация, която не действа въз основа на подчиненост. Няма публични водачи на придвижването. Те упорстват да се употребяват механизмите на директната народна власт, като да вземем за пример постоянни събрания във всеки факултет, на които всички решения за бъдещи дейности се вземат посредством гласоподаване. Някои студенти даже са решили да се въздържат от потребление на имената си при обществени изяви и изявленията за пресата, като се разпознават единствено като членове на колектива на своя факултет, като по този метод акцентират нуждата от единна позиция, която да е по едно и също време свръхфокусирана върху обсъждания въпрос и свободна от разлики в самостоятелните политически и идеологически убеждения.
Като се има поради, че методите на студентите опонират на предпоставките, при които (не)функционира сръбската електорална политика, като строга вътрешна подчиненост в политическите организации и мощен фетиш към личността, не е изненадващо, че техните представители към момента не са оповестили основаването на нова политическа партия от техните редици, нито пък имат намерение да го създадат.
Студентите неколкократно са заявявали, че не се интересуват от присъединение към никоя политическа партия и желаят само да бъдат изпълнени техните претенции. Те даже отхвърлиха предлагането на президента Александър Вучич за договаряния, като обявиха, че настояванията им надвишават неговата подготвеност и са ориентирани против институциите. Накратко, те желаят демократична система с изцяло функциониращи и самостоятелни институции.
Въпреки това, като се разграничава от всички политически партии, придвижването може да се окаже въвлечено в реализацията на повърхностна политика и да загуби капацитета си за същинска революционна смяна. Все по-често се вършат оферти и апели за политическо решение на сегашната рецесия, само че те остават глухи и до момента не са подхванати никакви съответни дейности. Неотдавна деканът на Факултета по трагични изкуства в Белград, който през цялото време е корав покровител на студентските блокади, още веднъж изрече концепцията за необятен политически фронт, проведен към опозицията против режима и подсилен както от студентите, по този начин и от популацията.
Настоящите демонстрации в Сърбия в действителност са антиправителствени митинги, въпреки уредниците да не желаят да ги дефинират като такива. За всички заинтригувани обществени участници е ясно, че е невероятно да се изпълнят настояванията на студентите, без в същото време да се нападат основите, на които се основава настоящето държавно управление. Системата е реорганизирана в сходство с ползите на ръководещата партия и нейния водач, като се разчита на корупция, операция, нападателна агитация, насила, принуждение и цялостен надзор върху всички съответни институции като средство за възпроизводство.
Как оценявате реакцията на управляващите на тези митинги? Бихте ли ги сравнили с сходни митинги без водачи в Европа и по света - да вземем за пример Арабската пролет в Египет, студентските и работническите митинги в Хърватия и Босна преди повече от 10 години и така нататък?
Досега реакцията на управляващите беше ориентирана основно към опити за омаловажаване и делегитимиране на митингите в очите на сръбската общност и, което е по-важно, в очите на интернационалната общественост. Контролираните от държавното управление медии се употребяват като най-ефективен механизъм за основаване на враждебна политическа атмосфера, в която студентите, работещите в областта на образованието и стачкуващите като цяло са лесни цели.
Въпреки че не сме били очевидци на полицейска грубост против стачкуващи, има доста случаи на насилствени набези от страна на лица, определяни като лоялни поддръжници на президента Александър Вучич. На няколко пъти стачкуващи бяха удряни от коли, които се врязваха в тълпата, а през януари тази година група маскирани мъже, въоръжени с бейзболни бухалки, нападнаха студенти на уединена алея в Нови Сад, при което едно момиче беше със счупена челюст. Най-скорошното нахлуване беше нападението с нож против декана на Философския факултет в Ниш Наталия Йованович, която по-късно съобщи, че нападателят с нож в действителност е самият президент, като го дефинира като главен подстрекател на общественото напрежение и насилието в страната.
Извършителите на тези набези към момента не са изправени пред съда, което за следващ път показва отхвърли на управляващите да отговорят на едно от главните претенции на студентските митинги.
Малко след сриването на покрива министърът на строителството, превоза и инфраструктурата Горан Весич подаде оставка от поста си. През януари тази година последваха оставките на кмета на Нови Сад Милан Джурич и на сръбския министър-председател Милош Вучевич. Те могат да се поясняват като обезверени опити за преодоляване на вредите, целящи понижаване на напрежението, защото е ясно, че същинската власт е другаде.
В някои случаи групи хулигани проникват в митингите, което към този момент се е трансформирало в добре позната тактичност на управляващите за провокиране на произшествия с принуждение по време на мирни демонстрации. Такъв беше казусът със събарянето на постройката на общинския съвет в Нови Сад, което се случи единствено няколко дни откакто покривът се срути, до момента в който жителите призоваваха за събиране на градския площад, с цел да почетат с безмълвие паметта на жертвите.
