Св. прор. Авдий. Св. мчк Варлаам
Житие на свети оракул Авдий
Светият оракул Авдий бил родом от селището Витарама, покрай Сихем. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав.
От млади години бил прекомерно богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и почнал да се покланя на скверния Ваал, той скрито служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който избавил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел 100 пророка и ги скрил в две пещери по петдесет индивида. Там ги хранил с самун и вода по време на глада в дните на оракул Илия.
Веднъж Ахав повикал свети Авдий и му рекъл:
- Тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, нека нейде намерим трева, с цел да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.
И те разделили между тях земята, с цел да я обходят: Ахав тръгнал настрана по веднъж, а Авдий тръгнал настрана по различен път. Когато Авдий вървял по пътя, ето отсреща му идел свети Илия. Той го познал, паднал ничком и споделил:
- Ти ли си, господарю мой, Илия?
Оня му дал отговор:
- Аз съм. Иди кажи на господаря си: " Илия е тук ".
Той споделил:
- Какво съм отговорен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, с цел да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господаря ми да те търси; и когато му споделяха, че те няма, той вземаше клетва от това царство и народ, че не са могли да те намерят. А ти в този момент казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и в случай че отида да обадя на Ахава и той не те откри, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от млади години. Нима не е казано на моя стопанин какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, по какъв начин скривах в пещери 100 Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с самун и вода? А ти в този момент казваш: иди кажи на твоя стопанин: Илия е тук; той ще ме убие.
Тогава свети Илия споделил:
- Жив Господ Саваот, пред Когото заставам! Днес ще му се явя!
Свети Авдий отишъл да посрещне Ахава и да му обади за Илия. И когато Ахав срещнал Илия, Божият оракул го изобличил в неговото подвеждане, а сетне направил велико знамение: свалил огън от небето върху жертвата и водата, както е написано в Трета книга Царства (3Цар.18:4-8).
Като гледал това, свети Авдий се радвал поради всемогъщата мощ на своя Бог, сърцето му пламтяло от обич към Него, горял от ревнивост за Него и още по-усърдно Му служел, изпълнявайки заповедите Му.
По-късно, когато Ахав починал и наследник му Охозия наследил вместо него Израилското царство, Авдий бил на военна работа. Според свидетелството на свети Доротей и блажени Иероним той бил един от тримата петдесетници, които Охозия изпратил при оракул Илия. Двамина от тях изгорил огън, паднал от небето по думата на пророка, а третият, който бил точно Авдий, бил опрощение. Той пристъпил със примирение към свети оракул Илия и го умолявал, казвайки:
- Човече Божий! Да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи.
Затова Илия го пощадил, станал и отишъл с него при царя. Оттогава Авдий оставил царската работа, тръгнал след свети оракул Илия и се сподобил да получи дух на знамение, тъй като запазил и хранил Господните пророци и самичък последвал пророка (4Цар.1:13-15). След гибелта си бил заровен при своите предшественици.
Житие на свети страдалец Варлаам
Св. страдалец Варлаам е образец за неотстъпчивост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и починал в страдания в 304 година в Кесария Кападокийска.
Гонителите мислели, че образецът на измяна към християнската религия от страна на един почитан от всички дъртак може по-силно да подейства на другите. Затова те подложили на жестоки изтезания антиохийския християнин Варлаам. Но, като не съумели да го принудят да се отхвърли от своето вероизповедание, с цел да го създадат най-малко несъзнателен участник в идолослужението, заставили го да държи над горящ жертвеник своята ръка, в която турили тамян и смирна. Болката и най-малката неустойчивост могли да принуждават изповедника да изтърве несъзнателно на жертвеника поставения в ръката му тамян и с това да даде мотив на враговете да кажат, че е уважил езическите богове... Но старецът имал мощ непоклатна да удържи протегнатата над огъня ръка; той не направил ни минимум придвижване с нея и не изпуснал тамяна и смирната, докле не взели да падат изгорелите стави на пръстите му.
По подобен метод, " имайки своята десница вместо олтар Господен " - както се показва Св. Василий Велики в своето похвално слово за тоя страдалец, - Варлаам освен не оправдал сметките на езичниците, само че с образеца на своята неотстъпчивост засилил въздействието си над вярващите и даже у самите съперници на Христовата религия възбудил почитание към християните, сред които имало такива мощни и непобедими изповедници на гоненото от тях обучение.
В същия ден се чества паметта на св. оракул Авдий, четвъртият от така наречените " дребни пророци ". Предполага се, че бил съвременник на великите пророци Йеремия и Йезекиил (VII-VI в. преди Христа).
