Юнкер изпра България и накисна Румъния
" Жива да не бех ", споделяше в такива случаи баба ми Гина (лека й пръст). България е надминала Румъния по битка с корупцията на високо ниво и е влезнала в европейските стандарти по проведена престъпност, реши Еврокомисията на Жан-Клод Юнкер и прекатурна визиите ни за господство на закона, праволинейност и почтеност.
Държавата, която се прочу като най-корумпираната в Европейски Съюз, само че не вкара в пандиза нито един почитан функционер, която особено бе следена за проведена престъпност с изключение на за корупция (за разлика от Румъния), само че не откри подобаваща килия за нито един мафиотски необут, стана за образец, който Букурещ отсега нататък ще би трябвало да следва.
Румънци, учете се!
Пуснете на независимост стотиците министри, депутати, магистрати, кметове, олигарси и други знайни и незнайни крадци и разбойници, които лишихте от благополучие по препоръките на Брюксел! За да не се давите накрай Дунава, гледайте по какъв начин се прави непромокаема тефлонова политика от премиера Бойко Борисов, който съгласно последния отчет на Европейска комисия спечелил цялостното доверие на Брюксел с голи обещания и без никакви съответни резултати! Лаура Кьовеши, която се прочу като тигрица в румънското правораздаване, ще би трябвало в качеството си на новоизбран първи европейски основен прокурор да се преквалифицира на вакла овчица.
Ако четем деликатно документите на Европейска комисия, можем да разберем по какъв начин стана този вълшебен поврат. Но би трябвало да знаем, че са писани на правилото " лявата ръка да не знае какво прави дясната ". В същинските текстове картината е разкрасена, а под линия е показано какво съставлява в реалност. Това проличава изключително добре в техническите приложения, наречени " Работен документ на службите на Комисията ", чиито анонимни създатели са водили сложна битка със своята съвест и са победили.
Според техническите отчети мониторингът над България и Румъния, който продължава от първия ден на участието им в Европейски Съюз на 1 януари 2007 година, се разделя на
два съществени стадия -
до 25 януари 2017 година и по-късно. На тази дата Европейска комисия направи оценка на изтеклите 10 години, които доста надхвърляха в началото упования период от най-много три години наблюдаване. Брюксел към този момент се усещаше отпаднал от процедурата и търсеше способи да се измъкне. Затова, вместо да упорства за безапелационно осъществяване на заложените 6 критерия за България и 4 за Румъния, реши да тегли чертата и да вкара нови критерии под формата на по-лесно изпълними рекомендации. За България, която сподели непреодолимо твърдоглавство да опази своята клептокрация и бе склонна да прави единствено законодателни и структурни промени (вместо присъди), бяха дефинирани 17 рекомендации за тъкмо такива хартиени резултати. За Румъния, която към този момент бе напреднала доста в присъдите благодарение на кипящата от сила антикорупционна прокурорка Лаура Кьовеши, условията бяха просто да не допусне поврат и да резервира достиженията си.
Двете страни бяха пуснати на финалната права, само че тъкмо тогава
Букурещ осъзна с помощта на двойния критерий на Брюксел
каква неточност е позволил спрямо България. Управляващите започнаха да жалят за на вятъра дадените свидни жертви на брюкселския олтар и да пробват да ги оправдават. Първата им работа бе да изритат Кьовеши, а по-късно по този начин да променят законодателството си, че да се предпазят от нови присъди и в това време да пуснат на независимост към този момент наказаните. Това бе възприето като жестоко предизвикателство от Европейска комисия, чийто ръководител Жан-Клод Юнкер стана омразна фигура в Букурещ. Отношението към него пролича изключително блестящо на откриването на румънското председателство на Съвета на Европейски Съюз при започване на 2019 година, когато приветствената му тирада даже не бе огласена на уеб страницата на председателството. Враждата бе пренесена на персонално ниво и нищо не можеше да усмири Юнкер в желанието му да накаже Румъния. Даже закъснялата оставка и вкарването в пандиза на конструктора на антибрюкселския отпор Ливиу Драгня не бе задоволително.
