Живеем в свят, който е много свързан със социалните медии,

Живеем в свят, който е доста обвързван със обществените медии, които дават опция на хората да бъдат свързани и осведомени надали не незабавно, когато нещо се случи, само че също по този начин имат един характерен резултат – основават чувството, че можем да проникнем на всички места, да стигнем когато и да е до мозъка на всеки, до живота на всеки, до всяко събитие и да бъдем част от него, даже и когато сме доста надалеч физически или културно, и във всевъзможен смисъл.

Това е една специфичност на времето, в което живеем, която има своите плюсове и минуси.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Велислава Донкина-Кръстев, клиничен психолог и психотерапевт.

С нея беседваме във връзка шокиращите фотоси и видеа, които се популяризират в обществените мрежи, свързани с принуждение върху човешката персона, в това число фрагменти от войните в Украйна и в Израел.

„ Счита се в огромна степен, че тази опция хората да се осведомят и да виждат, без да остава нищо прикрито, има отношение към тяхната съпричастност, съгласуваност, гражданска позиция и отговорности “, сподели Донкина и добави, че едно съвременно общество, което разчита на такива полезности, би държало достъпа до информация, с всички условности на това нещо, да бъде оптимално огромен.

От друга страна, обаче, акцентира тя, директното експозиране на избрани изображения може да бъде доста травматично и има неща, които от почитание към човешката персона и нейната цялост, не се стича за редно и вярно да бъдат показвани. „ Особено когато приказваме за характерно функциониращи хора, за подрастващи, за деца и юноши нормално образното изображение може да повлияе по избран метод “, уточни психотерапевтът, давайки като образец постоянно коментираната тематика, обвързвана с видеоигрите и експанзията.

Донкина означи, че когато не оставяме човек да мисли или да си показва, а му демонстрираме нещо, това може да шокира, да травматизира, само че също по този начин може да има и един още по-неприятен резултат – да банализира. „ Когато прекалено много виждаме едно и също нещо, започваме да нямаме сензитивност към него и тук може да се изгуби тази чувствителност “, добави тя.

Психотерапевтът изясни, че доста се дебатира до каква степен сходни изображения, или въобще наличието във видеосвета би могло да повлияе индивида, че някак там се изгубва това чувство за значимостта и трагизма какво значи някой да бъде унижаван и насилван. „ Когато едно такова наличие е обществено, както е в обществените медии, то е налично и всеки може да се изкаже по този въпрос. Там към този момент стартира един различен развой, обвързван с това, че хората някак имат потребност да вземат отношение. Не е доста ясно, обаче, кой с какво мотивация го прави – дали да бъде деен, дали да бъде известен, дали в действителност да изрази някаква съпричастност, дали се усеща задължен да има някакво мнение пък няма, и така нататък, и така нататък “, посочи Донкина.

Според нея това е отражение на обстановката, в която се намира нашето общество – на доста стрес, девалвиране на полезности, на неналичия, на алегорични благоприятни условия тези процеси да бъдат удържани, тъй като те се удържат с образование, което се случва с генерации, от нормативна уредба, към която хората имат почит, с обичаи, с тези обществени и морални правила, свързани с полезностите, които са нашата вътрешна задръжка да създадем или да не създадем нещо, това, което вътре в нас ни споделя „ това не е редно “.

Специалистът обърна внимание, че стои и въпросът за хората, които заради една или друга причина са изключително чувствителни към несъмнено наличие, дали тъй като имат някакви психологични или различен тип болести, които ги вършат уязвими, или тъй като са претърпели сходно нещо и това е травматично за тях, или пък заради психологична и прочувствена неустойчивост също могат да бъдат повлияни.

Донкина е на мнение, че тук би трябвало да помислим до каква степен стига моята персонална отговорност във връзка с зачитането на избрани всемирен правила. „ От една страна, с цел да бъдеш деен жител на едно общество, това значи, че не можеш да се държиш като че ли нещата, които се случват на другите, не те засягат. Но, въпреки това, в индивида съществува едно характерно любознание – това е част от човешката природа, даже когато нещо провокира смут, омерзение и се разграничаваме от него, има прочут интерес и удоволствие “, изясни тя.

Неслучайно античните римляни са казвали „ самун и зрелища “ – предписание, което важи и през днешния ден, защото в обществените мрежи, а и освен, хората могат да бъдат изкушени да следят неща, които може да не харесват и които в никакъв случай не биха предизвикали персонално на друго човешко създание, само че проявлението на сходни изображения, е обвързвано с инстинктивния им интерес.

