Св. прор. Малахия; Св. мчк Гордий
Свети оракул Малахия произхождал от Завулоновото коляно. Той живял и пророчествал по времето на Неемия, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен, когато Йерусалимският храм бил още веднъж издигнат и в него се правило богослужението и свещениците принасяли жертви. Със своя благоверен живот той предизвиквал учудване в народа, който, виждайки, че по чистотата си той е сходен на ангел Божий, го наричал Малахия, което значи - ангел Господен. Призован към пророческо служение, той се посочил като ревнив поборник на вярата, закона и благочестието.
След възвръщането на иудеите от плен, в техния нравствено-религиозен живот съществували доста нередности, които заради нерадението и безгрижието на свещениците още повече се увеличавали и разпространявали, и които не можели да не възмущават и да не огорчават пророка. Той се борел против тях посредством мощното си и ужасно изобличение на свещениците и народа. Пророкът изобличавал народа и свещениците за това, че те нямали подобаващото страхопочитание към Бога, принасяли Му неблагоугодни жертви; изобличавал свещениците, задето със своите неправди, с отклоняването си от правия път, с неспазването на заповедите и с лицемерието си в делата на закона безславят Бога и пораждат сексапил в народа.
Изобличавайки ужасно народа за неговото вероломство и за нарушаването на завета на неговите отци - за това, че постъпват нелегално със своите дами и като незаслужено отхвърлят законните си съпруги, си взимат дами от другоплеменниците, светият оракул Малахия ги заплашвал с Божия съд. Той ги заплашвал с Божия яд и поради другите техни пороци - поради чародействата и прелюбодеянията, поради лъжливите им обети, поради това, че удържат заплатата на своите наемници, поради притесняването на вдовиците и сираците, поради немилосърдието към странниците и за неизпълнението на закона за десятъците и приношенията в Божия храм.
Накрая, пророкът изобличавал евреите и поради тяхното осквернение, поради техните дръзки и хулни слова, че сякаш е безсмислено да се служи на Бога, неефикасно е да се съблюдават Неговите постановления и да се върви пред Неговото лице в печална дреха, че нечестивите и тези, които правят беззакония, живеят по-щастливо, по-добре устройват делата си и остават невредими. Борейки се с тези пороци, светият оракул дружно с това предвидял и славата на втория храм и по най-ясен метод предсказал пришествието на Месията, явяването на Предтечата преди Неговото пришествие, бъдещия Божий съд пад нечестивите, прославлението на праведните и разпространението на славата Божия измежду всички нации.
Светият оракул Малахия починал в младите си години и бил заровен при своите предшественици в своето отечество Суфа. Той бил последният старозаветен оракул, заради което светите отци го назовават " щемпел на пророците ".
По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Христовият страдалец Гордий се родил в Кесария Кападокийска. Родителите му били християни и го възпитали в православната християнска религия. Когато навършил пълноправие и станал мъж, той бил взет на военна работа и подложен на длъжността стотник, защото превъзхождал мнозина и със здравината на тялото си, и със силата на своя дух.
В това време римският император Ликиний излял върху християните цялата си завист и вдигнал богоборческата си ръка против Христовата Църква. По всички борси и площади и по всички най-многолюдни места били разпратени царски повеления и укази, които забранявали да се отдава поклонение на Христа и предвиждали смъртно наказване за всеки извършител на тази царска възбрана. Всички били довеждани до каменните и дървените идолски изображения, с цел да отдадат поклонение на изделията на човешките ръце, а тези, които не се подчинявали, били принуждавани към това посредством мъчения. Целият град бил обзет от ужас: имуществото на християните се предавало на плячкосване, домовете им се разрушавали, а те самите били избивани. Благочестивите дами били влачени позорно из града; нямало прошка нито за младостта, нито респект към старостта. Тези, които не били отговорни в нищо, страдали като че ли били злодеи. В тъмниците станало тясно и хубавите и богатите домове се лишили от своите жители. Пустинята се населвала с индивиди, гонени единствено поради това, че имат вяра в Христа. Баща предавал на гибел своя наследник, наследник отвеждал на съд татко си; брат ненавиждал своя брат и плебей въставал против господаря си. Дяволът извършил човешките души като че с някаква ужасна нощ на безумство, тъй че те не се разпознавали един различен, като че ли били обхванати от мрак. Молитвените домове били разрушавани от ръцете на нечестивите, светите олтари били събаряни и не се правило никакво приношение, нито кадивна жертва, нито имало място, където би могло да се извърши божествената работа. Всичко било обхванато от отчаяние като от някакъв мрачен облак. Божиите чиновници били изгонвани от храмовете, всяко благочестиво заседание прекосявало в смут, а демоните ликували, осквернявайки вселената с дима и кръвта на жертвите.
