Живите отгоре викаха ура!- Помниш ли, Балкане, руските солдати, стоплили

Живите от горната страна викаха " ура! "

- Помниш ли, Балкане, съветските солдати,

стоплили с дъха си снежния ти скат?

- Помня ги. Русия в час желан ги прати.

Вечност аз ги чаках. Дадох им заслон.

Беше снежна стихия, най-велика дата.

Носеха на рамо пушки и греди.

Спущаха по моя хълбок свободата.

Скриваше лавина техните следи.

Никой, никой, никой никой не посрами

своя жанр в оная ледена гора.

Падаха в дълбоки пропасти и ями.

Живите от горната страна викаха " ура! "

Моята вековна тъга безутешна

сграбчи и разнищи северен сокол.

Няма да не помни по какъв начин народът срещна

Цар Освободител с любов, самун и сол!

Гурко минава Балкана

Крачат боец до боеца.

Зимата ария подхвана.

Вятър препуща и вика:

Гурко минава Балкана!

Гонят казашки дружини

връх и хайдушка поляна.

Път му сторете, лавини!

Гурко минава Балкана.

Люшкай, родино честита,

удряй размирна камбана!

Вдигай се, нощ мразовита!

Гурко минава Балкана.

Кремъци, дайте му сили

в пердах да строши ятагана!

С конници хилядокрили

Гурко минава Балкана.

Съмва. Ледът се пропука.

Грейва зорница мечтана.

Дъжд по прозорци зачука:

Гурко мина Балкана!

Самарянката

На Юлия Вревска

Гледам захласнат фотографията твоя,

Юлия Вревска, храбра жена!

Още ли чуваш ехтене от багра?

Вече не свърши ли тази война?

Пълни са, цялостни са твоите скути

с бинтове, с марли, с аромат на йод.

Рани превързваш - жарки и люти,

в слабото тяло вливаш живот.

В името скъпо, думата " приятелство ",

всичко прежали, Юлия, ти

нейде в Русия: дом и благосъстояние,

цветна градинка, майка, фантазии.

В борбите славни следа остави

братя ранени, с цел да спасиш.

Себе си единствено просто не помни,

болест нелепа те покоси.

Толкова млада, толкоз тиха,

в мъртвец те трансформира страшният тиф!

Тебе край Бяла с болежка зариха,

Юлия Вревска - образец хубав!

Вече не чуваш ехтене от багра.

Свърши от дълго време тази война.

Гледам захласнат фотографията твоя,

виждам и мисля си: съветска жена!

Дунаве бял!

Плискай се, плискай се, Дунаве бял,

мятай пенливи къдрици!

Дружно през твойта простор от кристал

минаха съветски бойци.

В багра героичен хвърлиха те

сили и младост красива,

майка грижовна свойто дете

с благи очи да приспива.

Лей се, стихийо! В родния бряг

поставил е кости братушка.

Спи непробудно този левент,

стиснал в ръката си пушка.

В какъв брой митове, Дунаве бял,

плискаш вълни - безконечен!

Който не те е утрин видял,

твоята красота не знае.

Пазят от атамани следи

твойте зелени морави.

Кърваво иго в свойте води

ти безпощадно удави.

Освободителю!

Признателност и респект ти изискуем,

Венци от лаври и безсмъртни песни -

от горделивост и екстаз неописуем,

за твоя взлом с успехите чудесни!

Дойде от север да ни отървеш

на поробителя от ятагана,

на две разсичал не един блян,

вдън робската душа отварял рана.

Посрещнахме те с любов, самун и сол

на прага на земятата ни красива.

Въздигнахме те на висок трон

ведно със твоя кон, развеял грива.

Целунахме със сълзи на очи

пагона твой и твойта сабя свята.

Живота ни осея ти с лъчи

и обилно завеща ни свободата.