Защо се противопоставяме на собственото си щастие: Корените на проблема
Животът знае по какъв начин да ни изненада с неочакваните си обрати. Понякога самите ние се държим по извънредно абсурден метод, съзнателно отказвайки позитивни промени, които проникват в нашето сиво всекидневие сходно на ярък безоблачен лъч.
Няма човек, който да не желае да бъде благополучен, да откри своята половинка и да се любува на всеки ден, в който живее. Но не постоянно имаме шанс: по пътя се натъкваме на несъответствуващи хора, които обръщат душите ни от вътрешната страна и ги оставят на милостта на ориста.
Естествено, след поредност от неуспехи би трябвало да държим под надзор страстите си. И когато ориста ни събере с един заслужен човек, в чиито очи се четат откровени усеща, ние не би трябвало плахо да бягаме от него.
Защо се противопоставяме на личното си благополучие?
Корените на този проблем произтичат от няколко фактора по едно и също време.
Връзка с родителите
Ако в фамилията имаше нездравословна атмосфера, детето евентуално ще порасне като недоверчив и прочувствено затворен човек, на който липсва обич и топлота в детството.
Минали прекарвания
Ако първата обич се е оказала доста трагична или несподелена, мъчно ще се примирите с нея. Във всеки нов претендент за ролята на ухажор ще виждате опасност, т.е. мъчно ще повярвате в неговата откровеност.
Вътрешен скептицизъм
Някои хора, колкото и да е необичайно, обичат да страдат. Те се оплакват от нещо от самото начало, все се жалват какъв брой неправдив е животът за тях. Изключително мъчно е да се разделиш с този табиет, съвсем е невероятно да бъдеш благополучен.
Неувереност в себе си
Причината е композиция от трите други, посочени нагоре. Това възприятие се образува заради проблеми в връзките както с родителите, по този начин и с другите и заради нежеланието да измененията вътрешното си отрицателно отношение.
Ако човек не желае да реши проблемите си и стартира да гледа на света по друг метод, той съзнателно отхвърля да бъде благополучен. Разбира се, по-удобно е да седите във вашето „ тресавище “, да не допускате нови познати в живота си и да се оплаквате от протичащото се.
В същото време е комфортно също да се срещате със същите ненадеждни хора, тъй като такава връзка подхранва негативизма. Но не можете да се поддавате на неприятни мисли и да се самосъжалявате.
Животът е прекомерно къс с цел да се губи в самобичуване. Докато ние самите не осъзнаем проблемите си и не се настроим да ги преодолеем, ще продължим да прекъсваме всички евентуални взаимоотношения със свестни хора.
Ако моментът на просветление е настъпил и сме осъзнали парадокса на нашата обстановка, време е да действаме.
Имаме сериозна работа върху себе си – ето няколко рекомендации.
Отвореност за другарство
В началото на срещата с нов забавен човек не се втурвайте стремително да поддържате връзка непрекъснато с него. Срещайте се, когато е комфортно и за двамата, разговаряйте на разнообразни тематики, гледайте се деликатно, опознайте се, само че не жертвайте персоналното си пространство. Не би трябвало да отказвате среща.
Искреност
Ако разберете, че поддържате връзка с образован и сензитивен човек, може да повдигнете завесата на възприятията си и да споделите за неуспехите в предишното. Но би трябвало да се държите в ръце, тъй че откровеният диалог да не се трансформира в изповед или нервност, тъй като ползата към индивида, който непрекъснато се оплаква от всичко, изчезва.
Но няма потребност да се вършиме на „ снежна кралица “, която не може да изпитва страсти – още веднъж можете да отблъснете колегата. Всички ние сме хора, всички имаме свои лични проблеми и взаимното шерване на опит е норма за здравите взаимоотношения.
Асиметрията в любовта е естествена
Невъзможно е да се обичаме по един и същи метод, тъй че в случай че новият ви другар изпитва мощни усеща към вас, а вие към момента не можете да отговорите по същия метод, не трябва да вършиме покруса от това.
Не се опасявайте да сте уязвими
Някои считат, че като се влюбим, ставаме по-слаби, възприятията ни сигурно ще ни слагат в подвластна обстановка от колегата и в последна сметка ще ни наранят.
Всъщност, влюбването ни дава особено чувство за еуфория, което ни разрешава да преместваме планини и да доближаваме нови висоти.
И по този начин, в случай че се улавяте, че обичате да се „ вкарвате във кино лентата “, да се оплаквате от живота и предишните сътрудници, които са ви предизвикали премеждия, спрете. Усещайки откровеното внимание на подобаващия човек, не бягайте като страхливци от личното си благополучие.
За да прекъснете този кръг от несъгласия, би трябвало да спрете да се наслаждавате на неуспехите си и да не гоните от себе си достойните хора.
Ако ние самите не се научим да сътворяваме нашето благополучие, никой различен няма да го направи вместо нас.