Виждайки това злополучие, Гордий решил непринудено да напусне града. Той свалил от себе си воинския пояс и като оставил своето благосъстояние, родственици, другари, прислужници, житейските улеснения и всичко, което е мечтано за индивидите, обичащи света и неговите наслаждения, отишъл в необитаема и недостъпна за хората пустиня, като счел за по-приятен живота със зверовете, в сравнение с общението с идолопоклонниците. Той подражавал на светия оракул Илия, който като видял по какъв начин народът служи на сидонските кумири, се отстранил на планината Хорив, влезнал в пещерата, търсейки Бога, Когото и видял, доколкото Той може да бъде забелязан от човешко око. Такъв бил и този Гордий, който бягал от градските безредици, от шума на борсите, от високомерието на служителите, от съдилищата, от клеветниците продаващи, куващи, кълнящи се, лъжещи, сквернословещи, който бягал от игрите и остроумието и от неприличната градска веселба, защото имал чист слух, чисти очи и на първо място чисто сърце, което можело да вижда Бога. Той се сподобил с Божествените откровения и познал великите секрети " не от индивиди, нито посредством човек ", само че имайки популярен Учител Духа на истината. Като минал отсам към размисъл за живота какъв брой е ненужен и къс, и подобeн на съновидение и сянка, той поискал с всичките си душевни сили безконечния живот на небесата и като мощен герой почнал да се готви за битка посредством поста, бдението, молитвата и поучаването в словото Божие. А с изключително неспокойствие той очаквал този ден, в който целият град трябвало да взе участие в празника на скверния господ Марс, или по-точно на демона, обичащ войната. Когато денят настъпил, целият народ се стекъл в цирка, с цел да гледа конските надбягвания. Всички се разположили по високите места. В града тогава не бил останал никой. Между феновете, които гледали бързия бяг на конете и се забавлявали от изкуството на колесничарите, имало и доста християни, които живеели в равнодушие и не се били отстранили от празното сборище. В този ден робите били освобождавани от работа и също се събирали там, децата бързали от учебните заведения да дойдат тук, където участвали и доста блудни и безсрамни дами. Така циркът се напълнил с безчислено голям брой хора, които деликатно следили конните надпревари. Тогава доблестният ивелик по дух Гордий, като слязъл от високата планина в цирка, не се изплашил от народа, не почнал да мисли на какво голям брой въоръжени ръце предава себе си, само че с непоколебимо сърце и с безстрашна душа минал измежду седящите в цирка индивиди и застанал по средата, потвърждавайки словото в Писанието: " праведникът е самоуверен като лъв ". Но като не се задоволил да застане с такова безстрашие измежду цирка, той гръмогласно, сходно на апостолите, изрекъл думите на оракул Исаия: " аз се открих на ония, които не питаха за Мене ", с което посочил ясно, че не е доведен тук по насила, само че че непринудено предава себе си на страдалчески героизъм, по образеца на Владиката Христа, Който Сам съобщи Себе Си в ръцете на търсещите Го в нощната мрачевина иудеи.
