Хейтминутка: Паниката може да ни превърне в стадо, да не го допускаме!
Живея с COVID-19 от няколко седмици. Събуждам се с него, лягам с него. Намирам го на всички места – в листовките в пощенската кутия, в имейлите от учебното заведение на сина ми, в плакатите на детската градина на дъщерите ми. Докато вкъщи имаме един специалист по развиването на вируса, който не стопира да следи епидемиологични огнища на цифрови карти онлайн и да оповестява с тъмен звук статистиката, аз въпреки всичко виждам да не се поддавам на суматохата.
Деля времето си сред Загреб и София, като в Хърватия коронавирусът е част от всекидневието на хората повече от месец. Децата вървят на учебно заведение, само че са им неразрешени проведените екскурзии в чужбина. От друга страна множеството имаха почивка преди броени дни и отидоха със фамилиите си в Италия. За да се върнат и да бъдат сложени под карантина. А тези, които бяхме в Словения, необезпокоявани от никого прекосявахме граници, като освен не ни се поглеждаха персоналните карти, а и липсваше дежурният въпрос: " Вие от кое място? ". Можехме умерено да идваме от Италия, нали? Двоен стандарт, несъмнено.
Против презапасяването с хранителни артикули и санитарни материали съм, само че мога да схвана и хората, които го вършат. Не мога да понеса гледката на изпразнени лавици по магазините и в действителност ми се свива сърцето, като виждам тази самотна тоалетна хартия на фотографията по-долу. Между другото, фотографията е направена през вчерашния ден от другарка на майка ми в кварталния магазин в Сидни, където живее.
Само не разбирам за какво се кахърим, че в аптечната мрежа няма маски, когато експерти по вирусология по света и у нас, не стопират да изясняват, че този вид еднократни маски не са ефективна превантивна мярка против вируса. А това, че нервността доближи до такава степен, че изхвърлиха човек от метрото, единствено тъй като е имал астматична кашлица, " диагностицирана " от пасажерите като ковид, не ми дава мира към този момент седмица.
Доскоро се смеех и на " будната епидемиологична съвест " в нашия дом, който, вместо да заляга над учебниците, дни наред проучваше обстановката и в Хърватия, и в България... Но към този момент не ми е смешно. Особено откакто се оказа, че българското правителство тепърва се уговаря с производители на медицински текстил – какви произведения ще се създават. Защото, отбележете, нямаме достъп до най-елементарни защитни материали, а и откакто не сме поръчали до момента от чужбина, нямало и да дойдат скоро. Но – умерено, до края на деня се очаквали първите прототипи на защитно облекло против ковид . Те ще бъдат предоставени за утвърждение на Националния спешен щаб за битка със болестта и по-късно ще се мине към серийно произвеждане. Което пък може още веднъж да ни направи водеща мощ в производството на дрехи, пък били и те защитни. Нали по този начин?
Но това не е всичко. Новата обстановка накара някои по-отговорни уредници на събития да отсрочат или да съкратят събития. Дори нашият Mish Mash Fest – Spring Edition свърши по-рано от предстоящото. А някои работодатели решиха, че до момента в който се шири суматохата, е по-разумно чиновниците им да работят от у дома и да лимитират командировките. И ние, Момичетата от града, сме home office, най-малкото най-малко до момента в който първичната блъсканица се размине. И въпреки всичко, дано да помислим по-логично. Въпреки че театрите и концертните зали в цялата страна би трябвало да са затворени, детските центрове освен че работят, а пращят по шевовете. Моловете и кафенетата са цялостни, а родители и деца се блъскат в градския превоз – въпреки грипната почивка. Или се радват на извънредна ски отмора, на която се редят на дълга опашка на лифта в Банско.
Не е решение да затворим театрите, когато в колцентрове и огромни компании работят по 100 души в общо пространство, не е рационално да затворим учебните заведения, само че да пуснем децата в кафенетата, по този начин е. Но около суматохата и несъответстващата предварителна защита, би трябвало да се опитаме да отсеем елементарните послания. А точно – без значение от медийната суматоха, вирус има. Да, у нас той не е взел заплашителни мащаби като в Китай, Италия или Германия. Да, от него процентно умират доста по-малко хора в сравнение с от апетит, алкохолизъм или всеки един вариант на грипа, само че в се отново предварителната защита е ключът към битката с COVID-19 . Спазването на обикновена хигиена оказва помощ, по тази причина седнете, поговорете с децата и с възрастните си родственици и им обяснете какъв брой е значимо да си мият ръцете постоянно. А също по този начин не се впускайте в пътешествия в регионите огнища на зараза. А в случай че се връщате вкъщи от рискови зони, няма нищо срамно и досадно, да спазите карантината. Защото по всичко наподобява, че в случай че ние не си помогнем сами, няма да ни избави нито държавното управление, нито спомагателната грипна почивка в учебното заведение на децата.
