Живеем в динамично ежедневие. Задачи, работа, деца, семейство – от

Живеем в динамично всекидневие. Задачи, работа, деца, семейство – от нас се желае да жонглираме сполучливо с всички тези нелеки отговорности и да се оправяме чудесно с всяка една от тях. Да се оправяме с всичко, освен това не просто да отметнем задачата, а да се представим на допустимо най-хубавото равнище – и по този начин ден след ден, написа az-jenata.bg. В един миг стопираме и осъзнаваме, че живеем като че ли по инерция. Стресът се натрупва и в следствие ние ставаме все по-нервни, все по-чувствителни, все по-изискващи от себе си. Усещаме, че нещо не е наред, само че като че ли не можем да посочим какво тъкмо. На повърхността всичко наподобява ОК - работа, семейство, деца, само че като че ли глас в нас ни нашепва: “Нещо не е както би трябвало ”. И тогава започваме да се тревожим, а безпокойството нараства като снежна топка. Какво ли в действителност се случва с нас? Дали не страдаме от хронично безпокойствие?
Какво значи хронична тревога?
Да се тормозим и тревожим е заложено у всеки от нас. Нормално е преди значимо събитие да изпитваме тези мощни усеща и да се вълнуваме. Тази реакция на организма е изцяло естествена, тя може даже да послужи като предпазен механизъм. Има обаче една тънка граница, която разделя елементарното безпокойствие и хроничната тревога – и това е, когато тя стартира да пречи на всекидневния живот и елементарните действия. Ако изпитвате мощна тревога, непрекъснато се страхувате от ежедневни обстановки и това е съпроводено с чести епизоди на боязън и паник офанзиви, вие най-вероятно страдате от хронична тревога.

Не подценявайте това положение и потърсете допустимо най-скоро лекарска помощ. При психологичните разстройства в по-лека или по-тежка форма се следи същински взрив – към 14,5 % от българите страдат от тревога по някаква форма, а в международен проект – сред 3% и 7% от популацията на Земята страда от хронично безпокойствие.

Тези числа се усилват всекидневно, а аргументите за повишаването им са доста – от напрежението и ежедневната натовареност, през пандемията от COVID-19, която принуди доста от нас да останат у дома, надалеч от близки и познати.
Какви са признаците? Чувство на раздразнителност, напрежение, разсеяност; Чувство за наближаваща неволя, суматоха, обреченост; Ускорен пулс; Учестено дишане; Изпотяване; Треперене; Чувство за уязвимост и умора; Невъзможност да мислите за нещо друго, с изключение на за актуалната тревога; Проблеми със съня; Проблеми със стомаха; Изпитване на усложнения при управлението на паниката. Кога би трябвало да посетите доктор? Ако чувствате, че се притеснявате прекомерно доста и това пречи на работата ви, на взаимоотношенията ви с хората и на други сфери от вашия живот; Ако страхът и тревогата ви натъжават и чувствате, че нямате надзор над тях; Ако се чувствате депресирани, злоупотребявате с алкохол, лекарства или наркотици; Ако мислите, че тревогата прераства във физически проблем; Ако имате самоубийствени мисли – в този случай неотложно потърсете лекарска помощ. Как можете да си помогнете?
На първо място, пробвайте се да намалите равнищата на стрес – помислете за остарялата максима: “Негативните мисли са като отрова, която държите в ръцете си - тя вреди единствено на вас ".

Посетете курс по йога или медитирайте.

Живейте в сегашното и се опитвайте да сте признателни за дребните неща в живота.

Насочвайте мислите си към положителни неща, вместо да се съсредоточавате върху отрицателните.

Не забравяйте - “Това, на което давате вниманието си – пораства ”. Общувайте повече с хора и се опитвайте да споделяте и хубавите, и неприятните моменти.