Когато присъстващите в цирка разбрали кой стои пред тях, незабавно се надигнал огромен звук: вярващите ръкопляскали от наслада, а невярващите крещели към съдията, с цел да издаде присъда и да накаже Гордий. Циркът се извършил с крясъци и ужас, никой не гледал конете и колесниците. Напразно шумът на колесниците изпълвал въздуха: никой не желал да гледа нищо друго, с изключение на Гордий, никой не желал да чува нищо друго, с изключение на неговите думи. Целият цирк се извършил с крясъци, които, разнасяйки се във въздуха сходно на вятър, заглушавали шума на бягащите коне. А когато глашатаят подал знак за безмълвие, замлъкнали тръбите, затихнали свиралата, замълчали музикалните принадлежности: всички гледали само към Гордий, всички слушали само него. В цирка се намирал и градоначалникът, който следял за реда на надпреварите и определял премиите за участниците в надбягванията. Веднага довели светеца при него и той го попитал:
Кой си ти и от кое място идваш? Кое е твоето семейство и кой е твоят жанр?
Тогава свети Гордий разказал всичко за себе си какъв ранг е имал и за какво, като е напуснал службата си, се е отдръпнал в пустинята и за какво още веднъж се е върнал.
Върнах се споделил той, с цел да покажа на дело, че подценявам твоите заповеди и че изповядвам Иисуса Христа, моята вяра и отбрана. А като узнах, че ти превъзхождаш мнозина със своята жестокост, аз преднамерено избрах този ден, като комфортно време да извърша моето желание и моя обет.
Тези думи възпламенили гнева на градоначалника като огън и той насочил цялата си свирепост към свети Гордий.
Извикайте палачите при мене! възкликнал той. Къде са бичовете? Къде са оловните топки? Къде са колелата за изтезаване? Нека да го разпънат върху тях и да раздерат тялото му! Нека да го повесят на дърво и да донесат инструментите за мъчение! Нека бъде предаден на зверовете, посечен с меч и хвърлен в бездна! Впрочем, всичко това е към момента малко за тоя греховен човек, който заслужава да погине освен от една, само че от доста смърти.
Тогава свети Гордий споделил:
Наистина, огромна щета бих предизвикал на себе си, в случай че се откажа от желанието си да умра за Христа!
Тези думи изпълнили градоначалника с още по-голяма гняв и усилили неговата податливост към свирепост. Но колкото повече се разлютявал, толкоз по-мъжествен се показвал в мъченията свети Гордий. Никакви страдания, никакви смъртоносни оръдия не могли да го отвърнат от признатото решение. Издигайки очите си към небето, той пеел стиховете на псалома: " Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек? " и още: " няма да се уплаша от злото, тъй като Ти си с мене ". Пеел и други сходни на тези стихове, които бил научил от Божествените книги, като укрепявал себе си в мъжеството и търпението. Той бил толкоз надалеч от страха, че самичък призовавал да го изтезават.
Защо се бавите? говорел той Защо стоите? Стържете тялото ми и го раздробявайте на части; мъчете ме както желаете! Не ме лишавайте от вярата да получа богатствата, които са ми обещани! Колкото повече усилвате моите премеждия, толкоз по-голяма премия ще получа от моя Господ. Скръбта в този живот донася безконечното забавление и ние, поради раните, които нанасяте върху телата ни, ще получим в деня на всеобщото възкресение светли одежди. За безчестенето и позора тук, ще получим небесни венци. Заради осъждането дружно със злодеите ще се сподобим да обитаваме дружно с ангелите!
Като схванал, че не може посредством своята гняв и посредством другите изтезания да го отвърне от светата религия, лукавият градоначалник почнал да го съблазнява с ласкави думи; тъй като подобен е обичаят у дявола боязливите той се стреми да уплаши, а твърдите смекчава и разслабва посредством съблазънта. И по този начин мъчителят почнал да предлага на светия страдалец разнообразни дарове, а още по-големи награди му обещавал от лицето на царя.
Царят му казвал той ще ти даде висока служба във войската, огромно имущество, благосъстояние и популярност и всичко, което пожелаеш.