?
Деля времето си сред Загреб и София, като в Хърватия коронавирусът е част от всекидневието на хората повече от месец. Децата вървят на учебно заведение, само че са им неразрешени проведените екскурзии в чужбина. От друга страна множеството имаха почивка преди броени дни и отидоха със фамилиите си в Италия. За да се върнат и да бъдат сложени под карантина. А тези, които бяхме в Словения, необезпокоявани от никого прекосявахме граници, като освен не ни се поглеждаха персоналните карти, а и липсваше дежурният въпрос: " Вие от кое място? ". Можехме умерено да идваме от Италия, нали? Двоен стандарт, несъмнено.
Против презапасяването с хранителни артикули и санитарни материали съм, само че мога да схвана и хората, които го вършат. Не мога да понеса гледката на изпразнени лавици по магазините и в действителност ми се свива сърцето, като виждам тази самотна тоалетна хартия на фотографията по-долу. Между другото, фотографията е направена през вчерашния ден от другарка на майка ми в кварталния магазин в Сидни, където живее.
Само не разбирам за какво се кахърим, че в аптечната мрежа няма маски, когато експерти по вирусология по света и у нас, не стопират да изясняват, че този вид еднократни маски не са ефективна превантивна мярка против вируса. А това, че нервността доближи до такава степен, че изхвърлиха човек от метрото, единствено тъй като е имал астматична кашлица, " диагностицирана " от пасажерите като ковид, не ми дава мира към този момент седмица.
Доскоро се смеех и на " будната епидемиологична съвест " в нашия дом, който, вместо да заляга над учебниците, дни наред проучваше обстановката и в Хърватия, и в България... Но към този момент не ми е смешно. Особено откакто се оказа, че българското правителство тепърва се уговаря с производители на медицински текстил – какви произведения ще се създават. Защото, отбележете, нямаме достъп до най-елементарни защитни материали, а и откакто не сме поръчали до момента от чужбина, нямало и да дойдат скоро. Но – умерено, до края на деня се очаквали първите прототипи на защитно облекло против ковид . Те ще бъдат предоставени за утвърждение на Националния спешен щаб за битка със болестта и по-късно ще се мине към серийно произвеждане. Което пък може още веднъж да ни направи водеща мощ в производството на дрехи, пък били и те защитни. Нали по този начин?
Но това не е всичко. Новата обстановка накара някои по-отговорни уредници на събития да отсрочат или да съкратят събития. Дори нашият Mish Mash Fest – Spring Edition свърши по-рано от предстоящото. А някои работодатели решиха, че до момента в който се шири суматохата, е по-разумно чиновниците им да работят от у дома и да лимитират командировките. И ние, Момичетата от града, сме home office, най-малкото най-малко до момента в който първичната блъсканица се размине. И въпреки всичко, дано да помислим по-логично. Въпреки че театрите и концертните зали в цялата страна би трябвало да са затворени, детските центрове освен че работят, а пращят по шевовете. Моловете и кафенетата са цялостни, а родители и деца се блъскат в градския превоз – въпреки грипната почивка. Или се радват на извънредна ски отмора, на която се редят на дълга опашка на лифта в Банско.
Не е решение да затворим театрите, когато в колцентрове и огромни компании работят по 100 души в общо пространство, не е рационално да затворим учебните заведения, само че да пуснем децата в кафенетата, по този начин е. Но около суматохата и несъответстващата предварителна защита, би трябвало да се опитаме да отсеем елементарните послания. А точно – без значение от медийната суматоха, вирус има. Да, у нас той не е взел заплашителни мащаби като в Китай, Италия или Германия. Да, от него процентно умират доста по-малко хора в сравнение с от апетит, алкохолизъм или всеки един вариант на грипа, само че в се отново предварителната защита е ключът към битката с COVID-19 . Спазването на обикновена хигиена оказва помощ, по тази причина седнете, поговорете с децата и с възрастните си родственици и им обяснете какъв брой е значимо да си мият ръцете постоянно. А също по този начин не се впускайте в пътешествия в регионите огнища на зараза. А в случай че се връщате вкъщи от рискови зони, няма нищо срамно и досадно, да спазите карантината. Защото по всичко наподобява, че в случай че ние не си помогнем сами, няма да ни избави нито държавното управление, нито спомагателната грипна почивка в учебното заведение на децата.
?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