На този декор връзките на Юнкер с България бяха цъфтящи
Той пишеше писма с персонално изрисувани сърчица до " приятеля Бойко ", който му отвръщаше с обятия и цялостно смирение по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година Контрастът бе явен и по тази причина още през ноември с.г. България получи първата си премия - Европейска комисия приключи " краткотрайно " наблюдението си над нея по три от шестте критерия. Особено шокираща бе констатацията, че тя се е справила с хроничната си проведена престъпност, без да е вкарала в пандиза нито един водач на огромна незаконна група. А през 2006 година Европейска комисия предложи България да бъде призната в Европейски Съюз на 1 януари 2007 г. едва откакто тогавашният вътрешен министър Румен Петков даде обещание на някогашния ръководител Жозе Барозу, че ще разгроми три огромни незаконни групировки. Говореше се, че са трибуквени. Макар че вождовете им са добре известни, правораздаването не ги откри и не даде косъм да падне от главите им. Така обещанието се трансформира в огромна неистина, а Брюксел преглътна резила и прогласи, че стопира наблюдението си по този индикатор " макар изпълнената с провокации среда ", тъй като България е замязяла по проведена престъпност на другите европейски страни.
Думата " провокации " би трябвало да се схваща на брюкселски език като " бандити ". Номерът е, че те станаха по-малко забележими, само че не тъй като влязоха в пандиза, а тъй като се снишиха като по команда през последните години. Снишаването им обаче трябваше, вместо да успокои Брюксел, да му отвори очите за срастването в България на власт и престъпност, при което нарушителите не се плашат от властта, а работят в симбиоза с нея, с цел да си подсигуряват взаимно оцеляване.
По другия основен аршин -
битката с корупцията на високо ниво - Европейска комисия регистрира като огромни достижения само пожелания, планове и обещания, а не както настояваше по-рано - съответни резултати, т.е. дефинитивни присъди. Като изключително огромен триумф се сочи желанието на българските управляващи сами да се управляват след прекратяването на европейския мониторинг. При това не се желаят никакви гаранции, а се разчита на честната им дума.
За напредъка в битката с проведената престъпност, която сякаш бе изчезнала преди година, към този момент стана дума. А за корупцията намираме следния прям текст, само че под линия в техническия отчет: " В отчета от януари 2017 година беше очебийно, че по двата индикатора, свързани с корупцията (на високо и по-ниско ниво - б.а.), е реализиран минимален прогрес през десетте години на механизма за съдействие и инспекция. В идващите отчети от ноември 2017 година и ноември 2018 година се отбелязваха няколко спомагателни значими стъпки, само че към момента се наблягаше нуждата България да реализира съответни резултати ".
А съответни резултати няма и за прикадяване. Иначе Европейска комисия щеше гордо да се похвали, че е постигнала нещо посредством натиска си върху България. От тук нататък може да се счита, че държавното управление и правосъдната система са си свършили работата и би трябвало да внимават единствено да не създадат някаква скандална нелепост, която да сложи в в допълнение стеснение Брюксел. Той към този момент си е дал рекомендацията и
наблюдението минава в чисто процедурен стадий
Докладът ще бъде прегледан от комисията LIBE (за правораздаване и вътрешен ред) на Европарламента и от Съвета на Европейски Съюз по правораздаване и вътрешни работи. В предходни случаи Европарламентът е приемал отчетите единствено за сведение, а Съветът на Европейски Съюз просто ги е одобрявал.
Идеята за европейски мониторинг не е умряла изцяло, тъй като се приказва за бъдещо общо наблюдаване над всички страни за спазването на върховенството на закона. Но това вероятно ще бъде работа на идната Еврокомисия, която още се мъчи да проходи. Предишен опит за писане на антикорупционни отчети на всеки две години за целия Европейски Съюз се провали след излизането на първия отчет през 2014 година Няма сигурност, че в този момент ще има консенсус страните да се подложат на такова наблюдение само с цел да заменят компрометирания механизъм за съдействие и инспекция (за България и Румъния) с различен, изчерпателен.
Ако въпреки всичко той се появи, българските управляващи ще престанат да си хвърлят шапките от наслада, тъй като в него ще залегнат и критерии, които в този момент отсъстват - като наблюдението за независимост на словото. Впрочем единствените рецензии, които Брюксел си разреши в последния си отчет за България, бяха поради " медийната среда, за която се признава, че поражда съществени опасения ". Дори на него му стана неловко от грозните обстоятелства и незлобливо подмятна: " Въпреки че медийната среда е отвън индикаторите на МСП, нейните дефекти не престават да оказват влияние върху правосъдната система ". Тук можем да се съгласим с него, само че с добавката, че медийната среда не е нищо друго освен част от изцяло отровената криминализирана среда, която му убягна от погледа.
