Черен водорез
Животните в своята досетливост реализират в действителност чудеса, с цел да оцеляват. Те би трябвало да опазват освен себе си, само че и потомството си и природата им идва на помощ в тези старания. Пример за това е птичката черен водорез, която живее наоколо до водата, както е видно от нейното наименование.
Тъй като пиленцата на птицата се излюпват на брега и са мощно застрашени от хищници, природата им е помогнала, като е обсипала яйцата им с петънца, с което те изцяло се сливат с околния пясък и камъчета и остават незабележими.
Черният водорез е забавна птица и с други свои особености и въпреки да не се намира по нашите географски ширини, е любопитна за всички фенове на орнитологията.
Класификация на черен водорез
Черният вородез е птица, известна с научното си наименование Rynchops niger и е представител на семейство Rynchidae.
Родът включва 3 типа, открити в Южна Азия, Африка и Америка.
Това е единственият прочут тип птица с по-къса горна част на човката. Тази специфичност я подрежда измежду птиците със странна визия на клюна. Забележителната акомодация им разрешава да ловят риба по неповторим метод, летейки ниско и бързо над потоците.
Черният водорез, който се назовава още скимер, се причислява от време на време в фамилията на чайките Laridae, само че те се разделят по други правила, по тази причина ги считат за сестрински тип на риболовците.
Друга спомагателна акомодация е, че единствено и само при черния водорез се следи огромна зеница с отвесна цепка.
Описани са за първи път от Карл Линей в труда му Система натура, където названието идва от гръцки и безусловно значи клюн лице. Названието за пол в гръцки и латински е женски и в началото родът се е третирал като подобен, само че в този момент е съществително от мъжки жанр.
Как наподобява черният водорез?
Черният водорез има отличителни физически характерности във връзка с цвета и формата. Горната част та тялото му е черна, а долната и челото са бели. Черният водорез има къса опашка с бели петна по нея. Имат ярка червено-оранжева човка с черен връх.
Долната им челюст е по-дълга с 2-3 сантиметра от горната. Краката им също са блестящо червено-оранжеви. Малките водорези са с кафяви петна, а половият диморфизъм на тази възраст не съществува. При излюпването долната и горната част на човката са идентични на дължина, след това долната се издължава, с цел да може птицата да лови по-успешно рибки.
При възрастните птици се следи полов диморфизъм, защото мъжките са по-големи от женските. Теглото им е надлежно 365 и 265 грама. Средно възрастните човеци са дълги 46 сантиметра и имат обсег на крилата 112 сантиметра.
Уникално структурираните им очи с огромна зеница с отвесна цепка разрешават човката да влиза в бинокулярното им зрение и по този начин те могат да я нареждат деликатно, с цел да улавят плячката си. Очите им се виждат мъчно, тъй като са заобиколени с пера.
Обикновено в дивата природа тази птица доближава до възраст сред 5 и 15 години, само че максимумът е 20 години.
Местообитания на черния водорез
Черният водорез се среща в неотропичните региони. В Северна Америка може да бъде открит по крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан на Съединени американски щати. Наблюдават ги чак на север от Ню Йорк и на юг по крайбрежието на Мексиканския залив. Срещат се по западния бряг на Северна Америка от Калифорния до Мексико. В Южна Америка се срещат на практика по целия континент.
В Карибския басейн също са постоянно следена птица чак до Вирджинските острови и Гренада
Снимка: publicdomainimage/pixabay.com Черният водорез е мигрираща птица. Тези, които живеят в Северна Америка зимуват в южните чести на Съединени американски щати, в Южна Америка или Карибите. Южноамериканските зимуват по на север, само че единствено до Коста Рика. Обикновено северните популации мигрират на юг през ноември.
Птицата може да бъде забелязана в заливи, устия, лагуни, кални плажове, брегови линии или крайбрежни блата. Черният водорез гнезди най-много върху пясъка и си избира място до рибарките.
Поведение на черния водорез
Черният водорез е обществено животно. Те образуват колонии, които се състоят както от млади, по този начин и от остарели екземпляри. В колониите мъжките и женските живеят по двойки. Размерът на околията от няколко двойки до няколко стотин птици. Няма обществена подчиненост, само че черният водорез е териториален и пази местата си за гнездене. Разстоянието сред гнездата нормално е 95 сантиметра, само че когато има място може да ги разделят и 400 сантиметра.
Те поддържат връзка посредством звуци, прилични на лай и позициониране на тялото за отбрана на територията. Лаят им е с ниска периодичност и се разказва като лаенето на куче, като мъжките са с по-нисък лай от женските. Мъжкият и женската споделят и като подритват пясък, с цел да остържат несъмнено място. Така съседите им схващат къде ще бъде територията на гнездото им. Те са сполучливи нощни ловци, само че са дейни и през деня, по здрач и в зори.
Почистват се постоянно, като се къпят в сладководни басейни. Когато спят, забиват главите си в перата на гърба си. Хранят се до 8 километра от територията си.
Животът в колония им дава опция да наблюдават за хищници във всички направления и те се предизвестяват посредством сигнали, които се популяризират от прилежащите човеци, до момента в който стигнат до цялата колония.
Размножаване на черния водорез
Черният водорез стартира развой на ухажване откакто дойде в развъдна колония.Те образуват плътни стада от двойки в границите на към седмица. Въпреки че индивидите могат да трансформират местоположението си в групата повече от един път, мъжките и женските нормално се събират в двойка в границите на няколко дни и откриват своята територия.
Черните водорези са моногамни птици и мъжките нападателно пазят партньорките си. Чифтосването има забавен обред. Мъжкият сервира риба на женската, тя я държи в човката си, до момента в който трае чифтосването, а след това я изяжда. При множеството типове храненето на женската се прави преди чифтосването. Ако мъжкия не може да даде риба на женската, може да размени храната с пръчка или листо.
Размножаването се прави през топлите месеци на лятото, нормално от края на април до началото на септември. Женската снася нормално сред 4 и 5 яйца. Това става в интервал от 8 дни, само че е допустимо да се извърши и за ден. Инкубацията трае от 21 до 26 дни. И двата пола вземат участие в мътенето. Грижата за дребните продължава 28-31 дни след излюпването. Мъжките хранят дребните по-често в сравнение с женските, само че този развой ангажира и двамата родители.
Половата зрялост при женската настава на възраст от 3 години, а при мъжките това става на 4 години. Най-младата открита женска, която се развъжда, е била на 11 месеца.
Хранене на черния водорез
Тези птици за рибари, диетата им се състои най-вече от дребни рибки с дължина от 4 до 12 сантиметра. Рибите, по-малки от 2 сантиметра са храна за дребните. Ядат също членестоноги, ракообразни и други морски безгръбначни.
Храненето на черните водорези е неповторимо. Те летят ниско над водата и потапят острата си дълга долна челюст в нея. След като плячката влезе в контакт с долната челюст, горната се затваря и рибата остава вътре. Те загребват всяка риба, която не успее да се измъкне от човката.
Черният водорез също е храна на доста типове хищници. Бозайници и хищни птици ги атакуват, а яйцата им са плячка даже за някои типове мравки.
Защитен статус на черен водорез
Птиците са предпазен тип от закона за миграционните полети в Съединени американски щати. Податливи са на замърсявания на околната среда. Бракониерството не съставлява опасност, тъй като не са обект на интерес, само че активността на индивида понижава популацията им.
