Животът ни като че ли върви гладко и съвсем предвидимо

Животът ни сякаш върви безпрепятствено и напълно предвидимо в по-голямата част от времето, само че всеки от нас усеща това неприятно възприятие на дълбока неустановеност, която подкопава основите ни. Все повече техника може да пресмята рисковете, да предсказва бедствията и даже да ги предотвратява, само че индивидът остава все по този начин уязвим пред стихиите на природата. И това се вижда в дни като тези, в които цели, разцепена земя, в която потъват човешки ориси, цивилизации и скъпи културни съкровища.

Подобен ход на събития беше и пандемията от Covid-19, в която милиони премислиха живота, работата и съществуването си и тези трендове не престават и до момента. Войната и последвалата международна инфлация вследствие на пандемията и нарушените доставки също оставиха своя отпечатък върху несигурността от икономическа позиция върху психологичната неустановеност,

Но нито икономическата неустойчивост, нито измененията в работната среда са толкоз объркващи и плашещи индивида, колкото изменящата се природа вследствие на климатичните промени. А те значително са артикул на човешката активност, която единствено в 100-годишен период повлия пагубно на околната среда, в която живеем всички ние.

Тим Палмера, професор от Кралския теоретичен институт по климатология и физика в Оксфордския университет, разказва всички тези процеси в книгата си.

Има обща причина за тези неочаквани непредвидени произшествия, които учените изследват от години, само че в този момент към този момент систематизират като научни познания в помощ на хората. Въпреки това измененията в душeвността и свързаността на хората с природата остават обект на изследвания, за които нито психолозите, нито социолозите, нито антрополозите могат да отговорят еднопосочно – подготвен ли е индивидът да се приспособява към средата, която самичък променя до неразбираемост? И подготвен ли е да понесе отрицателната цена за този собствен избор?

Продължава на идната страница...