Родителите, които затрупват с дарове, обичат децата си недостатъчно ~ Александър НЕЙЛ
(José Costa y Bonells, Francisco Goya, 1810)
Разглезеното дете, без значение от смисъла, който влагаме в тази дума „ капризен ”, е артикул на капризно общество. В такова общество капризното дете запълва със себе си цялото пространство на живота. То е получило всезадоволеност вместо независимост. То не схваща, какво е това същинска независимост, която значи обич към живота.
Разглезеното дете е неволя за него самото, и за обществото. Вие виждате по какъв начин то крачи във влака, налитайки на краката на пасажерите, чувате по какъв начин вика в коридора, без да обръща внимание на апелите на измъчените родители да се държи по-тихо - молби, които то от дълго време, от дълго време е престанало да чува. По-късно, когато капризното дете стане по-голямо, неговия живот става доста по-лош от живота на детето, което прекалено много са наказвали.
Разглезеното дете е прекомерно заето със себе си. То израства като човек, който разхвърля своите движимости, очаквайки някой да ги прибере. И, несъмнено, порасналото капризно дете получава много ответни удари.
Често капризното дете е само в фамилията. При него няма никой, непосредствен по възраст, с който би могъл да си поиграе или премери силите си, и, то естествено разпознава себе си с родителите, стремейки се да прави каквото те вършат. Тъй като родителите считат своето дете за знамение в света, те насърчават неговото държание, очевидно несъответстващо на възрастта му, тъй като се опасяват да изгубят любовта на детето, в случай че някак му възразят.
Понякога се сблъсквам с такова отношение към децата при учителите, които стартират своите възпитаници. Тези учители се опасяват да изгубят известността измежду учениците си. Подобен боязън е прав път към тяхното пропадане. Добрият преподавател или родител би трябвало да се старае да бъде справедлив. Той е задължен да държи своите комплекси при себе си и да не позволява да се проявят във връзка с децата. Това не е елементарно, аз разбирам, само че толкоз сме слепи за собствените си комплекси.
За нещастната жена, да вземем за пример, постоянно съществува огромна заплаха да не скапе сина си, тъй като тя не може да не излива на него своята неудовлетворена обич.
Разглезеното дете нормално харчи прекалено много пари. Аз постоянно съм бил доста комплициран, когато виждам по какъв начин родителите изпращат на своето дете прекалено много пари за разноски, а в това време, поради сложното им икономическо състояние, аз им разрешавам да платят малко пари или въобще нищо за образованието. На детето не би трябвало да се дава всичко, за което ни моли.
Сегашните деца получават прекалено много, толкоз, че престават да ценят подаръците. Често тези родители, които ги затрупват с блага, обичат децата си незадоволително. Такива родители се пробват да компенсират неналичието на същинската обвързаност с шумните изказвания за обич и скъпи дарове. Това е същото, което прави един мъж, когато е изневерил на жена си, който й купува скъпа пухкава шуба, която въобще не му е по джоба.
Разглезеното дете рядко цени нещо. Получавайки хромиран трискоростен велосипед, той след три седмици го захвърля под дъжда за цяла нощ.
Много постоянно капризното дете въплъщава за родителите си нов късмет за триумф в живота. Аз реализирах малко в живота, тъй като доста хора ми пречеха, само че моят наследник ще има опция да преуспее там, където аз не можах. Именно този претекст кара бащата, който не е получил музикално обучение, да упорства неговият наследник да учи фортепиано. И той тласка майката, отказала се от кариерата си поради брака, да изпраща своята щерка на балет без да обръща внимание, че девойката тежи на краката си. Именно поради сходни родители има голям брой момчета и девойки, които са принудени да се занимават с такива занятия, които въобще не биха им пристигнали на мозъка, в случай че са независими.
Бедният родител не може да се оправи със своите усеща. На човек, който е построил преуспяващ бизнес, е доста мъчно да забележи, че сина му желае да стане актьор или музикант. Но това се случва постоянно. Има още капризни деца, чиито майки не желаят те въобще да пораснат. Майчинството, несъмнено, е работа, само че не пожизнена. Повечето дами схващат това и все пак споделят за своята щерка: ”Тя пораства прекомерно бързо ”.
На детето не трябва да се разрешава да нарушава персоналните права на другите. Родителите, които не желаят да разглезят своите деца са длъжни да разграничават свободата от всезадоволеността.
Картина (заглавна): Jean Monet on a Mechanical Horse, Claude Monet, 1872