А светият, щом чул неговите обещания, се надсмял на безумието му и споделил:
Нима ти можеш да ми дадеш нещо, което да е по-добро от небесното царство?
Тогава нечестивият градоначалник, обзет от яд, извадил меча си и като заповядал да извикат палача, издал присъда свети Гордий да бъде обезглавен. Преди да бъде изпълнено наказването, в наличието на множеството народ, познатите на Гордий го наобиколили, прегръщали го и му давали последно целование. Със сълзи те го умолявали да не предава себе си на гибел, да не погубва своя живот в разцвета на годините си и да не напуща това прелестно за всички слънце. Те го съветвали да се отхвърли, въпреки и единствено на думи, от Христа и му казвали:
С една дума можеш да избавиш себе си от гибелта. Отречи се от Христа с устата си, а в сърцето си вярвай в Него, както искаш; тъй като Бог гледа не думите, а мислите на говорещия. Ако ти постъпиш по този начин, ще смекчиш и гнева на съдията, а и Бога ще умилостивиш.
Но той, сходно на канара, стояща измежду морето, която си остава непоклатима, без значение че е връхлитана и удряна от морските талази, си оставал хладнокръвен в своето положително решение. И както къщата, учредена върху камък, не трябва разрушена нито от мощни ветрове, нито от проливни дъждове и разливащи се реки, по този начин и този корав мъж бил непреклонен в своята религия.
А щом прозрял с духовните си очи, че дяволът върви измежду познатите му и един подтиква към сълзи, а в различен влага думи на обезсърчаване и го кара да дава недобри препоръки, мъченикът се обърнал към плачещите със словата на Господа: " не плачете за Мене ", само че плачете за Божиите врагове, които преследватхристияните. Казвам ви, плачете за тези, които, готвейки огън за нас, възпламеняват за себе си геената и си събират " яд за деня на гнева "! Престанете да сломявате сърцето ми, тъй като аз не един път, а доста пъти съм подготвен да умра за името на нашия Господ Иисус Христос!
А на тези, които го съветвали да се отхвърли от Христа единствено на думи, Гордий дал отговор по този начин:
Езика, който ми е даден по милостта на Христа, аз не мога да принуждава да се отхвърли от своя Създател: " тъй като със сърце се има вяра за оправдаване, а с уста се изповядва за избавление "! Как да се отрека от Господа, на Когото се покланям от най-ранно детство? Аз съм учтив в светата религия. Не ще ли се ужаси небето, в случай че аз се отрека от Бога? Нима небесните светила не ще скрият светлината си пред мене? Ще ме изтърпи ли земята и не ще ли ме погълне жив? Не се мамете: Бог поругаван не трябва! И с нашите уста Той ще ни съди, и по думите ни ще ни оправдае и по думите ни ще ни осъди. Нима не сте чували страшните Господни думи: " който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен "? Защо тогава ме съветвате да се отрека с устата си от моя Бог? Нима поради това с цел да удължа живота си? Нима с цел да се избавя краткотрайно от гибелта и да печеля няколко дни живот? Но нали посредством това аз ще се лиша от безконечния живот! Или пък с цел да се избавя от телесните мъчения? Но по този начин аз не ще видя богатствата, приготвени за праведните там, където няма болежка. Явно безумство ще е, в случай че аз посредством недълговременния живот печеля за себе си безконечна тъга и погибел за душата си? Не, аз и вас поучавам: в случай че вие по този начин неприятно мислите, то се поучете в благоразумието и истината, " като отхвърлите лъжата, казвайте истината " и изповядайте, " че Иисус Христос е Господ, за популярност на Бога Отца ", тъй като такива слова ще изрече всеки език, когато " в името на Иисуса... преклони колене всичко небесно, земно и подземно ".
