Журналист, предприемач Доктор Хонорис кауза на БАНИ Председател на Общобългарския

Журналист, бизнесмен
Доктор Хонорис идея на БАНИ
Председател на Общобългарския комитет “ Васил Левски “
Основател на Съюза на работодателите в България ( през днешния ден КРИБ )
Председател на българо-кюрдското сдружение за другарство
Роден на 5.9.1949 година
Още предходната седмица стана дума - войната в Украйна върви към привършване. Целите, които разгласи Путин, са съвсем изпълнени - Украйна няма да влезе в НАТО, няма да има атомна бомба и страната е демилитаризирана, защото военната ѝ инфраструктура е съвсем унищожена.

Но това не значи, че Русия е изпълнила дилемите, които си бе сложила. Защото Украйна не беше единствената стратегическа цел на Москва. С интервенцията Русия искаше да показва, че не се опасява от наказания, закани и самолетоносачи, пет пари не дава за тях и може да ги преодолее.

Дали съумява е мъчно да се каже, тъй като не знаем резултата от глобите. Какво внимание им обръща съветското общество, подриват ли действието на страната и дали, дружно с последствията от военните дейности се поражда съществено вътрешно неодобрение. Това не можем да разберем. Засега Москва не наподобява изключително разчувствана и твърди, че рейтингът на Путин достигал 80 %.

Друга, по-далечна стратегическа цел на Русия е дружно с Китай да детронират $ като международна валута. Москва и Пекин гледат да отстраняват един от основните лостове за въздействие на Вашингтон върху международната политика, учреден върху печатането на пари с виртуално покритие. Спрете печатницата, лишете $ от неговата повсеместност, накарайте СЩ да обслужват чудовищния си държавен дълг от 30 трилиона, т.е. 30 хиляди милиарда $ и мускулите на Вашингтон ще омекнат! Русия и Китай гледат да привлекат повече страни към отменяне на доларовия монопол. Като такива се обрисуват Индия, Пакистан, Иран, страни от Азия, Близкия изток, Африка, даже Бразилия и Аржентина и изключително показателно- Саудитска Арабия. Риад реши към този момент да продава нефт на Китай не против долари, а за юани.

Това бяха стратегическите цели на Русия зад интервенцията Украйна. Първата, да я назовем “ Не се опасявай от Съединени американски щати ‘‘ се извършва, както Москва твърди, ‘’ по проект ‘’. Реализацията на втората, да я назовем “ Сбогом на $ “ следва. За да успее, тя би трябвало да обхване сериозна маса страни.

Бойното кръщение на ракетите Кинжал, Калибър и Искандер в Украйна беше единствено колорит, допълнение към тези цели, което Байдън схвана доста тъкмо - тези ракети не могат да бъдат спрени. Кой схванал - схванал!

Да забележим какво реализираха глобите?

Европейски Съюз наподобява счита, че можем да постоим малко гладни и на студено, само че няма да купуваме нищо от руснаците.

-Ами, стоите, споделят тези. Но в случай че купувате, ще плащате в рубли, тъй като еврото и доларът за нас са единствено хартийки. И изясняват: като ви дадем газ и вие ни платите в Дойче банк, да вземем за пример, не можем да харчим парите, тъй като сте блокирали сметката ни. Не можем да вземем нещо и на бартер, поради глобите.

-Така е, съгласява се Европа.

-Е по какъв начин, ние ви даваме газ, а вие не ни давате нито пари, нито нещо друго.

-Еми-и, няма по какъв начин, има наказания. Но вие въпреки всичко давайте газ.

-Добре, съгласяват се руснаците, само че ще плащате в рубли.

-А, не щем, опъва се Брюксел.

Омагьосан кръг, индикативен за неразборията, която настава в остарелия континент. Изглежда още не си даваме сметка до какво ще докара сегашната рецесия и новата студена война.

Въобще Европа наподобява тотално стъписана, че светът се пренарежда без нея и новият ред е зад ъгъла. Брекзитът я стресна, само че тя не усети какво и се крои. Англосаксонският съюз АУКУС я уплаши, само че отново си скри главата в пясъка. Путин я изненада с референдума в Крим, с Украйна, с хиперзвуковите ракети, с условието съветският газ и нефт да се заплащат в рубли и тя все се чуди по какъв начин да реагира най-правилно.

Та светът се обърка, Европа също, ние напълно. И за нас е значимо къде и по какъв начин ще се наместим в пренареждащия се свят и още по-точно - по кой път ще поемем.

Защото пред нас има два. Те водят в разнообразни направления. Единият, по който държавното управление истерично ни бута, е на борбата с Русия. Подобен тип неблагоразумна политика ни беше прикрепила към победените и в двете международни войни. Потрети ли се грешката ще е пагубно за страната ни, от съществуването на която никой, с изключение на Русия, няма интерес.

Както преди двете международни войни, по този начин и в този момент в политическите среди има оспорвана конкуренция кой ще се подмаже на съперниците на Москва и по какъв начин ще навреди на българо-руските връзки. Слагачите не са повече от 50-100, само че тъй като се въртят по всички малките екрани, човек остава с усещане, че са доста повече. Може ли някой от тях да каже какво спечелихме, като погребахме преференциалните планове с Русия? Спечелиха турците, които незабавно ги сграбчиха и направиха Турския поток и Аккую. Или какво получихме, като убиваме другарството с един популярен народ, освен това освободил ни от робството. Русофобското кресчендо, което се вихри в този момент, е на процедура трудно пълзене по пътеката, която свършва в пропастта. Управляващите, притеснявам се, ни тикат натам.

