Петя Пандулева-Биковска: “Да се чувствам красива е пътешествие”
Живеем във време, в което към момента ни задават стандарти за хубост, в което неизбежно влизаме в „ кутията от илюзии “ на Instagram и в случай че не можем да се впишем в тях, се усещаме нещастни и потиснати. По-лесно ни е да се ненавиждаме, в сравнение с да се обичаме. Затова станахме част от акцията на Dove - „ Dove търси историите за същинската хубост “. Марката, която постоянно е заставала против концепцията за „ обективната хубост “, подвластна на ограничения и теглилки, и ни връща към същинската, онази, която постоянно сами не виждаме.
Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да опише своята история, да покаже своята хубост без филтър, да показа своите възходи и падения. Можете да го извършите посредством специфична софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от публицист в „ Книга за красота “.
За да ви вдъхновим, ще ви срещнем с четири изключителни дами, които разрушават стандартите на обществото, излизат от рамките и са намерили пътя към себе си и към това, което ги кара да се усещат красиви. Днес ви представяме Петя Пандулева-Биковска, едно момиче, което не се тормози от своите plus size размери, тя е имала своите падения и своите възходи, преди да осъзнае, че „ най-същественото е невидимо за очите “.
Защо от време на време ни е мъчно да забележим хубостта към себе си?
Бих перифразирала откъс от " Малкият принц " и бих споделила, че красивите неща не всеки път са елементарно забележими. Понякога те могат да бъдат толкоз дребни, че ни е мъчно да ги видим. Друг път може да сме заслепени или просто да не са в полезрението ни и да ни е мъчно да се фокусираме върху тях.
За да виждаме хубостта към себе си, се изисква тренинг, само че пък по-късно е толкоз хубаво, тъй като дребни неща като цвят на люляк или ефирността на снежинка могат да ни накарат да се усмихнем.
Казвала си, че е доста хубаво да чуваш, че си красива, изключително от хората, които обичаш. Ти самата по кое време се почувства красива?
За мен да се усещам красива е странствуване, минаващо през разнообразни места, през разнообразни моменти. Винаги съм се чувствала красива, тъй като макар че съзнавам, че не съм супермодел с идеални ограничения, мисля, че хубостта е повече от това какъв брой сантиметра е талията ми. Красотата е вътре в индивида, в чара, който носи, в добрината, във възпитанието, в усърдието и интелекта, с изключение на в идеалните ограничения.
Как се справяш със стандартите, които ни постановат непрекъснато, изключително що се отнася до външния тип?
Опитвам се да се боря с тях. За това пиша, за това приказвам. Не мисля, че всички би трябвало да сме идентични и да сме в стандарта. Най-хубавото е, че в последно време стандартите се трансформират. Хубаво е, че из интернет стартирам да виждам хора, които са разнообразни. Plus size модели са на корици и по ревюта. Има модели с витилиго, с обръсната глава, с изкуствени крака, с татуси, с рошави вежди. Това ме радва, тъй като дава по-голяма независимост на разбирането ни хубост.
Кога заобича тялото си и сложен ли беше пътят, с цел да стигнеш дотук?
Мисля, че още ходя по този път. Имам моменти, в които желая да съм с съвършени ограничения и права коса, дълги крайници и без грам лой. Но в някакъв миг осъзнах, че това е тялото ми, аз се грижа за него и си го обичам такова, каквото е. То е крепко, придвижва ме през света сполучливо, обича да танцува и има темп, обича да го обличам добре. За мен е по-важно да съм здрава и щастлива, в сравнение с да се концентрирам върху това дали имам няколко екстра килограми.
Това, което промотирам, е да се усещаме добре в кожата си, да се грижим за себе си и да си обръщаме внимание, без да се самолинчуваме. Не имам вяра в това да сме нещастни със себе си. Ако не се харесваме, няма нищо по-очевидно от това да създадем стъпки, с цел да го променим. Не споделям, че всички би трябвало да наподобяват като мен и аз да съм норма. Напротив, по пътя си научих, че не би трябвало да съдим кой по какъв начин наподобява и не би трябвало да има правила, тъй като всички имаме разнообразни истории, разнообразни проблеми и в никакъв случай не знаеш един човек какво носи вътре в себе си.
