Жулиет Греко – икона, муза, вселена
Жулиет Греко е от тези " дами вселени ", които мъчно се разказват с думи. Неповторимото й лъчение буди учудване, гласът й е иконичен за цяла музикална ера, а неподправената й хубост я трансформира в кинозвезда и муза на философите ексистенциалисти, измежду които са Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Греко напусна сцената на живота на 23 септември на 93-годишна възраст, само че след нея останаха да звучат най-емблематичните френски шансони като Jolie Môme, Déshabillez-moi и La Javanaise.
Животът на певицатa е също толкоз трогателен, колкото и творчеството й. Родена е във френския град Монпелие на 7 февруари 1927 година Баща й напуща фамилията, когато е напълно дребна, по тази причина тя и сестра й за отгледани най-вече от баба си, до момента в който майка им, също Жулиет, не ги реалокира в Париж. По време на Втората международна война майка й работи интензивно за френската Съпротива, а през 1943 година е задържана. По-късно задържат и самата Жулиет, дружно със сестра й Шарлот. Двете са разпитвани и измъчвани в опит да бъде изкопчена информация за майка им. По-късно майката и сестрата на певицата са изпратени в концентрационен лагер в Северна Германия – затвор единствено за дами, основан по персонална заповед на Хайнрих Химлер. Зад неговите стени умират над 50 000 дами – обгазявани, пребивани, умиращи от апетит. Жулиет е пощадена от лагера и изпратена в женски затвор за няколко месеца. По-късно е освободена, когато е единствено на 16 години.
Следвоенна Франция става център на бохемската просвета, а Жулиет се трансформира в нейна икона. Движи се в средите на интелектуалците и се среща с Жан-Пол Сартр, Жан Кокто и Борис Виан. Прави дебюта си в пиеса през 1946 година, а след това става водещ на радио шоу, отдадено на поезията. Близостта й с редица философи й носи прозвището „ Музата на екзистенциалистите “. Има къса любовна случка с джазмузиканта Майлс Дейвис, както и с създателя на 20th Century Fox Дарил Занук, с 25 години по-възрастен от нея, който я вкарва в Холивуд и оказва помощ за присъединяване й в няколко хитови продукции.
Жени се през 1949 година за първия си брачен партньор – артистът Филип Льомер, от който ражда и единственото си дете, а връзката им е 10-годишна. Вторият й брачен партньор е артистът Мишел Пиколи, само че бракът им трае едвам 3 години. С третия си брачен партньор – композиторът Жерар Жоане, споделя цели 30 години от живота си, до гибелта му през 2018 година Греко е задоволително смела да се впуска в провокации и да търси любовта, без да се интересува от обществените порядки и хапливите забележки по неин адрес. Отказва доста оферти за брак, в това число и на самия Марлон Брандо. И макар бурния си персонален живот, тя не стопира и да твори.
Първият звукозапис на Греко е от 1950 година, а гърленият й бездънен глас я прави известна и отвън Париж. В идващите три десетилетия кариерата ѝ на певица е толкоз сполучлива, че добива международна известност. Налага се и като фешън ентусиазъм за дами по целия свят поради запаметяващия се жанр – стилно каре, дълга очна линия като на Клеопатра и черни облекла.
Публичният й облик се радва на необятен интерес, като през 1982 година звездата издава първата си автобиографична книга. Музиката й се трансформира в саундтрак на цяла ера във френската просвета, а тя самата прави концерти и записва песни до 89 години. През 2007 година е диагностицирана с онкологично заболяване, само че съумява да се излекува и още веднъж се връща на сцената.
„ Сцената е моята страна – тя е тази, в която пребивавам най-интензивно и се усещам жива. Това е любовта. Истинската обич! ", написа тя в автобиографичната си книга. И остава вечно влюбена.
50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс
Животът на певицатa е също толкоз трогателен, колкото и творчеството й. Родена е във френския град Монпелие на 7 февруари 1927 година Баща й напуща фамилията, когато е напълно дребна, по тази причина тя и сестра й за отгледани най-вече от баба си, до момента в който майка им, също Жулиет, не ги реалокира в Париж. По време на Втората международна война майка й работи интензивно за френската Съпротива, а през 1943 година е задържана. По-късно задържат и самата Жулиет, дружно със сестра й Шарлот. Двете са разпитвани и измъчвани в опит да бъде изкопчена информация за майка им. По-късно майката и сестрата на певицата са изпратени в концентрационен лагер в Северна Германия – затвор единствено за дами, основан по персонална заповед на Хайнрих Химлер. Зад неговите стени умират над 50 000 дами – обгазявани, пребивани, умиращи от апетит. Жулиет е пощадена от лагера и изпратена в женски затвор за няколко месеца. По-късно е освободена, когато е единствено на 16 години.
Следвоенна Франция става център на бохемската просвета, а Жулиет се трансформира в нейна икона. Движи се в средите на интелектуалците и се среща с Жан-Пол Сартр, Жан Кокто и Борис Виан. Прави дебюта си в пиеса през 1946 година, а след това става водещ на радио шоу, отдадено на поезията. Близостта й с редица философи й носи прозвището „ Музата на екзистенциалистите “. Има къса любовна случка с джазмузиканта Майлс Дейвис, както и с създателя на 20th Century Fox Дарил Занук, с 25 години по-възрастен от нея, който я вкарва в Холивуд и оказва помощ за присъединяване й в няколко хитови продукции.
Жени се през 1949 година за първия си брачен партньор – артистът Филип Льомер, от който ражда и единственото си дете, а връзката им е 10-годишна. Вторият й брачен партньор е артистът Мишел Пиколи, само че бракът им трае едвам 3 години. С третия си брачен партньор – композиторът Жерар Жоане, споделя цели 30 години от живота си, до гибелта му през 2018 година Греко е задоволително смела да се впуска в провокации и да търси любовта, без да се интересува от обществените порядки и хапливите забележки по неин адрес. Отказва доста оферти за брак, в това число и на самия Марлон Брандо. И макар бурния си персонален живот, тя не стопира и да твори.
Първият звукозапис на Греко е от 1950 година, а гърленият й бездънен глас я прави известна и отвън Париж. В идващите три десетилетия кариерата ѝ на певица е толкоз сполучлива, че добива международна известност. Налага се и като фешън ентусиазъм за дами по целия свят поради запаметяващия се жанр – стилно каре, дълга очна линия като на Клеопатра и черни облекла.
Публичният й облик се радва на необятен интерес, като през 1982 година звездата издава първата си автобиографична книга. Музиката й се трансформира в саундтрак на цяла ера във френската просвета, а тя самата прави концерти и записва песни до 89 години. През 2007 година е диагностицирана с онкологично заболяване, само че съумява да се излекува и още веднъж се връща на сцената.
„ Сцената е моята страна – тя е тази, в която пребивавам най-интензивно и се усещам жива. Това е любовта. Истинската обич! ", написа тя в автобиографичната си книга. И остава вечно влюбена.
50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