„ Много публикувано в медийния свят е, че положителната вест не е вест, тя не прави рейтинг, би трябвало ни нещо трагично, трагично “, означи психотерапевтът, като акцентира, че би трябвало да си даваме сметка, когато демонстрираме такива неща, в действителност, какво провокираме, какво подтикваме и какво възпитаваме.

Донкина продължи: „ Това ни връща още веднъж към тази отговорност, която медиите имат, която изкуството има, образованието. “

Тя означи, че в днешно време потребителите в обществените мрежи от персоналния си профил могат да основат вест. Често и политиците вършат изказвания през обществените мрежи. „ Тази привилегия и власт на гласността я имаме всички “, сподели експертът.

Донкина разяснява въздействието на обществените мрежи върху подрастващите, като съобщи, че има официална, а не действителна регулация. „ Затова преди време стартира да се повдига въпросът би трябвало ли да бъдем по-чувствителни към така наречен интернет пълноправие, би трябвало ли да разчитаме на освен това от наставнически надзор, тъй като той, наподобява, не прави задоволително работа. В Европа доста стартира да се дебатира към това “, изясни тя и добави, че това демонстрира какъв брой са уязвими младежите, чиято душeвност се развива.

Психотерапевтът добави, че невъзможността да се остави мозъка на човек да си показа страданието, неприятното, положителното, поради даването напряко на един образен облик, може да бъде пагубно за прочувствения и психологичния живот на хората, още повече, когато приказваме за юношество.

Донкина показа, че от дълги години работи с лекари и че това са едни от хората, които може би виждат едни от най-ужасяващите неща в своята специалност, свързани с човешкото страдалчество. Именно опитът ѝ демонстрира, че няма по какъв начин едно човешко създание да свикне да вижда страдалчество и ужасяващи подиуми. „ Може да бъде покрусено от доста пагубния резултат на това, в това число бърнаут и други доста мощни феномени, само че не може да се свикне с това “, безапелационна е тя.

Когато наблюдаваш човешко страдалчество, това постоянно има резултат върху теб, даже и да не го мислиш умишлено сега, безапелационна е Донкина, уточнявайки, че човек се разпознава с другите хора и някъде в теб стои концепцията, че може да си ти, твоите близки.

Затова и в лекарската специалност се следят доста мощни прочувствени резултати, като отчуждение, студенина, цинизъм, само че те съществуват и при публицистите.

Специалистът уточни, че експертът публицист може да води доста огромна битка със себе си. От една страна, че е предназначен и знае, че би трябвало да бъде студен, справедлив и да заяви една вест такава, каквато е, с цел да може да бъде забелязана от хората. От друга страна, журналистът е персона, човек, който има своите прочувствени, нравствени, морални прекарвания.

„ Ние не можем да задължим някой да търси помощ. Можем, обаче, да поддържаме тези благоприятни условия и да приказваме за това какъв брой е значимо, тъй като аз мисля, че в действителност е доста значимо всички ние, каквото и да работим, да си даваме сметка, че сме хора и че в нас постоянно има един човешки отговор на това, което следим, още повече когато то е обвързвано със страдалчество, с пострадване на достолепието или на тялото, или със застрашаване на живота на други хора “, съобщи Донкина.

На въпроса какъв брой значимо е да демонстрираме страстите си, а не да ги таим вътре в себе си, тя отговори: „ Изключително значимо, тъй като това е част от нашия натурален регулаторен механизъм да оставаме в баланс, доколкото това ни е допустимо. “

Донкина е безапелационна, че да осмислим проблемите и страстите си и да поговорим за тях е най-хубавият вид, по тази причина и психотерапевтите постоянно молят да бъдем задоволително сензитивни към себе си. И макар, че в България, към момента има хора, които считат проявата на страсти за галене, лигавене и прочие, това, в действителност, е естествена част от индивида.

„ Ние сме подобен модел, по този начин сме основани, че имаме усеща, с тях отговаряме на това, което светът и другите хора ни предизвикват или ние сами някой път си предизвикваме. Да обръщаме внимание на това е доста оправдано, тъй като възприятията ни, както и признаците имат значение, те ни споделят какво се случва с нас и какво ние мислим и усещаме. С други думи – кои сме, тъй че да бъдем сензитивни към това по какъв начин се усещаме, в това число с специалността си и нейните отговорности, е метод да оставаме естествени, да оставаме здрави “, заключи психотерапевтът. /БГНЕС