Държавата, която се прочу като най-корумпираната в Европейски Съюз, само че не вкара в пандиза нито един почитан функционер, която особено бе следена за проведена престъпност с изключение на за корупция (за разлика от Румъния), само че не откри подобаваща килия за нито един мафиотски необут, стана за образец, който Букурещ отсега нататък ще би трябвало да следва.
Румънци, учете се!
Пуснете на независимост стотиците министри, депутати, магистрати, кметове, олигарси и други знайни и незнайни крадци и разбойници, които лишихте от благополучие по препоръките на Брюксел! За да не се давите накрай Дунава, гледайте по какъв начин се прави непромокаема тефлонова политика от премиера Бойко Борисов, който съгласно последния отчет на Европейска комисия спечелил цялостното доверие на Брюксел с голи обещания и без никакви съответни резултати! Лаура Кьовеши, която се прочу като тигрица в румънското правораздаване, ще би трябвало в качеството си на новоизбран първи европейски основен прокурор да се преквалифицира на вакла овчица.
Ако четем деликатно документите на Европейска комисия, можем да разберем по какъв начин стана този вълшебен поврат. Но би трябвало да знаем, че са писани на правилото " лявата ръка да не знае какво прави дясната ". В същинските текстове картината е разкрасена, а под линия е показано какво съставлява в реалност. Това проличава изключително добре в техническите приложения, наречени " Работен документ на службите на Комисията ", чиито анонимни създатели са водили сложна битка със своята съвест и са победили.
Според техническите отчети мониторингът над България и Румъния, който продължава от първия ден на участието им в Европейски Съюз на 1 януари 2007 година, се разделя на
два съществени стадия -
до 25 януари 2017 година и по-късно. На тази дата Европейска комисия направи оценка на изтеклите 10 години, които доста надхвърляха в началото упования период от най-много три години наблюдаване. Брюксел към този момент се усещаше отпаднал от процедурата и търсеше способи да се измъкне. Затова, вместо да упорства за безапелационно осъществяване на заложените 6 критерия за България и 4 за Румъния, реши да тегли чертата и да вкара нови критерии под формата на по-лесно изпълними рекомендации. За България, която сподели непреодолимо твърдоглавство да опази своята клептокрация и бе склонна да прави единствено законодателни и структурни промени (вместо присъди), бяха дефинирани 17 рекомендации за тъкмо такива хартиени резултати. За Румъния, която към този момент бе напреднала доста в присъдите благодарение на кипящата от сила антикорупционна прокурорка Лаура Кьовеши, условията бяха просто да не допусне поврат и да резервира достиженията си.
Двете страни бяха пуснати на финалната права, само че тъкмо тогава
Букурещ осъзна с помощта на двойния критерий на Брюксел
каква неточност е позволил спрямо България. Управляващите започнаха да жалят за на вятъра дадените свидни жертви на брюкселския олтар и да пробват да ги оправдават. Първата им работа бе да изритат Кьовеши, а по-късно по този начин да променят законодателството си, че да се предпазят от нови присъди и в това време да пуснат на независимост към този момент наказаните. Това бе възприето като жестоко предизвикателство от Европейска комисия, чийто ръководител Жан-Клод Юнкер стана омразна фигура в Букурещ. Отношението към него пролича изключително блестящо на откриването на румънското председателство на Съвета на Европейски Съюз при започване на 2019 година, когато приветствената му тирада даже не бе огласена на уеб страницата на председателството. Враждата бе пренесена на персонално ниво и нищо не можеше да усмири Юнкер в желанието му да накаже Румъния. Даже закъснялата оставка и вкарването в пандиза на конструктора на антибрюкселския отпор Ливиу Драгня не бе задоволително.
