Гневът е оръжието на безсилието
Живял един извънредно експлозивен, недодялан и необуздан младеж.
И по този начин, един път неговият татко решил да му даде кутия с пирони и го санкционирал всякога, когато не съумява да сдържи своя яд, да забива по един гвоздей в стълба на градинската им ограда.
Още на първия ден в стълба имало забити няколко десетки пирони.
Другата седмица младежът се научил да сдържа лека-полека своя яд и с всеки минал ден броят на забитите в стълба гвоздеи почнал да понижава.
Младежът схванал, че е много по-лесно да управлява своя характер, в сравнение с да забива пирони в оградата.
И най-сетне пристигнал денят, в който той нито един път не изгубил хладнокръвие.
Разказал за това на своя татко и той му отвърнал, че този път би трябвало всеки ден, когато синът успее да се сдържи, да изважда от оградата по един пирон.
Минало време и пристигнал ден, в който синът можел да заяви гордо на татко си, че в стълба не е останал нито един пирон.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата:
– Добре си се справил, синко, само че виждаш ли какъв брой дупки има в стълба? Той към този момент в никакъв случай няма да бъде подобен, какъвто е бил преди. Когато приказваш на индивида нещо неприятно, зло, жестоко, у него остава също подобен белег, сходно на тези дупки. И не е значимо какъв брой пъти по-късно ти ще му се извиниш – белегът ще остане.
