Животът ни е пълен с остарели учебници по любов. Всеки

Животът ни е цялостен с остарели учебници по обич. Всеки ни учи по какъв начин да обичаме, по какъв начин да задържим мъжа до себе си, по какъв начин да бъдем по-привлекателни, по какъв начин да ги манипулираме – тях, момчетата. Обясняват ни, че би трябвало да се държим „ на равнище “, поставят ни етикети „ смотанячка “, „ кучка “ или „ курва “, всичко за любовта е класифицирано и подредено. Любовни гурута непрекъснато ни опълчват – мъже против дами, рациото против страстта. В тези конфликти постоянно някой е СРЕЩУ някого в борба, даже във война.

След като минах 30-те и изрично отхвърлих да си сложа някой от гореспоменатите етикети, както и да заживея с непознатите показа за себе си, започнах да се запитвам дали всичките тези модели, които ни натрапват, са достоверни и в действителност ли любовта сред двама души (или две души!) е обвързвана с непрекъснати битки.

Ето няколко модела, които е добре да сложим под подозрение, когато сме във връзка.

Мъжете и дамите са толкоз разнообразни, че за общуването посред им се изисква същинска бойна тактика

Може би, само че единствено в случай че сте сред 20 и 30 години и егото, хормоните и на първо място възрастта ви пречат да се разберете. Мъжете и дамите са двете лица на една и съща монета. Когато съумеят да се чуят един различен (не единствено с ушите, само че и със сърцата), те не се опълчват, те се допълват, и то напълно. И тук нямам поради интервала на флирта, в който всеки може да кокетничи, хитрува и употребява най-силните си страни, с цел да притегли внимание. Говоря за връзката, за същинската заедност.

В последно време връзката ми с представители на мъжкия пол стана доста по-проста и по-пълноценна. И знаете ли за какво? Защото престанах да желая да ме „ поясняват “, да си превеждат желанията ми, да допускат настроенията ми, да гадаят какво се пробвам да кажа. Когато нуждая се от нещо, аз се обръщам за помощ. Когато не разбирам, апелирам да ми се изясни, когато не мога да се съглася – ами... не се съгласявам и показвам доводите си за това. Добронамереният спор нормално е много градивен.

Искаме мъжете да ни схващат? Е, по какъв начин да стане, когато ни липсват конкретика и изясненост в изрече? Нали знаете вица за дамата космонавт:

– Хюстън, имаме проблем.
– Какъв проблем?
– Не, не помни, няма значение!

Напоследък започнах повече да прослушвам, да следя и да разбирам мъжете. Много постоянно мъжката самонадеяност, показност, въздържаност и видимо безхаберие прикриват накърнимост, неустановеност, прочувствена незрялост или боязън.

Колкото и да се оплакваме какъв брой са неприятни и по какъв начин разрушават сърцата ни, ние имаме способността да се възвръщаме доста по-бързо от любовна тъга и някак си съумяваме да прикриваме белезите си. Разбитото мъжко сърце се лекува по-трудно и доста по-бавно.

Всеки има потребност от обич. Дори и най-отявленият „ мачо “ се нуждае да обича и да бъде обичан. Това е базово възприятие. Усещането, че някои мъже са от друга планета, е обвързвано с разлики в характерите, възпитанието и средите на другарство. Тук не става дума за пол. Нима не познавате и дами, с които като че ли сте от разнообразни галактики?

Вечното опълчване на „ положителните девойки “ против „ неприятните девойки “ – на „ бойното поле “ или си „ добричка “ и скучна, или си „ мръсница “ и си мечтана

Спомняте ли си тези неуместни тениски „ Добрите девойки отиват в парадайса, а неприятните – където си желаят “? Самото определение „ неприятно момиче “ постоянно ми е било неразбираемо. Какво значи „ неприятно момиче “? Онези празноглавки с късите поли, които „ крадат “ мъжете ни? Ако това е по този начин, дали в действителност те са толкоз празноглави и дали мъжете ни не ги намират, тъй като ние ги лишаваме от нещо значимо – еротика, съблазън...?

Съвременните мъже са извратеняци (използвам тази дума в най-прекрасен смисъл и с цялата си обич към мъжкия пол). Дори да не се изявяват като такива в действителния живот, даже да обичат дамите си откровено и надълбоко, те имат полови мечти. Когато заради някаква причина те не могат да изживеят тези мечти с обичаната си жена, мъжете стартират да се оглеждат. Да лишиш един мъж от желанието да гледа и да „ му се желае “, е все едно да го кастрираш.

Умната жена знае по какъв начин да бъде привлекателна, по какъв начин да задоволи фантазиите на мъжа си и по какъв начин да получи своето наслаждение от това. Един привързан мъж не „ скача “ в любовна случка толкоз преждевременно. Когато това се случи, очевидно на него нещо не му доближава. Защо? Защото сме „ положителни девойки “ и по предписание би трябвало да сме скучни и неотличителни? Или тъй като за нас сексът би трябвало да стартира и приключва с „ мисионерската “?!

Следва продължение...