Освен това има доказателства, че звуково оръжие е било употребявано на 15 март 2025 година по време на 15-минутно безмълвие по време на най-големия до момента митинг по улиците на Белград. Този случай е изключително обезпокоителен, защото е известно, че звуковите оръдия са нездравословни за здравето. Оттогава насам президентът Александър Вучич и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич отхвърлят изказванията. В същото време нямаше забележителна реакция по въпроса и от страна на Европейския съюз.
Въпреки желанието им да сплашат, наподобява, че всички тези опити единствено подхранват публичното отвращение, като всеки ден към митингите се причисляват от ден на ден хора.
Г-жо К.М., какви са вашите прекарвания и усещания от митингите в Сърбия?
Участвам в разнообразни митинги в Сърбия от повече от 10 години. Това, което отличава тези митинги от другите, е непредвидената им дълготрайност и голямата социална поддръжка, която се е натрупала с времето. Вече навлязохме в петия месец на митинги и блокади. Веднага откакто на 1 ноември покривът на жп гарата в Нови Сад се срути и умъртви 16 души, хората излязоха на улицата, с цел да почетат паметта на жертвите и да изразят гнева си, наричайки това „ ликвидиране “, а не просто следващия „ драматичен случай “, както го разказват държавните чиновници. Оттогава насам придвижването единствено се разрастна и на 15 март 2025 година доближи кулминационната точка си в най-големия митинг в сръбската история, като съгласно някои източници в него са взели участие минимум 325 000 души, в случай че не и половин милион.
С разпространяването на антикорупционните митинги студентите предизвикват блокади на образователни заведения, които бързо обгръщат над 40 факултета и доста междинни учебни заведения в цялата страна. Скоро по-късно студентите приканиха за общонационална стачка, към която се причислиха и представители на други специалности като юристи, артисти и аграрни производители. Вероятно всички тези събития имаха забележителен резултат на снежна топка, като всеки ден от ден на ден хора се присъединяваха към придвижването. Тези митинги могат да се поясняват като логически свършек на 12-годишното ръководство на Александър Вучич. Това е метод за превъзмогване на груповата контузия.
Забележително е да се видят улиците на по-малките градове в Централна и Южна Сърбия, претъпкани с хора от всички възрасти и специалности, защото там рядко, в случай че въобще в миналото, са се провеждали митинги с подобен мащаб. В числата има мощ и наподобява, че хората към този момент не се опасяват да приказват намерено против злоупотребите на този режим.
Може би най-обнадеждаващият аспект на това всеобщо придвижване е огромното възприятие на възторг, взаимност и единение измежду стачкуващите - като че ли усещаш, че ние като общество сме на прага на огромна смяна.
Защо студентите играят толкоз значима роля в тези митинги? Каква е повода за тяхната готовност и какви са техните претенции?
Както към този момент загатнах, събитието, което провокира всеобщите антиправителствени митинги, беше сриването на покрива на новопостроената железопътна гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 година, вследствие на което починаха 16 души. След случая министърът на строителството, превоза и инфраструктурата Горан Весич съобщи, че покривът не е бил част от ремонта, и отхвърли всякаква отговорност за нещастието.
Същият министър обаче участва на церемонията по повторното разкриване на железопътната гара в Нови Сад през юли същата година, с което явно се поставя завършек на месеците на възстановителни работи, коствали на сръбските данъкоплатци над 16 млн. евро. След като навесът се срути, се откри, че възобновената постройка в никакъв случай не е получавала позволение за прилагане. Освен локалните реализатори, в проваления план участваха френската архитектурна компания Egis, която наблюдаваше реконструкцията, и китайската компания China Railway International Corporation, която беше основен реализатор.
Реакцията на държавните чиновници незабавно провокира публично отвращение, което води до първия от многочислените митинги под мотото „ Корупцията убива “. Скоро по-късно студентите издигат редица претенции:
1. Да се оповестят всички документи, свързани с реконструкцията на железопътната гара, и да се подведат под отговорност всички виновни за сриването на козирката.
2. Да бъдат разследвани и осъдени всички, които са нападнали студенти и жители по време на митингите.
3. Обвиненията против стачкуващите, задържани по време на митингите, би трябвало да бъдат свалени.
4. Увеличаване на бюджета на държавните висши образователни заведения с 20 %.