Някои се мъчат да ни набутат в спора и, допускам, биха съумели, в случай че не беше президента, който съобщи: “ Няма да позволи замесване на България във войната в Украйна. Цената на войната я заплащат хората, а не телевизионните проповедници. Моята грижа са хората “, акцентира той.

Между Радев и Петков породи проблем, когато президентът посочи угриженост за защитата на небето ни. Вече беше станало ясно, че поръчката на 8-те Ф-16 наподобява балон, който може да ни ощастливи към 2030 година Може и изобщо да не стане. А до тогава? В 2030-та Миговете ни към този момент ще са отвън строя. Ефките ще наподобяват като немощни старци на фона на самолетите, които ще са извадили руснаците и ще имат турците. Как ще се пазим? Това че Борисов малоумно ги предплати демонстрира кои са му дърпали конците. Когато Стефан Янев изиска обезщетения за забавянето на поръчката, американците се разгневиха и Петков бързо го уволни. Сега Радев търси решение, даже да вземем на лизинг отнякъде Ф-16, само че американците се нервират. И тъй като не могат да го махнат, а не могат и да му отговорят свястно, отбягват срещите с него. Но демонстративно беседват по военните въпроси с Петков. Има ли министър-председателят 5 % или 1 % даже от познанията на президента по военно дело. Задали ли сме си този въпрос? Единият е действителен военачалник, командир, другият не е помирисвал казарма. Ако му кажеш патрон, може да намерения, че става дума за брава. Но Съединени американски щати се държат като робовладелци и малко нещо да си потърсим правата, незабавно настръхват. Недай боже да чакаме помощта им, в случай че има заплаха и тя не идва от Русия.

Тази пренебрегваща ползите ни американска надменност ни задължава да мислим доста по-задълбочено за личната си сигурност и бъдещето си. Убеден съм, в този момент е моментът да схванем и използваме в оптималната степен неповторимите преимущества, които имаме като земя, народ, история и психика. Пред нас се обрисува изключителна опция. Тя се крие в това, че новият международен ред спуска нова желязна завеса сред Европейски Съюз и Русия. Връзките от двете страни се скъсват. Отношенията замират. Търговията стопира. Двата свята се приготвят да съществуват настрана един от различен. И тук е забавното. Защото двете страни, въпреки и разграничени и враждебни, постоянно ще имат потребност от комшулук, от медиатор, от общ приближен другар. Някой който да вземе сол от единия и да даде на другия, щом не щат да си приказват. И това може да е нашата задача. Ние можем, ние ТРЯБВА да сме тази връзка, мостът, свързващото звено сред Европа и Русия, отсам да минава бизнесът, можем да печелим от това колосални дивиденти като сигурност, вероятности, въздействие, пари. Да станем нещо като европейския Хонг Конг.

Никой различен не е по-подходящ от нас за тази роля. Нито русофобска Полша, нито балтийските страни, нито Румъния, Белгия, нито Сърбия или Турция, които не са членове на Европейски Съюз, нито който и да е различен. От една страна сме неразделна част от Европа, приели сме европейските правила, съавтори сме на европейската просвета и цивилизация, ние не можем да бъдем откъснати от нея. Няма по какъв начин да сме част от постсъветското пространство и да станем като Беларус. Но въпреки това ние сме най-добронамерената, най-свързаната с Русия европейска страна, ние сме приятелски нации, нашите култури, език и обичаи са доста близки, религията ни е една, писмеността също и най-важното - няма други с такова възприятие на благодарност за Освобождението от турско иго и спасяването на страната след Втората международна война. Ние имаме всички дадености да бъдем идеалната връзка сред Запада и Русия, да се употребяваме с доверието и поддръжката и на двете страни при новата Студена война. Живков внимателно се опитваше да играе тази роля, само че руснаците го отрязаха. Сега е моментът да заявим отново тази позиция, да я отвоюваме и да я утвърждаваме. После ще е късно. Птичето на щастието един път каца на рамото. Изпуснеш ли го, върви, че го търси, споделя Джек Лондон.

Затова би трябвало да прекратим раболепното, унижаващо ни поклонение пред Брюксел и Вашингтон и да престанем с обидните, пренебрежителни жестове към Москва. Трябва да престанем да се държим с две ръце за полите на Запада, а да подадем едната ръка на Русия. Трябва да си върнем уважението на едните и доверието на другите. Трябва да намерим салдото сред поетите задължения към Европейски Съюз и НАТО и възприятията на благодарност и почитание, които народът ни храни към освободителката. Гигантска задача, само че по силите и опциите на нашия препатил народ. Трябва единствено да изберем управници, които да следват тази цел. И тогава - Швейцария ли? Ела да ни видиш, Алеко!

А в случай че не го създадем. Ако оставим сегашната кал да ни сковава и задушава, до момента в който ни погълне. Ако изпуснем птичето на щастието? Тогава? За това ще запитвам желания от феновете на “ Не се опасявай “ събеседник проф. Иво Христов.