След като споделил това и се осенил с кръстния знак, свети Гордий тръгнал, без боязън и без да промени светлостта на лицето си, към гибелта. Той се спрял на мястото на наказването в такова разположение на духа, като че ли след него не идвал палачът и като че ли виждал ангели пред себе си, в чиито ръце той желаел да съобщи душата си. Бидейки посечен с меч, той се сподобил с блажения живот: сходно на Лазар, той с радостни възклицания бил пренесен на мястото на безконечното упокоение, където, приемайки въздаянието, дружно с ангелите постоянно популяризира Подвигоположника Христа, за Когото потърпевш.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
След възвръщането на иудеите от плен, в техния нравствено-религиозен живот съществували доста нередности, които заради нерадението и безгрижието на свещениците още повече се увеличавали и разпространявали, и които не можели да не възмущават и да не огорчават пророка. Той се борел против тях посредством мощното си и ужасно изобличение на свещениците и народа. Пророкът изобличавал народа и свещениците за това, че те нямали подобаващото страхопочитание към Бога, принасяли Му неблагоугодни жертви; изобличавал свещениците, задето със своите неправди, с отклоняването си от правия път, с неспазването на заповедите и с лицемерието си в делата на закона безславят Бога и пораждат сексапил в народа.
Изобличавайки ужасно народа за неговото вероломство и за нарушаването на завета на неговите отци - за това, че постъпват нелегално със своите дами и като незаслужено отхвърлят законните си съпруги, си взимат дами от другоплеменниците, светият оракул Малахия ги заплашвал с Божия съд. Той ги заплашвал с Божия яд и поради другите техни пороци - поради чародействата и прелюбодеянията, поради лъжливите им обети, поради това, че удържат заплатата на своите наемници, поради притесняването на вдовиците и сираците, поради немилосърдието към странниците и за неизпълнението на закона за десятъците и приношенията в Божия храм.
Накрая, пророкът изобличавал евреите и поради тяхното осквернение, поради техните дръзки и хулни слова, че сякаш е безсмислено да се служи на Бога, неефикасно е да се съблюдават Неговите постановления и да се върви пред Неговото лице в печална дреха, че нечестивите и тези, които правят беззакония, живеят по-щастливо, по-добре устройват делата си и остават невредими. Борейки се с тези пороци, светият оракул дружно с това предвидял и славата на втория храм и по най-ясен метод предсказал пришествието на Месията, явяването на Предтечата преди Неговото пришествие, бъдещия Божий съд пад нечестивите, прославлението на праведните и разпространението на славата Божия измежду всички нации.
Светият оракул Малахия починал в младите си години и бил заровен при своите предшественици в своето отечество Суфа. Той бил последният старозаветен оракул, заради което светите отци го назовават " щемпел на пророците ".
По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Христовият страдалец Гордий се родил в Кесария Кападокийска. Родителите му били християни и го възпитали в православната християнска религия. Когато навършил пълноправие и станал мъж, той бил взет на военна работа и подложен на длъжността стотник, защото превъзхождал мнозина и със здравината на тялото си, и със силата на своя дух.
В това време римският император Ликиний излял върху християните цялата си завист и вдигнал богоборческата си ръка против Христовата Църква. По всички борси и площади и по всички най-многолюдни места били разпратени царски повеления и укази, които забранявали да се отдава поклонение на Христа и предвиждали смъртно наказване за всеки извършител на тази царска възбрана. Всички били довеждани до каменните и дървените идолски изображения, с цел да отдадат поклонение на изделията на човешките ръце, а тези, които не се подчинявали, били принуждавани към това посредством мъчения. Целият град бил обзет от ужас: имуществото на християните се предавало на плячкосване, домовете им се разрушавали, а те самите били избивани. Благочестивите дами били влачени позорно из града; нямало прошка нито за младостта, нито респект към старостта. Тези, които не били отговорни в нищо, страдали като че ли били злодеи. В тъмниците станало тясно и хубавите и богатите домове се лишили от своите жители. Пустинята се населвала с индивиди, гонени единствено поради това, че имат вяра в Христа. Баща предавал на гибел своя наследник, наследник отвеждал на съд татко си; брат ненавиждал своя брат и плебей въставал против господаря си. Дяволът извършил човешките души като че с някаква ужасна нощ на безумство, тъй че те не се разпознавали един различен, като че ли били обхванати от мрак. Молитвените домове били разрушавани от ръцете на нечестивите, светите олтари били събаряни и не се правило никакво приношение, нито кадивна жертва, нито имало място, където би могло да се извърши божествената работа. Всичко било обхванато от отчаяние като от някакъв мрачен облак. Божиите чиновници били изгонвани от храмовете, всяко благочестиво заседание прекосявало в смут, а демоните ликували, осквернявайки вселената с дима и кръвта на жертвите.