На този декор връзките на Юнкер с България бяха цъфтящи
Той пишеше писма с персонално изрисувани сърчица до " приятеля Бойко ", който му отвръщаше с обятия и цялостно смирение по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година Контрастът бе явен и по тази причина още през ноември с.г. България получи първата си премия - Европейска комисия приключи " краткотрайно " наблюдението си над нея по три от шестте критерия. Особено шокираща бе констатацията, че тя се е справила с хроничната си проведена престъпност, без да е вкарала в пандиза нито един водач на огромна незаконна група. А през 2006 година Европейска комисия предложи България да бъде призната в Европейски Съюз на 1 януари 2007 г. едва откакто тогавашният вътрешен министър Румен Петков даде обещание на някогашния ръководител Жозе Барозу, че ще разгроми три огромни незаконни групировки. Говореше се, че са трибуквени. Макар че вождовете им са добре известни, правораздаването не ги откри и не даде косъм да падне от главите им. Така обещанието се трансформира в огромна неистина, а Брюксел преглътна резила и прогласи, че стопира наблюдението си по този индикатор " макар изпълнената с провокации среда ", тъй като България е замязяла по проведена престъпност на другите европейски страни.
Думата " провокации " би трябвало да се схваща на брюкселски език като " бандити ". Номерът е, че те станаха по-малко забележими, само че не тъй като влязоха в пандиза, а тъй като се снишиха като по команда през последните години. Снишаването им обаче трябваше, вместо да успокои Брюксел, да му отвори очите за срастването в България на власт и престъпност, при което нарушителите не се плашат от властта, а работят в симбиоза с нея, с цел да си подсигуряват взаимно оцеляване.
По другия основен аршин -
битката с корупцията на високо ниво - Европейска комисия регистрира като огромни достижения само пожелания, планове и обещания, а не както настояваше по-рано - съответни резултати, т.е. дефинитивни присъди. Като изключително огромен триумф се сочи желанието на българските управляващи сами да се управляват след прекратяването на европейския мониторинг. При това не се желаят никакви гаранции, а се разчита на честната им дума.
За напредъка в битката с проведената престъпност, която сякаш бе изчезнала преди година, към този момент стана дума. А за корупцията намираме следния прям текст, само че под линия в техническия отчет: " В отчета от януари 2017 година беше очебийно, че по двата индикатора, свързани с корупцията (на високо и по-ниско ниво - б.а.), е реализиран минимален прогрес през десетте години на механизма за съдействие и инспекция. В идващите отчети от ноември 2017 година и ноември 2018 година се отбелязваха няколко спомагателни значими стъпки, само че към момента се наблягаше нуждата България да реализира съответни резултати ".
А съответни резултати няма и за прикадяване. Иначе Европейска комисия щеше гордо да се похвали, че е постигнала нещо посредством натиска си върху България. От тук нататък може да се счита, че държавното управление и правосъдната система са си свършили работата и би трябвало да внимават единствено да не създадат някаква скандална нелепост, която да сложи в в допълнение стеснение Брюксел. Той към този момент си е дал рекомендацията и
наблюдението минава в чисто процедурен стадий
Докладът ще бъде прегледан от комисията LIBE (за правораздаване и вътрешен ред) на Европарламента и от Съвета на Европейски Съюз по правораздаване и вътрешни работи. В предходни случаи Европарламентът е приемал отчетите единствено за сведение, а Съветът на Европейски Съюз просто ги е одобрявал.
Идеята за европейски мониторинг не е умряла изцяло, тъй като се приказва за бъдещо общо наблюдаване над всички страни за спазването на върховенството на закона. Но това вероятно ще бъде работа на идната Еврокомисия, която още се мъчи да проходи. Предишен опит за писане на антикорупционни отчети на всеки две години за целия Европейски Съюз се провали след излизането на първия отчет през 2014 година Няма сигурност, че в този момент ще има консенсус страните да се подложат на такова наблюдение само с цел да заменят компрометирания механизъм за съдействие и инспекция (за България и Румъния) с различен, изчерпателен.
Ако въпреки всичко той се появи, българските управляващи ще престанат да си хвърлят шапките от наслада, тъй като в него ще залегнат и критерии, които в този момент отсъстват - като наблюдението за независимост на словото. Впрочем единствените рецензии, които Брюксел си разреши в последния си отчет за България, бяха поради " медийната среда, за която се признава, че поражда съществени опасения ". Дори на него му стана неловко от грозните обстоятелства и незлобливо подмятна: " Въпреки че медийната среда е отвън индикаторите на МСП, нейните дефекти не престават да оказват влияние върху правосъдната система ". Тук можем да се съгласим с него, само че с добавката, че медийната среда не е нищо друго освен част от изцяло отровената криминализирана среда, която му убягна от погледа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