Светият оракул Авдий бил родом от селището Витарама, покрай Сихем. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав.
От млади години бил прекомерно богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и почнал да се покланя на скверния Ваал, той скрито служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който избавил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел 100 пророка и ги скрил в две пещери по петдесет индивида. Там ги хранил с самун и вода по време на глада в дните на оракул Илия.
Веднъж Ахав повикал свети Авдий и му рекъл:
- Тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, нека нейде намерим трева, с цел да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.
И те разделили между тях земята, с цел да я обходят: Ахав тръгнал настрана по веднъж, а Авдий тръгнал настрана по различен път. Когато Авдий вървял по пътя, ето отсреща му идел свети Илия. Той го познал, паднал ничком и споделил:
- Ти ли си, господарю мой, Илия?
Оня му дал отговор:
- Аз съм. Иди кажи на господаря си: " Илия е тук ".
Той споделил:
- Какво съм отговорен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, с цел да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господаря ми да те търси; и когато му споделяха, че те няма, той вземаше клетва от това царство и народ, че не са могли да те намерят. А ти в този момент казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и в случай че отида да обадя на Ахава и той не те откри, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от млади години. Нима не е казано на моя стопанин какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, по какъв начин скривах в пещери 100 Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с самун и вода? А ти в този момент казваш: иди кажи на твоя стопанин: Илия е тук; той ще ме убие.
Тогава свети Илия споделил:
- Жив Господ Саваот, пред Когото заставам! Днес ще му се явя!
Свети Авдий отишъл да посрещне Ахава и да му обади за Илия. И когато Ахав срещнал Илия, Божият оракул го изобличил в неговото подвеждане, а сетне направил велико знамение: свалил огън от небето върху жертвата и водата, както е написано в Трета книга Царства (3Цар.18:4-8).
Като гледал това, свети Авдий се радвал поради всемогъщата мощ на своя Бог, сърцето му пламтяло от обич към Него, горял от ревнивост за Него и още по-усърдно Му служел, изпълнявайки заповедите Му.
По-късно, когато Ахав починал и наследник му Охозия наследил вместо него Израилското царство, Авдий бил на военна работа. Според свидетелството на свети Доротей и блажени Иероним той бил един от тримата петдесетници, които Охозия изпратил при оракул Илия. Двамина от тях изгорил огън, паднал от небето по думата на пророка, а третият, който бил точно Авдий, бил опрощение. Той пристъпил със примирение към свети оракул Илия и го умолявал, казвайки:
- Човече Божий! Да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи.
Затова Илия го пощадил, станал и отишъл с него при царя. Оттогава Авдий оставил царската работа, тръгнал след свети оракул Илия и се сподобил да получи дух на знамение, тъй като запазил и хранил Господните пророци и самичък последвал пророка (4Цар.1:13-15). След гибелта си бил заровен при своите предшественици.
Житие на свети страдалец Варлаам
Св. страдалец Варлаам е образец за неотстъпчивост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и починал в страдания в 304 година в Кесария Кападокийска.
Гонителите мислели, че образецът на измяна към християнската религия от страна на един почитан от всички дъртак може по-силно да подейства на другите. Затова те подложили на жестоки изтезания антиохийския християнин Варлаам. Но, като не съумели да го принудят да се отхвърли от своето вероизповедание, с цел да го създадат най-малко несъзнателен участник в идолослужението, заставили го да държи над горящ жертвеник своята ръка, в която турили тамян и смирна. Болката и най-малката неустойчивост могли да принуждават изповедника да изтърве несъзнателно на жертвеника поставения в ръката му тамян и с това да даде мотив на враговете да кажат, че е уважил езическите богове... Но старецът имал мощ непоклатна да удържи протегнатата над огъня ръка; той не направил ни минимум придвижване с нея и не изпуснал тамяна и смирната, докле не взели да падат изгорелите стави на пръстите му.
По подобен метод, " имайки своята десница вместо олтар Господен " - както се показва Св. Василий Велики в своето похвално слово за тоя страдалец, - Варлаам освен не оправдал сметките на езичниците, само че с образеца на своята неотстъпчивост засилил въздействието си над вярващите и даже у самите съперници на Христовата религия възбудил почитание към християните, сред които имало такива мощни и непобедими изповедници на гоненото от тях обучение.
В същия ден се чества паметта на св. оракул Авдий, четвъртият от така наречените " дребни пророци ". Предполага се, че бил съвременник на великите пророци Йеремия и Йезекиил (VII-VI в. преди Христа).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