Виждайки това злополучие, Гордий решил непринудено да напусне града. Той свалил от себе си воинския пояс и като оставил своето благосъстояние, родственици, другари, прислужници, житейските улеснения и всичко, което е мечтано за индивидите, обичащи света и неговите наслаждения, отишъл в необитаема и недостъпна за хората пустиня, като счел за по-приятен живота със зверовете, в сравнение с общението с идолопоклонниците. Той подражавал на светия оракул Илия, който като видял по какъв начин народът служи на сидонските кумири, се отстранил на планината Хорив, влезнал в пещерата, търсейки Бога, Когото и видял, доколкото Той може да бъде забелязан от човешко око. Такъв бил и този Гордий, който бягал от градските безредици, от шума на борсите, от високомерието на служителите, от съдилищата, от клеветниците продаващи, куващи, кълнящи се, лъжещи, сквернословещи, който бягал от игрите и остроумието и от неприличната градска веселба, защото имал чист слух, чисти очи и на първо място чисто сърце, което можело да вижда Бога. Той се сподобил с Божествените откровения и познал великите секрети " не от индивиди, нито посредством човек ", само че имайки популярен Учител Духа на истината. Като минал отсам към размисъл за живота какъв брой е ненужен и къс, и подобeн на съновидение и сянка, той поискал с всичките си душевни сили безконечния живот на небесата и като мощен герой почнал да се готви за битка посредством поста, бдението, молитвата и поучаването в словото Божие. А с изключително неспокойствие той очаквал този ден, в който целият град трябвало да взе участие в празника на скверния господ Марс, или по-точно на демона, обичащ войната. Когато денят настъпил, целият народ се стекъл в цирка, с цел да гледа конските надбягвания. Всички се разположили по високите места. В града тогава не бил останал никой. Между феновете, които гледали бързия бяг на конете и се забавлявали от изкуството на колесничарите, имало и доста християни, които живеели в равнодушие и не се били отстранили от празното сборище. В този ден робите били освобождавани от работа и също се събирали там, децата бързали от учебните заведения да дойдат тук, където участвали и доста блудни и безсрамни дами. Така циркът се напълнил с безчислено голям брой хора, които деликатно следили конните надпревари. Тогава доблестният ивелик по дух Гордий, като слязъл от високата планина в цирка, не се изплашил от народа, не почнал да мисли на какво голям брой въоръжени ръце предава себе си, само че с непоколебимо сърце и с безстрашна душа минал измежду седящите в цирка индивиди и застанал по средата, потвърждавайки словото в Писанието: " праведникът е самоуверен като лъв ". Но като не се задоволил да застане с такова безстрашие измежду цирка, той гръмогласно, сходно на апостолите, изрекъл думите на оракул Исаия: " аз се открих на ония, които не питаха за Мене ", с което посочил ясно, че не е доведен тук по насила, само че че непринудено предава себе си на страдалчески героизъм, по образеца на Владиката Христа, Който Сам съобщи Себе Си в ръцете на търсещите Го в нощната мрачевина иудеи.