Универсалният темперамент на тези претенции е от решаващо значение за разбирането на аргументите, заради които митингите, водени от студентите, получават толкоз необятна поддръжка. Ако се замислите, те в действителност желаят нещо обикновено и рационално. В центъра на тези претенции са понятия като „ правдивост “, „ отговорност “ и „ битка с насилието “. Определяйки настояванията си по този метод, учениците съумяха да привлекат хора от всички пластове на обществото и от разнообразни елементи на политическия набор.
Осъзнаването на обстоятелството, че всеки от нас или наши близки е можел да бъде на мястото на тези, които изгубиха живота си при сриването на покрива, до момента в който виновните за нещастието към момента са на независимост, е тъкмо това, което провокира толкоз мощна прочувствена реакция у хората и ги стимулира да работят.
Друга причина за триумфа на ръководените от студентите митинги е общото съмнение на обществото към опозиционните партии и водачи. Студентите, а и младежите като цяло, в този момент се обрисуват като нов индивид на политическата сцена, на който хората като че ли се доверяват, тъй като не е „ нечист “ от политическите каузи. Нещо повече, студентите публично са се отказали от всякаква форма на асоцииране или съдействие с политически партии.
Намираме се в обстановка, в която доста страни от нашия район - Румъния, България, Северна Македония, Унгария, Босна и Херцеговина и Сърбия - са изправени пред митинги и политическо напрежение. Защо нашият район е изправен пред такива разтърсвания - единствено два месеца откакто Доналд Тръмп влезе в Белия дом? До каква степен митингите в Сърбия имат геополитическо измерение?
Несъмнено сме очевидци на обществени безредици в доста балкански страни, само че и в международен мащаб. Тези митинги може да са провокирани от разнообразни събития, само че в последна сметка всички те се свеждат до едни и същи проблеми - корупцията и злоупотребата с власт. Студентите в Сърбия получиха огромна поддръжка от хората в прилежащите страни. Имаше и образци за интернационално съдействие, като протестиращи в Турция се свързаха със студенти в Сърбия, с цел да изискат съвет по какъв начин да провеждат пленарни съвещания на факултета.
От друга страна, Европейският съюз значително резервира безмълвие по въпроса. След среща с Александър Вучич единствено преди няколко дни ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен повтори, че „ бъдещето на Сърбия е в Европейски Съюз “. По сходен метод при неотдавнашна среща със сръбския водач френският президент Еманюел Макрон разиска двустранни съглашения с Вучич, като в същото време съобщи, че „ желае Сърбия да продължи по европейския си път “. За мнозина стана ясно, че Европейски Съюз е подготвен да поддържа един намерено властнически водач, в случай че това е от изгода за бъдещите му стопански ползи.
Основното внимание на Европейски Съюз е ориентирано към капацитета за рандеман на литий в долината Ядар в Западна Сърбия, за която се счита, че е едно от най-големите литиеви залежи в Европа. Предишните опити на Rio Tinto да започва плана Ядар бяха блокирани през 2021 година от серия всеобщи митинги, наречени „ Екологично въстание “.
Антиамериканските, а оттова и антинатовските настроения в Сърбия остават мощни, не на последно място и поради близката история на страната. Някои елементи на студентското придвижване заеха твърда позиция по-специално против НАТО, като проведоха митинг в памет на жертвите от бомбардировката през 1999 година и се опълчиха на разрушаването на постройката на някогашния боен щаб, която беше развалена при бомбардировката. Земята, върху която се намира постройката, неотдавна беше закупена от капиталовата компания на зетя на Доналд Тръмп Джаред Кушнер, който възнамерява да я трансформира в първокласен хотел-казино. По този метод ръководените от студентите митинги индиректно (и от време на време несъзнателно) се нареждат като антиглобалистки и антикапиталистически.
Какво ще излезе от тези митинги? Дали се приготвя партия? Ще се появят ли нови водачи? Ще има ли нови медии, в които протестиращите да разискват своето общество?
От самото начало студентите се дефинират като организация, която не действа въз основа на подчиненост. Няма публични водачи на придвижването. Те упорстват да се употребяват механизмите на директната народна власт, като да вземем за пример постоянни събрания във всеки факултет, на които всички решения за бъдещи дейности се вземат посредством гласоподаване. Някои студенти даже са решили да се въздържат от потребление на имената си при обществени изяви и изявленията за пресата, като се разпознават единствено като членове на колектива на своя факултет, като по този метод акцентират нуждата от единна позиция, която да е по едно и също време свръхфокусирана върху обсъждания въпрос и свободна от разлики в самостоятелните политически и идеологически убеждения.
Като се има поради, че методите на студентите опонират на предпоставките, при които (не)функционира сръбската електорална политика, като строга вътрешна подчиненост в политическите организации и мощен фетиш към личността, не е изненадващо, че техните представители към момента не са оповестили основаването на нова политическа партия от техните редици, нито пък имат намерение да го създадат.