Какво те кара да се чувстваш уверена?
Любовта на мъжа ми, обичта на фамилията ми и това, че реализирам задачите си.
Има още...
Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да опише своята история, да покаже своята хубост без филтър, да показа своите възходи и падения. Можете да го извършите посредством специфична софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от публицист в „ Книга за красота “.
За да ви вдъхновим, ще ви срещнем с четири изключителни дами, които разрушават стандартите на обществото, излизат от рамките и са намерили пътя към себе си и към това, което ги кара да се усещат красиви. Днес ви представяме Петя Пандулева-Биковска, едно момиче, което не се тормози от своите plus size размери, тя е имала своите падения и своите възходи, преди да осъзнае, че „ най-същественото е невидимо за очите “.
Защо от време на време ни е мъчно да забележим хубостта към себе си?
Бих перифразирала откъс от " Малкият принц " и бих споделила, че красивите неща не всеки път са елементарно забележими. Понякога те могат да бъдат толкоз дребни, че ни е мъчно да ги видим. Друг път може да сме заслепени или просто да не са в полезрението ни и да ни е мъчно да се фокусираме върху тях.
За да виждаме хубостта към себе си, се изисква тренинг, само че пък по-късно е толкоз хубаво, тъй като дребни неща като цвят на люляк или ефирността на снежинка могат да ни накарат да се усмихнем.
Казвала си, че е доста хубаво да чуваш, че си красива, изключително от хората, които обичаш. Ти самата по кое време се почувства красива?
За мен да се усещам красива е странствуване, минаващо през разнообразни места, през разнообразни моменти. Винаги съм се чувствала красива, тъй като макар че съзнавам, че не съм супермодел с идеални ограничения, мисля, че хубостта е повече от това какъв брой сантиметра е талията ми. Красотата е вътре в индивида, в чара, който носи, в добрината, във възпитанието, в усърдието и интелекта, с изключение на в идеалните ограничения.
Как се справяш със стандартите, които ни постановат непрекъснато, изключително що се отнася до външния тип?
Опитвам се да се боря с тях. За това пиша, за това приказвам. Не мисля, че всички би трябвало да сме идентични и да сме в стандарта. Най-хубавото е, че в последно време стандартите се трансформират. Хубаво е, че из интернет стартирам да виждам хора, които са разнообразни. Plus size модели са на корици и по ревюта. Има модели с витилиго, с обръсната глава, с изкуствени крака, с татуси, с рошави вежди. Това ме радва, тъй като дава по-голяма независимост на разбирането ни хубост.
Кога заобича тялото си и сложен ли беше пътят, с цел да стигнеш дотук?
Мисля, че още ходя по този път. Имам моменти, в които желая да съм с съвършени ограничения и права коса, дълги крайници и без грам лой. Но в някакъв миг осъзнах, че това е тялото ми, аз се грижа за него и си го обичам такова, каквото е. То е крепко, придвижва ме през света сполучливо, обича да танцува и има темп, обича да го обличам добре. За мен е по-важно да съм здрава и щастлива, в сравнение с да се концентрирам върху това дали имам няколко екстра килограми.
Това, което промотирам, е да се усещаме добре в кожата си, да се грижим за себе си и да си обръщаме внимание, без да се самолинчуваме. Не имам вяра в това да сме нещастни със себе си. Ако не се харесваме, няма нищо по-очевидно от това да създадем стъпки, с цел да го променим. Не споделям, че всички би трябвало да наподобяват като мен и аз да съм норма. Напротив, по пътя си научих, че не би трябвало да съдим кой по какъв начин наподобява и не би трябвало да има правила, тъй като всички имаме разнообразни истории, разнообразни проблеми и в никакъв случай не знаеш един човек какво носи вътре в себе си.
Какво те кара да се чувстваш уверена?
Любовта на мъжа ми, обичта на фамилията ми и това, че реализирам задачите си.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