Когато присъстващите в цирка разбрали кой стои пред тях, незабавно се надигнал огромен звук: вярващите ръкопляскали от наслада, а невярващите крещели към съдията, с цел да издаде присъда и да накаже Гордий. Циркът се извършил с крясъци и ужас, никой не гледал конете и колесниците. Напразно шумът на колесниците изпълвал въздуха: никой не желал да гледа нищо друго, с изключение на Гордий, никой не желал да чува нищо друго, с изключение на неговите думи. Целият цирк се извършил с крясъци, които, разнасяйки се във въздуха сходно на вятър, заглушавали шума на бягащите коне. А когато глашатаят подал знак за безмълвие, замлъкнали тръбите, затихнали свиралата, замълчали музикалните принадлежности: всички гледали само към Гордий, всички слушали само него. В цирка се намирал и градоначалникът, който следял за реда на надпреварите и определял премиите за участниците в надбягванията. Веднага довели светеца при него и той го попитал:
Кой си ти и от кое място идваш? Кое е твоето семейство и кой е твоят жанр?
Тогава свети Гордий разказал всичко за себе си какъв ранг е имал и за какво, като е напуснал службата си, се е отдръпнал в пустинята и за какво още веднъж се е върнал.
Върнах се споделил той, с цел да покажа на дело, че подценявам твоите заповеди и че изповядвам Иисуса Христа, моята вяра и отбрана. А като узнах, че ти превъзхождаш мнозина със своята жестокост, аз преднамерено избрах този ден, като комфортно време да извърша моето желание и моя обет.
Тези думи възпламенили гнева на градоначалника като огън и той насочил цялата си свирепост към свети Гордий.
Извикайте палачите при мене! възкликнал той. Къде са бичовете? Къде са оловните топки? Къде са колелата за изтезаване? Нека да го разпънат върху тях и да раздерат тялото му! Нека да го повесят на дърво и да донесат инструментите за мъчение! Нека бъде предаден на зверовете, посечен с меч и хвърлен в бездна! Впрочем, всичко това е към момента малко за тоя греховен човек, който заслужава да погине освен от една, само че от доста смърти.
Тогава свети Гордий споделил:
Наистина, огромна щета бих предизвикал на себе си, в случай че се откажа от желанието си да умра за Христа!
Тези думи изпълнили градоначалника с още по-голяма гняв и усилили неговата податливост към свирепост. Но колкото повече се разлютявал, толкоз по-мъжествен се показвал в мъченията свети Гордий. Никакви страдания, никакви смъртоносни оръдия не могли да го отвърнат от признатото решение. Издигайки очите си към небето, той пеел стиховете на псалома: " Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек? " и още: " няма да се уплаша от злото, тъй като Ти си с мене ". Пеел и други сходни на тези стихове, които бил научил от Божествените книги, като укрепявал себе си в мъжеството и търпението. Той бил толкоз надалеч от страха, че самичък призовавал да го изтезават.
Защо се бавите? говорел той Защо стоите? Стържете тялото ми и го раздробявайте на части; мъчете ме както желаете! Не ме лишавайте от вярата да получа богатствата, които са ми обещани! Колкото повече усилвате моите премеждия, толкоз по-голяма премия ще получа от моя Господ. Скръбта в този живот донася безконечното забавление и ние, поради раните, които нанасяте върху телата ни, ще получим в деня на всеобщото възкресение светли одежди. За безчестенето и позора тук, ще получим небесни венци. Заради осъждането дружно със злодеите ще се сподобим да обитаваме дружно с ангелите!
Като схванал, че не може посредством своята гняв и посредством другите изтезания да го отвърне от светата религия, лукавият градоначалник почнал да го съблазнява с ласкави думи; тъй като подобен е обичаят у дявола боязливите той се стреми да уплаши, а твърдите смекчава и разслабва посредством съблазънта. И по този начин мъчителят почнал да предлага на светия страдалец разнообразни дарове, а още по-големи награди му обещавал от лицето на царя.
Царят му казвал той ще ти даде висока служба във войската, огромно имущество, благосъстояние и популярност и всичко, което пожелаеш.
А светият, щом чул неговите обещания, се надсмял на безумието му и споделил:
Нима ти можеш да ми дадеш нещо, което да е по-добро от небесното царство?