Студентите неколкократно са заявявали, че не се интересуват от присъединение към никоя политическа партия и желаят само да бъдат изпълнени техните претенции. Те даже отхвърлиха предлагането на президента Александър Вучич за договаряния, като обявиха, че настояванията им надвишават неговата подготвеност и са ориентирани против институциите. Накратко, те желаят демократична система с изцяло функциониращи и самостоятелни институции.
Въпреки това, като се разграничава от всички политически партии, придвижването може да се окаже въвлечено в реализацията на повърхностна политика и да загуби капацитета си за същинска революционна смяна. Все по-често се вършат оферти и апели за политическо решение на сегашната рецесия, само че те остават глухи и до момента не са подхванати никакви съответни дейности. Неотдавна деканът на Факултета по трагични изкуства в Белград, който през цялото време е корав покровител на студентските блокади, още веднъж изрече концепцията за необятен политически фронт, проведен към опозицията против режима и подсилен както от студентите, по този начин и от популацията.
Настоящите демонстрации в Сърбия в действителност са антиправителствени митинги, въпреки уредниците да не желаят да ги дефинират като такива. За всички заинтригувани обществени участници е ясно, че е невероятно да се изпълнят настояванията на студентите, без в същото време да се нападат основите, на които се основава настоящето държавно управление. Системата е реорганизирана в сходство с ползите на ръководещата партия и нейния водач, като се разчита на корупция, операция, нападателна агитация, насила, принуждение и цялостен надзор върху всички съответни институции като средство за възпроизводство.
Как оценявате реакцията на управляващите на тези митинги? Бихте ли ги сравнили с сходни митинги без водачи в Европа и по света - да вземем за пример Арабската пролет в Египет, студентските и работническите митинги в Хърватия и Босна преди повече от 10 години и така нататък?
Досега реакцията на управляващите беше ориентирана основно към опити за омаловажаване и делегитимиране на митингите в очите на сръбската общност и, което е по-важно, в очите на интернационалната общественост. Контролираните от държавното управление медии се употребяват като най-ефективен механизъм за основаване на враждебна политическа атмосфера, в която студентите, работещите в областта на образованието и стачкуващите като цяло са лесни цели.
Въпреки че не сме били очевидци на полицейска грубост против стачкуващи, има доста случаи на насилствени набези от страна на лица, определяни като лоялни поддръжници на президента Александър Вучич. На няколко пъти стачкуващи бяха удряни от коли, които се врязваха в тълпата, а през януари тази година група маскирани мъже, въоръжени с бейзболни бухалки, нападнаха студенти на уединена алея в Нови Сад, при което едно момиче беше със счупена челюст. Най-скорошното нахлуване беше нападението с нож против декана на Философския факултет в Ниш Наталия Йованович, която по-късно съобщи, че нападателят с нож в действителност е самият президент, като го дефинира като главен подстрекател на общественото напрежение и насилието в страната.
Извършителите на тези набези към момента не са изправени пред съда, което за следващ път показва отхвърли на управляващите да отговорят на едно от главните претенции на студентските митинги.
Малко след сриването на покрива министърът на строителството, превоза и инфраструктурата Горан Весич подаде оставка от поста си. През януари тази година последваха оставките на кмета на Нови Сад Милан Джурич и на сръбския министър-председател Милош Вучевич. Те могат да се поясняват като обезверени опити за преодоляване на вредите, целящи понижаване на напрежението, защото е ясно, че същинската власт е другаде.
В някои случаи групи хулигани проникват в митингите, което към този момент се е трансформирало в добре позната тактичност на управляващите за провокиране на произшествия с принуждение по време на мирни демонстрации. Такъв беше казусът със събарянето на постройката на общинския съвет в Нови Сад, което се случи единствено няколко дни откакто покривът се срути, до момента в който жителите призоваваха за събиране на градския площад, с цел да почетат с безмълвие паметта на жертвите.
Освен това има доказателства, че звуково оръжие е било употребявано на 15 март 2025 година по време на 15-минутно безмълвие по време на най-големия до момента митинг по улиците на Белград. Този случай е изключително обезпокоителен, защото е известно, че звуковите оръдия са нездравословни за здравето. Оттогава насам президентът Александър Вучич и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич отхвърлят изказванията. В същото време нямаше забележителна реакция по въпроса и от страна на Европейския съюз.
Въпреки желанието им да сплашат, наподобява, че всички тези опити единствено подхранват публичното отвращение, като всеки ден към митингите се причисляват от ден на ден хора.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