За детството пред блока... с любов и носталгия!
Животът тогава бе...
тв приемник със стабилизатор; игри до мрачно пред блока; ключ на врата; КОРЕКОМ и писма до съветско другарче; банани по Нова година и боза от 6 ст....
Ако идващите 50 загатна от детството пред блока, значат нещо за теб, то едно е несъмнено – таралежите са живи!
1. Да отидеш до тв приемника и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2. Да поставиш игличката на грамофона тъкмо там, където стартира новото парче.
3. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5. Да пишеш писма на съветско другарче.
6. Да идеш на градска баня.
7. Да носиш лентите във фотото да ти ги демонстрират и след това да чакаш да си вземеш фотосите, с цел да ги видиш за пръв път.
8. Да позвъниш на съседката в неделя заран с молба от майка ти да й услужи с чаша захар, тъй като магазинът не работи, а след това в символ на признателност да й занесеш 3-4 части кекс.
9. Майка ти да ти оплете блуза по пример от списание Бурда.
10. Да бързаш да се прибереш, тъй като ще ти " звъннат ".
11. Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
12. Майка ти да вари прясното мляко откакто го купиш, тъй като ще вкисне.
13. Да отключиш с ключа, както ти е на врата.
14. " На ти две лукчета, че нямам да ти върна. "
15. Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче...
17. Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш отчет по биология в 2 екземпляра.
18. Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и къси панталони под тях, на ситни или едри квадратчета, вид " огромен пипит ".
19. Да се вълнуваш, когато " пуснат " нещо в магазина.
20. Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, тъй като няма Google.
21. Да си разменяте дарове в учебно заведение за Нова година - усърдно надписани книги и грамофонни плочи.
22. Майка ти да вика от балкона да се прибираш за вечеря, а не тъй като е мрачно или ужасно.
23. Да си купуваш плочи с музика.
24. Да сменяш ремъка на касетофона.
25. Да играеш на гоненица, стражари и апаши и пътни знаци.
26. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола около теб/.
27. Да звъниш на вратата на някоя старица и да тичаш да се скриеш.
28. Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
29. Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
30. Да знаеш, че колело се стопира с контра, а не със спирачка.
31. Да гледаш в неделя заран " Бързи, смели, сръчни ".
32. Да познаваш мириса на " Кореком ".
33. Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
34. Да се надяваш да срещнеш оня, който пусна слуха за опиатите в миришещите листчета и ти прецака " търговията ".
35. Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя какъв брой има още да пече.
36. Да се опитваш да пренесеш печата на учебната лекарка върху извинителна записка с варено яйце.
37. Да си купуваш въшки в кибритени кутийки, или най-малко си се замислял да го направиш.
38. Да знаеш доста добре какво е взаимоотношението на молива с MC касетката.
39. Да си недолюбвал съседите с дуплекса.
40. Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
41. Да " сваляш " обичаните си песни от тв приемника благодарение на касетофона.
42. Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
43. Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
44. Да се подредите всички от фамилията за банани на Нова Година и да се вършиме, че не се познавате.
45. Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
46. Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза класификация на кубчето на Рубик.
47. Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско предписание през лятото.
48. Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
49. Да имаш уокмен и с цел да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
50. Още помниш регистрационния номер на първата кола на вашите.
Ако сте били дете тогава, като погледнете обратно, ще ви бъде мъчно да повярвате, че сте съумели да доживеете днешния ден.Ние се возехме на коли без защитни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с огромно наличие на олово. На шишенцата с медикаменти нямаше секретни капачета, вратите постоянно не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха в никакъв случай. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого даже не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, открити на някое сметище, и едвам когато към този момент летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме не запомнили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по през целия ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветяване – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко индивида ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, тъй като нямаше даже видео!
Затова пък имахме другари. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто по този начин, без авансово позвъняване! Сами в този нечовечен и рисков свят. Без защита.Как въобще сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от " Веро ".Нашите действия си бяха наши лични и ние бяхме подготвени за следствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – само че никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си отговорни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата на практика не съществуваше.Родителите от тези времена постоянно вземаха страната на закона, можете ли да си го визиите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По простъпка вкарваме систематичната си ключова дума на микровълновата печка.
2. Имаме лист от 15 номера да се свържем със фамилията си, което се състои от 3 индивида.
3. Пращаме e-mail на сътрудника, който седи в прилежащата стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат е-поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона по този начин, като че ли още сме на работа.
6. Изпадаме в суматоха, в случай че излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
7. Щом се събудим заран, първата ни работа е да влезем в интернет, още даже преди да си изпием кафето.
