„Откраднати разкази“, Театър „Българска армия“
Животът на индивида. Животът на създателя. Това са два разнообразни свята, които се пресичат в онази невидима територия, където е душата. Или най-малко там се разиграва действието на пиесата „ Откраднати разкази “ от Доналд Маргулис.
Има нещо алегорично в това, че откакто приключих предишния сценичен сезон с прелестния театър „ Червено “, открих новия с зрелище, отдадено на същата тематика – връзките учител-ученик в света на изкуството, изиграно единствено от двама артисти, на дребна сцена, с отлична сценография и костюми – заслуга на Красимир Вълканов и Невена Белева.
Този път героините са две писателки – Рут Стайнър, звезда на напреднала възраст, професор в Колумбийския университет и Лиз - нейната най-талантлива студентка и по съвместителство персонален помощник. Между двете лежи освен бездната на времето, само че и привидно непреодолимите разлики на произхода, темперамента, персоналната история и артистичния и културен декор на Ню Йорк през 50-те и 90-те години на предишния век. От тези конфликти – действието на пиесата се разиграва в разнообразни интервали в продължение на десетилетие – се раждат обич и ненавист, другарство и съревнование, откровения и упоритости и, несъмнено, литература.
В основните функции са младата Кристияна Ценкова и Меглена Караламбова – това зрелище е част от отбелязването на нейния 70-годишен празник. Тази пиеса й подхожда необикновено доста! За Кристияна Ценкова несъмнено е огромно предизвикателство да е на сцена с една толкоз именита своя колежка и, най-малко съгласно мен, в първата половина на пиесата тя не се оправя изключително добре. Във втората и по-емоционална част на действието, обаче, двете дами са съвсем еднообразно буйни, безапелационни и въздействащи.
И въпреки всичко, не мога да не завърша с нея. В центъра на сцената, седнала на древен стол с резбована облегалка, с грижливо направена прическа и обувки с токчета, разказваща за мъжа на своя живот – тя, Меглена Караламбова, е ненадмината. Велика жена!
Има нещо алегорично в това, че откакто приключих предишния сценичен сезон с прелестния театър „ Червено “, открих новия с зрелище, отдадено на същата тематика – връзките учител-ученик в света на изкуството, изиграно единствено от двама артисти, на дребна сцена, с отлична сценография и костюми – заслуга на Красимир Вълканов и Невена Белева.
Този път героините са две писателки – Рут Стайнър, звезда на напреднала възраст, професор в Колумбийския университет и Лиз - нейната най-талантлива студентка и по съвместителство персонален помощник. Между двете лежи освен бездната на времето, само че и привидно непреодолимите разлики на произхода, темперамента, персоналната история и артистичния и културен декор на Ню Йорк през 50-те и 90-те години на предишния век. От тези конфликти – действието на пиесата се разиграва в разнообразни интервали в продължение на десетилетие – се раждат обич и ненавист, другарство и съревнование, откровения и упоритости и, несъмнено, литература.
В основните функции са младата Кристияна Ценкова и Меглена Караламбова – това зрелище е част от отбелязването на нейния 70-годишен празник. Тази пиеса й подхожда необикновено доста! За Кристияна Ценкова несъмнено е огромно предизвикателство да е на сцена с една толкоз именита своя колежка и, най-малко съгласно мен, в първата половина на пиесата тя не се оправя изключително добре. Във втората и по-емоционална част на действието, обаче, двете дами са съвсем еднообразно буйни, безапелационни и въздействащи.
И въпреки всичко, не мога да не завърша с нея. В центъра на сцената, седнала на древен стол с резбована облегалка, с грижливо направена прическа и обувки с токчета, разказваща за мъжа на своя живот – тя, Меглена Караламбова, е ненадмината. Велика жена!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