Тогава нечестивият градоначалник, обзет от яд, извадил меча си и като заповядал да извикат палача, издал присъда свети Гордий да бъде обезглавен. Преди да бъде изпълнено наказването, в наличието на множеството народ, познатите на Гордий го наобиколили, прегръщали го и му давали последно целование. Със сълзи те го умолявали да не предава себе си на гибел, да не погубва своя живот в разцвета на годините си и да не напуща това прелестно за всички слънце. Те го съветвали да се отхвърли, въпреки и единствено на думи, от Христа и му казвали:
С една дума можеш да избавиш себе си от гибелта. Отречи се от Христа с устата си, а в сърцето си вярвай в Него, както искаш; тъй като Бог гледа не думите, а мислите на говорещия. Ако ти постъпиш по този начин, ще смекчиш и гнева на съдията, а и Бога ще умилостивиш.
Но той, сходно на канара, стояща измежду морето, която си остава непоклатима, без значение че е връхлитана и удряна от морските талази, си оставал хладнокръвен в своето положително решение. И както къщата, учредена върху камък, не трябва разрушена нито от мощни ветрове, нито от проливни дъждове и разливащи се реки, по този начин и този корав мъж бил непреклонен в своята религия.
А щом прозрял с духовните си очи, че дяволът върви измежду познатите му и един подтиква към сълзи, а в различен влага думи на обезсърчаване и го кара да дава недобри препоръки, мъченикът се обърнал към плачещите със словата на Господа: " не плачете за Мене ", само че плачете за Божиите врагове, които преследватхристияните. Казвам ви, плачете за тези, които, готвейки огън за нас, възпламеняват за себе си геената и си събират " яд за деня на гнева "! Престанете да сломявате сърцето ми, тъй като аз не един път, а доста пъти съм подготвен да умра за името на нашия Господ Иисус Христос!
А на тези, които го съветвали да се отхвърли от Христа единствено на думи, Гордий дал отговор по този начин:
Езика, който ми е даден по милостта на Христа, аз не мога да принуждава да се отхвърли от своя Създател: " тъй като със сърце се има вяра за оправдаване, а с уста се изповядва за избавление "! Как да се отрека от Господа, на Когото се покланям от най-ранно детство? Аз съм учтив в светата религия. Не ще ли се ужаси небето, в случай че аз се отрека от Бога? Нима небесните светила не ще скрият светлината си пред мене? Ще ме изтърпи ли земята и не ще ли ме погълне жив? Не се мамете: Бог поругаван не трябва! И с нашите уста Той ще ни съди, и по думите ни ще ни оправдае и по думите ни ще ни осъди. Нима не сте чували страшните Господни думи: " който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен "? Защо тогава ме съветвате да се отрека с устата си от моя Бог? Нима поради това с цел да удължа живота си? Нима с цел да се избавя краткотрайно от гибелта и да печеля няколко дни живот? Но нали посредством това аз ще се лиша от безконечния живот! Или пък с цел да се избавя от телесните мъчения? Но по този начин аз не ще видя богатствата, приготвени за праведните там, където няма болежка. Явно безумство ще е, в случай че аз посредством недълговременния живот печеля за себе си безконечна тъга и погибел за душата си? Не, аз и вас поучавам: в случай че вие по този начин неприятно мислите, то се поучете в благоразумието и истината, " като отхвърлите лъжата, казвайте истината " и изповядайте, " че Иисус Христос е Господ, за популярност на Бога Отца ", тъй като такива слова ще изрече всеки език, когато " в името на Иисуса... преклони колене всичко небесно, земно и подземно ".
След като споделил това и се осенил с кръстния знак, свети Гордий тръгнал, без боязън и без да промени светлостта на лицето си, към гибелта. Той се спрял на мястото на наказването в такова разположение на духа, като че ли след него не идвал палачът и като че ли виждал ангели пред себе си, в чиито ръце той желаел да съобщи душата си. Бидейки посечен с меч, той се сподобил с блажения живот: сходно на Лазар, той с радостни възклицания бил пренесен на мястото на безконечното упокоение, където, приемайки въздаянието, дружно с ангелите постоянно популяризира Подвигоположника Христа, за Когото потърпевш.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