Киномания: „Далида“ или музиката вместо всичко
„ Животът би трябвало да е път към любовта “, споделя Далида във кино лентата на един от обичаните си мъже. Нейният, знае се, не е. Далида е една от най-обичаните и най-нещастните певици на Франция и този филм по изумителен метод разкрива тези две страни на нейната орис.
Режисьорката Лиза Азуелос споделя, че сега, в който е видяла манекенката Свева Алвити, е спряла да търси изпълнителка за основната роля. Приликата в действителност е изумителна. Дотолкова, че съгласно някои от публикациите за кино лентата даже не е ясно дали Алвити въобще може да играе или просто е съвършената имитаторка. Така или другояче това е филм, който разчита на имитацията и всичко в него е основано да опише живота на Далида с най-голяма акуратност. Не единствено основната героиня, само че и околните й хора са определени допустимо най-подобни на тип, а костюмите и ситуацията са безусловно достоверни. Далида е звезда в продължение на 30 години. Тя е първата изпълнителка, която получава диамантена и платинена плоча за броя на продадените албуми, а името й е по-известно от това на всички френскоезични реализатори. Винаги безупречна, всеотдайна в работата си и създател на песните си – което аз, признавам си, не знаех – тя съумява да построи кариера единствено благодарение на брат си и личната си безкрайна продуктивност.
Зад кулисите Далида е объркана жена с нещастно детство, чиито мъже умират трагично и която не може да откри мястото си. В някаква обърната към детството и католицизма част от себе си Далида желае да бъде елементарна жена с дом и мъж, само че всичко случило се с нея потвърждава невъзможността това да се случи. Мъжете я обожават и ненавиждат по едно и също време, тъй като тя в действителност няма потребност от тях, единствената й обич е музиката и в нейния живот тя е вместо всичко.
Ако не беше истина, този филм евентуално би изглеждал прекален, само че в действителност животът на Далида е бил тъкмо подобен.
Впрочем такава остава тя и след гибелта си. Гробът й се намира на Монмартр и там измежду скромните сиви гробници се откроява паметникът й – в цялостен растеж, в натурален размер, с публична рокля и голямата коса, разпиляна по гърба й, гърдите изнесени напред, Далида всеки миг ще запее. Завинаги красива… може би това е тъкмо ориста, която тя би желала.
Режисьорката Лиза Азуелос споделя, че сега, в който е видяла манекенката Свева Алвити, е спряла да търси изпълнителка за основната роля. Приликата в действителност е изумителна. Дотолкова, че съгласно някои от публикациите за кино лентата даже не е ясно дали Алвити въобще може да играе или просто е съвършената имитаторка. Така или другояче това е филм, който разчита на имитацията и всичко в него е основано да опише живота на Далида с най-голяма акуратност. Не единствено основната героиня, само че и околните й хора са определени допустимо най-подобни на тип, а костюмите и ситуацията са безусловно достоверни. Далида е звезда в продължение на 30 години. Тя е първата изпълнителка, която получава диамантена и платинена плоча за броя на продадените албуми, а името й е по-известно от това на всички френскоезични реализатори. Винаги безупречна, всеотдайна в работата си и създател на песните си – което аз, признавам си, не знаех – тя съумява да построи кариера единствено благодарение на брат си и личната си безкрайна продуктивност.
Зад кулисите Далида е объркана жена с нещастно детство, чиито мъже умират трагично и която не може да откри мястото си. В някаква обърната към детството и католицизма част от себе си Далида желае да бъде елементарна жена с дом и мъж, само че всичко случило се с нея потвърждава невъзможността това да се случи. Мъжете я обожават и ненавиждат по едно и също време, тъй като тя в действителност няма потребност от тях, единствената й обич е музиката и в нейния живот тя е вместо всичко.
Ако не беше истина, този филм евентуално би изглеждал прекален, само че в действителност животът на Далида е бил тъкмо подобен.
Впрочем такава остава тя и след гибелта си. Гробът й се намира на Монмартр и там измежду скромните сиви гробници се откроява паметникът й – в цялостен растеж, в натурален размер, с публична рокля и голямата коса, разпиляна по гърба й, гърдите изнесени напред, Далида всеки миг ще запее. Завинаги красива… може би това е тъкмо ориста, която тя би желала.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